Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Защо да е путьо човека, и аз съм така... хвана ме преди години с една жена, признах си, исках развод, тя не пожела. Започнах да работя в чужбина, години наред, исках семейството да е добре, пращах пари, помагах... и в един момент дъщеря ми порасна без мен, аз се оказах излишен, защото майка и беше и втълпила че аз съм лошия, накрая успя да си направи бизнес с парите ми/съпругата ми/ и сега си живее живота. А аз останах лошия, скитащ все още по света, с дом, но бездомен... съчувствам ти човече, трябвало е да си тръгнеш, но и сега не е късно... това е

7.   Разбирам те напълно авторе. Прав си да недоволстваш, ще ти дам съвет, на твое място как е най-правилно да постъпиш.
Че си прав в момента прав си, но и че си грешил през тези 19г си е истина. Така че седни и размисли къде си грешил, колко е направила съпругата ти за теб, от какво се е отказала за да поеме всичкото натоварване за семейството ви през брака ви. Тя се е отказала от кариера в твоя полза за да можеш ти да си толкова добър кариерист, тя е поела всички задължения по семейство и дете през първите най-важни 10-тина годинки от кариерата ти/брака ви. Ти никога досега не си поемал всички домашни задължения, дори сега тя продължава да се грижи за вас независимо че си я наранил толкова дълбоко. Изневери, молби за развод, въпреки всичко тя не е абдикирала от задълженията, които е поела в началото на брака.
След като размислиш, изведи я някъде седнете и поговорете, първо й благодари за това което е направила за теб, после й кажи какъв ти е проблема и поговорете за съвместно разрешаване. Сам казваш че не искаш на този етап разтрогване на брака.
Мисля, че един разговор на тема кой какво му тежи ще оправи до някъде нещата.
Малко ме притеснява факта че споделяш, че втората дъщеря, за която ти се грижиш повече е била нежелано за теб дете, не си знаел как е забременяла жена ти, сякаш не ти си лягал при нея, било спонтанно забременяване, сякаш сама тя е виновна и сякаш детето е плод на нейната вина. Не знам колко обичаш дъщерите си но плод на чужда вина е невъзможно да се обича достатъчно, както трябва да се обича собствено дете.

8.   Здравей Авторе,
Бих искала да ти дам женската гледна точка по въпроса.
Жена ти няма доверие в теб защото си се опитал да я напуснеш веднъж вече.
От друга страна предполагам, че още те обича, а също не иска и да загуби финансовата стабилност, която й носиш, както и да бъде сама.
Жените не обичаме самотата, а някои жени направо се страхуват от нея.
Затова и са скандалите, следенето и истериите - тя не е сигурна в твоята любов.
Пък и аз никъде не видях ти да говориш за любов. Ти въобще обичаш ли я тая жена?
Сега за негативизма - аз лично страня от хора, които са все недоволни.
Тя такава ли беше в началото на брака ви или това се разви в последствие на изневярата?
Струва ми се, че тя е под голямо напрежение в опитите си да те задържи.
Ако я обичаш - постарай се да успокоиш душата й, излъжи я, че е било само моментна грешка и никога не би я оставил, защото я обичаш.
Направи нещо мило за нея.
Ако тя се възстанови малко от тази несигурност и повярва, че ти я обичаш, ще охлаби контрола.
Ще те оставя да си излизаш с приятели. Може дори да й предложиш да правите сбирки вкъщи, за да й е спокойно. Хем и тя ще има шанс да се постарае като домакиня, да те поглези, да се наконти, да те впечатли като жена.
За съжаление на мен ми се струва, че ти не я обичаш и тя го знае. Затова е застрашена и на нокти и несъзнателно те наказва и тормози.
Сега отговорът на въпроса ти - не бих живяла в такова семейство, в което мъжът ми се е опитал да ме напусне.
Не бих живяла и с вечно недоволен човек кусурлия, който все ще ми намери някой дефект. Но след като сте заедно 20 години предполагам, че тя не винаги е била такава и че ако се постареш малко ще спре да се държи като сърдита лелка.
Успех ти желая.

9.   щом пишеш във форум и задаваш този въпрос, значи сегашният живот ти тежи и искаш да го промениш, което е напълно разбираемо. щом жена ти винаги е била властна, мрънкаща, обсебваща, значи такава си я избрал. дали си направил грешка, че не си я напуснал заради другата жена няма смисъл да се питаме, защото тази страница вече е затворена.
по-важно е да решиш какво ще правиш оттук нататък. мисля, че втората бременност на жена ти е била съвсем преднамерена за да "те върже" и да те манипулира по-лесно. тормозът, на който си подложен обаче няма оправдание.
винаги ми е било чудно какво кара един мъж да търпи такова поведение? да слухтят, да те дебнат, да ти звънят, да вдигат скандали не е поведение на обичаща, а на комплексирана жена, която умира от страх да не те загуби по финансови причини. как обаче ти си й позволил да те третира така? какво ти пречеше да тропнеш по масата, образно казано и да й кажеш да си гледа работата? не ме разбирай погрешно, не съм някаква фенка на патриархалния модел, но поведение като на жена ти е в другата крайност.
при такава история едва ли коментарите ще се особено различни, не вярвам някой да те съветва да си траеш, въпросът е дали си готов да прекратиш това унижение или не
Ж43

10.   Авторе, сякаш чета историята на мъжа си преди 10 г., но той е събрал смелост и се е развел поне. Не е вярно, че ще трябва да делиш цялото си имущество едва ли не - консултирай се с адвокат, но сравнително малко ще трябва да ? дадеш
- ВСИЧКО, придобито по наследство и чрез подарък (от родителите ти дакажем) ще си остане твое
- ЦЯЛОТО имущество на фирмите ти ВСИЧКИТЕ ти фирми и ВСИЧКО по тях си е твое
- ВСИЧКОТО имущество, което ти е необходимо да упражняваш професията ти и ВСИЧКИ недвижими и други имоти ИЗВЪН семейното жилище (където сега живеете, АКО е придобито СЛЕД брака) си остава твое
Ще се разделиш
- с половината на семейното имущество (една къща или апартамент), ако са придобити след брака, но не са наследство. Всичко отгоре, което ще докажеш, че си придобил само с твоя си доход.... си остава твое!
- ще се разделиш с половината от покъщината
- с най-много една кола

Мъжът ми така се е развел навремето и чисто формално почти нищо не трябвало да дава, но от съвест отстъпил доста неща и дал и тлъста издръжка и една фирма на жена си, но изобщо не е бил длъжен формално да го прави. Ситуацията подобна на твоята е била, но за разлика от теб, той явно е събрал смелост и днес е щастлив с мен (надявам се), имаме две малки деца и дори доброволно големите му деца кажи-речи живеят при нас. Бягай от злобната си жена докато действително имаш шанс за ново семейство и начало.
Децата ти тя може да ги манипулира, но рано или късно ще се осъзнаят. При нас в началото бяха много манипулирани, но като видяха, че баща им е щастлив, че у нас има спокойствие и уют, все по-често се завъртаха по разни поводи, а днес си имат ключове и стаи в къщата ни и когато имат желание, живеят със седмици вкъщи, макар че са студенти, имат свои си жилища и така нататък. Мисля, че ако ти успееш да създадеш дори и сам такъв остров на спокойствието, децата ти сами ще пожелаят да са при теб, още повече, че са големи вече и дори малкото на 10 г. ще бъде питано, при кого иска да живее и докато бившата ще се пробва да манипулира, ти само с приятна атмосфера, дом и уют без особени усилия ще можеш да ги спечелиш - поне при нас така се получи - просто се почувстваха в нашия дом желани, спокойни и обичани и днес сме едно голямо и доста щастливо семейство, помагат ми с малките и са при нас доста често.
Има бъдеще за теб и извън това семейство, от теб зависи. Аз лично бих предпочела хиляда пъти да съм сама, бедна ако ще, но да не живея с такава вампирка, която да ми пие житейската енергия. Има такива хора и не знам ти как си издържал толкова

11.   Пиша до номер 7- Много пъти сме говорили с жената за това й поведение спрямо мен, резултат няма. Не съм лишил симийството си от почивки и екскурзии до ден днешен. Но постоянно ми се натяква че ако се увлека както преди децата няма да имат баща, другата жена ще ги мрази, няма да гледа за тях, децата ще се настроят против мен, мен няма да ме погледне някоя по отношение на здравето ми. Всичко това ме спира да се разведа, а това ми се натяква постоянно от жена ми. За мен и двете деца са много важни, обичам ги и двете, особено малката. Тя ми е слабост. Жена ми не иска да загуби връзките, парите и подкрепата която й давам. Тя винаги е била мрънкаща, недоволна, властна, лошо настроена към хората, особено към жените. Винаги ме е ревнувала но в рамките на нормалното. От 10 години обаче стана непоносимо. Ревнува от всяка жена, особено ако е по-поддържана. Не мога да се държа дори приятелски с някоя жена, ако сме някъде в компания и има по-готина жена млада, жена ми почти не говори, после като се приберем започва да обижда, да плюе че тази жена била проста, виж я как се е облякла, колко пушела примерно. Намира кусури почти на всички които ме заобикалат, особено на жените вкл. и на тези с които работя. Подиграва се с някоя и друга реплика и на мен в разговорите ни. Смятам, че това е неувереност и комплекси. Всичкото имущество което съм придобил със собствени сили е на името и на двамата - не на фирмите. Да убедя жена ми в нещо е почти невъзможно, ако стане все пак то е със скандали и проблеми. Много пъти съм се замислял да променя живота си, но си давам сметка, че може да загубя децата си, може никога да не намеря жена с която да живея, а сам не искам да остана. При евентуален развод жена ми ще се изкара жертвата пред хората. Много пъти като е била ядосана е казвала, че няма да ми даде развод и ще съжалявам ако все пак се разведа с нея. Но това живот ли е с нея? Не знам какво да правя, затова пиша тук.

12.   Според мен решението да останеш при текущата си жена е под натиск от роднините. Изобщо няма логика в него.
Вярно е, че не си перфектен, направил си грешка и си изневерил, НО след като си поставен в това ненормално положение донякъде те разбирам. Другата грешка, е че не си обръщал внимание и не си има присъствие вкъщи и оттам идва също част от проблема. Но вече всичко е свършило.
Най-сериозният проблем, е че жена ти не е властна, а проста и още по-лошото е че си останал с нея.
Зарязвай я, тегли путките майни на всичките роднини, които са против теб и плащай издръжка на децата и не се занимавай повече с останалите неблагодарници! Изобщо не контактувай повече с тях.
По-добре сам отколкото с нея.

14.   Не искам да те изпълвам със съмнения, но според мен второто си дете го дължиш на тъщата, която в най-добрия случай й е казала (на жена ти) временно да не се пази и да те впримчи с още едно дете, за да те откаже от раздялата. В най-лошият случай я е посъветвала да забременее от някого (дори да не си ти) в най-скоро време.

А ти е трябвало да я зарежеш в онзи момент напук на властните хора около теб! Толкова ли ти беше трудно да тропнеш по масата и да кажеш "Това е моя живот, а не вашия! "? Сега жена ти постоянно мисли как всеки момент ще си намериш друга и ще я зарежеш и е нетърпима, защото нейните съмнения и колебания се отразяват и на теб, но за разлика от нещастниците с ревнивки (по вина на някое бивше тяхно гадже или съпруг) до себе си това си си го направил сам, колега! Никой не ти е виновен! Страхът и нерешителността в този живот се наказват по-сурово от алчността и завистта макар вторите да са доста по-лоши и деструктивни от първите. :(

15.   до номер 12 - Решението ми да не се развеждам не е само под натиска на роднините, а фактите изложих в коментар 11. Освен това ако последните 5-6 години бях се запознал с жена която да ми хареса /жени около мен има много, но не знам колко стават за семейство/, която да ми допада като мислене, външен вид и интелект и ако бях имал връзка с такава жена щях да се разведа примерно. Какво следва тогава? Всички ще скочат и ще кажат тая ти разби семейството, взе те от жена ти, остави детето ти без баща, ти мислиш ли за детето си. Отстрани точно така ще изглеждат нещата. Аз ще съм безотговорния, другата жена ще е разбивачка на семейства. Никой не знае какво е в семейството на даден човек било мъж или жена и затова хората не трябва да дават "мъдри" умозаключения. Споделям само с един приятел ситуацията в семейството, не искам да съм някакво мрънкало. Затова бих искал да чуя повече мнения и пиша тук. Така че не са ме спрели роднините, а и други фактори. Ако навремето се бях развел и да заживея с онази жена каква щеше да е в очите на останалите ми роднини, познати, съседи? Разбивачка на семейства. Детето /тогава беше едната дъщеря/ щеше съвсем да се отчужди от мен, майка ми и баща ми ще ме линчуват, жена ми постоянно щеше да ме притиска за какво ли не чрез детето. В номер 11 съм пояснил подробности какво казва жена ми последните 8 години, ако се разведа с нея. Нещата са сложни.

16.   тя до някъде е права...
несигурността в теб, че може би си й изневерявал преди ще бъде вечна

17.   От 7 до 11
Авторе проблема ти е подхода в разговорите с нея. Иначе изтъкваш какво ти си постигнал, но кога спомена пред нея за нещо, което благодарение на нея си постигнал. Не забравяй, че си постигнал толкова неща в кариерата точно защото тя е поела изцяло семейни и домашни задължения през първите 10г. Когато тръгваш да говориш с нея тръгни с благодарностите за да има желание да те изслуша. Ако тръгнеш да говориш с когото и да е с нападки, ти ставаш "мрънкащ недоволен и властен" и тогава мнението на отсрещния е точно такова каквото ти имаш към жена ти. Отсрещният не иска да те слуша и въобще не чува какво точно му казваш. Забележи тя, както ти сам казваш, оценява това което правиш за нея и не иска да го загуби, а ти оцени ли това което тя е направила за теб" -не си личи да оценяш нейни заслуги! Каза ли й някога че си благодарен поне за това че те е дарила с две прекрасни деца, че през тези 19г е била плътно до теб независимо че си грешил, че се е грижила за дома в който всяка вечер се прибираш и е чисто наготвено изпрано изгладено и т. н.
А това че нямало да има кой да те погледне си е чисто изнудване, при наличието на средства винаги можеш да наемеш някоя болногледачка, има и старчески домове, не си мисли че си зависим от нечии грижи.
На мнение съм, че си длъжен на жена си с това, че те е оставила да си свободен до толкова, че да се развиеш нависоко в кариерата и е поемала другите ти задължения през годините, правила е така, че спокоен, без семейни проблеми в главата, да идеш сутрин на работа и да се развиваш в кариерата, поне в първите 10 г. Защото, всеки знае, че зад всеки мъж който е постигнал висоти е стояла силна жена която го е подпирала.

