Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

9.   Xахахаха номер 8 - адмирации!
Сигурно изиква големи усилия да се държиш така неадекватно..

10.   Eми то няма и какво чак толкова да направиш.......ти се дьржиш повече от добре кьм тях явно и това не трябва да се променя, но те сами си решават какво да правят......понякога точно и тва е гадното в тези взаимоотношения между деца и родители, че родителите без да се усещат налагат своето мнение и не тьрпят вьзражения......и не, че не трябва да е така, но в крайна сметка един човек трябва да има свобода на избор.....иначе се чувства постоянно тормозен и ограничаван по един или по друг начин.....
d22

11.   Автора: Хора как вече да излизам, като толкова много пропуснах като седя вкъщи, незнам и две приказки да вържа с хората, а с момичетата нямам опит, притиснителен съм. Искам ако някой родител прочете историята ми да даде съвети, а иначе вие сте много прави за всичко, толкова много пропускам, а знам че младостта е кратка. Знаете ли сега как съжелявам и искам да върна времето назад, пак да съм 7, клас, да съм пак в гимназията.

Едно разбрах, че трябва да си нахакан, това да си кротак и примерен няма да ти помогне и нека ако някой 13,14 годишен, ако чете това, да не се затваря вкъщи, да излиза с приятели по дискотеки и кафета(даже и да не му позволяват, но да не прекалява с алкохола и цигарите, щото те се вредни). Незнам защо ме мислят за толкова загубен. Ще ви давам примери от детсвото ми. Не съм бил затворен преди, винаги излизах с приятели, излизахме на кафе, компютри, джаги и т.н. Но баща ми и майка ми винаги са били против това да играем с приятели Cs например. Баща ми ме прибираше от залите на сила, а часа беше 2 слетобед (аре да е било нощем разбирам), забраняваше на залите и кафетата да ме пускат, като казваше на собствениците ще затвори залата им.
Даже ме е бил сред хора и шамарил, викал ми е яката, унижавал ме е.

Друг пример бях капитан на футболния отбор лидер на отбора, но баща ми ме накара да се откажа, а каза да наблегна на уроците, пак го послушах,а толкова ми беше хубаво да ходим по турнири, момичета викаха името ми по време на мачове, но всичко свърши. Друг пример като бях в пубертет, бях малко пълничак и наште само ми се подиграваха, казваха ми "картоф", "чувал", "борсук", аре и други ми се майтапиха, но хора за бога родителите като т обиждат много боли.

НА 18 год. започнах да се занивам с фитнес, сериозно, наще бяха пак против, а там поне си говорих с момчета и момичета вържех разговор, но пак против: " Остави си се занимавал с глупости, а си стой на задника и чети да те приемат поне някъде, готви се за матурите, че нищо няма да направиш"- думите на мама и тати. И така и има още много примери...

Сега съм на 20 без приятели и компания, всеки ме заряза и те са прави, като си спомням колко пъти са идвали да ме викат, а аз им отказвах, колко приятелко можех да имам само, толкова сърца разбих, телофонът ми се пукаше от СМС на момичета, а сега и един нямам дори за ЧРД. Та в момента наще, още повече ме късат от крититки. Неможах си взема изпитите и сесията ми беше неуспешна, можех да продължа, но се отказах от летния семестър, незащото не ми се чети или ме мързи, а защото вече нямам никакъв кураж, незнам защо живея, бях толкова будно момче.

Постоянно ме ругаят ве хора: " от тебе нищо, няма да излезе"-мама. Но досега винаги съм бил отличник, дипломата ми е най-висока сред момчетата от випуска, на матурите искарах 5,75 и на двете. Винаги са ме хвалили учителите, но все на наще съм им крив. Никога за пари не съм ги тормозил, всяко лято работя в строежи, това лято работех в автомивка, дрехи, учебници си купивам сам, семестъра пак аз си платих.А моите връстници не учат, по кафета, дискотеки киснат само, не работят, а всичко им е наред, родителите им купиха коли, имат си всичко момиче, пари и т.н. Боже в този труден момент нямам към кого да се обърна, извините ме!!!

12.   Отдели се, живей под наем и се стегни - хляб и сол яж, но бъди самостоятелен, ще изгрее слънце и на твоята улица, а животът ще те научи на каквото трябва.

13.   Браво! Направил си една голяма стъпка в живота - научил си се да бъдеш независим, плащаш си сам семестъра, значи можеш да се самоиздържаш, това е много важно в живота. Тези, които имат коли и апартаменти на готово от техните, те са некадърници и ще си останат такива. Гордей се със себе си. Ти дори можеш да се отделиш на квартира, махни се от вас и се събирай с хора на твойта възраст, бързо ще влезнеш в релси, вярвай в себе си и ще успееш. Успех!!!

15.   Разбирам те, защото и моите родители ме осакатиха така. Аз също съм самостоятелна отдавна, издържам се сама, но емоционалните травми, така и не ги преодолях, а съм вече на 34 г. Не намерих приятели, не създадох семейство, сама съм в собствения си затвор. Работата е единственото което имам. Външно за пред хората се правя на голяма непукистка и на много "печена мацка", но истината е, че се чувствам и винаги съм се чувствала като странна птица, като човек извън социума. Сякаш стоя и наблюдавам как животът минава покрай мен. Истината е, че винаги ще си останем самотници, дори някога да намерим човек до себе си, в душата си пак ще бъдем подиграваните и наранени деца. Мисля, че родителите ми отнеха правото на емоционално съзряване, а именно емоционалната незрялост е това, което ме проваля. Съжалявам за мрачния пост. Но ти все още си млад, може би ще успееш да се измъкнеш от капана.

16.   Автора: номер 15 разбирам те, колкото и да се опитваш да се промениш не се получава, просто детството и тинейджърските години са много важни, а аз толкова пропунах. Иначе и аз като тебе отвънка изглеждам като пичага, но отвътре .....

17.   Mоят съвет е да поговориш със тях и да им разкажеш играта ,че вече си голям или другия начин е спасявай се ..бягай от вкъщи -- спестявай си пари и си наеми жилище без да знаят и един ден си събери нещата и дим да те няма

18.   Как да поговоря с тях, като знам, че ще ми се развикат, оня ден ходихме семейно да записваме брат ми на изпит във ВУЗ и през цялото време баща ми мърмореше, от вас нищо няма да стане, вие освен да седите вкъщи непраите нищо и аз кат му казах,че това с брат ми да нямаме приятели и да сме притеснителни основна заслуга има той, като постоянно ни подтикваше и забраняваше да излизаме с връстниците на кафе, диско и т.н. Но наистина мн сме притеснителни с брат ми най-вече той срам го е да попита колко струва това в магазин за облекло например. Брат ми един път беше набит пред съучениците си, защото ходел да играе с тях на компютърна зала. Наще не ни дават като другите родители пари за кафе и механики. Просто няма за какво да говоря с тях, като знаем как ще реагират....

19.   МОМЧЕ, НАЙ-ВАЖНОТО Е, ЧЕ ОСЪЗНАВАШ ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО, В КОЕТО СИ.ВСЯКА СЕКУНДА, ПРЕКАРАНА ПОД ТОВА ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ЩЕ ТЕ ОСАКАТИ МНОГО ЗАНАПРЕД. ТЕ ТИ ВРЕДЯТ И ДОРИ НЕ ГО СЪЗНАВАТ. НЕ ГУБИ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ И СЕ ОТДЕЛИ ОТ ВАШИТЕ. ЗАЖИВЕЙ СВОЙ СОБСТВЕН ЖИВОТ, А НЕ ТОЗИ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ. ТОГАВА ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ВСИЧКО, ПОВЯРВАЙ МИ, ЗНАМ КАКВО ГОВОРЯ. АЗ ГО НАПРАВИХ И ПОЗНАХ СВОЯ ЖИВОТ. УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ, МИЛИЧКО.

20.   Значи, мисля тая година пак да влезна в някакъв ВУЗ, но този път ще си взема изпитите, колкото и да нямам желание за нищо, ще се уредя в общежитие и ще си намеря работа. И много рядко ще се прибирам вкъщи. Но този път, ще ходя, по кафета и дискотеки, дори да съм сам, мисля че така ще мога да се отракам и да завържа приятелства( не истински, но поне компания). Благодаря на всичките ви...

21.   Излез на кварира! Колкото се може по-скоро - така когато от време на време се връщаш вкъщи родителите ти много повече ще ценят времето прекарано с теб, а междувременно ти ще започнеш да ставаш все по-самостоятелен. Един вид - "бий", за да те уважават - дори и като става дума за родителите. Те все още си въобразяват, че ти си нефелното им 10-годишно момче. Докажи им, че си съвсем друг човек и имаш съвсем други потребности. Ще бъде много трудно, но с желание и упоритост ще стане - ти явно имаш и лидерски качества, а те ще ти помогнат много. Успех

22.   Преди една седмица направо откачих, така се скарах с наште, че немога го опиша. Вечерта баща ми се прибира и почва отново да натяква к'ъв съм некардърник, изложил съм го бил. И аз откачих ви казвам, сякаш някой друг влезе в мене, като почнах да викам да престанат, че са ми разбили младежта и т.н., едвам се сдържах, за малко да се стигне до физическа разправа: Виках ще ве убия, убия, убия, какво искате от мене. Вените ми се пръскаха по главата и врата, почнах да треперя от нерви. Казах ти не си ли правил грешки... защо постоянно ме тъпчеш.... Казах на майка ми, че баща ми е изневерявал, че съм го виждал с други жени. Немога да позная себе си иначе съм много тих, но в последните дни, откачам, главата ми се пръска от тормоз и критики...

23.   Успокой се приятел. Направи си просто планче да се отделиш и го следвай. И ще бъдеш много щастлив един ден. И нищо ти няма, виж как си събеседваш с непознати хора. И мене ме подиграваха като тийнейджър, ела сега да ме видиш, никой не може да ме пипне. Горе главата!

24.   Здраво са ти затегнали юздите...

25.   До номер 24. Безполезен коментар.

27.   Разбирам те напълно! Единственият начин е да поставиш нещата в твои ръце без да ти пука какво мислят родителите ти, защото те не са прави във всички области, особено в отношенията и промените в младежда с течение на времето. Едно време принципите са били едни, сега са други! Ако не могат да го разберат лошо за тях. Живей си живота и прави това, което на теб ти харесва без да се съобразяваш с тяхното мнение. Да си избиват комплексите и подтиснатите едмоции някъде другаде- НЕ върху теб. Ти не трябва да подтискаш емоциите, желанията и амбициите си!! Спори с тях, карай се, бори се за твойто, ако ли не махай се от там колкото се може по рано!

28.   Чуй ме, приятелю. За разлика от другите аз ще ти говоря директно. И аз съм бил малко или повече в твоето положение. Не са ме тъпкали като теб, дори напротив, но поради стечение на обстоятелствата се чувствам самотен понякога, макар и не твърде много.
Първо премахни границите в главата и в морала си. Забрави родителите си, приеми че са ти равни, с нищо не са повече от теб. Второ, според мен те са комплексари - опитват се да те използват като опитна мишка за собствените си недъзи, които сами осъзнават, че имат. Щом баща ти е курвар, а майка ти и тя те тъпче, ако трябва разбий им главите, но не се давай. Не си излизай на квартира, преди да постигнеш баланс и ориентированост относно това накъде да поемеш. Чак след това се махай, но според мен, ако избягаш, ще загубиш. По-добрият начин не е да бягаш, защото дори и да имаш пари, ти все ще бягаш. Няма да можеш да си простиш вътрешно, че си постъпил като страхливец и си се пръждосал. Първо им го върни. Нека усетят малко какво ти причиняват. Едва след това може да говорим за нещо различно от това, за което в момента. Кажи на баща си "Щом си го вреш в чужди жени, ти не си достоен да ми служиш за пример, така че майната ти! ", кажи и на майка си да оправи мъжленцето си да върви в правия път и тогава да ти се меси, кажи им че с нищо не те превъзхождат, защото те са минали вече пътя, който ти може да извървиш по-добре от тях. Ако и това не помогне и не се трогнат, просто ги заеби. Изнеси се някъде. Има бригади в чужбина. Върви едно лято, събери парички и се махай на квартира. Айде от мен толкова. Чао. И не се предавай или бъди брутален като тях, но спокоен на вид, това ще ги вбеси допълнително, или просто няма какво да те съветвам. Успех.