 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Нямам смелост да го напусна
преди: 7 месеца, 4 дни, прочетена 676 пъти
С мъжа ми съм повече от две години и имаме дете. По време на бременността той започна да се държи не много мило с мен и понякога си позволяваше да ме обижда. Постоянно ми правеше намеци, че нищо не върша и т.н, а аз имах здравословни проблеми. След раждането на детето на излизане от болницата се скара с мен. С течение на времето и сексът се разреди /твърдеше, че е вечно уморен/. А аз съм жена, която държи винаги да изглежда добре. Много го обичах, а сега нямам желание да бъда с него, постоянно ме изнервя. Може би си има някоя, не знам какво да мисля вече. Добре, че детето внася радост в живота ми, защото живея в Америка и съм съвсем сама. Само него обичам истински и не искам то да страда заради прищевките на майка си. Искам да има баща до себе си. Това е причината да се страхувам да напусна мъжа си..... А много искам да променя нещата към добро.....
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. На детето ти не му трябва озлобен баща и нещастна майка. Мисля, че ти отговорих. Бъди по-смела. Ще се справиш.
2. Напусни го, не можеш заради детето да бъдеш с човек, който ти прави живота непоносим. То и за детето не е добре да живее в средата, която създава баща му.
3. Мен ако питаш е най-добре да седнете и да се изясните по въпроса, защото всичко това няма да има щастлив край. Колкото по-бързо приключите, толкова по-добре за всички вас.
4. Не е важно детето да бъде отгледано от двама родители, а да израстне в среда която ще го направи пълноценна и значима личност.
5. Аз живях с бившия ми съпруг 18 години заради сина ни, но нещата ставаха все по-зле. През последните 5 години преди развода ни живеехме като съквартиранти и беше унизително за мен. Съжалявам, че не се разведохме още на третата година след брака ни, защото той така или иначе не беше полезен за сина си, а моята младост си отиде в обиди и сълзи. Нали и ти не искаш така да ти протече живота? Преосмисли още веднъж всички минуси и плюсове на този брак и вземи най-доброто решение за себе си, защото за детето вие винаги ще си останете неговите майка и татко дори и да сте разделени, а твоя живот ще премине така бързо без да си разбрала какво е да те обичат истински.
6. Ле-ле мале! Ние трябва да основем клуб на нещастно омъжените! Много сме! И аз не мога да набера смелост да прекъсна това мое жалко съществуване наречено "брак". Така съм се бракувала още от първия ден, че не ми се говори. И аз стоя заради детето, и не знам къде ще му излезе края... Защо сме толкова смотани и не осъзнаваме нещата навреме, преди да е станало късно... Живота си тече и по-млади няма да станем... А пък сами си го пропиляваме като стоим и треперим от ужас какво ще правим сами с децата.... Те мъжете ни на това разчитат...
Та, моят съвет (който важи и за мен самата) - щом не се чувстваш добре изчезвай от там и не се обръщай дори. Нещата ще се наредят с времето...
7. Детето ти пак ще има баща, дори да го вижда по-рядко.А ако той иска да бъде поне добър баща, ще направи всичко възможно да даде обичта на детето си и ще го подкрепя.
Ако пък не е така - значи няма да има за какво да съжаляваш.
Фактът, че на излизане от родилното се карате, направо ме втрещи - нещата в брака ви изглеждат доста незрели и конфликтни.
Струва ли си да живееш така и занапред?
Имай предвид,че колкото по-малко е детето ти, толкова по-лесно ще приеме един развод. Бъди силна!
|
|
|
|
|
|
|
