Да простя ли на баща си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120673)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Да простя ли на баща си?
преди: 9 години, 5 дни, прочетена 2565 пъти
Здравейте. От доста време ме измъчва това. Баща ми е психично болен откакто бях на 10. Не знам, от многа време се опитвах да напиша тази история, но така и не ми стискаше. Странно, тъй като технически всичко свърши, той вече е в психиатрична болница вече година. Но мен мисълта не ме оставя. Имам спомени из цялата къща. А как искам една сутрин да се събудя и да не помня и миг от тези няколко години. Въпреки че тези неща до известна степен ми помогнаха да осъзная някои неща. Та.. той пребиваше редовно мама и баба, понякога и дядо. На мен и сестра ми още не беше посягал, но беше въпрос на време. Такава жестокост не бях виждала. Имаше моменти, в които се изправях пред него, падах му на колене, обляна в сълзи, едвам не задушавайки се, и гомолех да спре, да остави мама. Надигнеше ли ръка, хващах го в опит да обърна вниманието от мама. Наричаше я к*рва, убийца.. смяташе, че всички сме против него.. че искаме да го видим мъртъв и бихме направили всичко възможно, за да се изпълни това. Купи си пистолет. Страх ме беше да заспя, кой да знае дали няма да ни избие нощем. Щом станех проверяваах всички стаи, освен неговата, дали всички са живи и здрави. Спря мама от работа, не я пускаше навън, както и нас. До училище и обратно. Веднъж имахме някакъв проект от училище, трябваше да го направим с една приятелка. Тъй като нямаше шанс да ме пусне да отида у тях, я поканих вкъщи. Той щом я видя, я изгони от вратата с викове. От тогава не съм си и помисляла някой да припари до нас. Той също спря работа, мислеше, че някой иска да го убие. Всъщност преди години го бяха отвлякли и и.. както и да е. От това му е останало травма. И всичко това се отрази върху нас. Взимаше пенсиите на баба и дядо, те почти не ядяха. През 5 минути идваше да проверява мен и сестра ми. Стоеше и ни гледаше.. това не мога да ви го обясна. Задаваше странни въпроси, гледаше ни с някакъв поглед.. не знам. Щом видеше някоя хубава жена по телевизора, казваше вижте колка хубава какичка, да я доведе ли тати в нас. Леле слава Богу че не си бях оформила още тялото.. сещате се..
Гледах все да му угаждам, гледах да правя всичко перфектно.. но никога не беше достатъчно, все обърквах нещо. За най-малкото нещо ми вдигаше скандал, караше ме да се чувствам кат нищожество. Живеех всеки ден в страх. Щом чуех писък, крясък потръпвах. Започвах да се моля на Господ да помогне на семейството ни. Поне на това ме беше научил баща ми, преди да полудее - да вярвам, да почитам и да обичам Иисус.
Всъщност аз тогава наистина обичах баща си, исках да се оплави и да живеем както преди. Майка ми правеше всичко по силите си да му помогне и накрая отнасяше боя. Купуваше лекарства, предлагаше му лечениее, опитваше се да го убеди.. но стана по зле. Един ден просто, по време на поредния побой, съсед повикал полицията. Като разбрах се ужасих. Ами ако ни го задържаха, ако го пуснеха? ! Ще ни избиеше до един за дето сме "викнали полиция". Но за наш късмет, не стана така. Отведоха го, сега е в ам лудницата. И явно Господ ме е чул. Изпълни молитвите ми.
Сега ми остава само да му простя. Знам, че така би трябвало, да му простя, но наистина не ми е никак лесно. Минах през няколко етапа.. първите седмици преминаха в сълзи.. след това някак отшумя. за малко. Намразих го впоследствие. После ми стана напълно безразлично какво ще стане с него, само и само да не се връща. А сега.. сега само за това мисля. Определено не го обичам, но не го и мпазя. Не ми е безразлично. Знам саво че още ме боли. Днес взех всичките снимки на и с него. Прибрах ги на скришно място, та да не го виждам. Сега се обажда.. казва, че ме обича. Да, то и преди ни обичаше ама тва не му пречеше да се отнася така с нас. И след всичко това сестра ми, малката ми сестричкапна моменти заприличва на него. И ме е страх че това ще продължи. Майка ми едвам обелва две думи с нас. Затворила се е в себе си. баба все още говори за сина си. Въпреки всичко всичко което той и стори, тя все още го обича, почти всеки ден плаче за него. нямате си и на представа какво беше отношението му към собствената му майка. Но въпреки всичко, тя му прощава. Де да можех и аз.. ама. как?? Правилно ли е.. и още един въпрос, ако имам дете след време, дали ще има някакви отклонения? благодаря на всички които отделиха времепда прочетат мааалка част от историята ми И на тези които ще коминтират. Съжалявам ако има грешки но сега наистина не ми е до това

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 4 дни
hash: 6c66fff838
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз никога не бих простила, но изборът си е твой... той в крайна сметка показал ли е поне малко съжаление за действията си и опитва ли да се поправи? !

 
  ...
преди: 9 години, 4 дни
hash: d79b7b59d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Е то какво да му прощаваш - той човекът просто не е бил с всичкия си - все едно не е бил той... Той ако го види цялото това нещо отстрани някак си, примерно ако преди да полудее някой му беше прожектирал филм за самия него какъв ще стане в бъдеще - едва ли и той сам на себе си би простил!

Но това е положението - човек изпуска нишката понякога... превръща се в нещо, което не е и подозирал, че дреме в него преди това. То не е въпрос на воля, нито на разум, нито на решения - просто се обърква нещо, я в мозъка, я в психиката - прескача някаква искра, изгаря някой бушон и край! Не си ти вече, не можеш да разчиташ на себе си, не съзнаваш че вършиш глупости и вредиш на околните... страшна работа е! Да не дава Господ никому да не попада в такова състояние като баща ти! Дори и ТИ САМАТА не си застрахована, че няма да станеш като него!

 
  ...
преди: 9 години, 4 дни
hash: 7ccd62ed2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Никакъв случай!!!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 дни
hash: c68e45c179
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Татко ти е психично болен човек. Това не го прави лош и няма за какво да му прощаваш, защото той не е виновен за болестта си. Никой не е застрахован особено ти и сестрите ти, защото тези болести са наследствени. Застрашени са и децата и внуците ви. Не се знае кога и при кой ще се отключи болестта. Баща ти с параноидна шизофрения ли е, защото това което описваш ми прилича точно на тази болест. Ще се лекува и може би някой ден ще изглежда добре. Аз познавам едно момиче, много умна и добра беше. Разболя се и я лекуваха. Оправи се и сега има две деца. Нейната баба и тя е била болна.
А относно дали да му простиш, по скорл въпроса ти трябва да е как да се съвземеш след случилото се, а не дали да му простиш, защото това е все едно да се сърдиш на човек болен от рак че ти е причинил неприятности. Човека не е виновен.
Аз вярвам че всяко дете преди да се роди си избира родителите. По една или друга причина ти си си избрала този живот. Може би имаш да изкупваш грехове от минали животи. Може би това е шанс да израснеш духовно. Мхченията пречистват тези, които имат грехове.

 
  ...
преди: 9 години, 4 дни
hash: 539b40c6fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Няма какво да му прощаваш, защото той не се е разкаял и след това да моли за прошка. Разкаянието означава да си промени поведението спрямо вас - такова нещо не се е случило. Няма основание да се чувстваш длъжна да прощаваш при такива обстоятелства. Ако някога той се разкая - тогава прощавай. Сега дори да му(си) кажеш, че му прощаваш, единствено можеш да се самозалъжеш, че си великодушна, но вътрешно ще продължаваш да усещаш, че нещо не е наред. Затова не се измъчвай, а разумно изчакай да се появи реална причина за прошка. Баба ти му е майка и има пряка отговорност за него, затова плаче и страда. Но ти не си виновна, виновен е бог, ако го има, че допуска да се случват такива неща. Ако го няма, всеки си е виновен за собствените грешки.

 
  ...


...
преди: 9 години, 4 дни
hash: 63c6d297b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Съжелявам, че е трябвало да преживеете всичко това. Тъжно наистина. Но все пак животът продължава. Трябва да се оттърсите от ужаса. Вече няма кой да ви тормози. Все пак човек с психически проблеми не може да бъде съден. Ще му простиш някога в бъдещето...

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 дни
hash: e45ea896cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Много ви благодаря. :) само да поясня, че болестта се отключи заради гореспоменатото отвличане. Беше се забъркал с някакви мафиоти.. един ден просто плана се объркал и набедили баща ми за това. отвлекли го. Държали го в цистерна близо две седмици. А вътре.. вътре имало нечовешки гаври с него. Не искам да изпадам в подробности. Получавал и заплахи, доколкото разбрах. както и да е, искам да кажа, че преди това той си беше съвсем наред. Даже беше адски добър човек. Веднъж спаси едно момче от смърт, наистина. И да попитам.. реална ли е опасността болестта да се развие при мен и/или сестрите ми? тъй като щом сме се родили, той не е бил болен все още? извинете ме, не съм много наясно с нещата. И отново ви брагодаря. :)

 
  ...
преди: 9 години, 3 дни
hash: e44146ede1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Звучи като параноидна шизофрения(но само така звучи, не съм психиатър), няма какво да му прощавате, а да го разберете.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: b054ff582f
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Прости му!!! Замисли се за моментите в който е бил той! Въпреки всичко! И чуй не можеш да избягаш от истината. Той ти е баща и ти винаги ще го обичош.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 94d0bf1a6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Не си задавай този въпрос, че още повече ще се измъчваш.
Няма какво да му се прощава. Човекът е болен от шизофрения.
Никой не е застрахован от каквито и да било болести.
Само, че при тази болест и да искаш да помогнеш, самият болен не може да ти съдейства. Той не съзнава, че има здравословен проблем. Ако се постигне ремисия, може да анализира всичко, което ви е причинил и да съжалява за тези дни, когато сте били подвластни на болестта му. Не му е леко и на него, едва ли е искал да го сполети точно тази болест, за която лек няма, а само се потискат симптомите.
Съжалявам, че всичко това ви се е случило. Знам, че такива неща оставят траен отпечатък в съзнанието на човек, но гледай да не мислиш много за тази прошка.
Опитай се да намираш занимания, които са ти интересни и не мисли за бъдещото поколение. Почти не се среща тази болест да се предава от бащи на дъщери. Пък и както споменаваш, това се е отключило от силен стрес.
Време е да се отърсиш от това минало и да заживееш по-спокойно.

 
  ...

...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 87cb069433
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Болестта е предизвикана от инцидента, така че не се тревожи.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 0ecba2613e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   №5, пишеш абсолютни глупости. Като не можеш да помогнеш поне не вреди. Психичните разстройства били наследствени!? Явно си наследил някого. Момичето да си е напълно спокойно, ако има деца, те ще са си съвсем нормални, стига да живее здравословно и да не се отдаде на пороци. Друга глупост, децата избирали родителите си!? На младини баща й не е бил такъв, затова и майка й е заживяла с него, но после живота може да обърка всеки. Към авторката, въпреки, че е правил много злини, ако не можеш да го обичаш(това е съвсем логично), поне не го мрази. Омразата ще трови твоята деша, не неговата. За да ти е леко на душата, прости му и го уважавай, че ти е дал живот, това е най ценното нещо на човека.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 287f27d94b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Стана ми много мъчно. Съжалявам за това, през което сте преминали със семейството ти.
Аз съм човек, който обича да прощава колкото и да ми е трудно. Бих простила, защото той не е виновен че се е разболял, не си го е избрал сам. Всъщност си има и причина за това - преживял е нещо ужасно, което е отключило болестта му. По-скоро виновни са тези изроди, които са го отвлекли и са се държали така с него. Не знам дали съжалява за това което ви е причинил, само той си знае какво му е в главата. Такова превъртяване едва ли ще се излекува напълно някога, но може да го подобрят в болницата само колкото да не ви бие повече. Както каза един друг потребител - човека не е с всичкия с и и следователно тогава не е бил той, от това което прочетох разбрах, че неговия истински характер е бил съвсем различен. Съвсем нормално е баба ти да плаче за него, все пак той е син. Докато вие сте страдали от него той също е страдал от болестта си.
Обмисли го добре.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: dfa8720f6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Прости и на майка ти, дето не ви е грабнала и махнала от него веднага, след като е започнал да беснее. Защо е било нужно да ви го причинява? Защо не е взела навреме мерки да го приберат? Сега има 5 осакатени живота... жалко!

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: f104b53144
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Прости му и забрави, че съществува. Не си комуникирай с него по никакъв повод - това само ще ти припомни това, което се е случвало. Аз лично не бих простила на майка ти, че не ви е измъкнала от този ад - няма оправдание за нея.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker