Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката съм: Здравейте на всички! Благодаря ви, че отделихте от времето си да ми кажете по няколко думи. Исках да добавя, че скандалите между нас понамаляха във времето, но тъй като проблемите от битов и интимен характер не са разрешени напълно, то аз се въздържам да ги обсъждам с мъжа си и да се караме, но в мен си тлее неудовлетворението и в определени моменти ту аз кажа нещо и го провокирам, ту той. Живеем си като едни съквартиранти, не спим заедно, което за хора на нашата възраст - 36 г. и като млада двойка, считам за съвсем ненормално. Но на мен ми ври отвътре, не мога да се примиря с тази отдалеченост. Не мога да приема, че е толкова муден в живота си, разчита на течението, каквото стане, и така. С него съм още защото се питам, дали ще е най-доброто решение да лиша детето си от постоянното присъствие на баща му, въпреки че ще се виждат, нямам съмнение. А не заради заплатата му, която е и доста по-малка от моята, или заради някакви материални облаги, та ние и брак нямаме. Доста средства съм вложила в неговото жилище, но съм го наравила за общото ни благо. Не събирам смелост още да го напусна, въпреки че като мъж не ме удовлетворява. Възпитана съм в семейство с двама, и съм искала и аз да имам такова. Благодаря ви, че ме изслушвате, и това е важно, и всяко мнение за мен е ценно, защото получавам страничен поглед върху нещата.

7.   Нека и аз, като жена, си кажа мнението.
В твоята ситуация мисля, че ти имаш по голяма вина. Знам, българските мъже трудно се навиват да правят ремонти, но друго лошо нещо за него не си писала. Знам, италианец, няма да чака дори 24 часа, ако има развален ел уред у дома, той или ще го поправи, или ще го занесе на поправка. Виждам неговата грешка.
Обаче си споменала доста свой грешки
1. Две годишно дете спи в спалнята ви, а мъжа ти извън нея! Това нормално ли е? По каква причина детето ти си няма стая? Изглежда не е причината липса на стаи, а по скоро неправилна подредба на жилище, леглото на две годишно дете няма място в спалнята на родителите. Мъжът ти е товята половинка, детето ти е отделен индивид със собствен живот. Знам че детето ти е едниствено, но погледни така нещата, можеш да имаш повече деца, а мъжът ти ще е еднинствен. Само след 16 години детето ти ще се изнесе и ще поеме своя път в живота твоята половинка си остава мъжът ти. Нямаш си на представа, колко бързо минават 16 години.
2. Държиш се ""лошо" с него, искаики нещата да вървят" в ТВОЯТА посока без да искаш неговото мнение за нещата, без дори да констатираш, че и той е човек и той може да има мнение и неговото мнение може да е по добро. Приела си, че ти си права в решенията, и той право на мнение по въпросите няма.
3. Ти решаваш в неговото жилище, без да имаш брак с него, една година преди да родиш, къде, кога и как да направи ремонт. Правилно ли го намираш това? Със същия успех може на всеки мъж, макар да нямате сексуални отношения да кажеш, да прави ремонт в дома си. Предложението за брак ли ти даде сила да искаш да командваш, за ремонти, година преди да заживеете заедно?
4. Сама подсъзнателно виждаш, че грешката е в теб, затова и си оставяш вратичката за брак "май няма да се оженим".
Правих през годините подобни грешки, мъжът ми се сърдеше по същия начин. Дори посягах сама да шпакловам и боядисвам общия дом /купихме го след брака/, той се прибира вижда ме с четката и излиза, сърдейки се. Един ден седнах с него и говорих, "кажи какъв е проблема", е оказа се проблемите бяха дребни, но много и много нараняващи го. Един пример: беше модерно, преди 17 години, видях в приятелки розови стени, взех розов латекс и боядисах кукленско розов нашия коридор. На мен ми харесваше, чувствах се добре с прясно боядисан розов коридор, но той, него никой не го попита.
Дано си ме разбрала. Не искам да те коря, искам само да ти кажа, че с годините или ще живееш сама, или мнението ти ще се промени. Когато живееш с някого, винаги имай предвид, че и той има глава на раменете, и той има мнение, и той ще се чувства щастлив, ако понякога нещата станат на неговото, по неговия начин. В разказа ти, доколкото виждам, ти не си дала въобще възможност той да ти каже мнението си по спорните въпроси. Чула си само, че "той е уморен" или че "му се излиза", а мнението му защо не иска да прави точно сега в они момент ремонт го няма!!! Не е ли възможно да не е бил съгласен с решенвието ти, коя стая да е спалня и коя да е хол, например?
Когато човек налага своето мнение, без да се интересува от мнението на половинката си, си е чиста липса на човещина, обикновенно със силно изразена неподходяща интонация.

8.   От авторката, до № 7: Абсолютно си права, ПО ПРИНЦИП. Сега обаче ще внеса някои пояснения, за да станат по-ясни нещата, тъй като няма как всичко да се вижда от 5 реда. Една година преди да заживеем заедно той реши, че вече е готов и ще започне ремонт в жилището си. 3-4 месеца след това аз забременях, и се наложи нещата да се ускорят, иначе трябваше да си остана да живея на квартира, не че е невъзможно, но бяхме близо до завършека поне на 1 стая. Още повече, че отделих не малко и от своите средства, въпреки че имам заем и живея под наем. И то отделно от любимия, с корема до 8-мия месец.
Следващото уточнение: Най-сетне, година и половина след раждането на детето стана и спалнята, а дотогава го отгледах и живяхме с двамата с детето в първата стая. И сега - детето е почти на 2 г. Ние си живеем с него двамата в спалнята, много бих искала да го отделя, но третата, детската стая е на замаска, с предстоящи сложни строителни дейности в нея, бутане на ъгъл, правене на колона и т. н. Т. е. не е готова, иначе защо ще принуждавам мъжа си да спи при нас с детето, след като му пречи да спи. А и къде беше той, когато аз, сама, ден и нощ, от самото начало го гледам, ставам, кърмя и всичко, знаете как стоят нещата. Сега поне има спалня, но уви той не може да спи при нас.
И друго - ВСИЧКИ, АМА ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ, които касаят ремонтите, от избор на бои, материали, дизайн, сме решавали заедно, не съм се налагала в неговото собствено жилище, обсъждали сме и той също си е казвал мнението какво ще му хареса и какво не. И тогава сме пристъпвали към правене.
Грешката, която виждам в себе си, е че още в началото, т. е. преди да родя, като виждах какво става с отношенията ми, можех да си родя и остана в квартирата, за да видя как ще се развият нещата, с негово участие, разбира се, и чак тогава да се пренеса при него. А също можех и да оставя ремонтите да станат когато може, без значение колко ще мотае 2-3 стаи на кръст /даже с помощта на майстор/, но да не го притискам за нищо, пък ние да живеем където ще и при каквито ще условия. Нали все пак всички искаме да осигурим на децата си най-добри условия, говоря за необходими неща, не за луксове, когато в един дом не е правен ремонт от 30 г., без да преувеличавам.
А и той твърди още, че не може да се наспива и заради това, че има друг човек в леглото, не само заради детето. Честно ви казвам, ако знаех това преди, сигурно много щях да се замисля преди да създам общ живот с него.

9.   Авторке и 5 000 реда не може да стане точно и ясно как стоят нещата, но ето още от началото започваш с това, че ремонът започнал той, но само след 3 месеца ти си искала той да побърза, заради бременността, а всъщност има друга причина една година да боядисва една стая.
Доколкото разбирам от това, той е живеел там а ти си не можела да спиш при него, ЗАЩО? Аз със моя мъж мога да спя дори на палатка само и само са сме заедно, не виждам причина да искаш да се нанесеш само, ако има ремонтирана стая. В осмия месец с патологична бременност боядисвах дограмата на детската, не виждам причина ти да не си можела. Пък като не можеш и за по бързо да сте наели майстор. Това не са причини да си отделно от любимия. Ако за него има кътче и за теб ще се намери там. Наложи ми се с мъжа ми до шестия месец от бременността да спя на единична ъгловка 185/75, и жива съм, и съм до него, и пак бих спала на ъгловка.
Защо не преместиш кошарата на детето в другата готова стая, първата както я наричаш? На детето пука ли му дали стаята в която спи, ти наричаш детска. Ако детската не е готова, до 20 годишно ли ще спи детето при теб?

Проблемите от битов и интимен характер можете да решите само двамата, и мнението на всеки друг е излишно.
Не мога да си отговоря на въпроси като, защо три години не е готов ремонтът на три стаи след като има желание.
Всъщност ремонт се прави за месец стига само да има желание и пари, а казваш на вас пари не липсват. Колкото и ъгли да бутате /каквото и да означава това/, колкото и колони да правите, това е жилище от около 60кв. м. предполагам. Хората за три години триетажна къща построяват, без майстори. Изглежда мъжът ти те наказва да живееш в неремонтирано жилище, точно защото се чувства нещастен и/или неразбран.
Връчи бебето на някоя баба и седни поговори с мъжа си спокойно и предупреди, че не искаш да се караш, а да чуеш той как се чувства и защо и как можеш да му помогнеш той да се чувства щастлив. Той е още по нещастен от теб повярвай. Младо семейство с бебе у дома не е нормално да няма любов и да не водите разговори. Разкажи му как виждаш живота си с него и питай той как иска да живеете.

10.   До №9 - Спала съм при всякакви условия, доста години в общежития и квартири. И съм готова на всичко, само да сме заедно. Поканих мъжа ми при мен на квартира, но не желаеще да си сменя дома, защото си е свикнал и нямало да се чувства добре. Затова започнахме да ремонтираме неговия дом. И не защото съм префърцунена и претенциозна, а защото къщата му е на куфраж, замаска, и неремонтирани от 30 г. стаи, замърсени. Просто на него тия неща не му правят впечатление. А ремонтът защо не е станал за 3 години ли? Ами точно затова са ни влошени отношенията, защото и майстор не искаше да вика, с хиляди молби сме ползвали такъв. Той е човек, който ще стане сутрин в почивен ден в 10 ч., ще пие кафе и ще закусва до 12-13 ч, аа станало време за следобеден сън, ще си легне, после следобедно кафе, ... айде ще посвърши нещо за около час, после ще излезне, че трябва и с някой приятел да се види, че не може само работа, после вечеря, и то деня си минал. Никакъв зор не си дава за нищо. Та затова се забавиха нещата. Не че и аз не съм помагала за всичко и бременна. Просто на него не му се върши тази дейност, а в същото време няма доверие на майстори, ама той бавно работи. Какво да кажа, ни така, ни иначе. Не съм претенциозна, префърцунена и само изискваща. Искам нормални неща, основни битови условия. А има още много за правене, но с неговото темпо, пак ще се изнервя. И аз допреди вярвах в невъзможното, но виждам, че съм се лъгала. Триетажна къща за три години може да се построи от високоорганизирани, трудоспособни хора, амбициозни, които си знаят възможностите и работят здраво. И аз го вярвам това. И мисля по същия начин, но по начина на моя мъж нещата няма как да стават така, и аз трябва да се примиря с много неща, които не харесвам, или просто да си тръгна.

11.   на 2 години детето си много по спокоино не се буди да се храни не ми се струва основателна причина да не спи в спалнята. а инак е хубаво да седнете и да си поговорите спокоино и без да крещите ти кажи какво ти е на душата накараи го и тои да ти каже как се чуства и чак след това може да мислиш за друго дете. много хора си мислят че като има още едно дете нещата ще се променят а в повечето случаи не е така нещата стават по лоши. за ремонта да ти кажа повечето мъже са тежки, аз моя не го юркам знам че кат му доиде времето ще го направи не го изнервям допълнително. всеки има различен темперамент и начин на живот важното в една връзка е не само да изискваш това ккоето ти се струва правилно но да се поинтересуваш от нуждите на човека до теб. някои по горе беще споменал липсата на брак като причина за проблема ви един подпис не прави отношенията на хората по истински взаимноста или я има или не

12.   Но №11 взаимността не идва само от едната страна, не може да очакваш от някого и да имаш изисквания, без ти да се захванеш да помагаш или да не харесваш направеното от другия /само предполагам/.
Има причина един мъж да няма желание да устрой удобен дом за семейството си и това обикновенно е неразбирането и недоволството на жена му.
Запитайте се, е ли възможно мъж, баща на 2год дете, да не бърза да направи уютен дома за детето си при наличие на средства? Е ли възможно да не иска да спи, да има близост, със сравнително новата си жена? Е ли възможно да остави живота си по течението, "каквото стане"? Ако беше влюбен и щастлив баща? Всички тези въпроси клонят към това, че мъжът в това семейство не се чувства удовлетворен от живота си, изглежда по скоро отчаен мъж, от колкото млад баща.
Любовта е тази, която дава укриление на мъжа да работи по усърдно. Не можете да си представите как и колко бързо и дълготрайно може да работи влюбения мъж за усмивката на семеството си. Но в това семейство тъмен облак е препречил погледа напред към "светлото бъдеще" и този мъж е невъзможно да го види. В момента в който може да си представи как изглежда светлото бъдеще, той ще се бори за него със зъби и нокти.

13.   Здравей,
Никой не смее и не е редно да ти каже направо - махни се. Ако въпросът ти беше лесен, нямаше да си играеш да пишеш тук и да се опитваш да обясниш ситуацията.
Моята е подобна, като едно еинствено нещо научих - монетата винаги има две лица. Каквото и да направиш, ще трябва да живееш с последствията.
Аз се лутах 5 години. Събирахме се, разеляхме се. Все намирах управдание ха за едното, ха за другото действие. Една вечер пренасях детето на ръце, че беше заспало. Поредният скандал точно течеше. Тогава той ме удари в гръб и аз политнах. Ако искаш вярвай видях как падам и удрям главата на детето и го задушавам. Имах чувството, че падам с минути. Слава Богу само аз си изкълчих крака, а детето само се размърда.
Аз лично взех решението тогава. Разбира се, че след това съм имала поредните съмнения и подените идеи дали не сгреших. Човек живее с постъпката си.
Ето ти и още една история - не се е случила на мен, а на моята кръсница, която е малко по-голяма от мен. Тя така се чудеше какво да прави. 50/50. И една вечер стояла на прозореца и пушела. Той влезнал и тя се стреснала и залитнала, а той я хванал. казвала ми е, че по същия начин и минали хиляди картини и тя лично осъзнала, че каквото и да е иска да продължи с този човек.
Това е, мила. каквото и да напарвиш, все ще има в съзнанието ти За и Против. Намери упорна точка. Стопирай процеса на чудене и реши.
И за завършек нещо смешно - сестра ми е женена и разведена 4 пъти за един и същ. Сега са пак заедно, но децата им са им забранили да се женят! И в църквата ги изгонили, че им казали че се подиграват вече. Ама хората са си такива, луди. какво да ги правим? ! Тяхното вече си е патология.

14.   Здравей №13, и ти благодаря за подкрепата. Тук доста ме поокастриха. Нистина, решението не е лесно. Особено за отговорен и съвестен човек, каквато считам, че съм, и може би там ми е проблема. Но аз категорично много по-лесно щях да го реша, ако ми се беше случило някакво насилие като на теб, още повече, с риск да ми нарани детето. Тогава от раз ще си събера парцалите и ще приключим. Работата е там, че нещата от негова страна са мудни и непълноценни, близост няма, но той си е ок с това. Само аз се чувствам непълноценна и не на мястото си. Не ме бие, не ме тормози физически, просто ме подлага на голямо изпитание. Може би в някои отношения съм добре, или съм свикнала и стоя по силата на навика, което е голям бич. Или нямам смелост да поема отговорност за това, че съм сгрешила с този човек, че той не е подходящ за мен, както и аз за него, и да си понеса последствията. Не знам какво ще правя. Бъдещето дано покаже.

15.   Ех, aвторке съжaлявaм, че се чувствaш" окaстренa" от нaс.
Но нa подобнa възрaст човек вече е оформенa, зaвършенa личност и НЕ се променя, поне не в удобното сиво ежедневие.
И точно тaм е проблемът при вaс. Нa него явно не му е проблем и aко не се случи нещо, което дa го " рaзтърси" явно нямa дa предприеме нищо.
Aз лично не бих остaнaлa с човек толковa.... муден, без " живецa", без желaнието дa нaпрaви нещо толковa елементaрно и естествено, кaто дa ми " вкaрвa " желaние и нетърпение дa го видя вечер. От тaм нaтaтък, кaто включим и ботовите нещa или липсaтa нa тaкивa, кaкво остaвa.
Съквaртирaнт! Тaкъв зa мен, тaкъв зa детето.... нямa aнгaжименти нa съпруг и бaщa..
Ти си знaеш милa, aко товa те устройвa? !

16.   При подобни отношения никой не печели. Нито ти, нито той, а още по-малко детето. По-добре се разделете по живо, по здраво и си намерете други партньори, с които ще се чувствате добре. Много семейства се разделят, няма да е нищо ново за никого, особено в 21 век. Когато поотрасне и поиска, детето ще може да се вижда с баща си и така нататък, така че не виждам защо се тревожиш и го мислиш. Важното е да се чувствате добре и ти, и детето.

17.   №15, може би това е най-точното, липса на "живец", макар че с малки изключения не мога да кажа, че не поема ангажименти към мен и детето, но много трудно и бавно. Сега някой ще каже, че нали поне не пие и не ме бие, какво още искам. Както и да е. Аз може би съм взела решение за бъдещето си.

18.   Момиче, да си мислила преди да си вземеж за мъж интроверт. Те нито са по-интелигентни от отраканите, нито са толкова дълбоки.

19.   Не знам авторката на темата дали още чете, но все пак и аз да се изкажа.
Аз също имам детенце на 1 годинка. С бащата още от преди да родя живеем в КОШМАРНИ СКАНДАЛИ, постоянни раздели, инасяния, връщания и т-н. С една дума - трагикомедия.... повече трагедия.
Какво ме възпира да го напусна завинаги и да започна начисто? Не е детето. Възпира ме това, че го обичам. Обичам моментите, когато сме в добри отношения. Обичам моментите когато е мил и нежен... обичам това, че е страхотно грижовен баща.... както и да е. Ти намираш ли примини да останете заедно??? Този въпрос е важен. Защото си изредила САМО негативните неща. Не е добре човек да се взира нито само в хубавото, нито само в лошото... обичаш ли този човек или не?
Имай предвид, че детето НЕ е причина двама човека да са заедно.
Всяко детенце заслужава дом и семейство. Да... но дори след раздяла бащата си е баща при добро желание, а майката - майка. Всичко зависи от вас, детето да не се чувства ощетено дори и след раздяла.
Сигурна съм, че още много хора са ти го казали, но това е най-голямата истина и е най, ама най-важно в твоята ситуация: детето не бива да усеща напрежение у дома, не бива да става свидетел на нерви и скандали между родителите... няма да ти обяснявам защо, голям и зрял човек си. Просто не го забравяй.
И последно, един съвет: Не пренебрегвай себе си. Детето винаги е на първо място, но барабар с теб. Едно дете ще е щастливо, ако и майката която се грижи за него е щастлива. Цени желанията и чувствата си. И се постарай, ако се разделиш с мъжа си, да имаш финансова стабилност и покрив над главата, за да сте добре с детенцето, защото след раздяла, не разчитай на него...

Послепис:
В нашето семейство надделя обичта и проблемите ни постепенно се разрешиха с воля и компромиси и от двете страни.. :)
Н.

20.   Здравей №19, да, чета коментарите. Получавам известие на мейла си. Благодаря за мнението. И да, обичам го, постепенно някои проблеми се разрешиха, но си остава физическата и психологическа бариера, която има между нас, в следствие на което и близост липсва. Дали мога и дали трябва да се примиря с това на възраст 36 г. всеки може сам да си отговори. Аз за сега се примирявах, но не напълно. Вечно съм по-изнервена, дори привидно спокойна от липсите. Напълнях и вече не ми е комфортно в кожата си, не съм доволна от себе си че допуснах това. Споровете и скандалите гледам да избягвам и да не са пред детето по възможност. Мъжът ми дори ме подтиква да си намеря друг ако искам, той не можел да ми предложи повече близост. Не знам какво ще се случи в бъдеще, но знам, че детето ще порасне, а къде отивам аз, какво става с моето спокойствие и живот. Не мисля, че ще съм пълноценна нито за себе си и детето си, нито за обществото, като една вечно неудовлетворена и неспокойна жена. Каква увереност ще дам на детето си така?

21.   Аз от написаното от теб в самата изповед, а след това и в коментарите се чудя какво точно не ти е ясно? Като гледам ти вече така или иначе си решила да зарежеш мъжа си, не разбирам защо питаш тук за съвет? Може би ти трябва един малък финален тласък, който очакваш ние тук да ти дадем, или пък нещо друго?
Според мен няма какво да го мислиш - напусни го час по-скоро и се опитай да започнеш на ново живота си. Намери си бързо и друг мъж, ако това не го накара да ревнува, и по някакъв начин да се опита да си те върне, то изобщо няма какво да се чудиш дали си е струвало, или не. Щом не си щастлива с един човек няма смисъл да си с него, само заради детето и/или навика. Детето бързо ще разбере, че сте с мъжа си насила заедно и никак няма да му е приятно, тоест ще сте нещастни и ти, и то.
Ти сама каза, че на 36 живота не свършва, а ако ще има раздяла, то по-добре да я направите, докато децата са още малки, защото колкото са по-големи, толкова по-трудно им е да приемат раздялата на родителите си, особено ако лицемерно сте се престрували на перфектното семейство пред тях. ;)

22.   Ох, ти кaкво.... " отписa ли се вече" от " живите"? !
Имa смях, имa слънце( и в преносен смисъл), имa толковa крaсиви нещa нaвън. Aко не ти ги предлaгaт в къщи, още повече те подтиквaт дa си ги търсиш нaвън( кaтегоричен откaз от неговa стрaнa= липсa нa обич и желaние)... не чaкaй" кaто порaстне детето, къде отивaм aз", ще отидеш/ стигнеш тaм, зa къде си тръгнaлa сегa.
И обрaзно кaзaно, си в нaсрещното движение, смени посокaтa!!!
Кaто не може с него.... е, без него!
Дa, знaм че ми е лесно ей тaкa отстрaни съвети дa дaвaм, но знaм и че е по- лесно отколкото си мислиш. Aз го нaпрaвих с две мaлки децa. Ей тъй кaк си гризях филийкa с мaргaрин тогaвa( нямaх зa друго, другото зa децaтa), се " хвaнaх", че съм се ухилилa кaто... сетих се, кaкто преди дa зaживея с този човек.
Нaмери любовтa, споделени емоции, увaжение, толерaнция... нещa зa които едвa си спомнях преди товa вече.
Тaкa звучиш и ти.
Милa обичaш го кaзвaш, ... a себе си- не ли(? ) или не достaтъчно, или пък покрaй него зaбрaви кaкво точно знaчи товa? !
Мисля, че е време дa се ядосaш.... aко не нa него, нa себе си поне.
Ядосaй се!

23.   Аз съм номер 19 отново.
Хич не обичам да давам наклон и да се изказвам крайно за чужди проблеми.... но от всичко което си написала, просто ме напира да ти кажа какво мисля АЗ. Младостта никой няма да ти върне.... мъж, който ти заявява, че не може да ти даде повече близост... аз не бих търпяла такъв човек. Защото явно той е лишен от желание, не че не може...
Замисляла ли си се дали мъжът ти няма някое гадже?
Ясно е, че детето ще порасне. За това наистина се постарай навреме да се погрижиш освен за него, и за себе си, за да се почувстваш добре, а не да смяташ, че си непълноценна... а това как да стане си знаеш само ти. :)

24.   Aвторке, ти си си отговорила на въпроса с последния си коментар, по-точно с последното изречение. За мен детето е на първо място. И веднага отговарям на въпроса ти - Не. При моя вече бивш съпруг нещата бяха идеални, никога не ми е повишил тон, обичаше ме безгранично, подкрепяше ме, беше ми духовна опора (както и аз не него), не сме се скарали, дето се казва. Но въпреки всичко любовтяа си отиде и вече не бяхме щастливи заеднно. Изкарахме една година (в която се роди бебката) и, когато тя стана на 10 месеца се разделихме. Продължаваме да сме си приятели и да си комуникираме адекватно, но нещата умряха и край. ДЪщеря ми вече ще стане на 5 години, нямам нов мъж и да ти кажа се оправям чудесно. А пък да стоя с целия този психически тормоз (не дай си Боже прерастне във физически) - невъзможно. Ти си знаеш най-добре, но ако можеш, грабвай си детенцето (без да го отделяш от баща му) и дим да те няма. Макар, че като гледам, той не е много вдъхновен от детето. Е, що щеш при него? В един от коментарите си спомена, че ако знаеше какъв е, нямаше да създадеш семейство с него. Е, тогава???
Да не говорим, че не сте и женени. Не, че има кой знае какво значение, ама една раздяла чисто документално би била по-лесна.

25.   Авторке, надявам се още да четеш прекрасните съвети, които хората тук ти дават!
Подобно на номер 3 и аз ще ти дам съвет от позицията на твоето пораснало дете след много години. Много се радвам, че моята неприятна ситуация може да помогне на някой поне.
Значи моето семейство финансово винаги ми е давало всичко необходимо, никога не съм била гладна, гола или боса, доста добър живот имахме даже.
Баща ми беше същият тиранин към моята майка, но за разлика от теб тя сякаш даже не забелязваше и го приемаше, че така трябва да бъде. Почти всички неща, които ти описваш за своя мъж важат и за баща ми, но с много повече "екстри" отгоре. Държеше се с майка ми като с парцал пред очите ми толкова пъти, тя никога даже не е споменавала развод. Не й даваше да има никакъв свой живот, да излезе с приятелки сама, да отиде на някакви процедури примерно, за да си повдигне тонуса.
Особено като пораснах баща ми се държеше по същия начин и с мен, не само с майка ми. Едни ожесточени крясъци и към двете ни, пред чужди хора, не пред хора, най-редовно когато нещо не стане по неговата или когато си въобрази някаква "обида" където няма или му се нарани егото по някакъв начин или при най-малка степен на "непослушание" от нечия страна. Аз и майка ми все нещо бяхме за обвиняване, все нещо сме сърешили, той все горд и прав за всичко.
Лошото е, че майка ми никога не ме защити от тези неща, а напротив, тя до голяма степен го имитираше. Помня единственя случай, в който баща ми прояви реална физическа заплаха към мен, майка ми после дойде и ми каза "Нали знаеш, че баща ти беше прав да го направи това". Тя взе да се държи по същия страховит начин като него към мен, същите крясъци от няма нищо. И тя никога не направи нищичко, когато аз съм седяла да рева на пода без да мога да си поема въздух заради държанието на баща ми, тя седеше отстрани и нищо не казваше, верятно я беше страх и нея, защото той после щеше да си обърне гнева към нея. Искам да отбележа, че причините за тези неща в никакъв случай не бяха съществени, бяха неща, за които 99% от другите хора просто ще си кажат "Ехххх значи.... еми какво да се прави".
Когато се мъчех да кажа нещо, те ме убеждаваха, че това било нормално, така трябвало да бъде в едно истинско семейство и ми се караха даже че си мисля тези неща. И други неща съм се опитвала да кажа за да се спре това, те ми се караха само и се нервеха, че имам такива мисли в главата си изобщо. А когато директно посочих проблемите и казах, че не искам това да продължава, те най-нагло отрекоха всичко и ме изкараха, че аз имам някакъв проблем, с който трябва да се справя. И аз просто се отказах.
Поради тези неща и много други, нашето семейство в момента не е никакво семейство. Общо взето отраснах с доста голям страх от тях, и от двамата. Като бях на около 18 помня започнах да не изпитвам никаква обич към тях. Да, родили са ме, отгледали са ме, уж са ми дали всичко материално, но просто някак си не ги обичах, и сега хора като кажат "Родителите" с главно Р като нещо патриархално и т. н., аз нищо не изпитвам към моите. Толкова горчилка съм насъбрала от годините, че просто има някаква граница, всеки има граница която може да изтърпи, никой не е робот.
Знам, че нещата нямаше да са така, ако майка ми имаше смелостта да си тръгне от баща ми още преди да съм проходила. Просто го знам това, защото всичко произтича от него, защото тя го имитира за да не го отнесе тя и накрая всичко доведе до това. Понякога сега седя и се обвинявам защо никога не съм окуражила, подтикнала майка ми да се разведе с него, може би й е трябвало малко кураж от мен, може би е мислела за мен и затова не го е направила, не знам. Виждах всичко каквото става, а си седях спокойно и не се сетих да поговоря с нея, че аз ще съм щастлива, ако си хванем нещата и се изнесем, явно не съм била съзряла достатъчно за това.

Авторке, извинявам се за дългото съобщение, надявам се просто това да ти даде кураж и разбиране защо е важно детето да отрасне в добра среда и защо тези изпълнения на съпругът ти не трябва да се търпят, последиците могат да са ужасни! Умолявам те направи го за по-добър живот за себе си и за детето си!!!
Аз бих му дала някакъв срок, бих му казала: Или започваш да се държиш с мен с уважението което заслужавам като майка на детето ти и твоя "жена" или си вземам детето и се махам.
Надявам се, че мъжът ти не е такъв по природа, а просто се държи така, защото ти си му позволила. Ако това е случаят, би трябвало да се стресне и да се поправи набързо.
По-вероятно обаче той ще се вбеси и ще отрече всичко и ще се държи още по-зле, при което изобщо не му мисли. Намери приятелка, където да отседнеш докато си стъпиш на краката, измисли нещата добре за да не се налага да се връщаш при него повече. И всякакви обещания след това как ще се промени и цветя и т. н. да не минават толкова лесно, защото е твърде лесно той да се върне към старото си поведение.

Успех!

26.   21-25, здравейте! Наистина, много тласък ми дадохте! Дали сме си срок с моя мъж, след последния скандал, до края на май, ако поне на 50% не се изгладят празнотите в отношенията ни, се разделяме. Обмислям как ще се справям и финансово при такава ситуация. А вие как се справихте, сами, с дете на ръце, с повече физически и финансови ангажименти? !!!

27.   Авторке, ти чак сега ли почна да се питаш как ще се оправяш финансово?
Нямам време да чета коментарите, но четох историята и не виждам нещо критично да е имало в отношенията ви, което не можеше да се оправи с малко компромиси от твоя страна.
Ти май хвана та изхвърли с мръсната вода и детето, а?
Но станалото, станало. Търси сега адвокат да го съдиш за издръжка, но знай, че ще е МНОГО МАЛКА, а ако е хитър и иска да ти направи мръсно може да запише някое висшО и тогава е освободен.
Аз иначе виждам вината и в двамата. В теб заради това, че си се превърнала във вечно недоволна и нервна съпруга, която иска да промени мъжа си, а за него, че не е бил още в началото честен към теб какво може да ти предложи и какво не както и, че не ти е казал ясно какви са твоите задължения и какви са неговите, а неухотно е приемал товар, който не е искал. Това и него го е изнервило и е убило всякакво желание към теб като жена.

И все пак това са дребни кахъри в сравнение с това, че май си взела детето в семейната спалня?
Кога реши това нещо да го направиш и защо, за Бога си взела детето в брачното си легло? Особено, ако детето е от мъжки пол това не е допостимо и желано и ако продължаваш да спиш в едно легло с детето си, веднага спри с тази практика.

Според мен все пак си взела за момента по-правилното решение. Трябва ви пауза, а може би и връзката ви е изчерпана, ти ще си знаеш, но в никакъв случай не се стреми към ново семейство и още деца, защото не си готова и не си приготдна за това поради следните причини

- не можеш да правиш компромиси с желанията и с възможностите на партньора си
- готова си НА ВСЯКА цена да постигаш целите си
- свикнала си същност да живееш и да се оправяш сама в живота и не си в състояние да изпиташ емпатия към партньора си или да се откажеш от нещо заради него

Не знам на колко години си родила, но предполагам, че е по-скоро късно, отколкото прекалено рано. Жени, които са живяли прекалено дълго без партньор и деца често имат проблем да се откажат от „Аз“ заради „Ние“. Ти ясно поставяш граница между теб и „него“. Имаш си свое мнение по въпросите и никой не може да те разубеди. Когато някой ти каже, че се държиш с него лошо, ти това го приемаш като лична обида и отговаряш с по-лошо.
Клониш към неестествена връзка с детето си, особено ако е от мъжки пол или просто твърде дълго си имала неосъществено желание за дете.
Силното желание за второ дете е като желание към дете-трофей или в другия случай просто знаеш, че изтича времето ти чисто физиологически.
Правиш в момента услуга на мъжа и той ще се чувства по-добре без теб, но в никакъв случай не разделяй баща и дете (син предполагам).
Ако детето все пак е момиченце, след 3-тата година до 6-тата е много важно вниманието на бащата и гледай да му го осигуриш, ако искаш нормална дъщеря.
След 12-тата година при момчетата е задължително много силно присъствие на бащата и тогава е възможно момчето да те отритне временно.
Бъди готова и с тези аспекти на самотното майчинство - ти решаваш в един момент, че заради разни битовизми ще лишиш детето си от баща му. Сега пак ти трябва да създадеш връзка и възможност на детето да има връзка с баща си с риска на 10 г. възраст да избере да живее при него.
Между другото лошото отношение е само една от причината мъжът ти да се отдръпне от теб. Той се е почувствал като трето и излишно колело във връзката ти с детето и като психически здрав човек се е предпазил, дистанцирайки се от теб.
Мъжът ти може да е всякакъв, дори мързел, немърливец и така нататък, но ти си го познавала и преди да забременееш от него и явно си го харесала такъв - мързел, немърливец. Видяла си и жилището му и си решила там да си гледаш детето, а после променяш условията. Мъжът ти ремонтът щеше с кеф да го направи, но ти куца отношение, разбиране и най-вече ти куца в психическото здраве - може би страдаш от следродилна депресия или си претоварена, знам ли. Надявам се, че е временно състояние

Успех

П.П. Спри да слушаш съвети на други самотни майки и разведени жени, а се обърни към жени с успешни бракове - баба си, майка си, ако трябва и ги питай те как са успели. Бас държа, че повечето жени, които те съветват да напуснеш мъжа си или
- сами са самотни майки, разведени или във втори брак
- подсъзнателно ти завиждат, че все пак си имала мъж и баща на детето си и жилище, в което да живеете самостоятелно, докато те са или под наем, или при родители

Авторке, честно - какво толкова проблематично имаше, което не можеше да решиш с една добра дума?
Нали знаеш - мухи се ловят не с оцет, а с мед.
Аз те съветвам пък да се опиташ да си върнеш мъжа, защото изглежда действително загрижен за теб и детето си и въпреки всичките си недостатаци доста те е потърпял и се е грижил винаги за вас материално. Това е повече отколкото ще получиш от следващ мъж в живота си да не говорим, че никой няма да обича твоето дете като свое.
Мисля, че семейството ти заслужава втори шанс, но тъй като ти си абдикирала, то пак инициативата ще дойде от теб.
Спри да се ядосваш за глупости, а и вече ремонтът е направен, доколкото разбрах - какъв ти е проблемът?
Защо не отделиш една стая за детето си и една за вас? Детето, ако е до 5 г. няма големи нужди - стига му и един ъгъл в хола за легълце и играчките му, ако нямате отделна детска стая, но НИКОГА НЕ БИВА ДЕТЕТО ДА СПИ В БРАЧНОТО ТИ ЛЕГЛО или в твоето в момента!!!
Независимо дали ще си оправяш семейството или не, веднага сложи детето в отделно легло и стая както и му отдели място само за него - за играчки, малко писалище и това е достатачно. Не ползвай вещите на детето си освен това и спри да се разтваряш във връзката си с него!!! Имай дистанция към детето и му бъди майка, а майката не спи в едно легло с детето си, за Бога, а с мъжа си или сама.

„А вие как се справихте, сами, с дете на ръце, с повече физически и финансови ангажименти? !!! “
Не питай другите провалили се в семейния живот жени как се били справяли, а питай успелите семейно жени - ами справяме се двамата, а децата ни имат двама родители.
Както и да го въртя, Авторке, все ще си по-добре с мъжа си малко желание за компромиси и спокойно съжителстване от твоя страна. И за теб, и за детето е по-добре да имате мъжка закрила, внимание и любов, а за тази цел
1. Преодолей огромната си гордост и желание да става на твоето на ВСЯКА цена (освен ако не си готова да я платиш)
2. Остави в брачното си ложе място за мъжа си, за БОГА!
Ако само тези две елементарни правила спазваш чат-пат му готвиш нещо хубаво, мъжът ти ще те боготвори. Мъжете в крайна сметка са много просто скроени и праволинейни същества. При тях с добро става, не с лошо и малко им трябва - СПОКОЙСТВИЕ, хубава храна, чист и подреден дом, усмихната жена и останалото си идва само, включително и сексът. Мъжът не иска от теб да си перфектна, не бъди!
Сниши малко очакванията и изискванията към себе си и околните си, успокой се и приеми, че хората не са перфектни.

28.   Ужaс! Н27 явно си добре " стъпкaнa" от мъжът си ти сaмaтa!
Къде в гореизброеното постaви нуждите нa aвторкaтa? !
Че ти нямaш.... че нa теб ти дaвa" нa късо", съвсем не знaчи, че целият женски род тaкa! Я се скрий или бягaй дa прaвиш педикюрa нa мъжът си!

Aвторке, зa допълнителни средствa можеш: дa гледaш и други децa у домa нa рaботещи мaйки, дa шиеш, дa произвеждaш( имa клипчетa в ютубa) детски игрaчки/ зaлъгaлки или друго.
Кaкво си училa/ зaвършилa. Aко имaш вaриaнт дa го рaботиш от в къщи.
Или дa потърсиш женa, която дa гледa мaлкото, a ти дa си рaботиш!
Искрено се нaдявaм мъжът ти дa реaгирa aдеквaтно, товa е нaй- доброто! Зa него, теб и детето! Винaги, когaто имa увaжение, толерaнция и желaние от двете стрaни!
Дaно рaзговорът ви го" порaзстърси" мaлко!
Успех ти желaя, пиши кaкво се случвa по- нaтaтък!

29.   Само искам да допълня, че решенията трябва сама да ги взимаш, не заради коментарите тук, защото последиците са за теб и детето ти.
Освен това много те съветвам да се абстрахираш от всички коментари на хора, идващи от проблемни семейства (с лоши родители) и сами провалили се в брака. Довери се на жени, които познаваш (не Анонимки!) и имат действително добри и дълготрайни бракове. Тези жени с времето са научили тайните на добрия брак. Не си мисли, че ситуацията ти е някакъв вид супер рядка, екстремна или нещастна, 90% от разводите са заради подобни битовизми, ако мене питаш - напълно безпричинно заради суета, гордост и глупост. В същото време няма брак, който не е минал през подобни или друг вид препятствия и да не се е заздравил след преодоляването им, защото вече и доверието към партньора е друго. В хубавото е лесно, в лошото се отсява житото от плявата.
Краткосрочно можеш да изпиташ удоволетворение от това, че си зарязала партньора си, защото е станало на твоето и си запазила привидно гордостта и принципите си. Дългосрочно погледнато обаче сама ще разбереш, че няма по-унизена и нещастна жена от самотната майка - провалена в брака и семейния живот.
Това, което някои горе ти обещават - светло бъдеще с нов мъж - можеш също да забравиш, защото няма кой мъж да те вземе с малко дете и с твоите нерви. Може би в бъдеще, но това няма да ти помогне сега да си покриеш финансовите нужди и да си отгледаш нормално детенцето. Събуди се - животът е низ от препядствия, които трябва да преодоляваме. Има възходи и падения, но единствените действително губещи са тези, избрали да напуснат играта твърде рано без дори да се опитат да спечелят!
Според мен, ако не се туткаш и действаш сега, ако изясниш без нерви, крясъци проблемите си с мъжа си, то вашата връзка ще е много по-добра от преди. Мъжът ти е казал, какво му липсва - добро отношение и ти е показал, че не намира място в твоето легло - ами дай му тези две елементарни и лесни неща и му кажи какво ти искаш и какви са твоите условия, но без обвинения и крясъци. Сигурна съм, че той не е предполагал, че те наранява с някои свои навици и поведение. Сигурна съм, че сам ще поиска повече време с детето си, ако му кажеш, че ти трябва помощ в гледането му например.
Авторке, събуди се - няма какво да губиш. Дай шанс на семейството си или ще си поредната самотна майка, която ще я съжаляват чуждите хора и на 40 ще изглеждаш на 60 от грижи, притеснения, тревоги, а накрая и детето ти може да избере да живее при бащата, защото ти няма да си приятна компания, а децата си падат егоисти.
Накрая от много гордост и претенции ще останеш сама, бедна и изоставена.

Номер 28, аз поне имам мъж. Спри да заблуждаваш Авторката, че може да се издържа с надомна работа и стига я заблуждавай, че мъжът ? ще се промени заради нея. Той няма да се промени, но тя някога такъв го е харесала, щом е забременяла и е родила от него дете. Авторката е тази, която трябва да се промени в посока по-спокойна и уравновесена. Всичко останало са празни приказки и заблуди. Никой работодател не би взел самотна майка да работила от вкъщи и никой що-годе приличен мъж няма да тръгне с нея като самотна майка и жена с големи нервни кризи.

30.   29 бурни aплодисменти, че си имaш мъж! Що реши, че ние си нямaме;))))) зaщото имaме собствено мнение, рaзлично от твоето ли? Изкaрa aвторкaтa лудa, зaтовa че не " мятa диво опaшкa, в щaстливо очaквaне, когa " великолепният" съпруг, ще я почеше по коремчето.
Нaпълно съм съглaснa, че нaй- добрият вaриaнт е отношениятa им дa се изглaдят, но изцяло и сaмо зa нейнa сметкa.
Сигурнa съм, че aко той се присети, че е обикновен мъж( не кaто твоят бог) със съпругa и дете и зaпочне дa се държи кaто тaкъв, цялото щaстие нa aвторкaтa, съвсем естествено и ЖЕЛAНО ще рефлектирa в/ у него и въобще семейният им живот!
Нямa по- щaстлив мъж, от онзи със щaстливa женa до себе си!

31.   Номер 30, хора които искат да са на сметка обикновенно нямат мъж, поне не за дълго. Няма моя и твоя сметка в един брак и семейство, няма АЗ, а има НИЕ.
Нали знаеш - лаком гъз кръв сере. Така и с някои жени. От много претенции и много желания накрая остават самотни майки и сменят не един, а няколко мъже, преди да разберат, че не можеш да искаш само от партьора си, но и трябва нещо да дадеш. Който не може да дава, няма право и да взима.
Дори чисто материално погледнато жената се оплаква от неремонтираното жилище на мъжа - ами тя какво донесе в семейството? Къде е нейното жилище? Вместо да оцени, че изобщо има жилище, в което може да се разполага без да плаща наем, тя веднага почва да ръчка. Ами не става така. Всичко се постига с търпение и усилие от двамата. Не става - ремонтирай, а става с да ремонтирамЕ.
Заради подобни глупости се разпадат повечето семейства и сме свидетели на едни вечните самотни майки, на вечно изоставените жени, някои с деца от различни мъже и все попаднали на грешния. Тирадите са дълги и широки, претенциите до небесата, ама такива жени вечено ще кукуват сами и най-трагичното - накрая и децата им ги зарязват, защото всеки гледа да живее спокойно в крайна сметка, ако не друго.
На крива ракета Космосът ? крив.

32.   Aa, 31 нaй- после зaпочвaм дa те рaзбирaм! Стрaхът и ужaсът ти отвa дa бъдеш зaрязaнa/ отритнaтa е толковa голям, че доброволно си приелa" робскaтa позиция". Нямaш друг избор вероятно! Тaкa, aко пък мъжът ти е изцяло доминaнт, .... ех кaкво по- хубaво и зa него. Но ти дишaй спокойно, той" злaтният твой мъж"( нaли ИМAМ.... ИМAМ мъж) нямa де те смени вероятно.
Тaкa че, не се тревожи, че е възможно нa " пaзaрa" дa излезе още еднa конкуренткa- aвторкaтa:)))))
Хехе, предстaвям си ужaсa ти, още еднa дето вярвa в себе си...
Спокойно милa, aвторкaтa пък и повечето остaнaли жени( свободни) не сa ти потенционaлнa зaплaхa! Те търсят любов! ( увaжение, толерaнция, желaние, емоционaлнa привързaност, естествен искрен смях)
Тaкa че, дишaй!

33.   Номер 31.... ти разсъждаваш подобно на една типична жена от близкия изток или от Африка.. където горките женици все още се борят домашния побой върху жени да бъде счетен за незаконен, но уви неуспешно... Ти разсъждаваш по подобен модел, само че в по-емоционален план.

Случайно да си наясно какви може да са причините за тази твоя очевидна омраза към жените? ! И това поставяне на пиедестал на всеки егоистичен или дори тираничен мъж? !

21ви век сме в Европа, една модерна жена (с изключение на теб очевидно) има право на едни такива елементарни неща като близост, уважение, елементарно внимание и емоционална привързаност както каза Номер 32.. но ти едва ли даже си се замисляла за тези неща.
Нали според теб явно една жена да е с наведена глава цял живот е най-добре... само и само да не е
"поредната самотна майка, която ще я съжаляват чуждите хора и на 40 ще изглеждаш на 60 от грижи, притеснения, тревоги"
Ти в кой век живееш миличка? Случайно да не си усетила кога 80те години минаха и заминаха? Че и даже през 80те години жени са имали куража да напуснат мъжете си за собственото си спокойствие, безопасност, щастие. А какво остава за днес?
Жените, които писали, че са оставили мъжете си и са щастливи й били завиждали... ехх какви са тези дълбоки теории за конспирации, които излизат от теб? ! По ли ти е лесно да сътвориш такива теории вместо да приемеш, че жените си живеят спокойния живот без някой мухльо, който да ? крещи и обвинява за нещастието в живота си и да отдава повече внимание на колежката в офиса, отколкото на нея (примерно).
Недей си налага робските разбирания за жените на авторката, която иска да има по-добър и щастлив живот. Защото това е възможно.
И ако имаш деца само ще кажа горките те, как ще отраснат с този модел на взаимоотношения и "равнопоставеност" (дрън-дрън) между един мъж и една жена.

34.   Aвторке, кaзвaш че си печелилa повече от него, също че си живялa нa квaртирa! Рaзбирaм че, си имaш добрa професия и си живялa сaмостоятелно. Мaлкото вече му е време зa яслa/ грaдинa, ще имaш времето зa нормaлен рaботен ден! Aко можеш и нещо нaдомно дa си докaрвaш..
То детенце ще си рaсте, здрaво и щaстливо, ще си имa внимaнието и нa двaмa, дори и поотделно.
Вaжното е и зa себе си дa помислиш. В смисъл покрaй грижите зa мaлкият човек, мaмите понякогa зaбрaвяме зa нaшите си женски/ човешки нужди. Aко сте сaми не се зaтвaряй изцяло отдaденa нa детето, осигурявaй си време зa контaкти, удоволствието освен мaмa, дa си бъдеш женa.
Дaно все пaк мудният ти съпруг, си рaзмърдa мaлко мозъкa в ползa нa семейството ви! От всичко, мен лично нaй- ме шокирa товa, че те прaщa нa друго място дa търсиш повече близост!
Aми, aко се рaзделите в крaйнa сметкa, съветвaм те в нaй- скоро време дa го нaпрaвиш! Много мъже бихa били щaстливи дa бъдaт " близки" с теб! Едвa ли също толковa жени, бихa се зaдоволили с човек кaто съпругът ти!
Желaя ти щaстие aвторке, със или без мъжът ти!

35.   Реших и аз да се включа в темата, тъй като виждам че много хора ( визирам авторката и някои други коментиращи), очевидно търсят оправдание за всичко.
Основният проблем в този казус се нарича, безотговорност и лекомислие. Първо си избрала мъж, който сама казваш че не си познавала много добре при зачеването на детето ви, второ според мен изобщо не си мислила за последствията. Човек за далеч по малки неща би трябвало да се замисля, да знае че всяко негово действие би засегнало не само него, околните, ами и дори непознати хора.
И сега със всичката си глупост, ти изсипваш хиляди оправдания, та дори се чудиш как ще е по-добре за детето ти? Защо не се замисли за това преди да раждаш? Защо не се замисли че първо може би трябва да развиеш кариера, да изградиш някаква финансова независимост, вместо някой друг да те спасява?
Защо използваш детето си дори сега като оправдание за своите желания? Става напечено, сложно дори и ти решаваш че детето ти ще расте по-добре с безотговорен човек като теб, без наличието на баща си?
Е кажи ми какво до тук си направила както трябва, че нещата да са добре за теб и за детето ти?
Много такива случки съм виждал, за това знам че само казани нещата по този начин биха могли да ти създадат усещане за отговорност, макар че е малко вероятно. Ще ти напиша реалнажестока случка, на подобен случай, само че развит с още години напред, та дано видиш в него грешки и места, върху които трябва да поработиш.

Така, младо момиче на 20, решава да се омъжи за 20 години по-голям от нея ерген, защото е забременяла от него. Всичко на пръв поглед е добре, като изключим факта, че се омъжва за него, защото вижда в това шанс за самостоятелност, благодарение на средствата, с които той парадира. Както се казва сметките са хубаво нещо, когато са направени добре. Само че след 2 години тя се прибира при родителите си с дете в ръце, защото вече не може да го трае и защото се оказва че не е бил толкова богат, колкото на нея и се иска. Разбира се се тръшка че той е отвратителен изрод, който не се бил грижил за тях, което разбира се е много далеч от реалността. Втори голям проблем е това, че тя не е мислела за последствията за детето си, при факта че той е бил с доста болести, които даже му личат още преди сватбата и зачеването. Накратко, тя красива, той меко казано грозноват с куп болести и 20 години по голям от нея. Резултата е че към ден днешен детето е на 8 годинки и е на много хапчета, в следствие на гена на баща си.
Така да се върнем към онзи момент отново. Прибира се тя при родителите си, съкрушена, разбита и човек дори би си помислил че си е взела поука. Последва какво? Вместо това момиче да се вземе в ръце, да започне да учи висше образование и да намери начин как да издържа детето си за в бъдеще, тя решава да остави детето предимно на грижите на родителите си и да забива пичове по дискотеки и заведения. Не буквално разбира се, но е факт че за следващата година от както се прибира от този "ужасен" индивид бившият и мъж, тя сменя няколко връзки, търсейки принца. след това се кротва при един младеж, с който дори заживяват заедно във тях и по всичко личи, че е щастлива, обичаща и на всичко отгоре той приема детето и като свое.
Само че и това не трае кой знае колко дълго, тъй като след 3-тата година тя отново се връща при при родителите си, защото не виждала перспектива и с него. Проблемът е че той не можел да отделя средствата нужни за отглеждането на детето и, и разбира се на нея самата. Бившият и мъж не плащал издръжка, този не можел със нормална заплата да ги храни и тя се прибрала. Разбира се всичко това е преценено, защото вече на фронта се виждал много богат младеж, който много я харесвал и макар тя да не се прехласвала по него, нямала нищо против да имат връзка. Разбира се последва театър пред всички загрижени за нея, че и този с който е живеела не струвал, бил голям неудачник, за да има очи след време да обяви новата си връзка.
Така след известно време, да кажем от 6 месеца, тя заживява в мезонета на този човек, както разбира се и детето и. Така една година, в която тя не пипва нищо в този хубав апартамент, не готви, не чисти, по цял ден блееща в телевизора и работеща на 4 часов работен ден, но със самочувствие на човек, изградил цяла магнатна империя, на който всички са длъжни. Така след година съвместен живот, тя бива наритана от този, защото колкото и да я обича, човека се пищисал от всичките и претенции, бездействия и нагли действия.
Прибирайки се за пореден път при родителите си, тя скалъпва поредната удобна история, която да я оправдае, само че този път нещата са други, защото никой не и вярва. Един път случайност, втори път съвпадение, трети път закономерност.
Най-лошото в случая е детето, което расте при различни мъже или с дядо и баба, тотално объркано от малко, пиещо по една шепа хапчета. Така "добрата майка" трябва да приеме вечерен час, да приеме че след работа трябва да се прибира веднага да си гледа детето, ако разбира се иска да живее под покрива на родителите си, които тотално са вдигнали ръце от нея.
Така известно време тя няма избор, до момента в който не се запознава в интернет с някакъв много голям на думи пич, който и обещава всичко. Така тя огорчена от "тормоза" на родителите си, решава да заживее с него в не голям град след 2 срещи, при които той е идвал. На изпроводяк от тях, добронамерената майка не пропуска да обижда по всякакъв начин родителите си, за това че са я третирали последните години като малко дете, независимо че именно родителите и са я хранили и са отглеждали детенцето и. Малко след това бащата на добрата майка влиза в болница със сърдечни проблеми. Карат я да дойде да го види, защото негласно се знае, че той е там заради тежко преживяване в следствие на проблемите на добрата майка. Само че тя отказва, защото била над тези неща, как така ще го вижда, като той до скоро и е викал, карал и се че била безотговорна, даже и казал че нищо не става от нея, нищо че давал всичко за нея и детето и. Малко след това той починал, а тя дори не отишла да го изпрати, защото му била ядосана. Към този момент тя седи с този интернет пич, който я бие през ден, праща я да работи във някакво квартално магазинче, за да може тя да му купува по бутилка ракия на ден, защото той бил много печен и не можел да работи за 300 лева някъде. С останалите пари, тя иска не иска купува лекарства за детето си. Няма приятели, не може да се обади на майка си, защото знае че не искат да я чува, няма приятели, няма надежда, няма нищо. Как ще завърши всичко това, само времето ще покаже.

36.   Н35 -Елин Пелин, ряпa дa яде! ;)))
Изчaкaй крaя и си нaпиши продължението!
Сaмо еднa зaбележкa имaм към рaзкaзчето ти- тук стaвa думa зa интелигентнa женa!

39.   № 35, благодаря ти все пак за включването ти, но само заради другите, ще ти отговоря така:
Съчувствам на момичето, за грешките, които твърдиш, че е направила и объркала живота си и това на детето си, но.... тази история, както и грубите обиди и определения, които сипеш по мой адрес, нямат нищо общо с мен, с постиженията и развитието ми, както в личностен, така и в професионален план, и следователно няма грам да положа усилия да се защитя, нито пък да се оправдавам по какъвто и да е начин пред теб тук. Просто защото имам ясна представа за това каква съм като човек и нося пълна отговорност за действията си и това какво съм направила за детето и за семейството си до момента.
Благодаря ти все пак, че отдели от времето си за моя казус. Може пък да е полезен и на други.
И още нещо, смея да твърдя, че съм финансово независима и не разчитам на никого, освен на себе си и сега и за в бъдеще. Тук въпроса е принципен, кое е правилното решение!

41.   От 35 до 36. Не, не е Елин Пелин. Това е една съвсем реална история, която е една трохичка от много такива. Също така тази история е част от моето семейство и предвид това мога да ти кажа, че е ужасяващо за всички, дори когато не сме от първа линия.
До авторката 39. Продължаваш в типичен неин стил да казваш колко по-високо си ти, колко си невероятна, колко си по-различна, което само потвърждава именно факта, че си точно като нея. Грандомания и пълна липса на желание за взимане на решение.
Щом си решила да правиш проучване и рисърч, ок, твой си проблем, ама ако очакваш някой да ти каже как да живееш и кое е правилно и кое не, много се бъркаш. Вероятно заради последното бих казал че си доста по "обикновена" от колкото си мислиш че си.
Също така реагира, все едно си ми в къщата и аз трябва да се съобразявам с теб. Не целя да те обидя, нито да ти създам лоши емоции, просто казвам да си опичаш акъла и да се справиш сама, както и да знаеш че ще трябва да живееш с последствията.

42.   Какво ли помага на жената решила да чуе мненията на непознати тук.
Дали просто че може да се изкаже до края, без да бъде прекъсната или надеждата, че ще прочете рецепта за щастливо семейство? Май правилният отговор е - всичко МОЖЕ да и е от полза, но когато й помогне да види през чужди очи подобни ситуации и го напасва към нейната конкретна ситуация.
На мен, като семеен мъж ми е непонятно - защо такова неодобрение към коментара на @31??
За мен това което тя каза кратко и ясно - в едно семейство няма вече АЗ, а само НИЕ - това е описанието на едно щастливо семейство!!
А конкретното наблюдение:.... "От много претенции и много желания накрая остават самотни"... - е разковничето за проблемите в двойката.
Или сега ще наскачат еманципираните и горди егоистки за които е балсам да убеждават всички знайни и незнайни хора, как най-важното било да си с изправена глава, и Горд, и да обясняваш какво мислиш и...
А като чуя и изказването че били и директни, но това не било от липса на култура, а напротив - това било качество, което обикновените хора още не са развили.
Ако може да обясни някой, но по-простичко, като на недоразвит съпруг, но семеен от 20 години, ще ми бъде в полза и на мен, а и на Авторката, надявам се?
И благодаря!

43.   Авторке, айде и аз да се изкажа.
Аз също се разделих с човек, който не ми даваше достатъчно близост. Той също не беше инициативен, беше мързелив, понякога безотговорен. Последните две не бяха чак толкова важни за мен, защото съм уж еманципирана жена и се оправях с всичко сама. Е да, но е приятно понякога да имаш рамо на което да се подпреш. В моя случай надделя липсата на близост.
Това беше най-доброто решение в живота ми.
След като се разделих с него и намерих близост и любов на друго място, осъзнах колко ме беше осакатил този човек. Тогава реших, че с другите недостатъци на един мъж мога да се примиря, но с липса на интимност - не мога.
И на мен ми казваше, че съм станала зла проклета и нацупена. Чувала съм същото и за бившите му. Просто той притежаваше дарбата да превърне в кълбо от нерви всяка жена, със своята пасивност.
Не знам какъв е твоят мъж, но ако не иска да бъде интимен с теб - дори когато ти се стараеш, добра си, усмихната, значи няма място в твоя живот.
Надявам се че ще пишеш отново скоро да кажеш какво става с твоя случай.

44.   Авторке, как върви?

46.   Здравейте, бях писала неотдавна но системата не ми прие съобщението, или пък не са ми го публикували. Както и да е. Та... пооправиха се нещата с мъжа ми, бяхме си дали срок от два месеца, в който ако нищо не се промени, в положителна посока, и край, се разделяме. Нещата се промениха, и затова от само себе си, си останахме заедно, и не сме говорили за раздяла. Ако някой иска да знае по-конкретно, ако ще съм полезна на някой с подробности и съвет, да пише, ще разкажа повече.

47.   Авторке, аз искам подробностите. Как се пребори с мързела му и с липсата на интерес? С инертността? И най-вече получи ли интимност или просто се примири?

48.   Здравей, № 47! Относно мързела и начина му на живот: по-скоро наистина е престанал да се занимава с подобряване на условията ни на живот, въпреки, че има толкова още много за правене, но всичко има нужда от време и пари. За сега сме кът с парите и затова не му давам зор за нищо. Още повече, че няма време, тъй като работи извънредно на основната си работа, мъчи се да изкарва пари, с допълнителен умствен труд, мъчи се да учи за докторантура, и аз оценявам тези му усилия, макар да не му се получава на 100 %. Виждам, че го желае, да е полезен и да се справя. Оцених това, че той не е просто един бачкатор, и затова не му се отдава много и не го влекат ремонтите. Влече го повече интелектуалния, отколкото физическия труд. Оцених другите му стремежи и това за мен са критерии, достойни за уважение. А това е много важно, да изпитваш уважение към другия, иначе ще го пренебрегваш и отношенията няма да са добри.
Видях и си дадох сметка също за още едно негово добро качество - да бъде добър баща, да се отнася добре с детето, да играе с него, да има търпение да се занимава и да го изчаква, да не го пренебрегва, въпреки че е изморен и не винаги му се занимава. Качества, които дори аз не мога да проявя толкова добре.
Друга повратна точка в отношенията ни, по отношение на интимността: Понеже той много пъти в момент на конфликти ме беше пращал да си търся друг и аз в един момент, когато бяхме все така в лоши и непоносими отношения, започнах да си чатя и да си флиртувам в интернет. Той обаче по някакъв начин беше срещнал случайно човека, с който бях флиртувала и му бях казала, че си търся нова любов. Видял беше, докъде мога да стигна, и с какви хора се занасям, ударило го беше по достойнството, и се обърна на 180 градуса в отношението си. Сега много повече ми показва, когато ме желае, въпреки че не винаги имаме възможност от ангажименти, но за мен желанието му е много по-важно от фактическото изпълнение. Приех факта, че не е толкова важно да спим в едно легло, защото наистина му беше трудно да се наспива, а по-скоро да си показваме любов, уважение и желание един към друг, винаги когато сме заедно и имаме желание за това. За да се поддържат отношенията положителни, да се чувства подкрепата на другия, той съответно да я получава и така. Може би ме изревнува и реши, че няма да се откаже от мен и затова обърна нещата. Може би се бяхме изморили все да воюваме. А и аз разбрах, че с лошо добро не се постига. Както гледах едно видео на един духовен водач, който каза: Жената е благославяща сила, а мъжа е създаваща. От жената се иска, колкото и да е издигната в кариерата, да приоритизира семейството, дома, мъжа си, децата, и да може да благославя, да бъде позитивна към всичко, да дава кураж. Е, това не значи, че не спорим и е няма проблеми. Но те вече се разрешават по-бързо, и когато отношенията са по-добри, хората имат сили по-бързо да се справят с проблемите и с негативните си състояния.
Така че, кураж, при нас нещата бяха на ръба близо 2 години. Трябва си време хората да се напаснат.