Лъжите и измисления свят са в повече
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2231 пъти
От малка родителите ми не са имали възможности, живели сме винаги нормално, но баща ми се е държал с мен все едно сме милионери, цял живот ми обещава скъпа кола за 18тия рожден ден, къщи, почивки, пълнил ми е главата с идеи, но самия той както и майка ми са на заплати и нито имат акъла да започнат бизнес, нито парите. Аз много се уча, искам да успея, но в чужбина, тук просто не е мястото за мен, подтиска ме. Наще казаха, че няма никакви проблеми, нямаме си наш дом, но ще ме изучат, избрах си страна, където мога със студентски кредит да си платя образованието. Нямам време за работа, и затова не им помагам, дори нямам приятели, не излизам никога, няма кога, все имам да уча, а през уикенда ще почвам и уроци. Също така родителите ми не изпълниха нищо от обещаното, изпаднах в депресии и ходя на психолог в момента, изградиха ми измислен свят, където съм принцеса, на всеки говоря как си чакам колата за сто бона, а виждам, че и за хиляда няма да имам и спрях да говоря. Супер голяма травма ми е, че ми дават големи обещания, не са ме научили на нищо, не мога да готвя, не мога да работя нищо за момента, за сервитьорка не ставам, паметта ми е зле, затова и се тормозя с ученето, бързо се паля и ми треперят ръцете, имам вечно главоболие, и сега трябва да почвам курс по английски и догодина да кандидатствам, но знам, че и джобните са много, баща ми каза уж няма проблем ще ми праща и днес дочух разговор на наще как майка ми го съди, че ме лъжат и че същност ще ходя на уроци да ми мине желанието и пък дано ме скъсат на изпита, за да не замина за чужбина и все едно аз съм си виновна, още по-добре да изпадна в депресия, че уча яко, а не стана нищо, думи нямам. Не искам да уча тук, хората не ме харесват хич, живея в измисления свят, толкова съм дълбоко в него, така съм израстнала и просто не мога да живея в реалността, докато съм с наще, искам да замина и да се очовеча и да бъда друг човек. Чувствам се неспособна да работя, а и дори да успея пак няма да изкарам за 3 години напред джобни за чужбина. Не знам как да постъпя.. дори да споделя на психолога ми, той няма какво да направи по-въпроса.. с роднините ни сме скарани, няма кой да ме издържа, а за гадже не искам и да чувам, лъгана съм била доста, не искам да използвам хората и да излизам като леко момиче. Помогнете ми.. вече нямам стимул за уча, дори да успея да си взема изпита с нужните точки, чух мама, че каза, че няма да успеят да ме издържат и ще ме накарат да се откажа, а аз толкова се старая, от малка ми беше мечта. Понякога се чудя дали да не спра да ходя на училище, да пропия и пропуша и да го карам ей така, да стана развалина и край, или да се отровя нарочно. Заради пустите пари всичко си отива.. и за това, че имам силно притеснение, депресия, и не се чувствам готова да работя на този етап, искам си по професията, която ще завърша.. толкова се старах, не излизах, учех по цял ден, все още е така, нямам нито една приятелка, изгубих всички от стимула си за успех и само се молех да замина и сега какво? Исках нов живот далече.. явно съм родена под каръшка звезда. Как да постъпя? Яд ме е колко деца с богати родители има, а те едвам едвам връзкат 3. 00 успех за годината и си шляат гъза по разни острови през лятото и плащат да влязат в еди кой си университет и пак нищо не става от тях, а аз дето имам такова желание да се обуча, няма как, само защото нямам пари. Е, честно ли е ми кажете?

момиче 17

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: 418c78f514

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбира се, че не всички се раждаме с еднакви материални, физически и духовни възможности. Това не ни спира да живеем, мечтаем и работим за целите си. Имала си своя свят, живяла си в него, но сега разбираш, че реалността ще разбие измисленият ти свят и се страхуваш от "страшната" реалност. Разочарована си от близките, от света и от себе си. Аз също имах такъв момент от живота си, но преглътнах разочарованието, взех се в ръце и продължих напред. Наученото в училище никога няма да ти е излишно каквото и да работиш и на каквато и възраст да си. Старанието, което полагаш в училище показва, че си наистина сериозен човек и съм убеден, че ще се справиш с всяка работа, ако поискаш. Сега най-важното е да се откажеш от този твой измислен свят, да оставиш фикс идеята за кола и вила за по 200 бона, да спреш да мислиш за чужбина поне за сега и да се съсредоточиш върху реалните си възможности и да се огледаш около себе си за реални възможности. Знам, че така написано изглежда лесно но на практика е трудно човек да се откаже от убежденията и вижданията, който е живял до сега, но ако искаш да вървиш наистина напред трябва да го направиш. Аз го направих преди 2 години и сега живея много по-добре и се чуствам много-по щастлив без кола за 100 бона. В крайна сметка ти трябва да се промениш и да се приспособиш към реалността, а не тя към теб или мен. Сигурен съм, че ще успееш да се справиш с предизвикателството и животът ти ще е много по-добър :)

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 8acd341484

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "Супер голяма травма ми е, че ми дават големи обещания, не са ме научили на нищо, не мога да готвя, не мога да работя нищо за момента, за сервитьорка не ставам, паметта ми е зле, затова и се тормозя с ученето... " Ето тук ти е на тебе проблема, а не в учението. Като за начало се научи да не гледаш толкова песимистично на нещата и да цениш родителите си, а не да ги обвиняваш, когато ти е изгодно. Лесно ти е на теб да си чакаш "колата за сто бона" и да плюеш родителите си, че нямали акъла да почнат бизнес. Научи се да оценяваш това, което имаш, защото един ден и то може да си отиде. Относно учението в чужбина не мога да ти дам подходящ съвет, тъй като не знам какво точно е положението у вас. Но според мен най-добре е да седнеш и сериозно да поговориш с родителите си за това и да ги помолиш честно да ти кажат дали ще имат възможност да те издържат, след като заминеш. Ако не, мислете алтернативни начини като теглене на заем и други. Но най-важното - учи, защото в чужбина, за разлика от тук, не е нужно само да имаш пари, а и да знаеш. Така че накратко, спри да се оплакваш, поговори с родителите си и сядай да учиш, пък има ли желание - има и начин.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: e634f82555

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   "От малка родителите ми не са имали възможности, живели сме винаги нормално.." - по-голяма безсмислица не съм чела! Значи нямаш ли възможности - живееш нормално, а ако имаш, тогава какво правиш?

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: ff9e44bddb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Защо в по-голямата част от историята ти е залегнало материалното? Така било, онака било. Ами, не мисли, че родителите ти не искат да ти подарят кола за 100 бона или да те изпратят да учиш примерно в Масачусецкия технически, примерно. Няма такива родители, които не искат децата им да са добре, да им дадат подходящ старт в живота и да се радват на успехите им. Но, хайде сега си помисли малко от другата гледна точка. Хората работят на заплата, за да могат да осигуряват прехраната на семейството, режийните, нормалните неща от живота. Приеми, че не всички могат да бъдат милионери, банкери, мутри и далавераджии. Просто твоите родители са едни нормални средностатистически хора. Това, че им се връзваш на приказките не говори особено добре за теб, в смисъл, че всеки един средно интелигентен човек най-малкото би се замислил "аджеба, как ще ми подсигурят всичко това с тези две заплати...? ". Явно ти не го правиш и разчиташ да ти паднат нещата от въздуха. Ами, моя съвет е - не гледай чужбината. Просто не ти трябва. Защо да ходиш при онези парцали (такива са, вярвай ми), да се чувстваш 5-та ръка човек, защото финансите ти ще са дори под социалния минимум, да се продрусаш сериозно (масова практика там) и в крайна сметка да не научиш нищо. Проста максима е, че дори и тук на който му се учи - учи. Изучава се, записва по-висока степен, още по-висока и т. н. Имаме достатъчно добри университети и квалифицирани преподаватели, които могат да ти дадат много по-качествени знания от ония лекета в чужбините (говорим за държавните колежи и университети, защото за частен дори не можеш и да сънуваш). Другото, което е - в България работа има за всеки. Естествено стига да е достатъчно амбициозен, да има достатъчно знания и умения и ДА МУ СЕ РАБОТИ. Не мисли, че, ако завършиш някой примерно английски държавен колеж или университет, ако се прибереш тук, ще те чакат още на летището с предложение за изпълнителен директор на голяма банка... Няма такъв филм. Отиваш на опашката с другите. Започваш от нулата, бориш се, доказваш се, успяваш. Ако ще и в Ботсуана да си, принципът е един и същи. Тъй, че си налегни парцалите, спри да се депресираш за такива глупости, разбери, че вашите са съвсем обикновени хора и не издевателствай, както над себе си, така и над тях.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 5f6faf2e8f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Мила, материалното не е всичко! Да, всеки иска почивки и кола за 100 бона и хиляда други неща, но ще минат годините и ще научиш, че на света има много, много по-важни неща! Колкото до това, че баща ти обещавал това или онова, ами всеки родител иска да даде най-доброто на детето си. Човекът може би наистина се е надявал един ден да може да ти даде всички тези неща! Е, не е станало, но това не значи, че не те обичат и че не искат да си щастлива. И аз едно време си скъсвах з... ка от учене и аз исках да замина за чужбина, но за разлика от теб осъзнах, че нашите просто нямат тази възможност и не им се сърдех, защото знаех, че буквално се претрепват от работа за да ми осигурят нормален живот. Е, какво, не завърших западен университет, завърших в Софийския, но това не ми пречи да си работя и да съм щастлива. Разбери, парите са важни, но не те правят щастлив! Защото както се казваше в едно популярно тестче, "с пари можеш да купиш лекарство, но не и здраве, с пари можеш да купиш секс, но не и любов, с пари можеш да купиш власт, но не и уважение и т. н. " А най-важните неща като здраве, семейство, любов, приятелство и щастие не се купуват с пари! Запомни го! А ако толкова много си обсебена от материалното, положи усилия и сама си спечели пари за кола, екскурзии и всичко останало, но да се сърдиш на родителите си, не е честно. Толкова могат хората, толкова изкарват. Като мислиш, че е толкова лесно изкарай ти повече пари и тогава си ги харчи както искаш.

 

...