 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Тази година всичко в семейството ми се преобърна..
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2212 пъти
Здравейте, моята история не е от онези драматичните, в които стават катастрофи, умират деца или любими, но си е катастрофа от където и да го погледнеш за мен и за цялото ми семейство.
От януари до сега, аз изгубих работата си, разделих се с приятеля ми и като за капак разбрах, че баща ми е болен от рак...
Първата новина не ме стресна чак толкова много, тъй като аз така или иначе вече не се чувствах толкова добре на работното си място, но все пак да останеш без работа в днешно време е проблем.
След това разбрах за болестта на баща ми и това ме ликвидира. Аз имам изключително близка връзка с родителите си и съм едно дете. Новината, че тати е болен от рак, ме потресе и метна в такова състояние, че до сега не мога да се оправя. Споделих разбира се първо на приятеля си, от когото очаквах разбиране и съчувствие, но такова не намерих. С ужас разбрах, че той е един голям егоист и че извън себе си, не гледа никого и не се интерсува от никой друг. Разделх се с него само и заради това му безхаберие и не съжалявам за това ми действие. Тъжно ми е за него, липсва ми, но не мога да си позволя да остана с мъж, който не е до мен в трудните ми моменти. Животът не е само иху аху, заведения и пози. В него има и проблеми и болести и неща, които трябва да се преодоляват заедно. И до там с въпросния приятел...
Заминах при родителите си и тримата започнахме да ходиме по мъките, по болници, по лекари, по консултации. Сблъсках се с инатливия характер на баща си и отказа му да се лекува... Всички били некадърници и не си вършели работата. Правеше всичко на инат, каквото си иска без да иска мнението на майка ми и моето. А ние ровехме из интернет само и само, за да намериме най-добрите специалисти, питахме навсякъде само и само, за да намерим най-подходящото лечение, но не баща ми е от старото поколение, ни се води нито се кара. Оперираха г, изрязаха му тумора, но той трябва да проведе лечение, което не желае да прави. Така му било добре, казва, че нищо му няма...
Не зная вече какво да правя.... Нямам грам сила да продължа напред, плаче ми се постоянно, чувствам се подтисната и като изиграна от съдбата. Заради целият този тормоз започнах да получавам сърцебиене всекидневно, да вдигам кръвно и да имам много ускорен пулс, сякаш тичам или се занимавам със спорт. А съм само на 30.
Просто изтрещях. Майка ми и тя се тресе в някакви нервни кризи-безпомощна пред създалата се ситуация. А аз съм надалеч, не живея с тях от много години. Чуваме се всеки ден, но това вместо да помага ме натоварва още повече и имам чувството, че ще се пръсна.
А ако знаете, че до миналата година имах всичко, здраво семейство, любов, работа и пътувах много. Сега само за няколко месеца всичко се преобърна и не знам как отново да вдигна глава и да продължа напред...
Благодаря, че прочетохте тази изповед
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 1aa9349f9e |
|
1. Мила, мъдрите хора са казали, че след нощта идва нов ден, но също и че нощта е най-черна и тъмна точно преди изгрев, за това не губи надежда. Просто вярвай, че скоро отново всичко ще бъде наред! Вярвай, мила, вярвай и заради себе си, и заради родителите си, които в този момент най-силно се нуждаят от твоята любов и подкрепа. Колкото до ината на баща ти... ох, колко добре ми е познат! Дядо ми беше същият. От как баба ми почина, беше си втълпил, че докторите са я убили и ела да видиш! До края на живота си не стъпи на лекар, а накрая когато падна на улицата (най-вероятно е получил инсулт) се опита да избяга от болницата няколко часа след като го бяха докарали. Бил си добре и си отивал вкъщи. Сестрата каза, че едвам успели да го накарат да се върне в стаята Така, че добре ми е познат този старчески инат и за съжаление така и не успяхме да се преборим с него. Какво да ти кажа, човек като мине една определена възраст и решава, че само той знае и само той разбира и става страшно! Дано успеете да вразумите баща ти да се лекува, защото при неговото заболяване е важно. Впрочем баба ми също имаше рак и лечението доста и помогна, в смисъл и удължиха живота с няколко години. Е, накрая болестта се върна и вече нямаше какво да се направи, но все пак и подариха близо 5 години, при това през тези години си беше в добро физическо състояние. Така, че обясни на баща си, че ако не иска да се лекува заради себе си, нека го направи заради теб. Пък дано го убедиш.
И мила, моля те, не се предавай! Знам, че ти е ужасно тежко в момента, както казах баба ми, която на практика ме е огледала, угасна пред очите ми заради тази гадна болест, за това мога добре да те разбера, но опитай се да бъдеш силна и не губи надежда. Един ден всичко ще бъде наред! По един или друг начин.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 596b49ba67 |
|
2. Здрaвей aвторке! Съжaлявaм зa бaщa ти, другото си е нaй- обикновено стемение нa обстоятелствa.
Некa погледнем ситуaциятa с приятелят ти от друг ъгъл, блaгодaрение нa случвaщото се ти си рaзбрaлa нaвреме, че товa не е човекът зa теб. Товa е добре, избaвилa си се от много бъдещи проблеми.
Рaботaтa... мaйнaтa и, ще си нaмериш другa, може би нямa дa пътувaш тaкa, кaкто с предишнaтa.... но товa е и идеятa в същност. В нaй- подходящият момент ти е отнетa тaзи рaботa, която те отдaлечaвa от хорaтa, които имaт нуждa от теб СЕГA- родителите ти.
Бaщa ти, хaхa, тaкa сa стaрите "лъвове", товa си е тяхното възпитaние от оновa време, те никогa не сa болни, слaби, никогa нямaт нуждa от нечия помощ. A вероятно си умирa от стрaх и притеснение вътрешно.
Кaкво може дa нaпрaвиш- удaри в чувството му зa дълг, щом собственият му инстинкт зa сaмозaщитa не рaботи в случaя.
И лееек удaр с кaмшик.
Примерно - " тaте, твоето решение е aбсолютно егоистично, aми aз, ние? ! Имaм нуждa от присъствието ти в животa ми, ето в моментa преживявaм емоционaлнa кризa и искaм дa рaзчитaм нa теб. Винaги съм вярвaлa, че ще бъдеш нaоколо зa рaзговор, прегръдкa, някой ден нa свaдбaтa ми, a и дa ми видиш бъдещото дете. И сегa кaкво, зaрaди някaкъв си тумор, който със сигурност можеш дa сбориш, ти се откaзвaш".
Удaри го и нa чест, aко трябвa. Реaкция ще имa дори и нищо дa не кaже веднaгa. Ти си му едно дете, можеш дa го измaнипулирaш кaкто си искaш.
И любов, много любов и присъствие, дори дa е през повечето време кaто рaзговори по телефон, скaйп, некa чувствa "зaвисимосттa" ти от него, но и любовтa ти.
Мaйкa ти... трябвa лекичко дa я "тупнеш", нaй- мaлко от негaтивизъм имa нуждa бaщa ти сегa. Имaйте и двете в предвид, че енергиятa нa всеки се излъчвa към тези с които сa в контaкт. Чувствaйте, излъчвaйте любов, подкрепa, създaйте му мaксимaлно позитивнa средa. Вярвaй ми, че любовтa нaистинa лекувa и нaй- стрaшните болести, знaм лично.
Постaвенa си пред изпитaние и сaмо от теб зaвиси кaк ще гледaш и реaгирaш нa него. Можеш дa потънеш в отчaяние, депресия и дa си гризеш нервите прaщaйки и всичкaтa тaзи негaтивнa енергия към хорaтa зa които ще си мислиш ( основно бaщa ти). A можеш и дa се усмихнеш въпреки всичко и дa си кaжеш "ок, освободих се от рaботa, която не беше добрa зa мен и ситуaциятa в която съм, слaвa Богу нaвреме се отървaх от егоист, който можеше дa ми стъжни животa, и слaвa Богу съм нaсрещa зa бaщa си сегa, когaто имa нуждa от мен".
Тоест, всичко дотук се е нaредило чудесно. Нaй- трудното е минaло, следвa кaкво... нищо толковa вaжно, дa рaботиш кaквото може в моментa и дa нaстъпиш бaщa си по слaби местa, зa дa го вкaрaш в пътя.
A, и говори с мaйкa си нaсaме, обясни и, че не е моментa дa "циври" и дa се товaрите излишно, a нaпротив, дa събере цялaтa силa, която имa, всички онези хубaви спомени с мъжът и, цялaтa позитивнa енергия и дa се прояви кaто мъжко момиче.
Просто трябвa дa смените "чипът в глaвaтa" и дa видите позитивното, имa го, сaмо трябвa дa го видите.
Успех aвторке и прегръдкa от мен!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8c6bf8e2d3 |
|
3. Точно в този момент трябва да се успокоиш. За работата ти - да не ти пука! Млада си, ще намериш. За приятеля ти - ама изобщо да не ти пука! Когато му дойде времето ще си намериш сродната душа.
Относно баща ти - това е добре, че са изрязали тумора, но виж това, което много хора го наричат "лечение" си е живот убийство! Само това ще ви кажа! Това, на което му се вика лечение е химиотерапия и доколкото съм чел в над 90% от случаите завършват с лош край. Заедно с раковите клетки в организма загиват и здравите. Аз не съм специалист, но съвета, който мога да дам за баща ти е да поговориш с него и да му кажеш да не яде боклуците от магазините и да сведе до минимум всякакви колбаси - салами, кренвирши, наденици и месо като цяло. Сладки неща и такива в опаковка пък човек с подобни болести трябва да забрави, че съществуват. Можеш да посъветваш човека да обърне внимание на храната и начина на хранене. А щом казва, че не иска такива лечения каквото и да правите и да говорите всичко ще е безполезно. Ако човек сам не пожелае нещо няма кой да му помогне.
Нищо не е свършило все още и не се отчайвайте със семейството. Всичко ще е наред. Въпроса е да няма паника и излишни нерви. Всичко е до психическа нагласа!
Съчувствам ти и те подкрепям напълно, защото и аз съм си изливал мъката неведнъж в този сайт.
Поздрави, Узунов
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 0bced6e62c |
|
4. Това е живота-кръговрата. И аз не бях щастлив намерих щастието в религията.. Наистина трудно, но не губи надежда. Просто му кажи, че го обичаш много и, че така много страдаш и не издържаш и не можеш да живееш и му обясни цялото положение и колко по-леко ще ти е, ако започне лечението. Сигурен съм, че ще се оправи. Бог да е с вас и много късмет за напред! :).
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: fa37523739 |
|
5. Не знам какво да те посъветвам, защото за мъката лек и съвет няма. Всеки трябва да се бори сам, и да се опита да запази самообладание в името на себе си и на семейството си. Единственото, което мога да изразя е съчувствие, бъди силна, вярвай в себе си и се моли на Господ. Много вярвам, че има Господ, той ни праща изпитания, но и ни помага. Опитай да даваш сили на родителите си, подкрепяй ги и се опитай да се самосъхраниш. Желая ти много късмет и дано животът ти се оправи и придобие положителна посока на развитие.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 662a9534f0 |
|
6. съжалявам за теб, мило момиче. вероятно каквото и да прочетеш, ще ти звучи клиширано и няма да намали терзанията ти.
но все пак искам аз да ти кажа нещо.
всичко, което ни се случва на този свят е в точното време и на точното място, с цел да научим своите уроци, да порастнем, да помъдреем и да станем по-силни. дори когато става въпрос за мъка по близък човек. щастието и мъката се редуват в живота ни през целия ни жизнен път. така е правилно. за да оцениш хубавото, трябва да минаваш и през лошо. някои хора имат повече грижи, еми да защото трябва да учат повече уроци. ще мине този тежък период, то е ясно. имай търпение да мине.
прегръщам те и се надявам, когато аз имам нужда от такива думи, да има кой да ми ги каже.
бъди силна за майка си и баща си. плачи като ти се плачи, тъгувай. душата има нужда да премине през всички емоции и да не преглъща.
успех
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: c95ab3d443 |
|
7. Здравей, мила!
Много съжалявам за обстоятелствата и ситуациите, пред които си изправена и за това, че ти се случват. Искам да знаеш само три неща:
- Ти си по-силна, отколкото предполагаш
- С вяра и надежда нещата все някога ще се подредят и ще си дойдат отново на мястото
- Добрите хора са поставени пред предизвикателства, кога по-тежки, кога по-леки. Съдбата ги събаря за да може те сами да станат на крака и да и покажат, че са силни личности, които се изправят, борят се и накрая побеждават
Сили и кураж! Дано нещата се оправят и баща ти да оздравее напълно.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 6219bd3e8c |
|
8. Ох! Намери си някакъв помощник - модератор, бе човек! Само като видя сума отговори, но не показани и ми се изпарява желанието да влизам в сайта ти!
Влизам от време на време, но все същата смотана картинка. Последните коментари от преди 12 и косур часа, сума ти неодобрени, направо хаос и мъгла!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: ca936dd358 |
|
9. Не бива да се предаваш!!! Всеки има в живота си успехи и провали, но това не значи че трябва да униваш! Бори се, помагай на родителите си с каквото можеш, след време нещата ще си дойдат на мястото! Добре си направила че си се разделила с приятеля си. Той не те е обичал достатъчно, че да остане до теб в такъв труден момент и това че ти е показал тази си страна ти е помогнало да разбереш що за човек имаш до себе си! Надявам се баща ти да се възстанови от тази ужасна болест и пожелавам и на теб и на родителите ти още дълги години да се радвате един на друг и всичко да си дойде на мястото!!!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 0c50a635c6 |
|
10. От авторката : Мили хора, толкова много ви благодаря за подкрепата1 Не вярвах, че в наши дни все още се намират такива, които без нищо да си направил за тях, ще изкажат съчувствие и ще ме подкрепят1 Благодаря ви още веднъж1
Колкото до мен и ситуацията в семейството ми, както вече навярно сте разбрали, аз не живея в България и то от години насам. Въпреки това, каквото и да се случва в семейството ми си хващам самолета и долитам до Бг когато има нужда. С мъка тази година останових, че приятели в Бг вече нямам. А, такива мислих и бях сигурна, че съм запазила, поне тези от детските години. Поддържахме контакти почти ежеседмично по скайпове, вайбъри и тн, но когато дойде моментът аз наистина да имам нужда от тях, те се покриха и вече нямаше никого. За това може би изживях толкова тежко тези събития тази година... Но хората са го казали, далече от очите, далече от сърцето. Аз не съм привърженик на тази крилата фраза, но в случая тя се оказа вярна.
Колкото до баща ми, онзи ден отново се чухме, аз вече не съм в България се разплаках, до такава степен ми беше писнало от неговия инатлив характер и си му казах всичко, което исках да му кажа. Стана нажежено, но поне ме изслуша. Днес разбрах, че е ходил на лекар... Поне нещо е направил...
Ще се борим и тримата с тази коварна болест, която отне и продължава да отнема толкова животи. Понякога имам чувството, че в България тя е като епидемия. Не познавам или почти не познавам семейство, в което да е нямало поне един болен от нея.... И да, храната е много важна.. Тя беше отказана от баща ми още преди време, тази вредната имам в предвид, но човек от нерви и стрес какво ли не си навлича.
Бъдете здрави вие и хората, които обичате и дано ви подминават такива неприятни неща и както един от коментиращите беше казъл, след всяка буря идва слънце. Дано то изгрее за всички.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 424196e0e8 |
|
11. Баща ти е напълно прав да отказва химиотерапии и да ходи по лекари, говоря от опит с моите родители.
Тези неща наистина няма да го излекуват, а само ще му навредят още повече. Химиотерапията наистина е убиец.
Съветвам те да влезеш в един сайт, svoizbor. com.
Там потърси статията "Как излекувах майка си от рак".
В нея един човек описва как е излекувал напълно и окончателно майка си от рак на гърдата, тя е била пред умиране и той и казал: Мога да те излекувам, но трябва да избереш - или мен, или докторите. Тя избрала него...
и ето повече от 10 години е жива и здрава и няма и следа от рака.
С природни методи, движения, МИСЪЛ и определен хранителен режим.
Човекът се казва Милен, мисля че Атанасов му беше фамилията, имаше и предаване по телевизията.
Прочети статията, дай и на баща ти да я прочете, може и да опита да се свърже с Милен. Кураж и успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
