 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Депресирано дете?
преди: 10 години, 18 дни, прочетена 2181 пъти
Здравейте!
Дъщеря ми е на 13 години и спря да ми споделя, a го правеше постоянно преди.
Детето има много проблеми с другите деца още от малко.
Опитваше се да бъде приятелка с всички, но го отблъскваха и му се подиграваха на външния вид. Веднъж даже помня, как се скри под кухненската маса и започна да плаче. Попитах я какво има, а детето ми отвърна "Защо другите деца не ме харесват? ". След време тя си намери най-добра приятелка, която много харесваше и все ходеше все след нея. Станаха 5 клас. Двете се преместиха в различни училища.
Моето дете ми разказа, че така наречената й "най-добра приятелка" е пратила друго момиче, за да й каже, че вече нямат нищо общо и си е намерила друга по-приятна компания.
Оттогава дъщеря ми се затвори в себе си. Оценките й рязко спаднаха, яде по-малко, заключва се в стаята си. В стаята й се мяткат навсякъде остри предмети- даже и по леглото! Пусна си бретон- дълъг на дясната страна, започна да предпочита по-тъмни дрехи. ( Най-вече черни. ) Слуша рок и метал музика с "крясъци". Слушалките ги носи навсякъде със себе си и ги увеличава звука, за да не чува какво й се казва. Отказва да си покаже носа навън и да общува с останали хора- веднага след училище се прибира и повече не излиза.
Вчера, като чистих стаята намерих хиляди тъжни рисунки, явно ми бе пипала лаптопа, защото когато проверих в Историята си имаше някакъв тест "Do you have social anxiety? ".
Не разбирам много от английски.
Не издържам вече- детето се държи така вече година. Не знам какво да направя, когато я попитам какво има тя избягва темата.
Моля ви за съвет! На психолог ли да я пратя? Какво е "social anxiety"?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: 991be25f8c |
|
1. „social anxiety“ означава социална фобия или „антисоциален човек“. Намирам идеята ти да отведеш детето си на психолог за много правилна, но и ти ще трябва да се лекуваш. При 90% от случаите именно родителите са в основата на такива проблеми и ако ти не се лекуваш дори заедно с детето, проблемите ще възникнат отново.
Не пишеш за бащата? Има ли такъв?
Има ли братя и сестри?
И още - запиши детето на някакъв групов спорт, но най-вече на азиатски бойни изкуства, защото там учителят е възпитал първо у децата уважение към другите и известни правила на поведение. Децата са жестоки човечета, те още не са усвоили социалните норми и затова са толкова жестоки към детето ти - то е тяхната жертва и въпросът е не как да промениш другите деца, а как да престане твоето да е жертва. Не смятам, че детето ти има депресия, а става дума за по-сериозно т.н. „нервно“ заболяване, което само чрез психолог ще успеете да разнищите. Ти самата най-вероятно също си с проблеми - болните родители създават болни деца. Лекува се първо родителя дори.
Малко като при кучетата. Ако има проблемно куче, винаги проблемът е в собственика и треньорите първо тренират собственика, после кучето. И с децата е така - твоето дете е лакмус и огледало на твоите проблеми.
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: e6ba6a7df9 |
|
2. Не мисля, че психологът би помогнал, освен ако тя сама не пожелае да отиде... Най-често такива хора дори не търсят и не искат да им бъде оказана помощ. Когато тя осъзнае, че има проблем и пожелае да се промени, чак тогава нещата ще се оправят. За груповите спортове да не говорим... Минавала съм през това и последното нещо, което бих искала е някой да ме запише за такава простотия. Просто бих се изнесла от вкъщи, честна дума. Не става така. Явно е анти-социална, как си представяте по дяволите, да я записвате на клубове, курсове и такива глупости? Как ще се почувства? Най-много да ви намрази... Естествено, че ще избягва темата, когато бях в този период и аз се държах така. Просто това обикновено не са неща, които споделяме с родителите. Помня, че ревях истерично, легнала на леглото и всеки път когато някой от нашите се приближеше да ме прегърне или да ме успокои, аз го удрях или го отблъсквах. В такъв момент не искам да бъда докосвана или заговаряна ВЪОБЩЕ. Как се оправих? Сама. Без психолози и съвети от други хора... НО, малко хора избират този път. Затова казвам, че първата стъпка е тя да осъзнае, че ИМА проблем и да си го признае, сама пред СЕБЕ СИ. Чак тогава ще може да се говори за психолози и тем подобни глупости. Първата стъпка към решаването на проблема е осъзнаването му, без това всичко е безсмислено и безполезно. С една дума-хабене на време. И все пак е изключителна трудна ситуация. Аз осъзнавах, че имам проблем, но ВЪПРЕКИ това не исках да ми бъде помогнато. По какъвто и начин. Просто си стоях и си тънех в глупости, дотолкова бях свикнала, че вече ми харесваше да се чувствам зле... Но един ден просто реших, че не мога да продължавам така вечно и, че в крайна сметка никой не харесва такива хора... А и какво ще постигна от живота си, ако продължавам така? Нищо, най-вероятно.
Наистина не знам как да постъпите. Ако я карате насила да говори за проблемите си, няма да стане. Няма да стане и да я водите на психолози насила. Но от друга страна, ако оставите нещата така, кой знае, може и до самоубийство да се стигне.... Аз на 2 пъти и до там бях стигала. Да се надяваме, че по някакъв начин ще успее да преодолее тези неща... Да не говорим, че психолозите не решават цялостно проблема, както повечето си мислят. Те просто НАСОЧВАТ, а някои просто искат да ви вземат парите. И пак казвам не е добра идея, ако тя не иска. Моята майка ме заплашваше, че ще ме води на психолог, а аз й казах, че заведе ли ме, просто ще стана и ще си тръгна, или ще пребия и него. Момичето трябва да намери пътя си само. Да кажа, хапчета също не са вариант. Само ще замажат положението, оставяйки ви да си мислите, че проблемът е решен, а всъщност той още си е там. Трикът е да се чувстваш добре БЕЗ каквито и да било хапчета и психолози, а не само под тяхното въздействие. И за последно ще кажа- човек трябва сам да излезе от това състояние, със силата на собствената си воля и разум. Надявам се това да стане... Успех!
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: a42c6654c0 |
|
3. Авторката:
Да, много Ви благодаря, мисля с детето да отидем на психолог много скоро. : )
Дъщеря ми няма братя и сестри. С баща й сме в добри отношения, но той е много зает със работата си и рядко й обръща внимание. Проблем в себе си- единственото нещо, може би е това, че съм болна от диабет и това стресира самото дете. Когато кръвната захар ми падне, започвам да се карам и крещя на всички, понякога съм и припадала. Идеята ви за групов спорт е чудесна, но ние живеем в малък град и нямаме точно такива бойни изкуства, а тя отказва да отиде на други спортове като волейбол или баскетбол, макар че е висока. Госпожата й по физическо постоянно ми се обажда, че когато накара детето да играе ръцете му и краката му започват да треперят.
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: 07d277d063 |
|
4. Авторке, добре си решила да я заведеш на психолог, но това че сте от малък град може да е проблем да намерите читав такъв, потърси и разпитай добре.
колкото до номер 2, когато човек има проблем с общуването, себеоценката и изобщо всякакъв вид социални взаимодействия, има нужда да бъде "побутнат" независимо дали осъзнава своя проблем или не, защото такива хора трудно се решават да направят стъпка, или се решават след доста лутане. Това че момичето е на 13 години е добре, с малко помощ бързо ще надрасне проблема си, лошо е ако се остави и нещата се задълбочат.
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: d8b473e96b |
|
5. Побързай докато не е влезнала във вихъра на пубертета. И не дей да крещиш. Само това й трябва. Тя е на път да намрази хората заради разочарованията които са й причинили. А остава и майка й да й крещи. После се чудиш защо не споделя.
А каква е причината да й се подиграват за външността? Дебела ли е или изглежда немърливо? Постарай се да изглежда красива за годините си. Това ще я приобщи към децата.
|
...
| преди: 10 години, 17 дни hash: 5dc37b6efc |
|
6. По всичко, което кaзвaш, включително кaк се държи в чaсовете по фзическо, кaто я викнaт дa игрaе, явно детето искa дa е " невидимо ". Мисля, че много по- добре ще и въздействaт рaзходки в плaнинa, мaлко по- изилорaни местенцa с не толковa много човешко присъствие. Вземете и животинкa, нaй- добре кученце дa е. В нaчaлото излизaй с нея дa рaзхождaте кучето, постепенно предaвaй отговорносттa нa нея, след кaто се е привързaлa вече. Ще се привърже неминуемо, зaщото кучето не е зaплaхa зa нея, a добър приятел, дори ще и бъде личният и верен психолог, ще споделя с него. A покрaй ежедневните рaзходки, ще зaпочне съвсем естествено дa се отпускa и зaпознaвa с други хорa. Нaй- мaлкото кучето ще се сприятелявa с други животинки из пaркa, a покрaй него и тя все ще рaзменя поне поздрaви нa първо време. Пък и ще бъде ВAЖНA зa домaшният любимец, той/ тя ще зaвиси от нея, aнгaжиментa към любимият приятел, в който ще се превърне зa нея, ще я включи в средa с други хорa.
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: 7d3c3dea39 |
|
7. Госпожо, Съветвам Ви да се консултирате с детски психиатър.
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: bf0fab1bbe |
|
8. Отиди в отдел "закрила на детето" по настоящия си адрес, за да ти дадат направление за ползване на социална услуга за работа с психолог. Психолозите в центровете за обществена подкрепа са доста добри (поне за София знам), така ще бъде и безплатно. Успех ви желая, дано се оправи всично, но определено имате нужда от професионална подкрепа. Важно е да не се задълбочава още повече проблема!
|
| преди: 10 години, 17 дни hash: 8afa41b832 |
|
9. №1 е права ходете с детето на психолог, но за групов спорт е още рано, нека първо счупите черупката, чак тогава търсете сближаване с хора.
Почти убедена съм че причината е във вас, както мисли и №1. И не диабетът ви не е виновен, виновен е начина ви на възприемане на разказите на детето още от детската градина и началното му училище. Виновни са както мимиките ви, така и коментарите по споделена случка, още повече действията ви. Виновна сте и в това че не сте успели да приучите детето да заобича себе си, такава каквато е, не сте успели да му възпитате самочувствие. научили сте детето да търси приятели във всяко лице, тоест да се прекланя и да прощава прекалено много. Позволили сте на детето да търси одобрението в очите на хора извън къщи "Защо другите деца не ме харесват? ". Сама не знаете може би че никой не е длъжен да ви харесва и никой няма да ви харесва докато сама не се харесате, докато сама не се заобичате.
А и е напълно нормално дете на 13 да започва да не споделя всичко с майка си, да търси себе си като личност и да сменя прически, музика, рисунки идр. Нормално е да се затваря и да поплаче понякога. Тя търси себе си.
|
| преди: 10 години, 16 дни hash: 0a6270db3d |
|
10. При психолог е решението!
|
...
| преди: 10 години, 16 дни hash: 156754a81e |
|
11. Сестра ми е на 11 и винаги ми споделя всичко.
Разбирам я дъщеря ти това е пубертет само .
Винаги сестра ми е била тиха добра от малка винаги е била мълчаливо дете никога не се държи агресивно но понякога се ядосва за малките неща.
Успех на детето и дано се оправят нещата.
|
| преди: 10 години, 15 дни hash: bdcfa5b3f5 |
|
12. Дъщеря ви е още малка и моето дете няма приятели всички я използват защото е много добра всичко споделя на баща си, моето дете с радост би се запознало и сприятелило с вашето дете - съгласна е моля пишете ми на rayka@mail. bg относно психолога според мен няма да помогне сигурно дъщеричката ви би искала да сподели с приятелка както правят повечето деца :) имат нужда от приятелско мнение :)
|
| преди: 10 години, 15 дни hash: 379158d38f |
|
13. Аз имам същия проблем но съм на 22 г и съм момче
Още от пубертета значи бил съм колкото дъщеря ти когато бях в депресия и това е от мойто заболяване
Тази моя депресия продължава и до днес но рано или къно ще мине
|
| преди: 10 години, 12 дни hash: 035141e8ee |
|
14. Много е прав номер1.
Много е прав и номер9, макар че със сигурност Ви боли от думите му. Но това е истината. Поколения наред децата се обременяват от нездравите, погрешните и емоционално неосъзнатите реакции на родителите си. Едни по - малко, други за жалост - повече. След това тези деца стават родители и предават своя негативизъм или създават такъв под нови форми на своите деца. Този модел трябва да се пречупи веднъж завинаги не само във Вашето семейство, а и в много други..
Аз искам да допълня, че не е важно количеството внимание, което получава едно дете или подрастващ човек - важно е качеството!
Та за това идете на терапевт и Вие и детето.
Ако нямата финансовата възможност Ви съветвам, даже и моля: когато почувствате желание да се карате и да крещите да не го правите. Независимо колко ще Ви е трудно. Независимо колко Ви боли - физически или емоционално. Да Вие имате диабет - оправдание. Но както и сама знаете всички хора, които се карат, крещят и мърморят и. т. н. намират оправдание за това си поведение. Не го правете. Това допринася страшно много за всичко негативно, което трябва да преживее детето Ви, та макар и по индиректен начин. Вие сте длъжна да бъдете позитивно настроена дори и в най - трудните и изнервящи за Вас ситуации, защото Вие сте майка!
Иначе все пак Ви казвам Браво, че сте се замислили за емоционалното състояние на детето си. Все още има много родители, дето такива неща ги омаловажават..
Желая скорощни дълготрайни положителни емоции на малката!
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: a4c5c90315 |
|
15. И аз смятам, че проблема е в семейството. Ако може авторката да каже каква е тя по характер - има ли приятели, общителна ли е, обича ли и уважава себе си. Детото научава моделите на поведение от родителите. Ако те са свити и изолирани и детето става такова. И аз като малка имах този проблем, и осъзнах, че е от майка ми. Тя винаги е била по-изолирана, трудно е общувала с другите хора, беше срамежлива и не можеше да отстоява себе си. Отне ми много години докато изтърпя последствията от този модел, който бях възприела - угаждане на другите, свиване когато човек трябва да отстои себе си, непрекъснато поставяне на другите на първо място, познанства с хора, които ми вредят. Прави са хората по-горе, че трябва да се лекувате и вие авторке, ако имате тези проблеми. Детето учи моделите за справяне с живота от семейството- някой модели са фунционални, а други дисфункционални. Вземете бързо мерки, защото това се задълбочава - детето не познава друг начин за справяне с живота, защото няма откъде да го научи и се депресира още повече, което му затвърждава образа за него самото, че не струва нищо, а оттам целия живот и изборите, които ще прави ще бъдат в съответствие на този образ, тоест не особено приятни и сполучливи. То се виждат вече резултатите - тъжни картини, черни дрехи, не дай боже следващата стъпка да е опит за самоубийство, прием на наркотици и т. н. Психолог или психиатър възможно най-скоро, и може би няма да е зле фамилна терапия - важно е и бащата каква роля има.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
