Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   3, пари имат защото или някой е някакъв някъде, или някой просто е много изучен, ама много не ми се вярва да е последното. В България трудно можеш да си осигуриш европейски стандарт без игри на ръба или извън него, защо не и да бачкаш на няколко места едновременно. Последното го правят само честните хора. Колкото до " Според мен хората от високата средна класа и висшата класа не са толкова тъпи. " много тъпички си има даже, просто са попаднали в благоприятна среда. Такива има и сред бедните, но там обикновено е последица от действията и съществуването на тия, които ни хвалиш. Има бедни, дребна буржоазия и богаташи, тоест прецакани, заблудени и тарикати. Дребните буржоа съставляват най-голям процент от населението. Реално те имат някакъв минимален ресурс, но се мислят за щастливи, свободни, можещи и вярващи на чудеса и успехи. Те смятат, че бедният е заслужил съдбата си, поради липса на качества. Разбира се, отгоре самодоволно гледат богатите и се радват, че тия от дребната буржоазия им махат с опашка на всяка огризка с повече месо. Изводите от всичко това са, че няма ценности и морал при много пари, както и при хора които се стремят към забогатяване, а пък минават за така наречената средна класа. Сложно е по-умните ще разберат какво съм писал. След всичко, което се е случило в световната човешката история, стигам до полезното за цялото човечество заключение, че висшата класа е такава, защото е изградила един непробиваем щит от глупаци да я пазят. Най-висша класа са тези, които ти строят пътищата, жилището и те возят из града - работниците. Това е висшата класа.

7.   Здравейте!
Честно казано се обиждам от коментарите, а темата малко ме раздразни. Аз съм дете, което едвам събира пари да си купи учебниците, не е ходило на кино от януари и получава 10лв. джобни на седмица. Не мога да кажа, че никога не съм се натъжавала от това, но съм благодарна, че живея така. За разлика от повечето си съученици ценя нещата, които имам. Знам цената на образованието, което сега получавам и вземам максимума от него, защото не искам да губя време и да давам пари за учебници и тетрадки, които няма да отворя.
Почти всички 10лв. си ги спестявам, но не гладувам. Просто се научих да не купувам нищо излишно.
Често си купувам дрехи от втората употреба, но ги подборам по качество и това как ми стоят. След това остава само добра комбинация и смея да твърдя, че изглеждам много добре в дрехите си. Много си пазя и така нищо не ми липсва.
Не ям сьомга дори май никога не съм яла. Дали съм нещастна от това? Не. Менюто ми включва основно продукти, произведено на село. Не знам как бихме оцелели без градината на баба и дядо.
Благодарна съм, че живота ми е такъв, за да имам шанса да оценя всичко, което имам и да съм щастлива от малките неща. Не съм лошо момиче - слушам майка си, уча и тренирам усърдно. Начина ми на живот ме е направил толкова силна, че мога да се справя с всичко, затова не се страхувам да имам големи мечти извън рамките на моментните си финансови възможности, но винаги успявам, защото знам как да постигам целите си.
Има всякакви хора. Има такива, чиито доходи да над средните и пак не се справят. Всичко е до човека. Ако някой иска винаги да го съжаляват, ще се прави на жертва и ще му купуват закуски (примерно). Аз не искам да бъда зависима от никой, затова се справям сама доста добре.
И по твоята логика половината семейатва в България трябва да нямат деца. Можеше дори теб да те няма. Ти може да си роден в такояа семейство, но дали родителите ти също са?

8.   Пише ви човек, който отглежда собствено дете, което сега е на 9 години. Аз лично смятам, че не е въпросът в това дали имаш или нямаш пари. А в това имаш или нямаш вяра в себе си, в партньора си, в Бога.

Когато решихме да си имаме детенце, и двамата - и аз и жена ми бяхме без работа. Не сме чакали да забогатеем, че тогава да създаваме поколение, защото знаех колко лъжовни са тези мисли. Но аз непреклонно вярвах, че всичко, което ни е нужно ще ни се даде. И наистина така стана, но пак казвам - аз вярвах в Бога и в себе си. Ще речете - какво общо има това с гледането на дете. Ще ви разкажа накратко. И не, не сме откачени и не сме сектанти. Просто сме хора, които вярват в силите си и знаят, че старите българи, отпреди 100-150 години са живеели най-правилно. Затова правехме всичко, както са правели нашите прадеди.

Детенцето се роди в родния си дом, у дома, защото сметнахме това за най-правилно. Българинът има една дума и тя е моят "Роден дом" - там, където си роден. Днес тя няма никакъв смисъл, но за нас има. Откъм пари, това не струваше нищо.

След което, още на втората седмица, започнахме да изхождаме бебето в едно легенче. Памперсите на едно бебе са сериозно перо в семейния бюджет - поне 90 лв. на месец. Не се чудете, този метод се нарича ЕБХ и да, бебето има отличен контрол над изхождането си и може да ви съобщава когато има нужда, така, както ви съобщава, че е гладно или е жадно. Нужно е само внимание в началото, да следите за сигналите му. Но пък предимствата са много - сменяхме пелени само 1-2 пъти дневно, а на 4 месеца мина на обикновени гащи, защото почити нямаше инциденти. Памучните гащи са много по-комфортни за бебешкото дупе от спарващия памперс, каквото и да ви твърдят рекламите на памперси. На 1 годинка бяхме забравили за напикани пелени - той ни съобщаваше кога да го изходим. В стари времена е било нормално дете на 1 годинка вече да има тоалетни навици. Немислимо е било, както днес, 2-3 годишни деца да ходят с пелени... Та, така си спестявахме и парите за памперси, а бебето беше доволно.

Дрехите - още в самото начало наши познати ни дадоха 4-5 чувала с дрехи от техни дечица. Така че купувахме единствено долно бельо.

Храната беше единствено кърма, която беше изобилна - за това си има билки. Когато му пораснаха зъбите мина на твърда храна, но нищо по-различно от нашата, само че много ситно смляна. Тук само вмъквам, че сме вегетарианци и се храним с продукти от собствената ни градина. Така нямаше нужда от специални пюрета, бебешки каши, биберони и т. н.

За хигиената на бебето - не ползвахме никакви продукти на бебешката индустрия, като сапуни и шампоани, само чиста вода, защото те, както и памперса, са нещо ненужно и вредно за детето. Освен това, когато бебето не се цапа, а го изхождате в легенче, то няма нужда от пудри и мазила против подсичане. Тогава, защо му е сапун? За шампоан ползвахме хума.

Вместо количка направихме слинг, който се прави от парче плат. Нашите баби са носели децата в цедилка - това е много удобен начин - носиш навсякъде бебето, то наблюдава всичко с интерес, защитено е и е винаги до гърдата на майката.

И така нататък - мога да ви изброявам още много. Но идеята ми е, че детето се отглежда с любов и внимание, а не с пари. Винаги това, което ни е трябвало и не можем да купим, се появяваше отнякъде. В това се заключава и вярата в Бога - да вярваш, че всичките ти нужди ще бъдат посрещнати. Знам че звучи абсурдно за хора, които не познават вярата и цял живот са разчитали само пари и на собствените си възможности. Но за мен и семейството ни е факт.

Сега е на 9 години, ходи на училище и не бих казал че нещо му липсва материално - има си колело, лаптоп и дори пиано - всичките са подарък. При това, държа да кажа, това не са неща, които сме просили от хората - те сами идват, винаги в нужния момент. Има и друг момент - ние самите даряваме всичко, което вече не ни трябва на други семейства, и дори организираме дарителски кампании за тях. Защото това е урокът, който учим детето - когато получаваш, трябва да даваш.

9.   Защо някои хора горят от желание да се бъркат в решенията на другите? Прави, каквото смяташ за правилно и гледай себе си. Никой не ти иска съветите. Защо бедните раждат деца? Защо богатите не раждат деца? Защо младите не сключват брак? Защо емигрират в чужбина? Защо гейовете живеят с хора от същия пол? Защото така им харесва и защото съвременното общество защитава правото на личен избор - толкова. Ти свой живот нямаш ли?

10.   От 4 до 9 - Виж, има право Авторката да си задава такива въпроси, защото и тя един ден ще бъде майка и си прави своите изводи и избори, а освен това с право се страхува от масовата бедност навън, защото 40 г. се очаква от нея да работи, да плаща данъци. Права е и, защото не може да си представи живота в такава бедност, но който е живял в бедност, такава каквато я имаме у нас знае, че у нас не можеш да гладуваш, защото почвата е плодородна и масово бедните семейсва се самозадоволяват със зимнина от село например. Ние в близкото село до града ни дори животни сме гледали като в най-гладните години ви е трудно да си представите, но в СОФИЯ на терасите се гледаха прасенца и под блоковете се колиха животни и се правише зимнина от месото им.
Не казвам, че е било хубаво, но не сме гладували и у нас никой не гладува. За мен бедността, при която имаш покрив над главата, не гладуваш, имаш достъп до училище (образование) и ШАНС за бъдеще не е толкова страшна. Може да съм ходила със скъсани обувки на училище, но не ми е попречило да се уча.

Авторката не го осъзнава, но хората от средната класа имат също своите проблеми и дори богатите имат проблеми.
Понеже учих в чужбина (да, бедността не ми попречи) имах възможността да наблюдавам децата на богатите в университета - и от България, и западняци от много различни държави. 10% от тях действително бяха много умни и мотивирани хора, но масата бяха стигнали до декадентност, мързел, пълна липса на мотивация и идея за бъдещето, но и нямаха заложби да отговорят на очакванията към тях.
Проблемът е, че вече хората преди тях са постигнали всичко и за тях става дума само за задържане на стандарта, но представете си да не сте родени с особени умнствени и така нататък възможности, а претенциите към вас да са безкрайни, очакванията да са безкрайни?
Масово децата на богатите се пречупват и стават жертва на дрогите, самоубиват се и се самоунищожават и това винаги е било така. Дори децата на крале и кайзери са се самоубивали. Единственият син на известната импетатрица Сиси на Австрия се самоубива в зряла възраст, а е бил богат и престолонаследник.

Дори на така наречените „мутри“ от 90-те децата се провалиха масово. Аз имах преди всичко деца на „голямото добро утро“ от София - все на големи комунистически родове, деца на бивши и настоящи дипломати и така нататък - ами само 1 момиче от всички 20-30 човека в моята специалност успя да завърши. Повечето бяха до такава степен свикнали някой да ги измъква или с пари, частни уроци да се измъкват от проблемите, че нито един изпит не можаха да вземат, включително хора с уредени стипендии уж от Олимпиади - седи и реве МОМЧЕ, защото не взима 3 пъти изпита по елементарна статистика, а е дошъл със стипендия като... математик-гений. Стигна се до там, че почхах да ги съжалявам. Едната почти умря от глад, защото не знаеше езика добре и е беше срам да отиде да си поръча нещо, а не можеше да готви - буквално не знаеше как да сипе в тенджера вода и да си свари макарони и за всяко нещо рев и родителите им от България масово им пращаха готвена храна с рейса и други хранителни продукти, защото тези хора дори не бяха ходили да пазаруват в живота си и не знаеха какво да правят дори да си напазаруват - напълно далеч от живота.
Ами ако им откаже Виза Електрона или автомат им глътне картата? Те изпадат в екзистенциална криза и се срутват психически за 1 ден без пари. Без пари сякаш са никой, а страхът да са никой ги изяжда, защото никой никога не ги е обичал заради тях самите и не им е показал, че са НЯКОЙ и без пари.

Проблемът пък на децата, израстнали като Авторката е, че родителите им все пак очакват те да постигнат повече и специално за България е характерно да очакват децата да им помагат. Авторката вече помага на техните.
Моите родители никога нищо не са очаквали и като студентка дори ми се е случвало баща ми да изкара последните си 100 лв. и да ми ги даде - до ден днешен никакви пари не съм им давала, а ги каня на почивки и това дори им е неудобно. Нямала съм никакъв натиск от никъде какво да правя, да уча или не, какво да уча и никой не ми се обаждал да ме проверява дали съм в университета (като при колегите ми), какво съм изкарала на изпита - обратно, аз се обаждах като имах проблеми да споделя, но никой не ме е натискал за някакви постижения, които не отговарят на моите възможности до пълен срив.

Така особено богатите и децата на интелектуалците се пречупват и страдат много по-често от психически заболявания от бедните - имала съм колежки, които изпадат в криза ако не са успяли да вдигнат телефона на родителите си, после заплахи как няма да има пари в картата и ужасът им да загубят това, което вече имат е огромен. Аз често оставах без пари, но знаех какво да направя в този момент. И до ден днешен знам какво да правя и как да оцелея без никакви пари - буквално без никакви пари.

Ние със съпруга ми изобщо нямаме такъв страх. Залагаме многократно цялото си имущество в последно време без един парцел за къща в едно малко село в близост до Столицата - скоро дори смятаме да затроим този парцел с малка и скромна къща, а сега ни е нещо като градина и колкото и да ви е странно - правим зимнина цялото семейство, включително моите девери единият, от които е много успял адвокат, а другият с жена му също не са бедни, но си правим почти всичко - от кисели краставички до сладко от череши и дори сечем дърва за камините си сами.
Какво искам да кажа - като си бил крайно беден и си видял, че не е толкова страшно, когато си преодолял бедността, ти не се страхуваш от нея.
Специално в Европа няма страшна бедност - у нас и най-бедните имат достъп до спешна медицинска помощ, обществено образование, храна и имат покрив над главата си, а идеята с хладилниците за бедни е чудесна, но винаги е имало „хладилници“ за бедни и винаги е имало взаимопомощ. В най-тежките години например който се добереше до някакви продукти от село например, задължително канише съседите си. Имахме една самотна майка, която цяла зима всеки ден се хранише вкъщи, защото на моите родители чат-пат плащаха полузаплати и имахме много неща от село, така че храна имахме. Масово тогава набивахме цаца за стотинки от Черноморието (тогава се излови почти цялата риба) като ако нямаше друго редихме тази цаца върху хляб и в печката. Имахме каци със сланина - цели парчета сланина ядеш и пак си докарваш нужните калории. Тази жена често донасяше цаца и така се събирахме - нашето семейство и тя с детето ѝ почти всяка вечер, а и защото тя нямаше телевизор, за да гледаме разни предавания. Весело си беше. Забравяш лошото и остават тези моменти в съзнанието ти, а баба знаеше всякакви трикове за оцеляване, защото беше преживяла ВСВ.
Това е достатачно, за да може човек да е щастлив ако има тази нагласа. Ако нямаш нагласа да си щастлив, ти и в палат да живееш пак ще си нещастен, с смисълът на човешкия живот е щастието.

Да, жалко е, че има хора, родени в бедност, но алтернативата е да не се раждат поне 20-30% от децата в България и никога да не преживеят малките радости в живота. Освен това аз съм пример за това, че не е задължително да живееш в бедност като си роден в бедност. Всички бедни деца около мен днес живеят поне на среден стандарт, а и много сме над средния.
Ами тогава какво правим - нима е по-легитимно да ни залеят масите от другите държави и да изчезнем съвсем. И пак казвам - това у нас не е жестока бедност и дори циганите не гладуват. Ако искате да видите бедност отидете в Бангладеж, в Пакистан, в някои квартали на Кайро и другите големи градове, а за Индия да не говорим, за Афтика също.
Ние да се абортираме значи като народ, а горните народи да дават мило и драго, за да живеят като нашите бедни... Замислете се малко по въпроса кое е истинска бедност и дали да нямаш 2 лева за джобни, да не ходиш на море и кино, да не ядеш скъпа риба, е голямата трагедия

11.   Не мога да се сдържа да не коментирам написното под номер 8. В най-общи линии съм съгласна. Но и вашият случай е твърдо индивидуален. Аз имам две деца-малкото ми е на 3 месеца. Изхожда се, докато суче. Хайде, обясни ми, моля, как точно да го изходя!? Това, със сапуна, изобщо няма да го коментирам... по същата логика и към днешна дата детето ви не ползва сапун, така ли? Ок, съгласна съм, че сме едно консуматорско общество, пренаситено, даже. Че децата ни растат с един куп излишни глупости, че храната, която се предлага в търговските вериги много рядко е качествена.. Но ни има и нас, дето работим по 12 часа и няма как да се грижим за градини, нито да бдим над бебето в очакване да ни "съобщи", че му се пишка! От коментара извличам заключението, че вие най-вероятно не работите. Всичко ви е подарено и се чудя какво си правите спестените пари.. може би и уроците по пиано са ви подарък..
По темата-ще се съглася с написаното от номер 1 и от Дядо Торбалан. А на автора ще попитам-пра-родителите му с колко сьомга са глезели дечицата си?

12.   Днешният начин на живот, медиите, управлението на държавата отгледа хора, като автора и подкрепящите го, които са убедени, че човек оцелява само с ядене и ползване на рекламирани продукти.
Но животът след време ще им покаже, ако продължат да се интересуват, че човек оцелява по същия начин, дори по-добре не само със сьомга, а и с българска риба. Всяка риба е еднакво полезна, а това че сьомгата е рекламирана, като най-богата на омега 3 ХРАНА, не я прави по добра храна от другите риби, просто хората които отглеждат сьомга в развъдници си правят добра реклама. Не че рекламата им е лъжлива, тя просто заобикаля фактът, че всички риби имат същите полезни хранителни качества, затова и в рекламата казват "най-полезна храна", а не "най-полезна риба". От друга страна ти като българин си кусвал само сьомга от развъдник, ако кусаш истинска дива риба, ще видиш че никога не си ял сьомга, а си ял боклук натъпкан с антибиотици с пестициди като диоксин и DDT, карциногени, PCBs, съединения на брома и т. н. На мен преди 10-тина години ми се случи да хапна дива пъстърва и се шокирах аз дотогава какво бях купувал от магазина?

Авторе грешиш в преценката си, че някой живеел в лишения, ти така ги виждаш нещата от своята си камбанария, защото не можеш да си представиш живот без рекламирани продукти и посещения на пицарии. Щом децата на бедните въобще оцеляват то те са яли достатъчно разнообразна храна, във вид на хляб с домат и сирене вместо купешка пица, във вид на българска риба вместо сьомга, във вид на домашно сготвена пилешка супа вместо супа на "Маги" от пакетче. Всъщност ти си човекът, който не си ял достатъчно полезна и правилна храна, ако поне два пъти седмично не си ял боб яхния или други варива. Виж държавните диетолози какво предлагат за меню в детските градини, това е полезното за децата! Пицата в пицариите не е полезна, тя не се прави с домати, а с евтин фалшификат на доматено пюре в което може и да има 5% домати, но е възможно и да няма домати. Затова и в циганските махали нямат проблем с дебели деца, рядко ще срещнеш дебело цигане, те са с нормално телосложение не от глад, а от това че циганката готви казан манджа и пържи количества каракуда от 2лв килото и те се хранят здравословно. Ако храната им не беше здравословна те щяха да са болнави недохранени слаби и нямаше да са толкова плодовити, че на по 20г възраст да имат по три деца. Ти да си чул бедна циганка да отива на инвитро? Те имат плодовити размножителни органи, защото са хранени здравословно и органите в тялото им са се развили правилно.
Колкото до учебните пособия, българското образование предлага безплатни учебници, от родителите се изисква да купят тетрадки за общо 10лв годишно химикалки без значение дали химикалката е от 30ст или от 5лв броя.
Разбирам те че си мислиш, че човек не живее щастливо без лятна ваканция на море или зимна ваканция на ски. Обаче тези деца трябва да свикват от малки какво им предлага животът и че всичко зависи от усилията вложени от възрастния човек, докато растат те или ще вложат усилия в учене и труд и ще станат като №4, или ще положат точно толкова усилия колкото родителите си и ще живеят като тях с минимални доходи. Ако предложиш на всички деца ски ваканции, как те като порастат ще си позволяват такъв лукс, така ще се чувстват по зле всъщност като са опитали. Та ако на всички деца в България предложим твоят стандарт и начин на живот като дете, кой тогава след като порасте ще работи за минимална заплата или тежък физически труд? Ако децата растяха еднакво осигурени, кой от тях, като порасте, щеше да се съгласи да кара камиона за боклук сутрин, ти как щеше да живееш, ако никой не извозва боклука ти? И не става въпрос само за камиона с боклук, ами и за всичката слугинска работа като мияч на автомобили, хигиенист, сервитьори, озеленител на паркове, мърчендайзери-дето подреждат рафтовете в магазините, лелки в детските градини, детегледачки, болногледачи, абе всички хора, които днес вземат до 600лв заплата в бг, това е работа за хора с основно образование. Въобще предполагам не е нужно да изброявам работа на село като овчари, работници в оранжерии, работници в рибарници и др. Дори тъй като в бг има достатъчно хора със средно образование за такива работни места наемат хора със средно, но реално за продавачка в баничарница, не е нужно човек да има средно образование. До 7клас се изучава всичката нужна информация да станеш такъв работник.
Авторе седни и се замисли, ако ги няма тези хора ти какво ще правиш? Ти си зависим от тях иначе потъваш в собствения си боклук и ще ти се наложи ти сам да вършиш този труд, а това е невъзможно, защото няма да ти остава време да вършиш високоителигентната си работа. Файда да станеш архитект и да проектираш мостове няма, ако няма кой да копае скали и да произвежда цимент и желязо, ако няма кой да кара камиони, ако няма ниско квалифицирани работници за обекта. На даден обект е нужно 1бр архитект, 2-3-ма инженери и бригадири и другото е ужасно много на брой хора с работа за основно образование. Друг е въпросът че днес българското основно образование толкова се е снишило, че доста хора завършват 8 клас без да знаят да четат и смятат.

13.   Първо искам да се представя:аз идвам от семейство с 4 деца (не съм ром);просто последната бременост на майка ми е била не планирана, а на всичкото отгоре и с близнаци. За това семейство от 6 члена, доходите бяха твърде малко около 1000-1500лв месечно, но с много упоритост, труд, помощ от баби успявахме да се справим. Дрехи се купуваха на празниците, когато бабите "отпускаха" пари, от китайските магазини (Коледа и рождени дни ), иначе много често се случваше да нося на някой друг старите му малки дрехи, учебници се купуваха втора употреба или преснимани, тетрадки се купуваха от най-евтините. Телефон до 9 клас нямах, а те сигурно бяха на мода от най-малко 5-6 години. В 9 клас взимах стипендия и си купих телефон Моторола, който беше сигурно 3-4 употреба, но аз му се радвах и ценях. Храната се състоеше главно от продуктите от село от градината, яйца и мляко пак от там, и най-евтиното от магазина.
Това е историята на моето детство, но със сигурност, ако можех пак щях да го изживея, защото имах много не забравими моменти и ситуации, които ценя. Да;признавам търпял съм лишения от към качеството на храната, равния старт с другите, защото без пари не можеш да си позволиш например лукса да тренираш нещо, да посещаваш курсове, да се развиваш с една дума, да си в компанията на "готините", които си купуват маркови дрехи и телефони, но от друга страна в момента аз имам истински приятели и ценя възможностите, които имам пред себе си. В момента съм на 22 години и съм студент 3 курс, паралелно работя. Не хвърлям пари на вятъра, гледам да наваксам изгубените възможности. Взех си изпита за управление на МПС, купих си кола(около 1500-2000лв струва), започнах да уча 2 чужд език (немски), скоро смятам да запиша един курс за след дипломна квалификация към ТУ-София и да кандидатствам за още една специалност. А в същото време хора, с които съм учил и са били така да се каже "готините", масово работят по заведенията и магазините, в което няма нищо лошо, защото няма срамна работа, проблема им е, че неизползват заплатите си да се развиват, а да си купят кутията цигари, алкохола, гримовете и кафетата. Точно тези хора след това създават семейства на по 19-23 години, за да могат да си осигурят стандарта на живот(било то за жилище в големия град или за пари) и не възпитават децата си, не ги е грижа за тях, гледат само да се отърват и да не ги гледат(те вече са си осигурили това, което искат и не са им нужни)
С това искам да покажа, че не парите, а родителите играят съществена роля, за да осигурят щастливо детство на децата. Виждал съм деца, които се мръщат на обувки за по 200-300 лева, защото не са искали тези, а в същото време има деца, които се радват на обувки за по 20-30 лева понеже техните са скъсани. Детето няма да е щастливо, ако му се купува всичко, което то иска и няма да го цени, а като порастне и разбере че вече няма мама и тате, светът му става крив и гледа да използва някой друг като се ожени или създаде дете.

