Не издържам!
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1423 пъти
Здравейте! Аз съм на 19 години, момиче. Родителите ми са разделени от страшно много време, била съм на месеци. Живеех с мама, но бях на 11 когато тя почина заради инсулт.
От начало ми бе мъчно, но свикнах. Баща ми живееше в Америка, и когато чу за новината веднага дойде в България. Преди това го бях виждала съвсем малко. Само когато идваше лятото тук, ме взимаше в неговото село, където живеят майка му и баща му. Прекарвахме седмица и пак ме връщаше при майка ми.
Останах сама, той нямаше възможност да ме вземе. Имаше хубава работа в чужбина, изкарваше пари, имаше гражданство и си живееше охолно.
Заживях с баба и дядо, от страна на майка ми. Първоначално ми беше зле, виждах децата с майки, с бащи, а аз от срам ги лъжех, че живея с баща си. После го преодолях и ми стана тъпо, че съм се срамувала от баба ми и дядо ми.
По-късно баща ми се върна в България и си заживя тук, пред предлог, да ме вижда по-често. Правеше се на голям баща, а не ми даваше и стотинка. Само забрани ми налагаше, които не изпълнявах, но това е отделен въпрос. Започна да върти частен бизнес с ресторант, магазин и аптека, под наем ги дава. Освен това е шеф на фирма, няма да оточнявам.
Изкарва си пари човека, трупа ги и за мен ни стотинка, а баба ми и дядо се чудеха как да се оправят.
Като станах на 14, ме взе да живея с него. Купи си апартамент в София. Аз си бях от морски град, но нямаше значение... Не бях живяла до сега там и с него. Но баба и дядо мислеха, че ще е по-добре той да ме гледа.

Намерих си приятел когато бях на 17. Той беше на 18.
Освен това започнах да пуша, не знам как стана, но се зарибих. Баща ми намери пакета цигари, разбра, че пуша и такъв шамар ми удари, просто не беше истина. Заболя ме много, но най-вече душевно. Той нямаше право да го прави, тъй като можеше по закон да ми се води баша, но за мен не бе никакъв. Все едно чужд човек да казва какво мога да върша. После изхвърли цигарите и почна да ми се кара. Аз мълчах, разплаках се след малко.
След няколко месеца реших да представя приятеля си. Естествено не го одобри. Защото не бил възпитан. Момчето е отгледан от леля си, защото родителите му го оставили като малък и избягали нанякъде. Не зная точно историята, не ми се ще да разпитвам. И тя не е могла така добре да го възпита. Сама жена с три деца, а той четвъртото и... Иначе е мил, любезен, поздравява, не обижда, но не е някой богаташки пикльо. Няма толкова пари, работи, но не може да си позволи да учи висше образование. Винаги е изтупан, чист, с изчистени обувки. Умен е за мен, но баща ми каза че е прост. Щом не можел да работи хубава работа, нямал възможност за образование и нямал пари, да съм го оставела.
Това са напълно повърхностни неща, ама баща ми...
Станах пълнолетна, отидох в университет, но останах с приятеля си, защото може би за вас е силна дума, но го обичам.
Баща ми побесня, няма право да се меси вече в живота ми, но прпдължава да го прави. Причакал приятеля ми и му казал, че ако ме приближи още веднъж, ще го пребие... Естествено няма да направи такова нещо, ама... Обиди ме много постъпката му. Момчето ми каза, обаче не се разделихме, не ни пукаше за неговото мнение и татко откачи отново. Дойде при мен, говорихме, казах му че няма право да се меси в личния ми живот. Той спря да плаща за университета... Работя като камериерка и горе-долу успявам да си плащам... Трепя се, но успявам за сега...
До тук добре... Много дълго стана... Но ето го проблема:
Веднъж бях на гости у баша ми, там беше и негови приятели със сина си, който е година по-голям от мен. Те са заможни.
Не знам какво стана, исках да си ходя, но баща ми все ми казваше "Остани още малко, остани още малко... " Имах чувството че искат да ни сближат с онова момче. Постъпките им бяха такива... Направо побеснях когато татко ми каза "Георги(да речем, че така се казва, макар че не е истинското му име това) много те харесва. Мислиш ли, че може да отидете някой ден двамата на кино? Да излизате по-често? "
Беше глупаво, но ме хвана яд и си тръгнах. Той обаче се обадил на приятелят ми и измислил хиляди неща, сега си мисли, че аз съм с оня Георги и, че скоро ще се сгодим....
Не е истина, нали? Сега не мога да се свържа с него, той искал само да съм щастлива и очевидно, че с него нямало да съм! Така ми каза! И оттогава не мога да го намеря, искам да говорим, но...
Баща ми е виновен за всичко! Просто ми писна!
Моля ви одобрете историята ми искам съвет какво да правя! Объркана съм!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: 24e899b8eb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо, миличка, живееш с няколко илюзии. Първата е, че баща ти бил печелил кой-знае какви пари в Америка. Ако беше така, той нямаше никога да се прибере. 90% от бг. емигрантите, където и да са по света живеят меко казано мизерно. 9,9% живеят за нормален за страната стандарт и едва 0,1% постигат нещо повече в живота. Най-вероятно баща ти е бил или от мизерниците, или малко над тях (имал е пари за самолетен билет все пак). За останалото - пишеш, че баща ти не ти бил давал пари, но си живяла поне 4 г. при него, хранил те е и ти е плащал университета дори. Тогава ти не си работила и си живяла от неговите пари Той до 18 г. те е отгледал и му се сърдиш, защото те бил ударил, когато е научил, че пушиш? Е, не го оправдавам за това, но ако не му дремеше за теб, той щеше да си каже „пуши, пуши и умри“. Вместо това той е избухнал, защото пушенето, мила, значи СМЪРТ. 2/3 от пушачите умират рано или късно заради порока си. Грешно те е ударил, но определено му дреме за теб. И още - да, имал е право да ти спре кранчето, когато не е харесал приятелчето ти. Ако ти бях родител, щях да постъпя по подобен начин. Който иска свободи, той трябва сам да си плаща музиката. В крайна сметка дори ти е помогнал, защото сега работиш, трупаш стаж, трудови навици и ще си самостоятелна един ден. Не знам за приятелчето ти - може и да е свястно момче, но определено е по-добре да сте заедно и да си плащате сами хляба, за което можеш да благодариш на баща си. Яд те е, че той има някакви пари, но това е грешно. По-добре се поучи от него и гледай един ден сама да си направиш пари. Като цяло описваш един нормален баща с неговите недостатаци, но дълбоко загрижен за теб в крайна сметка. Когато порастнеш ще ги разбереш тези неща и ще видиш, че когато пак останеш на улицата, баща ти ще е единственият, който ще ти помогне. Нищо лошо, не познавам приятелчето ти, но ако почне да те бие или тем подобни, знай, че баща ти ще си те прибере и никой друг. Дано си спряла с цигарите и успех ...имала си трудно детство и баща ти определено не е перфектен, но си имала много повече късмет от много други хора. Поне имаш баща...на когото поне му пука - може да не постъпва правилно, но ти един ден ще разбереш, че е бил прав не само за тютюнопушенето...но за това се иска житейски опит какъвто ти няма как да имаш

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 0b78000804

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Приятелят ти доста странно е реагирал - как така е повярвал на баща ти че излизаш с друг, след като го знае какъв е? И как така сега не можеш да се свържеш с него? Малко странно действа самият той. Просто трябва да се свържеш с него и да продължиш общуването ВЪПРЕКИ баща си. И разбира се да станеш независима от него.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 36a3278888

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Пълнолетна си, така че било каквото било, явно ще се наложи да прекъснеш всякакви отношения с баща си и да се оправяш сама в живота. Тъжно е, че си се разделила с приятеля си, но ако истински те обича ще ти даде шанс поне да му обясниш и може пак да се съберете, ако обаче не иска нито да те чува, нито да те вижда, приеми, че с тази връзка е свършено и продължи напред. Трудно е и да учиш и да работиш, но с упоритост става, за това учи съвестно, че един ден да успееш да си намериш добра работа и да не зависиш от никого. Това е най-важното, защото както и сама си видяла понякога нещата не се развиват както искаме и трябва да можем да се оправяме и сами. А, баща ти ще те потърси някой ден, бъди сигурна в това и тогава само от теб ще зависи дали ще го приемеш или не, обаче за сега просто гледай да си напълно независима от него.

 

...

горе^

преди: 8 години, 11 месеца hash: 8eb83aa409

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от твоя гледна точка нещата може да изглеждат като в историята. я да се опитаме да я напишем от името на баща ти, ще изглежда нещо подобно: "разделих се с жена си отдавна, заминах в чужбина на работа, скъсах се да работя, беше ми много трудно. в това време жена ми почина и се опитвах да се грижа за дъщеря си. нямаше как да я взема при мен, затова остана при баба си и дядо си. не успях да изградя връзка с нея и когато се върнах в България, не ме слуша, хванала се е с един непрокопсаник и иска да прави каквото си е наумила... " баща ти може да е краен (например спрямо приятеля ти), но може и да е прав (не се обиждай, но ние имаме само твоята версия). особено за шамара за цигарите е направо стандартна реакция на много бащи. не знам защо мислиш, че твоят е някакво огромно изключение. ако трябва да ти дам съвет: опитай се да разбереш баща си, той постъпва като отговорен родител (или поне се опитва да бъде такъв), просто прекалено много години сте живели отделно и не сте успели да изградите връзка баща-дъщеря. опитай се да бъдеш по-разумна и разбираща, защото за добро или лошо, той ти е най-близкият човек. опитай се да постигнете разбирателство, не приемай всяко негово действие автоматично за лошо. не тропай по масата (образно казано), опитай се разумно да изясняваш позицията си, щом претендираш, че си голяма. Ж43

 

...