Имам проблем с баща си и не знам какво да правя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72949)
 Избор на редактора (63)
 Любов и изневяра (16127)
 Секс и интимност (9079)
 Тинейджърски (17169)
 Семейство (3329)
 Здраве (6009)
 Спорт и красота (3214)
 На работното място (1255)
 Образование (3757)
 В чужбина (803)
 Наркотици и алкохол (760)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1173)
 Други (9536)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Имам проблем с баща си и не знам какво да правя
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 828 пъти
Здравейте :) Пиша тук защото се нуждая от малко мъдрост и напътствия, а и може би да си излея душата някъде :D Наистина не съм много сигурен към кого да се обърна в тази ситуация, за това мисля че ще е най-добре да се обърна към вас анонимно.

Аз съм момче на 18 години и имам един проблем, който просто не мога да разреша - баща ми. А по-точно - той е безполезен алкохолик и остана съвсем сам а аз се чувствам длъжен да му помогна по някакъв начин.

Много от нещата започнаха когато родителите ми се разведоха. Бях на 7 години. С майка ми се преместихме да живеем при баба ми. Баща ми започна да живее с една друга жена. Тогава започнаха буквално да воюват за мен, като ме дърпат ту при единия, ту при другия за колкото време те пожелаят, без никой да пита какво искам аз. Това продължи известно време, след което нещата се успокоиха. Когато бях на 9 години забелязвах, че баща ми пие повече. Тогава реално не осъзнавах че това е проблем. За мен той просто се държеше странно. Въпреки това, той доста мразеше майка ми и тъй като имах повече доверие на нея, веднъж се случи да си изям боя защото се бях обадил първо на нея а не на него. Това ме накара малко да го намразя. Въпреки, че впоследствие спрях да мисля за това, още го държа отговорен за това и ми избива малко на гняв като се сетя. Както и да е. Да се върнем на темата. В периода 4-7 клас срещите ни бяха често разделени с няколко месеца. Най-често се случваше следното: не виждам баща си 2 месеца след което се обажда да ме пита как съм. непосредствено след това ме пита дали имам да му дам 5-10лв. Естествено че ще му дам. Аз съм малък а това е тати. Щом ме пита значи ще му трябват. Малко след това спирахме да се виждаме. Тъй като той спираше да се обажда, това ме караше да вярвам че не му пука и че не иска да ме вижда. Всъщност едва ли ще забравя една случка. Бях при него. Той беше пиян. Приятелката му беше с нас. Спях когато изведнъж се събудих защото ги бях чул да си говорят. Те бяха в същата стая. Не знам каква му беше причината (по-скоро вече не помня), но думите му бяха "Това там на леглото(визира мен) не искам да го виждам повече! ".
Като цяло през този период се виждахме рядко, а когато се виждахме често се случваше да изръси нещо такова или да ми се обади по телефона и да започне да ме псува задето съм казал на родителите му че не е довършил ремонта в стаята.

След време, майка ми и баща ми решиха че може би ще се съберат пак. Това стана когато аз бях 9-ти клас.
Тогава започна едно постоянно преселение. Ту отиваме да живеем при баща ми, ту обратно при баба ми защото с този човек не може да се живее. То не беше постоянно каране, цупене, харчене на пари за алкохол(всичките пари). Ако има четящи които са живели с алкохолик могат да разберат за какво става въпрос. Само се благодаря, че не започна да бие майка ми защото тогава не знам какво щях да направя. Не бих могъл да му се опълча на тази възраст тъй като той беше доста по-едър от мен. Както и да е. Мисля, че чашата преля за почти последен път когато около Коледа баща ми реши че трябва да звънне на детето си от една друга жена(сега той ненавиждаше нея, тя го беше съдила и какво ли още не) за да му сподели с много цветущи псувни и фразички как цитирам "Искам да завра товарен влак в гъза на майка ти и баба ти". Няма нужда да споменавам - беше мъртво пиян. Скоро с майка ми се изнесохме за последен път. Или поне аз така си мислех. Всичките тези местения наляво и надясно, привързването към баща ми и след това рязкото прекратяване на връзки едва ли не я беше унищожило отвътре. Не говореше, постоянно седеше на балкона с цигари и кафе, гледаше в една точка и не правеше нищо. Тогава не разбирах напълно през какво преминава и започнах да я обвинявам частично за нещата през които бяхме преминали. Голяма грешка но тогава още не разбирах достатъчно. Това се случи преди година и малко. В този момент реших, че повече не искам нито да виждам, нито да разговарям с него. Тя имаше различни намерения тъй като впоследствие се върна при него, този път наистина за последно.

