История без заглавие
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3402 пъти
Здравейте,
бих искала да споделя и моята история тук, като се надявам да получа подкрепата и разбирането на много от вас тъй като сам в ужасна депресия и не знам кога и как ще изляза от нея...

И така имах приятел с който в началото всичко беше прекрасно, обичахме се много и аз му вярвах на всичко което ми говореше, че иска да създаде семейство, да има деца да живее щастливо, т.н.

Често се случваше да се изнервя от най-малкото нещо, например като съм гледала снимки на мои роднини в интернет или че съм говорила малко по-продължително по телефона с приятелки или майка ми и за други дребни неща.

Такива дреболии най-често прерастваха в скандали след което той винаги вземаше някакви съвсем крайни решения - събираше ми багажа (а по негово настояване се пренесох да живея в тях), викаше и приказваше несвързани неща, че няма да се получи нищо между нас след което малко по-късно съжаляваше за всичко и очакваше да го прегърна и му кажа колко много го обичам или сам идваше и се опитваше да се сдобрим отново, а ако се бях прибрала при нашите по телефона се извиняваше всеки път че няма да се повтори това.

И така в началото ми се струваше странно, че винаги очакваше да получи това което иска, винаги трябваше да стане на неговото, но с месеците се привързах доста и вече не ми правеше такова впечатление.

Един ден разбрах,че съм бременна. Той беше толкова щастлив, а аз толкова ошашявена. Всъщност страшно много исках да имам дете просто за първи път ми се случваше и изпитвах много смесени чувства. Мисля, че от този ден започнаха и сериозните скандали между нас, когато аз изпитвах страх от него да не ме нарани и то не толкова заради мен колкото мислех за детето в мен.

Избухваше от едното нищо, каквото и да правех винаги беше недоволен. Трябваше постоянно да стоя в тях докато него го нямаше (което аз не правех).

Ходех при нашите през деня или при някоя приятелка, а като се върнех при него скандала беше готов защо съм се върнала след него, той очаквал да съм вкъщи. Или пък си въобразяваше, че нещо не съм била доволна от него, че не съм го обичала както той мен, той очаквал нещо което аз не съм била направила.

И от тези неща ставаха вече доста сериозни караници, при които аз трябваше да внимавам какво казвам за да не стане нещо страшно, той набираше и набираше.

Нападал ме е да ме удря, но майка му го е спирала, беше взел веднъж нож а аз пищях от ужас защото беше взел и ключовете за вратата. Трошил е стъкла , хвърлял е дестанционни по земята. Не проумявах какво става, в тези състояния той искаше аз да изпитвам страх от него, а в същото време повтаряше колко много ме обича.

По цели нощи съм плакала и съм се чудела как ще живея така, мислих още че в това състояние трябваше да бъда спокойна и се притеснявах ужасно много. Него не го интересуваше на мен какво ми е, заплашваше ме, че ще ме убие и мен и майка ми и баща ми и детето ако не сме заедно.

Майка му казваше, че го е страх да не го напусна и затова прави това, но аз всеки път умирах от страх и се опитвах някак да го успокоя. Като чели ставаше съвсем друг човек.

Страха от него в мен с всеки изминал ден се увеличаваше, заплашваше ме че ще ми вземе детето, ще ме убие, не мислеше как се чувствам и аз постоянно плачех, страх ме беше какво ще стане още, като го видех и пред мен беше и онзи поглед изпълнен с ужасна злоба скособен да убие човек без да помисли какво му е на него и как го наранява.

Бях в ужасно състояние, исках да се радвам на бременноста си а аз изпитвах ужасен страх какво ще стане с мен и детето.

Това беше най-кушмарния период в живота ми. Един ден след две будни нощи сълзи, заплахи, страх да заспя, отидох и направих аборт. От този ден не мога да се успокоя какво ми се е случило. Чудя се защо трябваше да става така, защо говореше че го иска а ме турмозеше така, защо искаше да изпитвам страх от него, защо ревнуваше от нищото?

Всички картини със заплахи и злобата в очите му не знам дали някога ще забравя...Физически се възстанових, но психически не знам кога ще стане...Не знам дали нещо щеше да се оправи или щеше да стане много по-зле, но не виждах никакъв изход, изпитвах единствено ужасен страх.

Моля жени които са приживели нещо подобно и могат да ме успокоят по някакъв начин да го направят. Моля и тези които искат да ме упрекнат за нещо да не го правят понеже съм в доста лабилно състояние в момента и могат само да ми навредят.

Знам че ако виждах изход никога не бих направила нещо подобно и на никого не пожелавам това което ми се наложи да преживея.

Н.С.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 8 месеца hash: f9e034c02b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Станалото - станало, за хубаво или за лошо. Няма връщане назад, затова гледай напред. Бъдещето ти зависи от теб, миналото е минало. Не го мисли вече. Оттървала си се, ако питаш мен. Радвай се, имаш шанс да почнеш отначало. Млада си, животът е пред теб.

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: 1d22de31d1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И в крайна сметка още ли си с този изрод

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: c927f575f8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря за хубавите думи. Не, не сме заедно вече, но все още тая в себе си онзи страх, заплахи и положението от което не виждах изход...Може би не мога да осъзная още какво ми се е случило. Знам, че не трябва да го мисля повече и трябва да продължа напред, но се питам защо по-силния пол трябва да пречинява толкова много страдание на по-слабния и всички ли са такива (не знам как бих се доверила вече на някой). Сигурна съм, че той вече дори не изпитва огризения за това което ми е причинил, а аз единствено искам да забравя лошото, да гледам позитивно на живота както преди да преживея това...

 

...

горе^

преди: 14 години, 8 месеца hash: 98afae0b55

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Предполагам си го оставила нали? Правилно си постъпила. Един мъж не бива да се държи така с една жена. Не те е заслужавал, а ти си се освободила. Ale

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: a8933c34d5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Да те успокоят? Какво успокоение чакаш от хората, ако продължаваш да живееш с такъв?! И дете даже нямаш, за какво седиш при него недоумявам. Какво успокоение...търпите некви изроди, много жени даже, и децата си подлагат на тоя ужас, и те ми били майки...

 

...