18.   Авторе, ти май си емоционално зависим от жена си. Ако съм права - лекувай се, имаш пари - направи си една терапия, за да си обясниш само за себе си, защо си аджеба с тази мастия толкова години
Иначе какво ти дреме какво мислили хората? Важното е да си дискретен в началото при паралелната връзка и като си сигурен в чувствата си и в другата жена, просто се разведи, живей известно време сам и чак след поне 6 месеца представи новата на обществото - бил си в крайна сметка разделен и тогава си я срещнал. Много хора ще се досещат, че преди това може би сте имали връзка, но как да го докажат, а и в крайна сметка ако жена ти е неприятен човек, а ти имаш приятели и верни роднини -те ще заемат задължително твоята страна. Говоря ти от опит - аз съм втората съпруга на разведен мъж, в началото някои хора се опитаха да ме изкарат каква ли не, но не плащам данък обществено мнение, а хората, които са ти истински приятели и без това никога не биха те нападнали, а биха те защитили.
При нас така се случи. В началото имаше глупави въпроси като „От кога се познавате същност“, но след като повтаряхме няколко пъти баналната история, че уж сме се познавали от преди, но чак като се е развел сме почнали да общуваме по интернет по-усилено и накрая сме се влюбили СЛЕД развода (кой ще посмее да ни нарече лъжци?) Тази история е удобна за вярване и затова хората вярват в нея, вместо да ровят - включително и децата. Който пък не вярва, не смее да каже нещо.
Никой не може да ти вземе детето, ако те обича. Дори да му викат по десет пъти на ден, че си лош и новата ти жена е лоша, то ако се чувства добре при вас, само ще дойде да живее с вас. Децата усещат тези неща, усещат кога ги обича човек и кога иска да ги използва. При нас беше също така - защото се обичахме най-вече, бяхме се сработили добре, бяхме и приятели, просто без усилия създадохме един спокоен, уютен и изпълнен с любов дом. Порастналите му деца усетиха това някак си и макар, че в началото ми наговориха какви ли не неща, аз като не им отвърнах и като продължих да се държа добре с тях, когато усетиха, че у нас е спокойно най-вече, ами те сами се нанесоха едва ли не малко по малко, защото бившата на мъжа ми е подобна на твоята - у тях се крещи, мърмори, дори се бият и карат непрекъснато, непрекъснато като отидат при нея децата има някакви дразги и проблеми и накрая идват у нас да се зареждат с положителни емоции и да ги помиряваме, защото разводът няма да промени жена ти, да знаеш - проблемите за децата ти ще останат, докато живеят при нея.
Подобно ще е и при теб, дори да нямаш партньорка, а да се разделиш и заживееш сам. Ако не друго, поне у вас ще е спокойно. Помисли си - след работа ще ти е спокойно, ще можеш дори да поканиш приятни хора и изобщо да живееш нормално без крясъци, без обвинения и скандали. Къде мислиш, че ще искат да са децата ти?
Но пак казвам - ти за мен си зависим емоционално от тази жена. Познавам я тази зависимост, клоните подобни мъже към нея и колкото и да не ти се вярва, ти си част от проблема и само от теб зависи, дали ще продължаваш да си жертва, или ще си прибереш багажа и ще заживееш нормално, докато имаш този шанс.
В едно е права - скоро ще си прекалено стар и за ново, нормално семейство.
Затвори очи - представи се след години - децата ти ще са големи, ще са може би далеч от теб в друг град или дори в чужбина - ще се обаждат 3 пъти в годината и ти ще си затворен с тази жена до живот. В момента, в който се разболееш и станеш зависим от нея... какво правиш?
Животът ти ще си мине така и ще си умреш сам, изоставен или физически зависим от тази ненормалница, ако нямаш късмет.
Огледай се - жените живеем по-дълго от вас, вероятността да те надживее и да си направи хубав живот след смъртта ти е огромна. Първото ти дете едва ли ще ти иде на гроба, второто ще жали за теб, но ще си има свой живот, МЪЖ и чат-пат ще ти носи цветя, а ти ще си някакъв забравен спомен. Това ли искаш? За това ли си жертваш живота?
Това накара и мъжа ми навремето да се разведе и да почне на чисто. Натрупа годинки, аз му казах, че няма да го чакам вечно да си „отгледал децата“. Той се видя стар и сам и се разведе за 2 месеца. До ден днешен си плюе в пазвата, че е хванал последния влак. Неговата бивша вкара следващия мъж буквално в лудницата - човекът оглушал на нервна почва и със силни лекарства са го стабилизирали, но лекарите са му забранили всякакъв контакт с нея :)
Малко са мазохистите като вас, нормалните хора с подбни жени издържат месец-два, после сами влизат в лудницата

И понеже си забравил или никога не си знаел, какво е нормално отношение, ще ти кажа, горе-долу как живее мъжът ми СЕГА.

- сутрин се събужда до мен, спим прегърнати. Известно време просто лежим и се прегръщаме (най-малкото :))
- Аз ставам, къпя се и т.н., събуждам децата и правя закуска за всички, а на него му правя и фреш. После всички закусваме заедно. Ако неговите деца са при нас, тях не ги будя, за да си отспят, защото са студенти и само във ваканциите са при нас.
- Той отива на работа към 9 ч. някъде, аз си върша известно време домакинската работа (в майчинство съм), после работя 2-3 часа на компютъра (имам малък бизнес) и излизаме с децата по задачи. (детска кухня, лекари евентуално, минавам понякога през бюрото, грижа се за плащане на сметки и бюрокрации). По това време неговите деца трябва да са станали вече, закусват и си оправят стаите, а после са някъде с приятели из града, за да се върнат някъде към 17 ч.
- След следобедния сън на децата отиваме да купим хранителни продукти за вечея. Към 18 ч. започваме да готвим заедно вечерята. В цялата къща се чуват детски смях и глъчка. Ако неговите деца са при нас, те си играят с малките. Имаме и две котки, които също са част от глъчката, а понякога пускам и прахосмукачка, пералня в това време - с две думи нашият дом живее, ухае на гозби и бебета, в него се чуват стъпки на бебета, големи деца и котки :)
- В 19-20 часа съпругът ми се връща от работа. Вечеряме всички заедно. Ако сбърка и се върне по-рано пък е станал част от олелията :)
След вечеря оставяме децата да играят, всеки втори ден им правя вана и се сменяме кой да им чете приказки, макар че към 21 ч. са и двете гроги и заспиват веднага.
Петък или събота понякога излизаме вечер и идва жена да ни гледа децата. Събота и неделя задължително сме някъде, както и два пъти в годината сме на почивка. Почти никога не се караме, но ако го правим, го правим в определена ситуация - не стоим да се сърдим с дни. Когато на някого не му харесва нещо, си го казва. Така действаме и с децата (негови и наши). Когато някой се държи зле с другите хора, ние се намесваме, докато съответния човек не се усети.
Когато някой е болен, всички се грижим за него. Наскоро съпругът ми си рани леко крака, аз му намерих лекари, ходим всички по болници (не беше нещо сериозно), но искам да знае, че винаги ще сме до него и ще бъде обичан каквото и да става ( в болест и старост). Имаме един парцел на село и често му казвам - ако ти писне, продаваме всичко, строим си една къщичка там и ще си живеем спокойно цял живот с градинка и животни. Това го успокоява, защото цял живот онази го е тормозила за повече и повече иманета и пари и общо взето затова е била и с него - когато е печелил по-малко го е тормозила до дупка, докато не се стегнел. Не искам да живее така! Искам да знае, че е достатачен за любов, че парите не са ни нужни, докато имаме себе си и любимите хора - за една къщурка на село все ще ни стигнат парите :)

Често имаме и гости или излизаме да се храним навън с наши приятели и роднини. Нямаме проблеми с тях и ти за мен надценяваш какво биха били казали хората, защото всеки си има своите проблеми и своя си живот. Ако ти и твоята нова партньорка сте усмихнати, ведри хора, може да се разчита на вас, защо ще им е на хората да се карат с вас и да ви убиждат?
Мен много ме улесни, че неговата бивша се е пробвала да го раздели с роднини, приятели и колеги. Например тя не е харесвала неговите роднини и му е забранявала да се виждат и да празнуват празници заедно, което аз веднага промених. В началото бяха резервирани към мен, но ето - сега си гледаме заедно и децата, празнуваме заедно сватби, кръщанета и изобщо нямаме проблеми. С приятелите му беше подобно - аз го насърчих да излиза с тях и да ги кани на гости у дома. Започнаха и с големите си деца да излизат заедно, а пък със семействата с малки деца се виждаме пък с тях. Има доста положителни страни на такова едно семейство, а за мъжа ми е също положително, защото сега едновременно може да излиза със синовете си по мъжки, но може и да се изживява като млад баща - да играе с малките в новите детски кътове например, каквито по наше време е нямало, да купува бебешки неща (уж за тях) и изобщо - да живее като мъж на 30 години. Така имаме и много млади семейни приятели и хобита и аз не виждам мъжа ми да е трябвало да се откаже от каквото и да е било в живота си, за да сме заедно - напротиви, спечели още много приятели и има още две деца.
Интересното е, че бившата му почна от скоро да се усеща, почна да му се обажда и да търси поне приятелството му, защото е доста самотна жена (изгонила е и приятели, и роднини, и отчасти собствените си деца). Сега почна да му се омилква и да си признава грешките, но за него е просто досадна и често не ? вдига телефона. Тя му пише тогава огромни писма във фейсбук и тем подобни...Какво да ти кажа - твоята ще се усети един ден, но не и ако продължаваш да си с нея.

Какво ще спечелиш, ако се разделиш - най-малкото спокойствие, а в най-добрия случай - възможност за ново, нормално семейство, а и за създаване на ново убежище за децата ти, както и на още деца. (защо не, ако може човек финансово да си го позволи?)

Какво ще загубиш - ами сегашната си жена и възможността да се оправдаваш с нея - не съм щастлив заради жена ми вече не може да ти е оправдание за неудачите в живота.
Ще загубиш с две думи своето оправдание да си нещастен...

Колкото до децата ти - кръвта вода не става, те ако в твое лице видят загриженост, любов, защо да се отказват от теб?
Толкова ли малко значим си за собствените си деца, че да се откажат от теб, защото си се бил развел?

Поздрави

19.   18, а ти кога ще се научиш, че от личен опит НЕ СЕ генерализира! Това, което правиш е много опасно! Не всички жени са като бившата на мъжа ти!

20.   Номер 19 - не генерализирам, а говоря за КОНКРЕТНИЯ случай на Автора и той както е описал нещата. Разбира се, нещата имат две страни, но аз знам само неговата, както и тази на съпруга ми. Ако почнем иначе да нищим, разбира се, че няма прав и крив.
И аз смятам, че не може един брак да е нещастен само по вина на единия. Разбира се, че и другият партньор е допринесъл за разпадането на брака, но пък и може да си събере чукалата всеки, който не е щастлив и е глупаво да си съсипваме живота с човек, с когото не сме щастливи.
Опитвам се да помогна на Автора, защото според мен, той е загубил представа за това, как стоят нещата в едно нормално семейство. ТОЙ ПИТА (не жена му) дали бихме живяли в едно такова семейство и моят отговор е НЕ, освен това искам да му разкажа за нашето семейство, за да му дам надежда, че страховете му са напразни.

Мили Авторе, не си длъжен да живееш с тази жена и да си в това семейство.
Ти си свободен човек.
Не знам как издържаш, но не ти се възхищавам, защото ти за мен си доста слаба личност и не се бориш истински за живота си, а е лесно да стовариш цялата вина върху жена си. Не го прави!
Това е и разликата между теб и мъжа ми - понякога се изпуска и псува бившата си жена, но му е ясно, че той сам си е виновен - той си я е избрал някога и той си я направил дори със свои действия и бездействия такава - например той я е глезил с много пари, за да стане тя кифла, той ? е взимал прислужници, лишавайки я от елементарни задачи и той ? е казвал, че нямало смисъл сама да работи, лишавайки я и от някакво занимание в живота ?. Много грешки ТОЙ е направил, за да стигнат нещата до тук, но какво променя това факта, че не си щастлив с този човек?
Затова, съветвам АВТОРА (НЕ ВСИЧКИ БРАЧНИ ДВОЙКИ) да си вдига чукалата и да се разделя, ако не е щастлив така и е вярно това, което пише.
Аз разбира се съм принудена да му вярвам, не мога да отида и да интервюирам жена му, но и дори да я питам - тя ще си каже найните проблеми и мога да се обзаложа, че е също толкова нещастна с Автора.
Затова разделяйте се навреме, вместо да мъчите себе си и децата си с вашия начин на живот (скандали, омраза и злоба).
Успех

21.   Да, късно е да започваш отначало. Тя е изливала цялата си некадърност и глупост върху теб през годините. Тази агресия и ревност идва от собствената и невъзможност да се справя в живота, от несигурността и страха, че разчита за всичко предимно на теб и парите които изкарваш. Имаш два варианта - 1-ят, е да си останеш мъж под чехъл както до сега. Вторият е да покажеш кой е мъжа в къщата и да и затвориш устата като изтъкнеш малко факти в откровен разговор и покажеш твърд характер. Освен това, хвани си любовница, поживей си малко. Не си вдигай телефона, не отговаряй. Остави я да крещи. Спете на отделни легла, лишавай я от секс всеки път когато те унижава. Продължавай да се грижиш за дъщерите си. Успех пич!

22.   Авторе, събери смелост и сложи край на брака си. Разбирам напълно № 18, защото и при мен се случи нещо подобно.
Преди 25 години, моят съпруг беше женен за жена, с която нямаха деца, но тя се беше вкопчила за него; за роднините му; за сигурността, която той й осигуряваше и беше съгласна на абсолютно всичко, само и само да остане в очите на обществото негова съпруга.
Моят съпруг е изключително добър и много, много отговорен човек. Той имаше същите скрупули като тебе (без аргумента дете, естествено) и непрекъснато мислеше какво щяла да прави тя без него. Дори в един момент това, че нямат деца се превърна в проблем – ако имала дете, нямало да остане съвсем сама… Аргументи и оправдания да искаш!
В крайна сметка той събра смелост. Няма да разказвам колко беше трудно. Естествено, в началото, в очите на роднини, приятели и познати аз бях по-черна от дявола, защото заради мен се е развел, а той беше невинна жертва, подлъган от някаква си… да не казвам каква!
Оттогава минаха 25 години. Имаме две деца, куче и котка. Заспиваме прегърнати и се събуждаме така и до ден днешен. Затова прекрасно разбирам № 18. Аз живея като нея и ако за някого това е някаква измислена и нереална химера, аз потвърждавам, че има такива семейства. Хората, които навремето ни оплюваха и ни даваха максимум две години заедно, сега, когато ни срещат хванати за ръка по улиците, ни казват, че ни се възхищават. Иска се, обаче, смелост за всичко това.
Авторе, животът е един. Няма смисъл да го пропиляваш с нелюбим човек, във вечни разправии. Всяко чудо е за три дни. Права е № 18, децата ще те разберат и след време сами ще дойдат при теб, ако им е хубаво и спокойно. Жалко, че си позволил на онази жена да напусне живота ти, но сигурно не е била съвсем правилната, щом си се огънал така.
Питаш и аз ти отговарям: Не, не бих живяла в такова семейство. По-добре сама, отколкото с някой, който ще ме следи, контролира, депресира и потиска непрекъснато. Кел файда от парите ти, щом сърцето ти е свито, затова имай куража да подредиш живота си.
Между другото, искам да попитам № 18: Колко години е разликата във възрастта между теб и съпруга ти? Нашата е доста голяма, но това наистина няма никакво значение и е друга тема.
Успех, Авторе! Бъди смел!

23.   от номер 9. съгласна с номер 18/20 - каквито и да са причините за проваления брак, няма смисъл и двамата да се тормозят взаимно - авторът да търпи тормоза на жена си, а тя постоянно да си припомня изневярата му. в техния случай явно счупеното не се лепи.
авторе, аргументите че няма да ти дава достъп до детето са абсурдни - ти си родител толкова, колкото и тя! с течение на времето детето ще свикне. мислиш ли, че то не разбира, че отношенията ви са скъсани? че смята за нормални скандалите, звъненето, дебненето? как ще създаде някога нормална връзка и как ще има доверие на партньора си при такъв сбъркан образец? а останалите роднини и познати просто не са важни - не би трябвало тяхното мнение да те интересува.
най-същественото си го написал ти: "Жена ми не иска да загуби връзките, парите и подкрепата която й давам." - това е най-големият й проблем, само че ако ги иска, трябва да се научи да се държи човешки с теб, иначе ги губи.
за мен отношенията ви са безвъзвратно провалени, само чи явно си доста нерешителен и не предприемаш крачката, която повечето хора отдавна биха направили.
Ж43

24.   Обръщам се към 23 - Проблема ми е че съм нерешителен, вярно е. Описах причините по-горе. Жената с която бях преди години и с която се разделих ми каза, че съм един страхливец и че ще съжалявам че не съм променил живота си. Когато й казах че всичко приключва между нас и ще остана при жена си, тя не ме заля със сълзи, не се тръшкаше, каза ми само това. Оказа се права. Страхливец съм, нерешителен съм и наистина съжалявам, защото децата си растат, всяко ще поеме своя път, а както ме съветвате в коментарите си роднините щяха да я приемат с течение на времето и да не е в ролята на разбивачка на семейства. Жената си заслужаваше, но страха, колебанието, възможните последици, заплахите на жена ми не ми позволиха да се отърся от тогавашния живот. Сега е същото, но без жена до мен /любовница/. Замислял съм се много пъти как мога да променя нещата в семейството, разговарял съм с жена ми, но резултата е един и същ. Тя май изпада в панически страх да не я напусна /не че ме обича/ и затова действията й са агресивни.

25.   Авторе, по принцип бих ти препоръчала да проведеш един сериозен разговор с жена ти. Но от гореописаното виждам, че си се опитал да говориш и нищо не се е получило.
Тогава за теб има 2 възможности-да се примериш и да влачиш до края това неудовлетворяващо и съсипващо нервите досадно съжителство.... защото аз никъде не прочетох да има чувства от твоя страна-да я обичаш както и тя теб.
И втората възможност-да се спасиш от тоя енергиен вампир и да си гледаш спокойствието-за сега сам, а после ако е речено да имаш и жена. Прехвърли си финансиите на фирмата, за да имаш само ти достъп до тях. Купи си едно апартаментче, спретни си го, изнеси се там.
Избора ти трябва да си го вземеш. Решението си е твое. Дали ще можеш да скъсаш с жена ти, без да ти пука мнението на роднините-ти даньк обществено мнение ли плащаш? Това ще те направи ли щастлив като им угаждаш?
Или да вземеш живота си в твои ръце. Ще имаш ли куража да се оттървеш? ... Не е по-добре сам отколкото зле предружен?
Децата ти са големи-едното е пълнолетно и с него трябва да говориш и да му обясниш, че между вас нищо не се променя, а така също и с по-малкото. След някоя друга годинка те ще си поемат своя път в живота, а ти ще стоиш затворен с дома си с обсебващата, мрънкаща, следяща и каквото там се сетиш... жена. Тя е властна и тарикат, знае как-стъпила ти е на врата и те заплашва и тормози, а ти се гърчиш като червей в ръцете и и не смееш да мръднеш, сакън да не я ядосаш. Не е мъжко такова поведение-а малодушно. Такова ли бъдеще желаеш-задушаващо, без въздух и спокойствие... без обич. Егати и живота!!!
Не зависиш финансово от нея-напротив, тя има нужда от теб, за да живее на твой гръб, вместо да работи. Ами намерила е един баламурник да и играе по свирката и си живее жената, що да го пуска яаа. Децата ти не са малки и колкото тя има права над тях -толкова и ти имаш и не може да ти ги вземе.... Ти споменаваш, че не знаеш кога и как е забременяла с малкото. Що не си направиш един тест за бащинство за това дете-да не се окаже, че друг и го е направил.... На практика ти няма от какво да се страхуваш-освен от въображеами плашила, които жена ти си измисля и ти ги размахва, за да те държи при нея.
Решението е лесно стига да имаш куража да го направиш.... Ако ли не -стой там, страдай и пълни темите на сайта..
zh. 46

26.   18/20, ти подтикваш един човек към развод, ето това правиш!

27.   №26, а защо трябва да стои и да си наляга парцалите?! Естествено, че разводът е правилния вариант. В края на краищата никой не е вързан за някого завинаги. И когато компромисите със самия теб станат повече, проявяваш самоуважението, което всеки си дължи и си тръгваш.

28.   Браво на номер 20 за коментара! Коментар на умна жена, стъпила здраво на земята!

29.   Много мъдри коментари има тук, но общо взето, си чешем само езиците. Авторът на тази тема никога няма да се разведе с жената, от която се оплаква. Не го е направил когато до него е имало любима (поне в онзи момент) жена и е абсурдно да го направи, когато е сам.
Помислете си, как ще си готви сам този мъж, как ще се пере, глади, чисти и т. н. Ще си наляга парцалите; ще хленчи по форумите и така ще му мине животът. Дано има късмета да срещне свястна жена, с която би могъл да има истински щастливо семейство, но честно казано, аз не вярвам. Не вярвам, защото свестните жени си падат по свестни мъже, а не по такива, които въртят любов с тях, решават, че ще се разведат и изведнъж, като стане напечено се гушват до полата на жена си.
Авторе, сигурна съм, че твоята някогашна приятелка не съжалява, че си напуснал живота й. Това, че си разочаровал нея е малката беда, по-голяма е, че си се сринал в собствените си очи, ако го осъзнаваш. Сигурно наистина не си щастлив, щом си се решил да пишеш тук, но това е положението.
Това семейство, от което се оплакваш, всъщност си е тъкмо като за тебе. Успокой се, там ти е мястото. За повече от това нямаш вътък. Прости ми откровеността, не искам да те засегна, но такава е истината, според мен.

30.   Първо искам да кажа, че съм мъж на 31 год.
Когато един човек е ЖЕНЕН или живее с някой, то това го прави семеен, да не говорим пък, че има и две деца. Когато един човек е семеен, мисля си че не се казва "с мой пари", а се казва с "наши пари". Другото нещо, ако жена ми някога ми изневери и даже поиска развод, цял живот ще й проверявам разпечатката, телефона и дори може и да я проследявам от врем на време, но това само и единствено ако я обичам. Ако не ми пука за нея, нека прави каквото иска. Според мен една жена, че е властна, не е чак толкова лошо, отколкото да е безлична. Наистина има моменти на нетърпимост, но според мен се обичате и бързо минават.
Мой съвет е опитай да не й обръщаш внимание на имперялизма, прави се на непокис и все едно не ти пука и да правиш повече неща за себе си. Е наистина не сте на по 20 год. за да се променяте толкова лесно, но поне опитай.

31.   Не мога да кажа правилната рецепта за този случай. Тежко е! Като има деца става доста по-сложно. Но съм сигурен, че аз лично подобна властна жена не мога да я изтърпя и 2-3 дни. Около мен от малък е имало властни жени различни. Майка ми беше доста голяма командирка, много упорита и доста мърмореща, както и вечно налагаща се. Ужас, едвам я изтърпявах като малък. Никой не можеше да и противоречи, вечно напомняше, че е с 3 висшета, със 5 езика и пълна отличничка по всичко. Възможно е и аз през всички тези години да съм прихванал нещо от нея :) . Имал съм вземане даване и в интимен план с такива жени. Само като си покажат истинската същност, защото отначало всички се правят на много добрички и мили, и веднага ги викам на сериозен разговор, че нямаме никакво бъдеще и че сме абсолютно несъвместими като характери. Няма смисъл да си губим времето, е за секс, ако тя е по страстна може, имал съм такива. Но ги изтърпявам само за единия секс. Стига ми толкова, достатъчно съм се борил упорито със упорити, твърдоглави мърморещи командирки. Който иска да си трови живота и да прави семейство с такава. За мен такъв мъж е нещо средно между герой и самоубиец. До мен може да има само интелигентно, лъчезарно, положително настроено мило същество със сексуален апетит подобен на моя. И най важното пропуснах - разбрано! Никакви налаганици не търпя. Толкова съм видял, че съм тотално алергичен. Само като надуша такава, а сетивата ми през годините с такива са се доста изострили и веднага я заобикалям от 30 метра и избягвам всякакъв възможен контакт :) . Външния вид в този случай е абсолютно без значени за мен. Знам от опит, че нито тя ще се промени като човек, нито аз ще мога да изтърпя и една стотна от глупостите. Достатъчно опит имам с такива. А стига толкова. Народна мъдрост - "Два остри камъка брашно не мелят."

K-Man

32.   Брато, по изповедта ти си личи, че не си щастлив в сегашния си живот. Според мен трябва да направиш решителна стъпка и да се разведеш. И ти си човек, и ти имаш нужда от пространство. Ти живееш под постоянен стрес!