В началото всичко изглеждаше добре. Той беше спрял да пие(за кой ли вече път). Тя изглеждаше по-бодра и спокойна. Отидохме на море. Мислех си, че всичко е ОК... не беше. Като се върнахме разбрах, че бащичкото се е накъркал много сериозно докато ни е нямало. Обадил се е на жената от която има дете. Тя беше дошла в апартамента, беше потрошила лаптопа на майка ми, изхвърлила и дрехите, взела мобилния на баща ми и се обаждала на майка ми да и говори глупости(да... явно и "порасналите" могат да се държат така ). Като се върнахме тя отишла да ги изгони от апартамента, те отказали. Станали боища при което баща ми ударил майка ми. Това го разбрах месец по-късно. Когато тя ми каза какво се е случило на мен ми кипна. И без това мразех копелето, но сега съвсем исках да го унищожа (забавен, но в случая верен избор на думи). Докато бях живял при него, бях натрупал в себе си доста омраза и страх към него. Не беше останало почти нищо позитивно което да свържа с него. Реших, че е време да отида при него, да проверя какво става и да си поговорим сериозно. Мисля, че това беше нещото което си казвах "офоциално" защото ако трябва да бъда честен единствената ми цел беше да отида и да му смачкам фасона. Това и стана. Още с отварянето на вратата му се нахвърлих и започнах да го налагам както сваря. Наистина бях адски ядосан. Казах му че ако още веднъж удари майка ми ще го изхвърля от апартамента. Това се случи преди 11 месеца. Това ни беше последния "разговор". След това спряхме всички контакти с него. Впоследствие трябваше да ходя на психолог, защото изпаднах в депресия но това е за друга тема.

Сега стигаме до настоящия проблем. Тази вечер го видях и ме помоли за пари а аз естествено не му дадох. Той е съвсем сам, най-вероятно без работа, без приятели, без нищо. На няколко пъти ни се случи да се засечем по улицата, но се разминахме все едно не сме се виждали досега. Сега разбирам, че идва често при майка ми да иска пари (все едно не го е правил вече 100000 пъти). Проблемът е, че след малкия боксов мач който му спретнах, се чувствам виновен за мизерията в която е. Ако бях действал по-разумно може би нещата щяха да са различни (да не съм много горд с това което направих, още не мога да разкарам сцената от главата си колкото и драматично да звучи). Може би сега щеше да е спрял с алкохола, да има пълноценен живот. Не че с майка ми не сме се опитвали милиони пъти да му помогнем да излезе от дупката в която е. И все пак, всеки път когато го срещна, се сещам колко тежко и самотно най-вероятно му е и не мога да спра да си мисля, че аз съм виновен за това. Че вместо това съм могъл да бъда до него още малко време и той може би е щял да се оправи. За това искам да питам вас, хората които може би са се справяли с такова нещо и знаят какво да направя в тази ситуация.

Съжалявам че е толкова дълго и може би доста объркано. Мерси ако сте го прочели цялото. Просто не знаех с кого да говоря за това, а всеки път когато говоря с майка ми се получава нещо като караница задето се чувствам виновен в тази ситуация. Ако можете да ме посъветвате ще ви бъда много благодарен :)
Благодаря

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 9 месеца
hash: ea7e82d17f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   НЕ, НЕ СИ ВИНОВЕН!!! Кaтегорично не си виновен, единствено и сaмо бaщa ти си е виновен зa aлкохолизмa и последствиятa. Aз съм бившa съпругa нa aлкохолик. Слaвa богу, рaзведохме се докaто бяхa мaлки децaтa и не позволих дa минaт през товa, което aз. В моментa, в който зaпочнa дa рефклектирa върху тях, ги грaбнaх и приключих. Минaхa много години от тогaвa, той продължaвa дa си е aлкохолик и дa не си го признaвa, съответно не се лекувa. Преди 3 год. по молбa нa момчетaтa ( убедил ги е по телефон) му отидохме нa гости, ( живеем в рaзлични зaпaдни държaви) не искaх дa ги остaвям нaсaме с него, тaкa че отидох с тях. Двa дни се държa долу- горе добре, нa третия от сутринтa беше зaпочнaл дa ме убеждaвa, че съм любовтa нa животa му и зaтовa не можел дa спре дa пие... глупости!
Вечертa вече беше нaел здрaво и в един момент пред синовете ни ме притиснa в ъгълa нa кухнятa и се опитвa дa ме целувa нaсилa. Момчетaтa, кaкто кaзaх, вече големи, пък и здрaви " добичетa", скочихa зa секундa, дръпнaхa го от мен, мaлкия го беше хвaнaл през врaтa, a големия му беше извил и двете ръце. Беше ужaсно. Тогaвa му зaявихa, че сaмо aко си помисли дa ме докосне пaк против волятa ми, първо ще бъде бит, a после отношениятa им ще приключaт до тaм. Тръгнaхме си същaтa вечер, a откaчaлникa викa полиция дa ни спрели, че сме бягaли от него...?? ! Същaтa вечер го прибрaхa дa изтрезнявa и ме попитaхa дaли искaм дa го съдя. В държaвaтa, която живее, можеше дa влезе в зaтвор зa товa- откaзaх. До болкa ми е познaто дa търпиш aлкохолик.

Не си виновен, нямaше дa спре дa пие, сaмо повече щеше дa те рaзочaровa. Можешдa опитaш веднъж дa говориш с него, дa му постaвиш ултимaтум - aко искa контaкти помощ от теб, дa зaпочнедa се лекувa веднaгa. Не вярвaм, но опитaй! Всеки лев, който му се дaвa от теб, от мaйкa ти, той го изпивa. Бившият ми съпруг поне си рaботи и дори имa висок доход, мaкaр че го изпивa, поне сa неговите си пaри.
Не му позволявaй дa те види слaб, ще го използвa дa те мaнипулирa. Некa му пaзи " влaгa" кaквото си нaпрaвил и дa знaе, че може дa се повтори, тaкa поне нямa дa смее дa минaвa грaници.
Aз вече не допускaм никaкъв контaкт с бившия ми съпруг, синовете ни сa свободни дa избирaт, но след случилото се, не искaт дори дa говорят с него. Кaзaл им по телефонa, след кaто се върнaхме, че съм го предизвикaлa, зaщото съм билa с тяснa блузa, което още повече ги отблъснa от него. Тaкивa сa , обръщaт всичко нa 180% сaмо и сaмо дa се изкaрaт прaви, дa мaнипулирaт, дa влязaт в позиция нa горките нерaзбрaни.
Предложи му дa влезе в клиникa зa лечение и по реaкциятa му ще рaзбереш, имa ли шaнс. По- вaжното е дa знaеш, че ТИ не си виновен, нито пък мaйкa ти. Той е предпочел aлкохолизмa, може дa се лекувa, но не е пожелaл. Гледaй си животa и не позволявaй вече дa те сривa емоционaлно! След кaто той не е нaпрaвил нищо положително зa твоето бъдеще, ти си длъжен дa нaпрaвиш нещо зa себе си, не зa него, нa него нищо не му дължиш. Помогни нa мaйкa си дa се откъсне от него веднъж зaвинaги и дa потърси щaстие. Тя го зaслужaвa, не той! Той ви е донесъл сaмо нещaстие!
Но пaк кaзвaм, aко искaш дa му помогнеш, постaви му условие - лечение! Всичко друго е подхрaнвaне нa aлкохолизмa. Ще се случвa пaк и пaк, докaто може, ще ви дърпa пaри, ще се нaпивa и пaк при възможност, ще нaлети нa мaйкaти или ще обиждa теб. И този кръгнямa дa спре, докaто вие - ти и мaйкa ти не го прекъснете окончaтелно.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 63f079a3cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не се самообвинявай, не си виновен ти. Моя баща е същия. Преживяла съм същите неща както и ти. Историята е на 90% идентична. Аз съм 10 години по голяма от теб и вече не живея с него за щастие. Той продължава с алкохола. Сега е с друга жена, бие и нея, както нас с майка ми. Вече не мисля за проблемите, които имах с него и не знам как съм издържала 20 и няколко години с него. Той се обажда понякога да иска пари. Не му обръщаме внимание. Сам си е виновен, ние опитвахме 20 години да му помогнем.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: c2599ab397
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не си губи времето и силите с алкохолик. Проблемът му е в собствената му глава и само той може да си помогне, чрез промяна на съзнанието.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 23 дни
hash: 30f37b894b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не мисля, че си виновен за нещо, но разбирам, че го обичаш и че все пак ти е баща. Аз бих те посъветвала да издебнеш момента, когато той не е пиян и да му кажеш, че го обичаш много и че искаш да се промени.
А ако това не стане кажи на твои роднини (баба, дядо, вуйчо, вуйна, леля, чичо и други. ) Ако пък нямаш такива е най-добре да говориш с майка си и да си излееш чувствата на нея. :)
Пожелавам ти да се оправят нещата и да живееш живота който заслужаваш! :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker