Какво се промени при вас (ако се е променило) след като се роди детето? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Какво се промени при вас (ако се е променило) след като се роди детето?
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1955 пъти
Привет, хора! Омъжена съм отскоро за любимия човек, на 21 съм.
Проблемът е, че нямам желание за деца, каквото моите омъжени приятелки имат. За момента изобщо не изпитвам такава потребност и започнах да се тревожа дали някога ще изпитам. С мъжа ми се разбираме и обичаме и връзката ни е достатъчно задълбочена, но аз не се чувствам готова да стана майка и още не го искам, а и мъжът ми не ме притиска. Работата е там, че искам да сме си двамата, да имаме повече време един за друг. Оттук идва другия проблем - дали някога изобщо ще поискам да променя този начин на живот? Така ни е добре и не знам дали после бих се навила на дете. Около мен имам и бременни приятелки и познати и като започнат да ми говорят за всичко, свързано с техните бебета започвам да се дразня - не на самите бебета, а на това натрапване отстрана на майките. Може би аз нещо не съм като нормалните хора.
Но някак ми е трудно да разбера и двойките, които веднага щом се оженят, бързат да имат деца.
Не съдя никого, разбира се, всеки има право на избор, може пък аз да съм егоист, но ми е странно, тези хора не искат ли да се насладят повече време един на друг?
Моля, дайте ми някакъв съвет!
При вас например промени ли се нещо след появата на детето? Имахте ли достатъчно време и за мъжа си?
Ще се радвам да ми дадете съвет и да споделите своя опит с мен. Благодаря на всички!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 1 месец
hash: c13a2be036
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   На 21 г. изобщо е много нормално и си е добре да не искаш деца. И аз така мислих, макар че си живях в сериозна връзка. След 27-28 г. обаче започнах да копнея за деца, но тъкмо заживяхме заедно, искахме да сме си двамата. Днес съм на 30 г. и съм млада майка. Какво се е променило - ами за детето е ясно, че това е чудесно преживяване и единствения шанс за безусловна любов, но с партньора не е задължително да се промени нещо или поне не към лошо. Дори имаме повече време един за друг, защото аз не работя вече и не ни се разминават пътищата заради работа. От теб ще си зависи и от партньора дали ще си вземете време един за друг, а общото време с детето си е и време един с друг. Просто знаеш, че детето винаги ще е тук и ще е ограничение - не можеш да излизаш до късно, да правиш спонтанно разни неща, но честно казано като станеш на 30 г. ти са омръзнали тези работи, а детето е и чудесно разнообразие и шанс да доизживееш детството си. Ние почнахме да гледаме детски филмчета и напълнихме къщата си с играчки и детската стая прилича на Приказка. Ясно е, че това го правим заради себе си - бебето изобщо едва ли разбира. С две думи - всяко нещо с времето си. Трябва човек просто да гледа реално на нещата и да обича детето си, но да не се разтваря в майчинството или бащинството. Детето все някога ще порастне и пак оставаш сама с мъжа си. Това е един период от чивота. Алтернативата обаче каква е? Да няма любовта ви никаквъв плод?
Сега на теб ти е време да се учиш, да работиш, да си изживяваш любовта и не се филмирай. Това, че на 21 г. не ти е до деца е нормално и не означава, че изобщо не ти се искат деца. Сега животът ти започва! Стига се тормози с проблеми, които още нямаш - имаш 15 години да решиш за деца. Не се филмирай.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: a5e4afbf70
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз съм на 28 и все още не искам деца. Най-добрата ми приятелка стана майка преди година. Тя също е на 28. Какво се промени ли - недоспала, изнервена, не може на едно кафе да отиде спокойно. Да не говорим за вечерно излизане, поне веднъж в месеца. Детето й поглъща ежедневието. Всичко се върти около него. Дори вече не се интересува от нещата, които преди. Само за бебето говори - кога яло, кога спало, кога акало...

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 9c6316c38e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   ОТ АВТОРКАТА:
Благодаря ви за отговорите!
Номер 2,
а във вашите отношения с приятелката ти какво се промени? Как и колко често успявате да се виждате сега? Ти не се ли дразниш на това, че приятелката ти говори само за детето си и за нищо друго? Сякаш целият свят се върти само около нейното дете... Сигурно се чувстваш като слушател, на когото му разказват все една и съща история? Близки ли сте изобщо вече както преди?

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: dd3d103019
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Приемам за съвсем нормално да не искаш да имаш деца. Това може да се промени, може и да не се промени. Аз самата се чувствах така. Децата никога не са ми били фикс идея, не съм ги искала на всяка цена, не съм го смятала за мисията на живота си. Моята дъщеря не беше планирана, но сега не мога да си представя, ако я нямаше - тя ми е най-важния човек на този свят. Такаа- какво се променя - всичко - детето става №1, ти ставаш №2. Бебетата са различни, но изискват много любов и внимание. Както и средства. Много важно е да съхраниш времето за себе си въпреки, че си майка. Това е трудно понякога, но е задължително. Иначе изнервянето ти е гарантирано, а никой няма полза от това. Стани родител, когато решиш. Ако очакваш да си готова - такъв момент няма.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 156ed54eb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Защо пък трябва да решаваш?

 
  ...


...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 86ce2a3fc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Аз имам 2 деца. От както се родиха започнахме да се разбираме по-добре. Аз лично не понасям майките, които се събират на групички и по цял ден киснат по кафета и паркове и единствената тема на разговори са отрочетата им. Просто ми е противно. Вечер като се приберат мъжете им от работа и слушат само за памперси и пюрета. Ето за това нещата не вървят при повечето хора. Когато се прибере мъжът ми отделяме 5-10мин да му разкажа как е минал деня с децата и толкова. После си обсъждаме нашите си теми. И аз съм на 21. Ако искате ме нападайте, че съм много млада за да имам две деца- не ми пука. Най-важно е, че сме щастливи и не сме се превърнали в именно "онези" двойки.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 1dfa98c987
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аз съм в другата крайност-родих първото си дете на 34, второ на 38. За мен лично на 21 си е абсолютно нормално да не те занимава темата за деца. Развий се професионално, образовай се максимално, ако още не си. Аз съм доволна от избора си. Наживях се, напътувах се, създадох си кариерата и сега спокойно си гледам децата, продължавайки, разбира се, да работя. Какво се промени? Ами много неща. Няма как да не настъпи промяна при появата на нов член на едно семейство. Променят се приоритетите. Най-важен е малкият човек, който не се интересува спала ли си, гладна ли си, жадна ли си-иска си своето. Отношенията с мъжа ми се промениха дотолкова, доколкото сме еднакво отговорни родители на децата си. Т. е., говорим за тях, обмисляме бъдещето им, инвестираме в образованието им още от сега. Поделяме си грижите. И аз не съм обсебена от майчинството си, в смисъл, че не говоря само за това, ненавиждам форуми като бг-мама, продължавам да имам своите интереси, които не са свързани с децата, като внимавам, разбира се, да не ги пренебрегвам. Ок-не излизаме до късно, но на това сме се наситили. А когато искаме време, което да посветим единствено на нас, викаме жена, която да се грижи за децата за няколко часа. Но пак ти казвам, според скромното ми мнение, на възрастта, на която си, трябва да се посветиш на други неща. Сигурна съм, че като му дойде времето, майчиният ти инстинкт ще се пробуди и всичко ще си дойде на мястото.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 3360d141c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Какво ще се промени авторке зависи само от теб. Аз съм майка на пораснали вече деца, но с бебето в количката сме излизали до 4 сутринта по заведения и пицарии, кой ще те спре да излизаш, те майките сами си поставят граници, сами си учат децата да спят на тихо. Сами си поставят граници на спонтанни решения, какво може да ти попречи грабваш кошчето и тръгваш, или нарамваш го на гърба, като раница и ходиш да катериш пеша планински пътеки и разменяте раницата /бебето/ с мъжа си. С бебе или не всичко си е както преди, от теб зависи какви правила ще сложиш на детето. Някой майки обаче поставят детето си на такъв пиедестал, че очакват то да ги командва и то горкото какво да прави командва ги, реве, оставя ги недоспали, изнервя ги. Всичко е така само защото още от родилното не са показали на бебето кой е шефът.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 165600e556
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Нападайте ме ако искате, но съм на 33 и нямам деца. И не само, че нямам, но дори и не се замислям по въпроса. Авторке, само на 21 си, съвсем в реда на нещата е в момента да имаш други приоритети в живота, а не да сменяш памперси. На тази възраст ти е време да учиш, да се развиваш, да решиш какво искаш да правиш в живота си и т. н. А децата ги остави за след 30 когато вече ще си си стъпила на краката и ще си наясно със себе си. Така, че изобщо не се тревожи, че закъсняваш и щом приятелките ти са майки, а ти не си, явно нещо с теб не е наред. Напротив, съвсем наред си! Сега ти е времето да се радваш на живота и на човека до теб, а не да бързаш да се затваряш вкъщи. Ако ти е писано да бъдеш майка, ще бъдеш, но просто няма нужда да насилваш нещата и да правиш нещо, за което не се чувстваш готова, само за да си като другите. Едно дете трябва да се роди с любов и да се гледа с любов, а не да се направи по някакви причина като "какво щели да кажат хората", "еди коя си е на моите години, а вече има дете, значи и аз трябва да стана майка" и подобни безумни причини. За това, ако не се чувстваш готова, недей! Както ти каза и някой преди мен до 35, че и даже до 40 имаш още много време.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 69bbb12a7a
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Авторке, имай предвид, че желанието да имаш деца може и никога да не се прояви. Аз съм на 34 - никога не съм се умилявала при вида на сополови хлапета нито ми се е искало да имам свое, не съм си мечтала да бъда майка. Когато бях на 20 и разсъждавах и говорех като теб, всички ми казваха, че явно ми е рано, но щяло да си дойде с времето. Ами не дойде - сега още по-малко отколкото на 20 мога да си представя да се занимавам с дете и да го обикалям. Абсолютно ми е безинтересна темата. Обожавам съпруга си и той мен и ни харесва да си прекарваме времето заедно, да се глезим и да си доставяме удоволствие. Споделяме ужасно много общи интереси, но в начина ни на живот гледането на дете някак изобщо не се вписва. Мисля, че едно дете страшно много би ни ограничило - не бих искала да бъдем недоспали, уморени, стресирани и изнервени и всичко да ни се върти около малкия човек. Не бих искала съпругът ми вместо да се прибира от работа рано и с желание да сме заедно, да не му се тръгва от офиса и да стои там до последно, само за да не е вкъщи (явление, което наблюдавам при много от колегите си-бащи) Признавам, че това ме плаши. Признавам и че ако наистина исках дете, нямаше да ме спре нищо от изброеното - аз обаче не искам.

С приятелките му, които родят за съжаление постепенно губя контакт по същите причини - започват да говорят само за бебето и не знам мене ли се опитват да убедят, колко е прекрасно или в крайна сметка себе си. Разбирам и уважавам избора им, но просто имам чувството, че губят всичките си интереси и вече нямаме нищо общо. Липсват ми като приятелки, но какво да направя - не мога да се преструвам, че са ми интересни бебешките теми и да цъкам от възторг при вида на малкия посерко. Опитвам да сменям темата, но те си се връщат на своята - ами, след две такива излизания просто отказвам поканата за трето и се надявам по-скоро да излязат от бебешкия период и да се върнат към нормалното си аз.

Та, имай предвид, авторке, че ако все пак искаш дете - може би е по-добре да родиш сега - няма никаква гаранция, че след 10-тина години ще се чувстваш по друг начин или ще си си по-подготвена. Напротив, още по трудно ще е да се решиш да промениш начина си на живот.

 
  ...

...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 53d9881c4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   №10, те не го правят нарочно - просто на една майка такива са й темите. И наистина, когато до една майка има жена, която не е раждала (не те упреквам в никакъв случай), просто неизбежно става отчуждаването. Представи си все едно момиче на 15 г със своите си тийнейджърски интереси да е в компанията на 7 годишно момиченце, което още си играе с кукли. Или студентка, която се среща с тийнейджърка, която я занимава с"той дали ме харесва". Същото е - ежедневието на майките е смяна на памперси, гукане, първи зъбчета, първи стъпчици, "в детската градина", първичт учебен ден и т. н. Това е.
по темата - изобщо не смятам, че на 21 трябва да раждаш. Който иска да си ражда. Аз пък съм готова на тази стъпка от 20годишна, мечтаех и копнеех за дете, но бях достатъчно интелегинтна да се изуча, да намеря човек до себе си, да работя, да стана самостоятелна, да си стъпя на краката и родфих на 30г. Даже в молмента съм, на 36 и искам второ (но пак ще трябва да изчакам), после живот и здраве трето (еххх, мечти, но това съмс и аз - обожавам децата). По-добре си изживей младините и тогава

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: ed802dc202
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   10, не е необходимо хлапетата да са непременно сополиви, досадни и посерковци :-) не може ли да си представяш умни, будни, хубави и спретнати деца? деца, с които съпругът ти няма търпение да играе, да общува, да ги води на разходка?
случаят на авторката е доста различен, тя е само на 21 и има достатъчно време пред себе си.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 64a7f4de33
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Здравей мила! Колко си млада! Животът е пред теб. Порадвай му се! Темата за децата ще дойде по-късно и при двама ви. Не чакайте обаче да станете на по 35г, защото колкото си в по-напреднала възраст, толкова гледането на бебе става по-трудно, а и рисковете за здравето се повишават.
Аз съм на 39 и никога не съм изпитвала майчински инстинкт. Радвам се на чуждите, обичам да играя с тях, но не изпитвам завист или потребност да съм майка. Някои сме по-големи егоисти от останалите. ;)
Ако сега трябва да родя, ще ми е трудно. Всяко недоспиване се отразява пагубно на нервната ми система. Когато бях по-млада, беше различно.
Казано накратко, има си време за всяко нещо. Не бързай, но и не отлагай безкрайно, ако наистина искаш потомство.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker