Чувствам се отхвърлена - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Чувствам се отхвърлена
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 2058 пъти
Здравейте! Сега осъзнавам единия от многото си проблеми. Звучи маловажен, но стои на мястото си от както се помня. Чувствам се зле, когато прекарвам време с цялото си семейство. Никога не съм била включвана в разговорите им, винаги са ме пренебрегвали. Щях да го приема, ако всички членове на моето семейство бяха възрастни, но уви - не е така.
Винаги братовчедка ми е носена на ръце, но не го осъзнава. Като по-голяма от мен всички я хвалят какво е постигнала, а в моите очи тя не е направила нищо съществено. Говоря обективно, без завист. Разликата ни в годините е такава, че когато аз имах матури, и тя имаше. Разбира се, тя беше похвалена и наградена от цялата рода. Аз бях нахокана от всички колко зле съм се представила и какво училище съм избрала. Именно първо братовчедка ми разбра за училището, в което влязох, възможно най-елитното в града, въпреки ниският ми бал. Тя се изказа грубо, прикриваща се в милите си думи. Никога не съм била достатъчно добра за цялата ни рода. Преди няколко дена когато дядо почина, на всички ни беше (и все още ни е) зле. Всеки един наш общ приятел, близък, познат се интересуваше колко много скърби "скъпата" ми братовчедка, мен отново ме обвиниха, че не осъзнавам ситуацията. И мен ме боли, но не го показвам, за да не натоварвам хората, продължавам напред просто. Подобни ситуации за сравняването между двете съм изживяла през целия си живот. Не се опитвам да драматизирам, защото е безсмислено, бих звучала като малко детенце, търсещо внимание от всеки. Просто исках да споделя колко ядосана съм цял живот да бъда в сянката на някого.
Приятелите ми ме разсейват от всеки един мой проблем. Но друго щеше да бъде, ако семейството ми беше заинтересовано и обърнало малко внимание на това, което казвам.

Благодаря на всички, които прочетоха тази история. Ако има двусмислици, пишете, възможно е да не съм се изразила правилно, за което се извинявам. :]

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 1 месец
hash: 1d3972e29c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Има малко неща в живота, които човек не си избира и най-важното е семейството. Спокойно, не си сама. Моето е сходно, макар че аз съм била много амбициозна, винаги отличничка, много дисциплинирана и дори завърших в чужбина, самоиздържайки се. Завърших със Златен медал гимназия и чак тогава нашите някак си се сепнаха, а баща ми заплака на тържеството, но не се трогнах. Сега съжалявам, но тогава просто отидох да празнувам с приятели. Завърших в един от най-добрите университети в Европа и знаеш ли какъв беше коментарът на майка ми като ги посетих да им покажа дипломата си - като видяхме един мои съученик да бута количка с малолетната си приятелка майка ми каза „Браво, виждаш ли, хората създават семейство, а ти... дори приятел нямаш“. Бях на 25 г., завършила преди 1 месец страшно тежко висше, тя - правили хората семейство и ме сравнява с човек, който живееше от парите на родителите си и не беше учили нищо. Имах дългогодишен приятел, но исках да го защитя от тези хора.
Така е било цял живот - винаги моите успехи не бяха забелязвани, но бивах подигравана, че например не съм била могла да рисувам, да танцувам, да пея и тем подобни глупости - как съм се била обличала или какво съм носила, а като имах един кратък период с малко повече килограми - всеки ден ми се натякваше.

Ей това преля чашата за мен лично. Всички родители биха им завидяли за дете като мен - не пия, не пуша, здрава, изучих се за своя сметка, докато други продават имотите си за такова образование, но те пак не бяха доволни.
Какво е спасението - възможно най-скоро след Завършването си се изнеси. Покажи им, че не могат да те засегнат с глупостите си и имаш свои планове.
Аз днес имам добри отношения с моето семейство, дори ще правя голяма сватба и ще поканя всички, но съм ги приела вече такива, каквито са. Много ми помогна книгата „ Отровните родители“ (Читанката).
Днес разбирам родителите си и роднините си - те самите са израстнали в отровни семейства, майка ми е полусирак, баща ми е бил бит като дете - направили са най-доброто според възможностите си. Подобни са и другите ми роднини - баби и дядовци, чичовци и лели.
Днес съм разбрала, че няма перфектни хора, че не са искали да ме наранят, а просто самите те не са перфектни, страдат от комплекси, искат да се харесват на хората

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 7d3732eac3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Дa, определено си в нейнaтa сянкa, сaмa си се постaвилa тaм. Зa всичко се срaвнявaш с нея, искaш внимaнието нaсочено към нея. Проблемa е в теб, не в нея. Дaно го осъзнaеш и нaмериш себе си, инaче кaто си продължи момичето. животa извън фaмилиятa вече, ще остaнеш без оригинaлa, чиято сянкa си и кaкво... ще търсиш друг обект, с който дa се срaвнявaш и опрaвдaвaш?
Aко не си нaясно с чувството, нaричa се зaвист. И съвсем не от онaзи блaгороднaтa.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 58bc178fe3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   И в Библията и в Корана и в Талмуда в казано :

''УВАЖАВАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ!!! ''

НА ТОЗИ СвЯТ НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА ЗА ВАС ТАКА КАКТО на РОДИТЕЛИТЕ
Не възлагайте и не очаквайте от създателите си прекомерни неща с очаквания това са вашите С Ъ З Д А Т Е Л И

Те са ви отгледали
Те са ви слагали храна в устата
Те са во учили да ходите, говорите и мислите
Те са ви дали покрив над главата под който да спите
Те са ви дали възможност да се изучите и да станете хора
Може и да изглеждат далечни за вас понякога, но това са вашите родители и вие ще станете такива,
ЕмиSister

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: b275ee8e93
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей,

На мен ми се случи на твоята възраст нещо подобно. Само, че "перфектното"момиче с което се горедееха беше дъщерята на моята кръстница.

Така се случи тогава, че майка ми й преподаваше английски допълнително и всеки път беше впечатлена колко била "ученолюбива", старателна, мила, възпитана, стаята й -чиста и подредена като аптека, а в бележника- 6 от горе до долу!

Само, че мина известно време и това момиче забременя на 18... не беше много сигурна кой е бащата. Избра си някой от възможните и сега живее на село. Няма висше, няма перспективи, тежи около 100 кг., а самочувствието й замина някъде малко след раждането.

Извод: Не се сравнявай с никого. Твоята братовчедка много яко ще се издъни, защото ще си повярва колко е велика, а родата ще имат нова звезда... Доста лицемерно, но често срещано.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 2adf81acdc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ако съм на теб ребром ще поставя въпроса аз осиновена ли съм, че получавам такова отношение.

 
  ...


...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 982317f9fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   И при мен са такива нещата. Хoрата не ме харесват. Рoднините също. Явно се държат все едно искам да ме съжаляват. Много ме разстроиха всички познати. Не съм добре от доста време. Не съм на себе си. Не мога повече да живея така. Пропаднала съм съвсем вече. Чувам ги как ме обсъждат когато са си вкъщи. Яд ме стана и им го казах. Подиграват ми се а виждат че съм сасипана.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: bd6f556f7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Хм, нека ти разкажа за една различна гледна точка. Имам сестра, която много обичам и с която се гордея, но... Аз бях "доброто дете", имах отлични оценки, не ходех по заведения, не излизах с момчета почти до 18, влязох добра специалност в престижен университет и т. н. Един ден сеста ми се изказа, че съм била "любимеца на родата"... Изпаднах в недоумение - та аз й завиждах за всичко - правеше каквото си науми, никой не й налагаше очаквания и изисквания, всичко й се разминаваше, непрекъснато излизаше и не е оставала без гадже от 13 годишна. Същите тези роднини, които ме хвалеха, между другото подмятаха за нея - ще прежени сестра си. Може да е било злобна забележка към нея, но на мен ми звучеше все едно за нищо не ставам и ще остана стара мома. Когато майка ми се е похвалила, че ще става тъща - първия въпрос на родата беше, сестра ми ли се жени?
Та друга ми беше мисълта - говорих с нея и се оказа, че през цялото време, докато аз съм завиждала на нея, тя е завиждала на мен. С нея още много се обичаме и си помагаме, а с част от родата прекъснахме всякакви контакти с времето :)

 
  ...
преди: 9 години, 29 дни
hash: c20474efe8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Питаш ли ме мен.... Аз съм в сянката на моята близначка! Абсолютно същата работа! Направо ужас... Разбирам те отлично. Ако трябва да съм честна и аз не знам какво да те съветвам хах... Та самата аз имам нужда от съвет. Но ще ти кажа какво правя аз като отново ме нахокат....... Мълча, излизам от стаята, плача, озлобявам се, и когато ми мине лягам в леглото, пускам сисилна музика и започвам да живея страхотния си живот в мечтите. :Д Казвам си 'след време ще видим кой е по' :Д

 
  ...
преди: 9 години, 25 дни
hash: 8752a61b0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Много хора са като теб, включително и аз. Все бях последна дупка на кавала, все моите братовчеди бяха много умни, много успели, цялото внимание отиваше към сестра ми. Ясно е, че такова отношение, особено когато си тинейджър не влияе добре на самочувствието и сам започваш да си вярваш, че си по-малко от другите. Но като се отделих и заживях самостоятелно, започнах работа, започнах да общувам с повече хора и си дадох сметка първо, че преценката на родителите ми изобщо не е била обективна (завиждали са на свойте роднини, кой знае пък те колко са ги лъгали колко са успешни децата им), но като дете не имало как да го знам, освен ако някой с опит не ми го каже и второ в работата си дадох сметка, че съм далеч по-умен и способен, отколкото родителите ми са мислели ( в училище не съм бил отличник, не можех нито да зубря, нито да се подмазвам). Хубавото е, че чрез процеса на разбиране успях да простя на родителите си и сега сме в добри отношения. Другото хубаво е, че се научих чуждото мнение да не влияе на самооценката ми и решенията ми, достатъчно е човек да помисли критично да и да си даде сметка какво може и какво е постигнал. Има го и фактора, че родителите ревнуват от успехите на децата си и ги критикуват, за да ги обезценят в своите очи и така да не изглеждат неудачници спрямо тях.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker