Просто да ви споделя
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1799 пъти
Зная, че това не е толкова голям проблем, но ми тежи и моля за съвет тези от вас, които са били в подобно положение. С мъжа ми сме заедно от 6 години. Докато бяхме гаджета аз живеех на квартира, а той с техните. Примести се при мен много скоро след като започнахме да се виждаме. Ходихме на гости при техните, и всичко беше наред. Е, от време на време баща му започваше нетактично да обяснява колко се срамувал, че сина му е на квартира, а не в собственото си жилище, как така не можело да сме заедно, нали сме били ЕДНО семейство, можело да си живеем всички( майка му, баща му, баба му ). Мъжът ми постоянно му повтаряше, че това не е нашето желание за да ни остави на мира и даваше за пример сестра си, която също не живее със свекъри. И така спокойно си живяхме 3 години... В един прекрасен ден, аз останах без работа, а няколко месеца по-късно се оказа, че ще изплащам кредит на роднина. Ами след 1 година финансови проблеми, мечтата на моя свекър за голямото семейство беше реалност. Свекърите се погрижиха за всичко, за да ни е по-удобно, дори не ни дадоха да платим ремонта, който се наложи да направим в едната стая. Апартамента е голям, имаме си дори отделна баня. Известно време се чувствах добре, но тогава започнах работа в един склад и се прибирах късно, и почти не се виждахме. Пък и знаех, че като си стъпим на краката ще се изнесем отново. Само, че времето прекарано тук, започна много да ме напряга, те знаят кога сме в къщи, кога излизаме, кога готвим, до кога спим, кога си лягаме и пр. Не мога да поканя моя приятелка или братовчедка, свекъра винаги излиза в коридора като се чуе, че някой влиза. Само да се покажа в коридора и чувам "ехо-ооо" от него. Или пък "не се обаждате бе, това на какво прилича", " ядете ли бе, спите ли бе, днеска цял ден ви няма". Длъжна ли съм всеки ден след работа да му се представям? Ако се видим случайно ОК, ама чак пък толкова. Трябва все да съм усмихната и да съм настроена за "сладки приказки" Много ме натоварва това, усетих, че намалих излизанията от стаята, съобразявам се постоянно кога да излезна, кога да се прибера, понякога обикалям улиците с часове, но не ми се прибира. Ами това е... Мъжът ми многократно разговаря с него, прави му забележки, но той е много досаден. А иначе са много добри хора, особено свекървата. И бабата е много мила, с нея никога не сме имали проблем. Мислим скоро да изтеглим кредит за едно малко жилище, ама ето че пак е недоволен свекъра - " ще ни търсите вие ама.. " Сърдит е, не било сега момента, много си било хубаво така, защо сме искали да се разделяме от тях, това било развод направо, боляло го всичко, щели да се разболеят. Те без нас не можели, и ние без тях също! Ох, какво да правя? Все плача и се оплаквам( знам, че не е правилно), а мъжът ми вече е пред нервна криза. Искам спокойствие и мое си семейство. Много ли съм лоша?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: b316581bbe

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да ти имам и проблемите. Вярно, не е приятно, но все пак си имала къде да отидеш, след мизериите, които си си надробила (да станеш поръчител на роднина). Иначе, гледай си сега семейството. Не ти са виновни старите, че ти нямаш социален живот. И аз не се срещам с приятелки вкъщи - навън има достатачно кафета и обществени места, да не говорим, че с мъжът ти може да излизате и ако имате деца, да ви ги гледат старите. Иначе е добра идея да се отделите, но гледайте да можете да си го позволите другия път. Има къде-къде по-лоши старци и битови ситуации

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 54ca32cdeb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Стой си на позицията и това е. Не може той да ти казва. Сега нали работиш? Живяла си под наем преди да се събереш с мъжа ти, не е трябвало да отиваш при техните. Мъж ти ако държи да си живее с техните, да си живее, ти дръж на своето и това е. Бива, бива, но с някои неща не бива компромис.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 730adad88a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ами споко, с времето ше си стъпите на краката, и ше се махате. Аз съм така, но идва време и се махаме, за сега стискай зъбки и игнорирай дъртофелниците:)

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 95edc593f5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хората са искали или да ви помогнат с мъжа ви да сте ок или да си го обгрижват под зоркият си поглед. Не се плаши и скоро дано си намерите нещо по-така, че и аз не си представям как ще се кара така. Досадно е все да си нащрек и да трябва да се съобразяваш с тях. Всички свекъри и свекърви са много готини, ама като са по-далечко. Така у вас ще остане избора да се виждате ли по-често или не, но например по празници и поводи. Махайте се с мъжа ти, не ми се вярва и на него така да му е добре. Все пак той си е в тях си, а вече е голям мъж и трябва да е главата на семейството, . което двамата ще създадете. Настоявай за промяна, ако финансово ви се отдаде възможност, а те ако са толкова стабилни пак да си помагат с каквото могат.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 2c1ede44af

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Ох, много ти съчувствам. Когато бях дете живеехме всичките заедно баба и дядо, нашите, аз и сестра ми, че и прабаба ми беше жива! Ужас ти казвам! В очите на едно дете беше нормално, ама майка ми горката с две свекърви на главата... и за това като пораснах, реших, че ще правя ще струвам, ама със свекър и свекърва няма да живея! В началото мъжът ми се цупи, бил първородният син, било редно да живеем с техните ама аз като казах НЕ и толкова. И сега си живея спокойно, на 15 мин. пеша от мама. Хем ми е близко и винаги мога да и ида на гости, хем си имам собствен дом и никой не ми гледа кога си лягам кога ставам, какво закусвам и т. н. Пожелавам ти и на теб да си уредиш живота така, защото това другото не си е работа. А и по-зле ще става! Ами като родиш? ! И като почнат разни роднини да ти висят на главата и да ти дават съвети за всичко? Не казвам, че е лошо, в крайна сметка свекърва ти ще го прави от добро, ама в един момент направо ще изпушиш. За това, ако трябва и кредит вземете и се махайте от там! А за да не се сърдят толкова свекърите намерете си дом близо до тях. Така хем често ще им ходите на гости и няма да се чувстват изоставени, хем и ти ще се почувстваш спокойно и няма 24 часа да се съобразяваш с някого. Това е най-доброто за всички.

 

...