 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Мъж с 2 лица
преди: 7 месеца, 16 дни, прочетена 856 пъти
Със съпруга ми сме заедно от почти 7год. 2год. докато бяхме гаджета и 2год. от семейния ни живот всичко беше ок. Той започна работа във фирма като менежер и след няколко месеца му назначиха секретарка. От тогава живота ми се превърна в ад. всяка вечер започна да закъснява отначало по 30-40 мин. а след това и с часове. Семейният живот ставаше все по скучен. Той се прибираше ядосан не вечеряше не искаше да говори дори с мен. Една вечер излязох с приятелката ми на ресторант и отидохме в любимият ни от детството там го видях със любовницата му да се прегръщат и да се целуват. Той не каза нито дума когато ме видя а тя каза че аз не съм му жена той и казал че не е женен. Сега сме в процес на развод
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Един съвет от жена, която е лъгана по подобен начин. Събери сили, разбирам, че вече си направила първата крачка и го изритай от живота си. Имате ли деца? Ако да- става по- сложно. Но не го прибирай отново при себе си. Изритай го. Знам, че е адски гадно, едно че те боли от лъжите, друго че жените в подобна ситуация изпитват някакъв бих казала неоправдан срам от близки и приятели, че са се провалили в брака си, че може би нещо не им е стигало да задържат човека до себе си. Това НЕ е така. В това съм сигурна. Просто има мъже, които не им стиска да напуснат съпругите си, защото така е много удобно някой да ги гледа и да им слугува, докато в същото време хубавите моменти, ресторанти, пътувания са за кучките наоколо.
Събери сили и се разведи. Не проявявай никаква снизходителност, ако иска да се върне при теб. От опит ти казвам, че такъв човек не се променя. Рано или късно продължава. Успех!!!
2. И аз имах подобен брак. Но намерих сили и го напуснах. Защото той никога не ми каза да си отида. Но с поведението си показваше, че съм излишна. Което за мен беше много по-обидно. Разделихме се. Сама отгледах нашето дете, от което той почти не се интересува. Добре, че са родителите му да плащат издръжката на детето. Лошото е, че в мен остана силно недоверие към хората и вече 14 години не допускам никого до себе си, защото ме е страх, че може да бъде и по-лошо. Но не съжалявам, че го напуснах. Съветвам те и ти да постъпиш така, по-малко обидно е!
3. Не прощавай това пренебрежение, защото пак ще се повтори.
4. Но щом той не иска откровен разговор, запази достойнството си.
|
|
|
|
|
|
|
