Как ще живея с този грях?
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 4060 пъти
На 25.07.2010г. почина внезапно сестра ми, която беше на 47 години.
Преди близо 2 години се скарахме жестоко за бащината ни къща, казахме си много тежки думи в момент на яд, аз я обидих много, погребахме я, на погребението очаквах, че децата и ще ме изгонят дори. Плаках много, целувах я и я молих да ми прости! Вече 4 дни плача неутешимо, много ми е болно,че се разделихме скарани. Болката ми е голяма, не ме успокояват думите на близките, че и тя е виновна. Нямам право да говоря лошо за мъртвата, много ме боли, имам чувството, че ще ме прибере при нея. Моля се непрекъснато да ми прости, както аз съм и простила. съвестта ме яде. За една нищо и никаква къща за се скараме, като че ли ще я носим на оня свят! Ето, тя я остави, не искам да чувам за нея, но остави и три деца сирачета. Те ще страдат и с основание ще ме винят. Как да живея с този грях и вина, какво да направя, за да ми прости? Поболях се, страдам, но нищо не може да върне сестра ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: 2f7306169c

гласове: 1 2 3 4 5   (302620 гласа)

1.   Сестра ти ти е простила. Успокой се и не се обвинявай за неща, които не могат да се върнат на зад и да се променят. Не се самолинчувай! Това е безсмислено! Сестра ти не би искала това.

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 5d1dc73ff7

гласове: 1 2 3 4 5   (249408 гласа)

2.   Неразделените приживе имоти винаги създават ядове и напрежение между наследниците и вината в такива случаи е на родителите. Моли се на Бог и сестра ти да ти простят, дано с времето да се успокоиш. Мечо Пух

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 33446d78c5

гласове: 1 2 3 4 5   (220497 гласа)

3.   Ей тва не го рабирам как може интелигентни хора да допуснат да се скарат за такова нещо при все, че са и с еднакво ДНК и се предполага, че трябва да разчитат една на друга. Със сестра ми останахме кръгли сираци с няколко имота, и двете сме омъжени и живеем при съпрузите си, никога не сме повдигали въпроса за делбата, та нали дяловете са ни равни, нито тя ще вземе мойто, нито аз нейното. Всички комшии си мислеха, че ще се избием за коли и къщи, но и за една игла не сме се скарали. И не съм съгласна, че вината е на родителите, а на самите материални хорица - да има къде да живееш, ама да искаш още, не къщата прави домът, а хората в нея. Баща ми, лека му пръст, казваше, че няма да дели нищо, за да не обвиним в ощетяване, като не може да се разберем като цивилизовани хора има закон за тая работа. По-щасливи ли ще са ако останат единствени наследници при такива обстоятелства, каквито са се стекли при авторката?! Много съжалявам мила госпожо, но има защо да ви гризе отвътре, но спокойно след време ще ви мине.

 

...

горе^

преди: 14 години, 1 месец hash: ce63992001

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Не зная дали сте православна християнка, но ще Ви посъветвам да се обърнете към свещеник. Трябва да изповядате този грях. Не трябва да се отчайвате. Светото тайнство изповед заличава всеки грях, за който човек искренно се разкайва. Молете се усилено и за упокоение душата на Вашата сестра, запишете името и в църквата за литургии- четиридесетница за упокой. Бог да Ви помага и укрепява. Вашето покаяние ще достигне до сестра ви и ще и донесе упокоение. Бог е любов и е силен да възстанови нарушената любов между хората.

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 8226dd889c

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Не се тормози и обвинявай! Винаги караницата става между най-малко двама души - сама не си се карала, още повече ако отсрещната страна е мълчала или се е оттеглила - нямало е да има скандал. Това, че се разкайваш - бъди сигурна, че сестра ти вече ти е простила! Живей само с хубавите спомени, които са ти останали от нея! Живей днес, вчера няма да се върне, утре може да не дойде! Успокой душата и съвестта си и ако имаш възможности помагай на децата и - дори и от отвъдното тя ще те вижда и благодари безмълвно!

 

...