Защо стана така? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107723)
 Любов и изневяра (25871)
 Секс и интимност (12666)
 Тинейджърски (21058)
 Семейство (5508)
 Здраве (8575)
 Спорт и красота (4436)
 На работното място (2543)
 Образование (6677)
 В чужбина (1435)
 Наркотици и алкохол (1004)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1577)
 Други (15461)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Защо стана така?
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 3325 пъти
Здравейте, искам да разкажа на някой, но ми се струва, че ако изрека на глас това което е в сърцето и ум ми, ще ме помислят за луда. Тук ми се струва подходящо.
Преди две години изгубих майка си. Беше болна от рак. Опитах ме какво ли не, но уви! Не се сбогувах с нея, защото не исках да повярвам, че идва края. Беше млада (50г) и добра жена - беше най-добрата ми приятелка.

След смъртта и, започнах да се обвинявам, че е имало още варианти които така и не изпробвахме. Затворих се в себе си - не исках да чувам и виждам никой. Отблъснах мъжа и детето си. В продължение на една година и няколко месеца, не бях онова усмихнато и добро момиче, което не можеше да стои само и винаги е имало много хора около него, онова момиче което не се срамува и завързваше нови запознанства всеки ден.Станах от онези хора които никога не съм понасяла. Онези които не се интересуват от чустват и състоянието на другите. Онези които не им пука за нищо и никои. По цял ден стоях и плачех, а когато вземех детето от градината, спирах да плача, но продължавах мислено да не съм с тях.
Чувствах се като в дупка от която няма излизане, мислих че всички ме мразят и обвиняват за това, че не успях да помогна на собствената си майка. Искаше ми се да умра! Исках да бъда с майка си!
Така до момента в който се появи той. Момче с 2 години по малък от мен. Аз не съм грозна, и винаги са ме сваляли, но той не подходи така.Може би затова го допуснах до себе си. Той беше човекът, който ми подаде ръка за да изляза от дупката в която се наврях сама. Той беше човекът, който ми показа че не другите са ми обърнали гръб, а аз на тях. Минаваше през магазина в който работих само за ми каже "Здравей" Той дойде от някъде и се спря при мен (сякаш майка ми го изпрати). Всеки миг в който се натъжавах за нея, той или се обажда или идва. От тогава не съм успяла да пророня повече от три сълзи за нея (защото гледам да не плача не пред хората и прикривам тъгата с фалшива усмивка). Между мен и него се роди много дълбоко приятелство, имах чувството че го познавам от години. Леко по-леко започнах да се връщам към онази "аз", която бях преди. Поне така си мислих! Но уви!
Преди няколко дни се наложи да отида в болницата в която умориха (аз така казвам, защото там и даваха само ли-дол и морфин, това беше лечението и) майка ми. След като си свърших работата там, с излизането от кабинета, в главата ми нахлуха първо спомени, после се върна онова чувство, което ми беше до болка познато. Онова чувство, че не и помогнах, че я оставих да си иде без да и кажа че я Обичам. Без да се извиня за това, че съм я наранявала, че понякога бях лоша дъщеря. Без да и поискам прошка. А накрая когато я гледах как умира, не можах и Сбогом да и кажа. Дори и сега когато ходя на гроба и, единствено прошка искам и казвам колко я обичах, но дали ме чува? Дали ми прощава, че я оставих да умре. Дали е с нас, както казва малката ми принцеса - "Мамо, кажи на баба каквото искаш, тя е тук и ни слуша...."
Разказвам ви това, защото когато излязох първият път от дупката, видях че имам подкрепата на приятелите си, видях че имам страхотна дъщеря за която трябва да се грижа, видях че слънцето грее, а луната блести. Защото усещам, че отново влизам там, защото този път ми е много трудно, а имам нужда от нея. Имам чувството, че ако си отворя устата единственото което ще излезе от там е "МАМО, ЛИПСВАШ МИ!"
Хората ми казват сподели за да то олекне, затова написах тези редове. Но и аз не съм сигурна дали са прави.
Моля със всяка изминала секунда това да е сън, да не се е случвало и да не ми се е налагало да ви разказвам всичко това. Но уви!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 6 месеца
hash: 77221914ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Едно и също изпитание винаги идва повече от веднъж. Съвсем нормално е да скърбиш и да ти е тежко и мъчно. Когато се справиш за втори път с тази болка, както си се справила вече един път, ще си още по-изпълнена с благодарност и пълноценна. Може и да ти е по-трудно, защото не си очаквала, след като веднъж си продължила живота си, отново да те връхлети болката. Но ти си млада и имаш дете! То самото притежава мъдростта и интуицията, които с течение на времето ние възрастните някакси погубваме. То усеща, че вие и майка ти сте свързани, че връзката я има и тя за нищо не ти се сърди. Имаш живот пред себе си и имаш правото да го живееш. Абсурдно е да се обвиняваш за смъртта на майка си, както и за това, че не сте имали идеални отношения. Никой няма такива с родители си....

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: a45e04d5c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Баща ми също много рано почина и аз съжалявах, че не успях да направя най-доброто за него / макар че в неговия случай просто беше неизбежно /, че не успяхме да поговорим достатъчно, че имаше още много неща, които не успяхме да направим. Много време след това живях затворено и се самообвинявах, но впоследствие възприех отново живота с радостите и скърбите, макар че и до ден днешен, когато виждам приятелите с родителите им, се натъжавам. Не отблъсквай мъжа и детето си и не търси утеха другаде, само семейството ще бъде винаги до теб.
Мечо Пух

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: dba166588b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Тъжна история. Сигурна съм, че майка ти те чува и ти е простила.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 6 месеца
hash: 3caa7283c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Предполагам достатъчно си се настрадала, което означава, че ти е време да си отвориш очите за някои неща. Наистина ли си мислиш, че със смъртта свършва всичко? Че тези хора просто така изчезват в небитието? Че както успехите, така и грешките им стават абсолютно безсмислени? Де да беше толкова лесно (особено с грешките)... Или че клишетата от рода на: "Ти ще живееш вечно в нашата памет!" са нещо сериозно?
Време е наистина да прогледнеш!
Виж тук:
http://spodeli.net/3/story-8047.html
и тук:
http://spodeli.net/6/story-7851.html
Намери тези книги, прочети ги, и ги обсъди с новия ти приятел. Ако трябва - предприеми и по-решителни действия, за да си изясниш лично (чрез собствени преживявания) нещата!

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c3a4f5d156
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Родителите винаги прощават, дори и децата да не са поискали това от тях. Не си виновна, безсмислено е да се обвиняваш. Каквото си могла, направила си. Пожелавам ти по- скоро да излезеш от положението, в което си, и да заживееш един щастлив живот.

Ale

 
  ...


...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c51891179b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Кажи ми, с какво и по какъв начин ти помогна това момче, защото аз имам прятелка почти в твоето положение.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c51891179b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравейте, отново. Благодаря ви, че сте отделили време да прочетете моята история. Знам, че всеки е загубил близък, всеки го изживява по различен начин. След като ви я споделих, не ми станало по лесно, но знам че съм опитала.
Това момче ми е просто приятел, на който съм безкрайно благодарна. Помогна ми като никога през тези месеци не ми е позволявал да мисля негативни неща. Не ме е оставял да си мисля какво би казала или направила майка ми ако сега беше с мен. Просто с държанието и разговорите които сме водили, ме държеше в настоящето. Докато всички останали, които ме познават, говореха само за нея и какъв човек е била, колко млада е починала. Той ме оставяше да кажа нещо за нея, само ако аз реша и никога не е продължавал темата с нея.
Но искам да ти кажа №6, че не знам до колко това би помогнало на приятелката ти.
А на №4 искам да кажа: Да вярвам на клишето, че близките които сме загубили, винаги се пазят в сърцата ни.
На всички останали благодаря още веднъж.

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: 3caa7283c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   От №4 до Автора / №7:
Нещо не сме се разбрали... Изобщо не исках да кажа, че клишето не е вярно или нещо такова. Исках да ти напомня да погледнеш отвъд това, и че нещата в действителност стоят по различен, и наистина далеч не толкова трагичен начин.
Ако не си си направила труда да прегледаш линковете, които ти дадох, и да вникнеш в нещата, които се опитах да ти кажа, ти го пиша в прав текст: прочети книгите на д-р Майкъл Нютън ("Пътя на душите", "Следите на душите", и т.н.) - ще ти дадат отговори на страшно много въпроси, включително и на този от заглавието на темата. Отдели времето да ги прочетеш - няма да съжаляваш! Вярвам, че сериозно ще ти разширят мирогледа, а ако само четенето им не ти е достатъчно - подложи се на съответната регресивна хипноза, за да се срещнеш с майка си.
Успешно духовно развитие!
P.S. Благодаря за великодушната оценка - 3, неразбралите в такъв случай направо праскат 1 без да се замислят...

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c51891179b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   №4/8 благодаря, поледнах линковете. Но израза "Или че клишетата от рода на: "Ти ще живееш вечно в нашата памет!" са нещо сериозно?" ми прозвоча точно така.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 6 месеца
hash: 3caa7283c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

10.   Клишето звучи трагично-сериозно само за тези, чието мислене е ограничено до материалния свят, 5-те им сетива и усещането за единствен живот, който живеят.

За хората, които по един или друг начин са разширили кръгозора си чрез трансцедентални и трансперсонални опитности и преживявания, които са осъзнали абстрактността на времето и пространството, на живота и на смъртта, това клише звучи като някаква нелепа детска залъгалка, като полу-откровен опит на хора, които търсят някакво успокоение в ограничения си светоглед и смесват желаното с действителността.
В действителност обаче никой не "умира" и нищо не се губи. Съзнанието (и следователно съзнателното съществуване, "живота") е вечно, или по-скоро е извън времето. То може да се фрагментира и обединява при определени условия и за определени цели. (Много добро описание в това отношение дава книгата на Кен Уилбър "Спектър на съзнанието"). Една от междинните му фрагментации е т.нар. "човешко съзнание" или душа - енерго-информационна структура, която си има цели, задачи, идентичност, памет за абсолютно всичко, което е преживала, ниво на развитие, водачи (учители) отговорни за израстването й, и т.н.
Съветът ми е - използвай случая, за да се информираш по тази тематика и да разшириш мирогледа си. Нещата няма да се получат с мълчание, подтискане по парещите въпроси и отлагане (или другото клише - "времето лекува всичко"). Необходимо е изясняване на нещата - и на теория и на практика.
Не се страхувай от "смъртта" - от гледна точка на твоето съзнание (душата ти), тя е като да свалиш зимното си палто за през лятото. Можеш обаче да я преживееш твърде неприятно, ако се страхуваш от нея, съпротивляваш се, и въобще - липсват ти познания и "сухи тренировки" по процеса. Разбира се контактът между живите и "умрелите" е силно ограничен, точно както е забранено на по-малките ученици да преписват домашното от тетрадките на по-големите си батковци и каки, с цел всеки да мине сам през изпитанията си, и да прояви творчество в преодоляването им.
Отново - успех! И извинявай - по никакъв начин не исках да те засегна, теб или чувствата ти. Просто... гледай малко по-ведро и по-любопитно на нещата, и знай - край няма, има само вечно развитие и съзидание...

 
  ...

...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c51891179b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   №10 сега след като прочетох това ти изказване, наистина ми вдъхна малко вяра. За което ти Благодаря искрено. Потърсих книгите и ще ги прочета.

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: 2d14c8b6c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Знам как се чувствате.Знам го от личен опит.Знам, че никога няма да е същото.Но знам, че трябва да продължите,защото животът Ви едва започва.И майка Ви със сигурност би искала да го изживеете щастливо.Бъдете благодарна за щастието да имате такава майка.Тя винаги ще бъде с Вас.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 6 месеца
hash: ee1830c990
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Мила,толкова коментари имаш вече и аз ще ти напиша-не се бори с това,влез отново в тази дупка,щом душичката ти го иска,щом ти е мъчно,не се сривай психически,поплачи си,потъжи си и когато отново намериш сили даизлезеш оттам си помисли какво би искала майка ти от теб,как би те посъветвала в такъв момент,направи нещо за нея!Прави така,че ако тя е там някъде и те вижда и чува да е щастлива от постъпките ти!НЕ знам и на мен ми стана много мъчно и се разплаках на твоята история,защото всеки се сеща за неговата майка и не иска да си представя най-лошото.Но то рано или късно идва,за съжаление....Аз съм с теб!

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: c51891179b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Аз съм номер 6. За разлика от теб, приятелката ми говори само за майка си. Тя дори последно време започна да пие кафе с нея ( прави 2 чаши кафе, и сяда ) каза че въпреки, че неможем да я видим, тя е с нас. Слага и вечеря, отделя стол за нея и т.н. А аз като приятелка не мога нищо да направя, освен да я гледам да се съсипва.
Надявам се ти да не си стигнала това положение.
Пожелавам ти бързо съвземане!

 
  ...
преди: 11 години, 6 месеца
hash: 37fedfec96
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   Хм, не знам как бих се почувствала на твое място, но тази привързаност към майка ти приживе и сега не би трябвало да е толкова обсебваща.

Разбери, такъв е смисъла на живота, един дава живот на друг и след това идва време когато човек трябва да напусне този свят. Така ще стане и един ден с теб. Помисли за своето дете и разбери дали би искала да видиш дъщеря си в това положение. Така ще видиш и позицията на майка си. Сигурна съм че тя е знаела за твоите чувства към нея, ато майка, иначе защо да сте си били най-близки.

Майка ти ще е винаги до теб и в твоите мисли и сънища - ти не си сама. Тя ще е като един твой ангел хранител, с който дори някога ще си позволяваш да си говориш умствено. В тази си форма, майка ти се чувства по-добре - без болка, тя не е изгубена. Аз така споменавам любимата ми баба.

Така ще запазиш себе си и ще бъдеш добра компания за всеки. Горе главата и бъди силна!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker