 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Животът ми е пропаст ... не знам наистина какво да правя ...
преди: 1 месец, 23 дни, прочетена 470 пъти
Искам да ви споделя моята история. Аз съм на хубаво момиче на 17 години, което до скоро смяташе, че животът й е идеален. Имах си хубаво семейство - майка ми е страхотен човек, а баща ми ... е, той не беше от най-добрите бащи, но пък рядко се появяваше вкъщи. Имам си и братче на 5 годинки, голямо сладурче, много мило и обичливо. Приятели - колкото щеш и всичките добри, отзитчиви и готови да ми помогнат. Добре съм в училище, имам доста силен успех, знам какво искам да следвам и какво искам да правя оттук нататък. И сериозен приятел си имам, вече от година и нещо сме заедно - Идеалният.
Е, това беше до преди месец и половина. Докато баща ми изведнъж започна да се кара жестоко с майка ми, изкарваше си яда върху брат ми - не го биеше, но постоянно му се заканваше и му крещеше. След няколко седмици ни напусна, ей-така, без да се обади, се изнесе от нас и сега, доколкото знам, е в друг град. Май е заради друга жена.
Майка ми се промени коренно оттогава. Непрекъснато плаче, страда, чуди се за какво е тя виновна ... гузна й е съвестта, защото си мисли, че баща ни ни е изоставил заради нейни грешки ... А това не е така!
След тази случка загубих доста от приятелите си, защото постоянно бях мрачна и нещастна, а те не ме разбираха. Разделих се и с приятеля ми, макар че той е готов и сега да се съберем отново. Успехът ми падна силно, просто във всичко напоследък се провалям. Не знам какво да правя, чувствам се като изпаднала в депресия, което е ново за мен ... винаги съм била лъчезарна и щастлива, оптимистка, но след тази случка ... Майка ми е нещастна, самообвинява се, лъже брат ми, че татко му е в чужбина за командировка ... Животът ми е пропаст!
|
| |
|
|
| |
|
1. Според мен първото нещо, което трябва да направиш е да помогнеш на майка ти да преодолее тази криза в живота си и да спре да се обвинява за случилото се, защото не мисля, че вината е в нея. Понякога мъжете (в случая) постъпват много необмислено и нараняват всички около себе си без да се замислят за последствията. Факта си е факт за съжаление. Ти според мен в случая си човека с най-ясно съзнание и преценка, опитай да си стъпиш на краката, най-вече с училището, защото това е твоето бъдеще и не си струва да си съсипваш живота заради чуждите грешки. Звучиш като много интелигентен човек, за това вземи живота си в ръце. Знам, че е много трудно, защото аз съм изживяла нещо подобно, само че бях по-малка. Свиква се с всичко. Бори се за бъдещето си, защото това е най-важното (това би помогнало много и на майка ти), следвай мечтите си и не се предавай. След дъжд винаги изгрява слънце.
2. Мила аз съм на твоите години и мисля, че мога да те посаветвам малко! Ти ще прецениш дали да следваш препоръките ми или да караш напред по свой вариянт! И в 2та случая важното е да продабжаваш напред! Ето и моите съвети:
1во - тези приятели, които са те напуснали не са ти били никакви приятели! Нямай им доверие, ако някога пак се върнат при теб! Както ти казваш - те не те разбират!
2ро - мисля, че ще е по-добре да се съберете с твоето момче! Ти имаш нужда от него, а и щом той е готов дори сега да се съберете, дори в такъв труден момент, значи те обича безкрайно много!
3то - бъди до майка си, защото тя преживява нещо ужасно!
4то - колкото до братчето ти, когато пита нещо за баща ви, някак си поотплесквайте темата нека малко по малко да го забрави, колкото и гадно да звучи!
и 5то - не вини баща си! Едва ли е искал да ви нарани по този начин!
Продължи както по рано! Знам, че всичко ще бъде различно, винаги ще има празнота, но живота и такива препядствия предоставя! Пожелавам на теб много щастие, на майка ти - да поотмине мъката и, а на братчета ти - да не усети тази празнина! Много успехи! :):):)
3. Благодаря ви и на двете за съветите, много ми помогнахте (: Хубаво е да разбереш, че има някой, който те разбира и който да ти даде добри съвети и идеи ^^
4. Първото и най-важно нещо, което трябва да направиш (още повече, че зависи изцяло от теб) е да не проваляш своето бъдеще - НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО!!!
Повярвай след време майка ти ще го оцени, както заслужаваш - ще видиш.
Животът ви в момента може да е объркан, но това няма да е вечно. Обаче веднъж изпуснеш ли всичко от контрол ще настане невероятна каша. Най-пострадало от това ще е малкото ти братче. Аз имам дете на същата възраст, затова съм убедена, в това което казвам. 5-годишните нямат толкова укрепнала психика, както по-големите напр. ти или майка ти. Детето още не знае как да се справи с подобни кризи, които обръщат изцяло мъничкия му познат свят. Затова то ще търси някаква стабилност и трябва да я открие при вас двете - вие сте му най-любимите и близки хора, ако вие го предадете като изпадате в депресии и т.н. бъди сигурна, че ще му се отрази много зле по един или друг начин.
Ако ти и майка ти се вглъбите всяка в нейните си преживявания и проблеми, то тогава не виждам нищо позитивно да ви чака - най-много да се изпокарате помежду си, тъй като някъде във времето сте изгубили връзка една с друга.
Нищо не казвам за приятелите и "Приятеля". Само това - те ако са хора, ще те разберат без да се месят, ако не - довиждане! Хора разни, свят шарен! Това не ти е най-важната грижа.
Моят съвет - ти като голям човек вече, извикай майка си на откровен разговор. Говорете, изплачете си мъката, отдайте се на емоциите си - ще се сближите още повече. Втората стъпка: приемете сегашното положение за повече от временно и си измислете стратегия за действие при тези обстоятелства с възможно най-малко промени на ритъма ви на живот. Така най-бързо ще излезете от депресията. Но не отлагайте подобен разговор той е повече от необходим - важно е да знаете една за друга коя как изживява този момент.
Милите (и тримата) съжалявам, че май прекалих със съветите, но взех проблема ви присърце.
Ще се справите! Вярвам в това!
5. Момиче, учи, за да не миеш чинии цял живот! Говори с майка ти, сигурно е много нещастна, но според мен баща ти е виновен. Приятелите, които са се отдръпнали не са били истински, не мисли за тях. За приятелят-ако се обичате защо не сте заедно? Събери се пак с него щом те иска.
Аз преживях същото. И двете ми деца също. Синът ми беше в потрес и спря да учи. Заведох го да гледа един строеж, валеше, беше студено. И го попитах дали иска това да работи и че ако не учи ще го работи. И той се стегна, не му хареса гледката. Та е добре да идеш в някоя баничарница, да си представиш, че това ще работиш цял живот, ще миришеш на банички вместо на парфюм, ще станеш една уморена и отчаяна леля с разширени вени.
А майка ти да не се предава, ще премине това, знам го от опит. Успех!
|
|
|
|
|
|
|
