Тревожността ме съсипва
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1542 пъти
На 23г. съм и "страдам" ако мога нарека страдане от Паническо разтройство. За най-малкото нещо започвам да се притеснявам, пулса ми се повишава, кръвното и т. н. Това обаче се дължи на прекаланета ми разтревоженост за баща ми. Той е на 67г., ясно е, че на тази възраст хората имат болежки. Неговите са в повече, но той не ги поставя на въпрос. Един ден е добре, друг му е лошо и отпаднало, в третия ден пък е депресиран и всичко това аз го мисля. Все още пуши цигари по 1кутия на ден, пийва си, колкото и пъти да му казвам да се стегне, да спре цигарите и пиенето, не се получава, той ми вика няма да живея вечно, поне да съм сит, като умра. Е, да, ама това ме товари мен. Постоянно като ставам вечерно време го проверявам дали е жив, диша ли, добре ли е. Като пие пък го проверявам да не е паднал, да не си е счупил нещо. Като се закашля от цигарите, а той кашля доста сериозно, пак изтръпвам дали няма да падне пред мен и да почине. Самата мисъл, че мога да го открия мъртъв ме ужасява. Споделял съм му, че много ще ми е мъчно, че трудно ще понеса загубата му, той ми разказа, че неговия баща, т. е моя дядо му били поставили диагноза рак, и му казали, че ще живее 3 до 6 месеца, а живял 5години още, и сподели, че и той е бил като мен, че се е тревожил, че го мислил. Съня ми е проблемен поради тези обстоятелства. Как да се справя с тази тревожност. Иска ми се дори да се махна далеч от тук, но пък по тоя начин ще го изоставя, но пък това ще внесе успокоение в живота ми. И да говоря с него, да си споделя чувствата, той ще ми каже " Не ме мисли, каквото ми е писано, това ще бъде", е да, ама не мога да не го мисля. Единствения начин е да се отдалеча, за да има подобрение, но не знам. Измъчвам себе си, когато съм покрай него и не знам наистина как да постъпя...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 2 месеца hash: 79cfcc9ab1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Просто осъзнай, че живота на баща ти не е твоя отговорност. Негова отговорност и негова работа си е дали ще пуши, дали ще пие, и какво прави и т.н. Всички ще умрем, всеки на своето време - и ти, и аз, и твоят баща, и моят. Баща ти гледай да си му морална опора, колкото е възможно, и го остави на самия него. Ти си гледай твоите неща и твоят живот...и аз имах двама тежко болни родители, които починаха, та знам какво значи такова притеснение. Гледай да се отърсиш колкото е възможно от него, занимавай си ума с други неща, не с баща ти. На всеки са определени дните и годините, и всеки, който се е родил, един ден идва ред да си замине. Приеми го...

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 5c2d12dbb3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Разбирам те. Така сме ние с възрастните родители. И аз на моите от години им треперя. Баща ми е бил на 44 като съм се родила, доколкото мога да сметна, точно както в твоя случай. Майка ми - с 10 години по-млада от него. Винаги съм се страхувала, че всеки момент мога да ги изгубя. Ужасно чувство, с което не се свиква. Всяко малко тяхно неразположение те кара да си мислиш - това ли е, сега ли ще го изгубя. Винаги съм се страхувала от този момент. Както и да е. Правилен ти е извода - ако си далече, няма да наблюдаваш неразположенията му. Това, че се тревожиш, нито ще удължи, нито ще съкрати живота му - той ще живее колкото дни има. Излез на квартира, преспивай при гадже. Потърси и намери спокойствие - че това не е живот, постоянно да се тревожиш. Поне като не гледаш - няма да се трвожиш. Той, ако има нужда, ще ти се обади. Нека и той си почива, че сигурно също му е притеснено, че го питаш как е, дебнеш го, следиш го. Със сигурност забелязва. Друг съвет не мога да ти дам. Аз като се изнесох, си починах. Това по никакъв начин не промени нещата когато баща ми се разболя, боледува и почина. Бях до него, грижих се, но когато се наложи. Тъй че, погрижи се за себе си, всеки живее собствения си живот. Успех!

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: c2221a4b59

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   вчера погребах баща си, когото много обичах, така че мога да кажа от първа ръка, че чувството е ужасно. беше на 82, почти 83, така че не може да се каже, че не е живял, но пак се чувствам ужасно... обаче да подчиниш изцяло живота си на болежките на близките си, да изпадаш в паника за всяко нещо и да го проверяваш дали вечер диша, не е нормално. посъветвай се с психолог, явно имаш страхове, които не можеш да преодолееш. в крайна сметка да погребеш родителите си е естественият ход на нещата и рано или късно ще се случи. обратното би било ужасно. така че живей си живота, обичай баща си, но гледай напред. Ж43

 

...

горе^

преди: 9 години, 2 месеца hash: cf47a58dca

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз страдам от паническо разтройство.Не знам какво да те посъветвам.... :(

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: f4bb3a3f01

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Автора: Разбира се, че знам, че това е неизбежно. Просто страдам, когато той се измъчва и ми става жал, какъв силен беше, никога не се оплакваше и продължава да е силен. Вътрешно искам бъдещите ми деца да видят какъв прекрасен дядо имат, защото аз съм нямал. Понякога съм го чувал, как иска да умре, за да не се мъчи. До номер 2. Майки също е била 10 години по-малка, но е починала когато съм бил 5,6 годишен. Дори не я помня. Вътрешно се успокоявам с това, че ще е на по-добро място, заедно с жената, която обича-майка ми, с брат си и баджанака му, с които толкова се уважаваха. С всички близки, които е изгубил, пак ще бъдат заедно. Като сме ходили на гроба на майка ми съм го чувал, как говори" Пак ще се съберем Миче" ,което ме успокоява, че той ще бъде в мир, но не знам. Ще се опитам да спра да се вманиачавам. В момента съм студент, но мисля да започна работа, да се разсейвам и да забравя за всичките тези неща. Благодаря непознати хора, че ми вдъхвате увереност и спокойствие. Трябва да пиема , че всяко начало си има край и , че всеки край е ново начало.

 

...