14.   н 8, ти говориш за алтернативен начин на живот, не за истинска бедност, но и вие пишеш, че имате само 1 дете. Значи тайно поддържате мнението на Авторката???

Намирам идеите ви за много хубави освен две - неползването на пелени и веганството (вегетарианството) при деца.
Всеки лекар ще ви каже, че човек под 2 години не е в състояние да контролира специално пишкането. Просто човешкото бебе трябва да учи тези неща и не се ражда с готови „програми“, за да е максимално адаптирано към средата после, но и за да не е прекалено голяма главата му за раждане.
Вие може да сте слагали детето си да се изхожда като бебе, но това не е правилно и защото такова дете се травмира психически и е възможно да има проблеми после в сексуалността си. Говорете с психолог ако забележите проблеми в детето си след 12 - 13 година в зависимост от развитието и още - съвременните пелени не струват 90 лв. на месец - има вече и много хубави НЕмаркови продукти. Сестра ми има малко бебе на 6 месеца и дори колики няма, защото взима пробиотици, спи по цяла нощ без да се събужда, а тя заради заболяване не може да кърми, така че няма билки за всеки.
Организирането на раждане у дома е забранено у нас и се наказва със затвор от 5 г. Имате до някъде право, защото в 90% от ражданията действително нищо „интересно“ не се случва, но тези 10% са прекалено много, за да се рискува раждане у дома. В моя град двойка алтернативни като вас хем ветеринарни медици така загубиха третото си дете и жената едвам оцеля.
У нас на 10 000 раждания умират към 4-6 родилки (варира през годините), а ако раждахме всички у дома този брой щеше да е 4-6 родилки на 100 родилки или 100 ПЪТИ повече. В най-тежките години умираха 12 родилки на 10 000 раждания - смятай - ти искаш да рискуваме живота на 100 пъти повече жени, за да се ражда у дома.
Моята прабаба е раждала и по полето, но тя е имала 13 раждания, 8 спонтанни аборта и само 2 деца са порастнали, за да имат и те деца. Гробището е пълно с прапаба ми и нейните деца!
Има страни като в Холандия, където хората раждаХА масово у дома и имат известна известна традиция, инфраструктура за това, но вече и те предпочитат да раждат в болница. Проблемът е, че при спонтанен кръвоизлив просто си умираш, а и днес имаме много повече техника да спасим бебето и родилката при такива случаи, докато преди и в болници не е могло да се направи много - в Холандия имат една от най-високите смъртности при родилките в индустриалните държави и най-високата смъртност при новородени до 3 месеца в индустриалните държави, а 70% от населението са родени вкъщи. Ако у нас се позволят такива раждания, то си представяш в какви условия ще раждат ромите да кажем и пак ще бием статистически всички по детска смъртност и смъртност на родилките. Днес имаме по-ниска смъртност при родилките от една Великобритания, която има 9 промила или почти двойно повече смъртност при родилките.
Аз също съм раждала естествено и без медикаменти и болкоуспокояващи, но съм раждала в болница и в съседство знаех, че има и кръв, и животоподдържащи машини, и лекарски екип, който общо беше учил 40 години, за да ми помогне в тези 10% вероятност нещо да се обърка
Не знам дали знаеш, но раждането при хората е най-рискованото от при всички останали бозайници заради голямата глава и изправеното ходене, така че доводът на някои, че крави и котки раждат без помощ е също не важи- те нямат огромни глави и толкова тясен таз. Природата при човека е направила компромис - по-голяма глава, но по-голям риск за жената, защото на природата не ѝ пука за отделната личност.

За вегететарианството и веганството мога да кажа, че е ваш избор на възраснти хора, но при децата нямате право да го налагате, защото му пречите на развитието.
Човекът е развил такъв мозък и интелект И заради консумацията на месо, най-вече заради готвенето.
Вие като възрастни можете да си позволите такива решения, но детето ви скоро навлиза в период на усилен растеж и ако не консумира месо няма как и да порастне на бой, да се развие нормално. Помислете за промяна в хранителния режим и консумация на яйца поне, на млечни продукти ако сте вегани, особено на кисело мляко, но и риба е добре да консумира вашето дете.

И все пак защо нямате второ и трето дете ако сте против мнението на Авторката?
Хайде, без пари може - защо не си родите повече деца? Практически по вашия начин можете да отгледате неограничен брой деца. Кого чакате?

Успех

15.   н 11 - не се притеснявайте за бебето си! То не може да контролира отходните си отверствия. Към 2 г. е доказано, че човек вече може да контролира специално пикочните функции, но и да усеща кога му се налага да ходи на тоалетна. Аз съм отучена от пелените на 1, 5 г., което е доста рано, защото ме е гледала баба ми. Тя ми казва, че сама съм искала кукуто и САМА съм проявила инициатива да ползвам после и тоалетна - имахме клякаща и беше лесно, но дори си спомням, че си се попикавах до 3 - 4 г. възраст и си спомням дори чувството да не можеш да се контролираш.
Не отричам предимствата на ранното отучване от пелени, но трябва да дойдат от детето
Поне чисто психологически е вредно със сила да се отучи дете от пелените, защото има и хора, които по-късно изобщо могат чисто физически да се контролират.
Попикаването при децата се получава и от такъв натиск, които имаше масово преди, защото нямаше модерни пелени и в детските ясли със сила се отучваха децата. Имаше по мое време цели интернати за деца с такъв проблем, защото се смяташе, че се попикават заради бъбречни заболявания, а проблемът е чисто психологически затова оставете децата си с чиста съвест на пелени и след 1, 5 г. му разказвайте за ходенето на тоалетна, показвайте им с рисунки и нагледно и те сами малко по малко ще се отучат без стрес.
Заговаряте и много важен проблем днес - липсата на време.
Вече хората се пенсионират на 65 и няма и баби да помагат. Специално за нас решението беше аз да работя от вкъщи, но не винаги е възможно. Аз лично съм против детски ясли с 20 деца на учителка - не, мерси. Който има възможност нека се комбинира с още едно семейство или дори три семейства и да си наеме жена - има много безработни жени на 55 години, които са физически здрави, а и много учителки-пенсионерки например, които ще ви гледат децата чудесно, но трябва да се комбинирате повече семейства, за да има смисъл такъв модел.

16.   Аз пък съм против другата крайност - да се чака да забогатееш едва ли не. Само че това обиновено става на 40 и нагоре. Ама той биологичния часовник не пита дали си богат. После защо имало синдром на Даун и тем подобни. На биологията не и пука особено дали си богат или беден.

Според мен въпросът е не дали имаш пари, а как ще го възпиташ и дали ще го направиш щастливо детето. Щастието не е само пари.

По тази логика можеш да си богат, но се държиш отвратително с детето си и то пак да е нещастно, па макар и да го храниш със златна лъжичка. Кому са нужни парите, ако баща ти няма време за теб от много работа и безнес и израснеш сам на произвола на съдбата? Да, ще имаш пари за дрешки и дрънкулки, но няма да имаш родителите си, вниманието им, възпитанието им. Кое е по-важното според теб? Да си сит или да имаш някакво отношение с родителите си? И едното, и другото е зле, нали?

В природата и живота няма празно. Не си мисли, че като си материално обезпечен и всичките ти проблеми са решени, живота ти е песен, а ти само си парвиш децата и си свиркаш. Парите дават едно, но отнемат друго. Ако ги имаш, пък друго няма да ти е наред и пак детето ще го отнесе.

А и много хора се заблуждават, че една от най-големите ни цели в живота е да сме материално осигурени. Да, материалното ни е необходимо, но това далеч не е някава самоцел. Човек и беден да е, пак може да е щастлив. Даже понякога бедността е полезна, стига да се борави с нея правилно. Според статистиката повечето от най-успелите хора са били сравнително бедни като деца.

А това, че парите разваляли човека, е най-големия мит. Човека си е такъв, какъвто си е и както са го възпитали. Просто парите ти дават свобода да си изразяваш простотията, ако я има в теб.

Простаците са си простаци, дори когато са бедни. Само че когато са бедни, нямат тая свобода и щат не щат трябва да си кротуват и да се подмазват на тоя и на оня, защото нямат парички, на които да разчитат. Но когато се доберат до 5 лв и се чувстват защитени от парите си и цялата простотия си я показват наяве и затова се създава впечатление, че парите са ги развалили, но са си били развалени и по принцип.

17.   н 13 - браво на твоите родители. Не смятай обаче, че ако бяхте по-малко деца щяхте да живеете по-добре материално. Така както го описа живеят много хора и сме живяли масово така преди 15-20 години, но много бързо забравихме тези неща. Братовчед на баща ми има 4 напълно планирани деца и дори живяха по-добре от нас, защото си бяха на село и си гледаха много животни, които продаваха или разменяха за други неща.
У нас просто няма да видиш гладуващ човек - дори циганите, които ги показват по телевизията как реват и се тръшкат са с доста охранени, а децата им може да са мръсни, но са здрави и добра хранени - просот са племе, което ние не можем да разберем, но са голяма скрита работна сила, която е голям потенциал. В моя град в бума на строителството циганите масово се включиха и загладиха косъм - купиха си хубави дрехи, омазаха си къщите, а децата им днес масово са на училище. Значи може, но трябва да предложим работа и на тези хора и то добре платена, но в момента няма как да се случи на този етап на развитие на икономиката.

Н 13 заговори много важен аспект от това да израстенш беден- нямаш достъп до допълнителните курсове и спорт. Аз не мога да плувам и днес, не можех да карам ски, а познавам и хора, които не могат да карат колело. Тук трябва да променим нещо. Трябва просто да има безплатни предложения за всички деца. Държавата ни има пари за всякакви неща, включително да повишава пенсии и заплати, но няма никога пари за децата, което е грешката, защото те са бъдещето и всички един ден ще зависим от тях.

18.   Ти в качеството си на какъв ще казваш кой да има деца и кой - не? Ти защо живееш? И с теб, и без теб животът на всички ще е абсолютно същият. Нищо не променя и нищо не прави твоята личност (както и моята, разбира се). Имаш само илюзията за власт и в случая крепиш тази илюзия на някаква въображаема логика как ти ще казваш на кого да има деца и на кого - не.

Не разбираш нищо. Не знаеш нищо.

Само си мислиш, че разбираш и си мислиш, че знаеш. Ти си мислиш, че ти определяш живота си. Твоят живот (както и на всички останали) е предопределен от вечността - предопределен от преплитането на твоята съдба с съдбата на всички останали във Вселената. Ти си едно нищо, реално. Една илюзия за личност - его с илюзорна представа за власт и ламтеж да казва кой какво да прави.

Нямаш никаква власт над никого. Гледай себе си. На теб не може да ти е проблем това какви хора имат деца. Това е илюзорен проблем. Твоят проблем може да е само в това, ако ти искаш да имаш деца, но си беден по твоите стандарти. Тогава или променяш стандартите си или ставаш богат. Това е.

19.   Аз съм 3, само да добавя. За бедните животът е начин на оцеляване, да изкараш някак до другият месец. Да завиждаш и да псуваш успелите, да коментираш начинът им на живот. За богатите животът е шанс за развитие, да успееш, да направиш кариера, да развиваш таланти, хобита, интереси. Да пътуваш, да се обогатяваш, да развиваш интелект, да поддържаш външният си вид, да вземеш всичко от живота... Което децата на бедните ще видят само по филмите. И после ще проституират от отчаяние, или ще пишат теми "искам да се самоубия"... Очудващо е за мен как може 23-24 годишно момиче например без работа, или с някаква нискоквалифицирана работа, да си позволи да прави деца. Акъл няма ли? При положение, че едвам ще връзва двата края и става зависима от мъжът си. Който след 5 години може да я зареже и какво ще прави тя? Не се ли мисли за тези работи? Очевидно не! За това домовете са пълни с деца, ИМАТЕ ЛИ ПРЕДСТАВА КАК ТЕ СТРАДАТ? ЗАЩОТО АЗ ИМАМ. ХОДИЛА СЪМ МНОГО ПЪТИ ДА ДАРЯВАМ РАЗНИ НЕЩА И ЗНАЕТЕ ЛИ КАК ЖИВЕЯТ? ЧАСТ ОТ ТЯХ БЪДЕЩИ ПРЕСТЪПНИЦИ, ПРОСТИТУТКИ, ПРОСЯЦИ, ЗАЩОТО НЯМАТ ИЗБОР С ТАКЪВ СТАРТ. МАЛКО СА ТЕЗИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗМЪКНАТ ОТ БЛАТОТО. И когато бях ученичка си спомням, когато децата трябваше да съберат пари за учебници, помагала, екскурзии... Спомням си бедните деца в класа(които не бяха много). ЗНАЕТЕ ЛИ КАК ИЗГЛЕЖДАХА ТЕ? КОЛКО СМАЧКАНИ ОТ ЖИВОТА. БЕЗ БЛЯСЪК В ОЧИТЕ, БЕЗ ЖИВЕЦ!!! Аз никога няма да забравя мъката в очите им, дори останалите бяха толерантни и помагахме с каквото можем. Но те умираха от срам и бяха без грам самочувствие. ЗА какво искате да причинявате това на собствените си деца, когато нямате средства? ОТ ЕГОИЗЪМ!!!

20.   Защото, за да "правиш" деца, не трябва да си богат. Пред Бога всички сме равни!

21.   Защото богатите не са с нищо повече от бедните. Дори децата им са диста по невъзпитани.

22.   Защото нямат пари за презервативи..
-Атина

23.   Авторе, ако твоите родители бяха бедни, щеше ли да предпочетеш да те няма?

24.   11 и 14, не се учудвайте, номер 8 е коментирал и в други теми, че детето се гледа от въздуха, няма разходи, изобщо никакви проблеми. явно е някой еко-био-екстремист, който иска да е модерен и извън системата:-)) много искам да науча как щеше да се оправи без пари ако жена му трябваше да роди секцио в болница, а не вкъщи (това е изключително безотговорно решение, но да не навлизам в друга тема), ако нямаше кърма (за сведение билките далеч не са панацея), ако живееха в град, в който се налага да носиш маса неща освен бебето по улиците и какво ли още не. за миенето само с вода и липсата на пелени и памперси дори няма да коментирам. и все пак той живее на гърба на други - подарявали им разни неща. от написаното разбирам, че са организирали религиозна комуна, в която се въртят употребявани вещи между децата. няма лошо, но това на практика е разчитане на други и прехвърляне на отговорност. много искам да науча след време как детето му ще коментира живота в селото, ученето в селското училище без достъп до курсове, спорт, изобщо повече възможности. няма ли да иска да пътува, да отиде на елементарна почивка, да види свят, поне България? няма ли да учи в университет?
по темата: хората са различни, имат различни приоритети и способности. проблемът е, че никой не избира родителите си и поне първите 18-19 г. зависи много от тях. защо създават деца най-бедните? защото само това умеят, защото все се надяват, че нещата ще се оправят (как не е ясно), защото искат да избягат от проблемно семейство (ако е такова), създават с лека ръка ново и често също затъват... истината е, че е доста трудно да се хванеш за косата и да се измъкнеш от блатото, изисква се сериозна осъзнатост, самодисциплина и известна доза късмет. затова най-често бедните остават бедни, а изключенията по-скоро потвърждават правилото.
Ж44

25.   До №12- учебните пособия са безплатни до 8 клас и се изключват учебниците по езици, ако паралелката е профилирана с такъв. От 8 клас на профилираните гимназии и от 9 - ти за останалите всичко си се плаща. Сумата много често е от около 200 лв. Най-скъпи са отново учебниците по езиците. Тетрадки за 10 лв. годишно - може, ако не пишеш или имаш няколко по всичко. Така че безплатно образование няма. Следването след 12-ти клас - също си е платено отвсякъде. Децата са си огромен разход, защото при тях винаги има нещо непредвидено - разболяване и зъболекар са си сред тези неща. Излизания и рождени дни. Така че алтернативното отглеждане на дете като №8 ще се случва докато детето навлезе в тийнейджърска възраст. От друга страна докато се чакат необходимите ресурси за отглеждане, се скапват физическите параметри. Последното важи за жените най-вече. Всеки сам си преценява, но необходимостта от средства за нормалното отглеждане на дете си е факт незаобиколим...

26.   200 лв. за учебници, н 25 - който ги дава, сам си е виновен. Има навън учебници употребявани, включително за 2-3 лв. бройката като са в лошо състояние, а има дори учебници от библиотеката или възможност да копираш. Аз ВИНАГИ съм си купувала втора ръка учебниците на ученичеката борса като комплектът до 35-40 лв, включително със специалните предмети и учебници по езици и то за усилено изучаващи, а парите ги имах, защото продавах старите си учебници ПРЕДИ самата борса - още на първия учебен ден отивам в съответния клас ПРЕДИ учениците да са тръгнали по книжарниците - давам им учебници и се уговаряме на другия ден да платят. Родителите веднага си плащаха, защото се радваха, че няма да дават пари за нови. Куриоз - дори съм продавала учебници по-скъпо от това, което самата аз бях платила за тях и така за самата борса имах пари кеш без нашите да са ми давали. На първи учебен ден заможните деца мислиха къде да отидат на кафе, да се напушат или после на диско, а аз си продавах учебниците и малките ми бяха благодарни, защото имаха по-малко за обикаляне и търсене, а освен това им продавах и тетрадки със записки.


Има понякога учебници, които по съдържание са си същите, но са им сменили корицата и са сложили 2-3 урока в повече или в по-малко - тези учебници практически вървят без пари и подарък - с такъв учебник се учи не по-малко добре и съм била винаги отличничка, а тетрадките ми бяха с жълти листи, но това не ми попречи в живота.
Дори имах учебници по химия от комунизма и си карах с тях перфектно ..., а в университета 100% от учебниците ми бяха или от библиотека, или преснимани, включително си намирах начини да снимам учебници във формати екстра направени така, че да не позволяват копиране и забележете - после копието давах срещу пари да копират от мен, защото е доста трудно от нестандартен учебник да копираш и така си изкарвах пари за самото копие - без пари ми идваше копието. Другата година пак същия номер в унито - чакаш пред залата на първия ден и продаваш копие на учебник за повече пари, отколкото ти е струвало копието!
Който е балък дава 200 лв. за учебници, но точно такива хора никога нямат пари - като порастнат разни майстори, търговци и търгаши ги обират, затъват в непосилни ипотеки, защото никога не са си правили сметката и това са точно хората, родени в средна класа семейство, в което родителите са се блъскали и лишавали, но винаги е имало за тях и за нови учебници, и за нови дрешки и така нататък.
Имам приятелка с магазин втора употреба, но много подреден и с хубави стоки с цени - има перфектни МАРКОВИ ризи, които знам, че струват 100-150 лв. в магазина буквално - тя е живяла в чужбина и разбира от истински марки, каквито у нас ги няма така или иначе. Влиза една ученичка с майка си за бяла риза за училище заради униформата - големи циркове, големи муцунки прави защото е втора употреба и накрая излезна без риза - ще си купи от туркалъците за 30 лв. боклук риза, а при приятелката ми имаше ризи за 4-6 лв. перфектни като кройка и всичко, които стоят като изляти.

27.   Я се успокойте някои тук. Aвторът питa ето товa:
" Но също така смятам, че, за да имаш деца, трябва да можеш най-малкото да им предложиш разнообразие от храна, нужните учебни пособия и дрехи. Да можеш да им купиш любимите книги, да можеш да ги заведеш на кино веднъж в месеца... най-важното - да можеш да дадеш поне 2 лв. за обяд на детето, а не то да се гърчи и да гледа отстрани как съучениците му ядат! Защо, по
дяволите, родители, неможещи да осигурят елементарните, но жизнено-важни неща за децата си, изобщо правят деца??? "

Нaпълно подкрепям и си зaдaвaм понякогa същите въпроси.
Aз сaмaтa имaм две децa, съвсем не съм билa богaтaшкa, но съм синaпрaвилa сметкaтa, че нa 2 децa могa дa осигуря елементaрните, зaдължителни условия, любовтa ми е много, тя е безкрaйнa, но любовтa нито хрaни, нито обличa, нито университети плaщa. Дa не говорим пък aко ти се роди болно дете. Aз лично пaри зaпочнaх дa "прaвя" достa след появaтa нa децaтa, но пaк кaзвaм, имaх възможност зa зaдължителните поне нещицa. Имaх и собствен дом, което ми беше нaй- голямото спокойствие.
Питa се зaщо създaвaт децa, хорa които не могaт дa предложaт дори зaдължителният минимум зa достоен живот.

28.   Автора: Знаех си, че ще бъда нападнат. Опитайте се поне да ме разберете! Първо, отраснах на село и съм ял домашни храни, уважавам селото и живота там. Второ, питахте ме дали ако бях беден щях да предпочитам да не съм се родил - отговорът ми е НЕ, но със сигурност щях да си намеря работа ДОКАТО уча, а не да завися от мизерните доходи на семейството си. И да биологичният часовник не чака, но по-добре изобщо да нямаш дете, отколкото да не можеш да го храниш!!!
Познавам едно момиче, което така живя в бедност, не можеше да си купува бургерите, които всички ядяха, не й даваха пари за училище. И знаете ли - като навърши 18 веднага си намери много богат съпруг и сега изобщо не работи, само се гласи и харчи и НЕНАВИЖДА семейството си заради лишенията, на които е била подложена и лъже, че е сираче. Дали постъпва добре - не, но дали я разбирам - ДА! И когато съм питал нея, тя ми е отговаряла, че по-скоро ще умре, отколкото отново да живее в бедност.

29.   25, дори и до 8 клас не са съвсем безплатни. задължителните учебници и учебни тетрадки са безплатни до 4 клас, от 5 - само учебниците, а от 8 - всички е платено. на практика обаче още от 1 клас учителите искат и допълнителни помагала, понякога не евтини.
номер 8, като ти кажат, че трябва да купиш учебни тетрадки по всички предмети, атласи по история и география, 4-5 сборника по математика и какво ли не още по рисуване, домашна техника и пр., от кого ще чакаш да ти ги даде? не казвай, че ще ти ги подарят, защото почти всички са с изписване или изрисуване, т. е. не могат да се ползват многократно. или твоето дете ще стои и ще гледа докато другите пишат и работят?
16, по принцип си прав, истината е в баланса между материалното и духовното. не ми се разсъждава дали е по-добре да имаш незаинтересовани, но богати родители или грижовни, но бедни. разбира се, че не трябва да се изпада в крайности и да се гледа само материалното, но някакъв приличен минимум трябва да е осигурен, иначе е неприятно за всички.
Ж44

30.   28, ами извинявай, ама точно тази не я давай за пример. Тя си е типичната кифла за мен. Разбирам да мрази родителите си, защото са се държали лощо с нея или нещо подобно, ама да ги мрази, защото са били бедни...

И вместо да направи нещо и да успее, тя какво направила? Намерила си богаташ, докато е на 18. Ами много достойно, няма що. Представям си колко го обича мъжа си. Обзалагам се, че ако мъжа и обеднее, ще намрази и него.

Ако толкова не иска да е бедна, да беше учила, да беше успяла.

И сега какво, намерила си богаташ и си мисли, че цял живот ще си купува парцалки и ще се цапоти по студиата. Вместо да учи, да се развива сама, да придова умения...

Ами утре като одъртее и мъжа и реши да си намери нова 18-год. кифла, тази какво прави? Пак ще си е същата беднячка с евтино мислене. И тогава кого ще обвинява? Пак родителите си ли? Или този път мъжа си, или новата кифла? Кого?

Тази може и сега да се цапондри и да си купува парцалки по цял ден, ама мисленето и си е останало бедняшко.

И какво? Утре майка и баща и като легнат болни, пак ще се прави, че не ги е виждала ли?

Моите уважения, но тази и богаташка да е, пак си е същата кифла. Ако е готова да забрави родителите си, веднага щом си е намерила чичко-паричко, не ми я хвали такава.

Аз неслучайно казах, парите не променят човека, а само му дават свободата да си покаже простотията. При тази точно това е станало. Винаги си е била * парче, ама се га намерила някой да я дондурка и решила да си покаже магариите.

Никой родител не е префектен, дори и богат да е, ама това не означава, че за всяко нещо трябва да го мразиш.

31.   29, не казвам, че парите не са важни, но и не разбирам такива като автора, които разглеждат едностранчиво нещата - имаш пари --> правиш деца, нямаш --> не правиш деца. И каква е гаранцията, че винаги ще имаш парите? Или пък ще имаш парите, но ще си здрав, за да ги отгледаш? То винаги може нещо да се прецака, дай сега да не прави никой деца, защото може да се разведе или да се разболее или да обеднее.

Нещата далеч не опират само до пари и са много по-комплексни. Не е казано, че богатия родител ще направи детето си по-щастливо от бедния.

Не знам защо повечето хора си мислят, че когато са материално обезпечени и всичките им проблеми ще се решат. Ами не, няма да се решат, винаги ще има нещо за доизкусуряване. Ако не са парите, ще е здравето, ако не е здравето, ще е брака и т. н.

Такъв като автора и пари да има, пак няма да се реши. Тогава пък ще се чуди дали е достатъчно здрав. Или ще се чуди дали бракът му е достатъчно надежден, да не би да стане така че като се роди детето, да се разведе.

Това опира до мислене, а не до пари. Авторът си е с такова мислене и ви уверявам, че евентуалното му забогатяване съвсем няма да промени мисленето му.

Той си мисли, че има някакъв етап в живота, когато вече всичко ти е наред и ти само живееш, правиш деца и си гледаш кефа. Е, ще ви разочаровам, но за добро или лошо такъв етап никога няма, дори и да има, е временен.

Въпросът е дали си готов да вървиш напред въпреки трудностите или ще чакаш всичко да ти се нареди, че тогава тепърва да започнеш да живееш. Ами аз отдавна го проумях, че ако чакаш всичко да ти се нареди, ще си умреш, чакайки. Трябва да се действа не само, когато абсолютно всичко ти е наред.

Едно време и аз бях като автора, но Слава Богу навреме проумях нещата. И автора ще дойде на моето, но може и да е прекалено късно.

33.   26, аз също купувам учебниците втора употреба, но първото качество на втората употреба. Разликата между новия комплект и стария е около 30 лв, което ти прави тетрадките за част от времето. А учебници по езика втора употреба просто не предлагат, защото са най-често порядъчно попълвани. Евентуално можеш да намериш такива в OLX. За тетрадките е абсурдно. Така че не квалифицирай кой е балък. Говоря ти от първо лице с опит от 2015 г. за дете в 10 клас, Езикова гимназия.

№25

36.   Не вярвам в бедността. Компютър и телефон има всеки. Дрехи има толкова евтини, че едни обувки всеки може да си позволи. Работа има за всички.

37.   Моят съвет към всички бедни - ПРАВЕТЕ ДЕЦА, че с тия профани от "елита" видяхме докъде го докарахме. Тия нито са прогресивни, нито имат духовни ценности. Братче на тия им дай само да харчат и да тънат в разкош, никой не пита КАК забогатяха. Направо някой събития от 16ти 1925 трябва да се повторят май.

38.   Здравейте! Пиша от тел. и моля да ме извините за евентуално допуснатите грешки. С голям интерес прочетох всички мнения, с някои от които съм съгласна, с други не толкова. Най- ме втрещи мнението на номер 8 и ми е трудно да приема, че в 21 век има деца, които се отглеждат по този начин. За учебниците искам да се включа и да питам, къде ги тези безплатни учебници? Моите бяха безплатни в първи клас и пак на родителски срещи си спомням учителите даваха заръки. Да се купи учебна тетрадка, учебно помагало, скицници, сборници, моливи, несесери. В седми клас родителите ми дадоха 150 лева за двс учебника по английски език, отделно граматика на Мърфи червена, след нея за друга и т. н Мисълта ми е, че няма нищо безплатно. В момента съм бременна и темата ме провокира да питам. Какво ви е мнението за другата крайност. За хората, които са отложили бебенцето с няколко години с цел да подобрят стандарта си на живот. За хората, които има от къде да вземат количка, дрешки всичко непбходимо за отглеждане на бебенце, но решават, че искат да си купят всичко ново, неползвано.

39.   Аз пък познавам семейство, което имаха коли, вили, апартамент-лукс (аз като влязох ахнах), продукция... И изведнъж като фалираха - взеха им хубавия апартамент, сега са на квартира, с 5 лв в джоба, синът остави децата си и хукна по чужбината да изкара някой лев. Та... какво се прави в такива случаи, защото никой не е застрахован.

40.   Израстнала съм в бедно семейство.
Много ми е неприятно как някои пишат, че в България никой не гладувал и детето се гледа без пари едва ли не...
Моето семейство е гладувало. Риба или месо - 2 пъти месечно.
Пресни зеленчуци и плодове? Нямаме село, само от пазара, 1 ябълка за мен, една за брат ми.
Сирене или млечни продукти - около 300-400 грама за 4 човека за една седмица.
Отгледана съм с хляб и маргарин, картофи и ориз, понякога яйца.
Всичко над изброеното е било в графа "екстри".
Два чифта дънки? Имах един.
Яке? Преносвах това на брат ми.
С учебниците някак си родителите ми смогнаха, макар и трудно.
Телефон и комп ли? Телефон ми взеха като бях на 15, комп си купих след като завърших.
Имали сме и добри години, но повечето години са били гладни, студени, трудни, изключително нервни, с много подвикване и чудене в кой ъгъл да се завреш в панелката, че да не те забележат, докато родителите ти се карат и се чудят как да вържат месеца.
По-лото е че бедността променя мисленето ти.
Дори когато имам аз се стискам да си купя нещо за себе си, защото се чувствам гузно, че харча "излишни пари".
Бедността и изолацията през пубертета те убеждават, че си второ качество човек и това никога не изчезва.
От там започват косвените последици от бедността - завършвайки се захванах с по-възрастен мъж само за да избягам от вкъщи. Едва ли е нужно да споменавам, че се натресох на жесток използвач.
Бедността възпроизвежда бедност - пренесох модела си от семейството във връзката, избирайки мъж, който вечно затъваше в дългове и имаше нужда аз да се грижа за него, както преди това се бях опитвала да се грижа за родителите си.
И до ден днешен избирам по-възрастни мъже.
Предполагам, че несъзнателно търся баща, някой който да носи отговорност за мен, макар че идеално осъзнавам че в реалния живот аз сама нося всичките си отговорности.
Търся непрекъснато сигурност, но до такава степен детството ми ме е научило, че сигурност няма, че гледам на всичко като на нещо временно - временна връзка, временна работа, временно жилище, временна любов - всичко това в един момент се разпада, такъв е живота.
Обичам да се запасявам с храна, действа ми успокоително.
Мразя да изхвърлям храна, не го правя ако не е тотално негодна.
Не обичам диетите и глада.
Не обичам дъха на мизерия.
Естествено, част от тези черти леко се смекчиха с времето, но никога не изчезнаха.

41.   Съгласна съм с номер 19.
Аз също съм наблюдавала в класа си това, което тя описва. И тези деца наистина нямаха никакъв шанс, блясък в очите и самочувствие. А не бяха по-глупави или по-лоши, нито по-зле възпитани. Не е честно и не заслужават живота им да е не по тяхна вина предварително провален. Не мисля и че за родителите им е било приятно ежедневно да осъзнават, как не могат да дадат на детето си същия шанс и възможност за развитие, който другите деца получават. И знаете ли - тези деца се озлобяваха и ставаха асоциални, бавно, прикрито и постепенно. И няма как иначе да е - какво си отговаря това дете всеки ден, при поредната унизителна ситуация, когато си зададе въпроса "Защо на мен? ", "Защо не мога да съм като другите? "Че не могат да си позволят това, което другите, че не могат да правят плановете, които правят другите...

Или пък другата категория родители - лишаващите се и правещите жертви за децата. На принципа - аз може и гладен да остана, но за детето ще намеря начин да има. Много благородно, обаче какво правим, когато реално просто няма достатъчно?

На моите родители парите не им стигаха, с едно дете сигурно щяха да се справят нормално, те обаче бяха създали две...
Винаги всичко сме делили, отстъпвали сме си - от малки с идеята, няма достатъчно и трябва да делиш със сестра си. И двете завиждахме на съучениците ни, които бяха сами деца и на които им купуваха нови неща.
Родителите ни се жертваха се лишаваха, за да имаме ние и за да могат да си позволят да ни образоват добре. Е, сега сме образовани...
Мислите ли, че ми е било добре, да гледам как майка ми се лишава от елементарни неща, за да ми плаща уроците по английски или как баща ми носи с години стария си шлифер, кара таратайката и ходи с кърпени чорапи, но отделя пари за да имаме ние джобни?
Ужасно беше и се чувствахме виновни и гузни за всеки похарчен за нас лев.
Болеше ме и когато почти всички съученички ги обличаха по един и същ начин (с излезлите на мода лачени обувки, дънкови якета, поли с волани итн), а аз все се различавах и носех прилични, но остарели като модел и открояващи се дрехи от преоценените магазини. Да, звучи повърхностно, но когато си дете и искаш просто да си като другите и да не се различаваш, такива неща нараняват - а и децата не премълчават. Какво по-дяволите трябваше да обясня, като ме питат защо още нямам дънково яке като другите, ами съм дошла с някакво пребоядисано от младостта на майка ми. Или като ме питаха ръкавите ли са ми удължавани (да, бяха. ) и грейката майка ми сама ли я е шила, че е с такъв странен модел...
А как да кажа на майка си, че се срамувам да нося ушитото от нея и че се излагам - не можех, разбира се, по-скоро езика си бих отрязала, отколкото да и го кажа, след като съм я гледала, как с дни се мъчи, за да ни ушие сама, това което не може да ни купи... е да, ама не се получаваше. Потискащо е.

Храненето в семейството ни въобще няма да коментирам - да, никога не сме оставали гладни, но никога не сме били и близко, до това, което е здравословно или полезно - идеята беше просто да се нахранят 4-ма души добре, с възможно най-евтините продукти... а това рано или късно се плаща със здраве.

И не, не ме успокояваше това, че в класа имаше и наистина бедни деца, които и толкова нямаха, просто ми беше мъчно и се свивах. И се срамувах, когато ме вдигаха на дъската и трябваше да застана пред класа, а знаех, че не съм облечена добре. И това, че си знаех материала и бях отличничка не помагаше.

Хора, това нанася рани и създава комплекси - и тези рани остават и когато детето ви порасне. То няма да ви го каже - най-малкото, за да не ви нарани, защото го е срам и го боли, че се лишавате заради него. Обаче раните остават.

Замислете се преди да правите деца, на които не можете да създадете условия. Да вие може би много, ама много искате детенце - но помислете и за това детенце, а не само за това, какво вие искате.

И номер 20 - не, това, че не е задължително да си богат, не е само по себе си причина да създадеш нов живот, само защото можеш... и защото не струва пари... пък бил той и без вина поначало обречен. Въпросът не е, какво можеш да получиш без пари - въпросът е какво ти можеш да дадеш. Ако изобщо..
Моля ви, не бъдете егоисти. Всеки иска да остави нещо след себе си и да има кой да го гледа на стари години - но не е това начина, не и с цената на един осакатен детски живот.

42.   До 40 - Цитат „Бедността и изолацията през пубертета те убеждават, че си второ качество човек и това никога не изчезва. “

Не съм съгласна с теб. Израстнала съм много бедно, но никога не съм се чувствала второ качество човек. Напротив - в училище с много работа и БЕЗ ЧАСТНИ УРОЦИ бях отличничка и то в Елитна гимназия, в която влезнах пак без частни уроци. Втора класа човек? Не, никога! Класата на човека няма общо с неговото материално състояние

Самата аз съм израстнала в сходни на твоите условия, само че имахме храна от село, което означаваше работа събота и неделя и цяло лято пасеш овце, събираш дърва, градини, зимнина, но баба ми беше магьосник - един килограм месо с кокали го готви 1 седмица с различни манджи :) Нямаше глад както ти го описваш, но глад за месо и силна храна често имаше, което задоволяваш с 1 вафла за 15 ст. Затова и е пълна трагедия според мен да облагат вредните храни с данъци - аз имам днес пари и не ям такива храни например - меко казано сме заможни, което означава, че у нас няма нито чипсове, нито вафли, а всеки ден има крехко месо, сьомга 1 път седмично, морски дарове също... които са без данък, но това е друга тема. Тук се ангажирам и политически този данък да не се наложи.

От другите неща само един паралел имаме - запасяването с храна. Обичам да имам „резерва“ от консерви, кисели краставички, брашно, захар, трайни храни от всякакъв вид и имам два по фризера във всеки дом. Дори котката ми има склад с храна! Имаме три дома - всичките са със запаси с храна като тази храна няма как да се изяде и каня ромите на всеки няколко месеца, а новите хладилници за бедни намирам за чудесна идея, но аз ако трябва да си изчистя хладилника, то този хладилник няма да ми стигне, а при консервите знам, че са трайни до 2018 г и нагоре. Често се шегуваме с мъжа ми - „Третата световна война може да дойде“.

За избора ти към мъже не мога да кажа също, че твоето правилото. Точно обратното - който е израстнал в бедност, той гледа да избере стабилен, сигурен мъж до себе си не някакви мутряги, комарджии и тем подобните.

Бедността се възпроизвежда, но само сред хората, които не променят нищо и копират семейния модел и живот на родителите си. Бедността се възпроизвежда ако не се възползваш от образованието, което ти е достъпно или нямаш трудови навици и желание за работа като цяло.
Всичко зависи в крайна сметка от теб самата - дори изборът ти на мъж зависи от теб, а дали ще се чувстваш второ качество човек пак е твой избор.
Не намирам дори, че съм имала по-малко шансове в живота. Точно обратното - имах повече мотивация, нахъсаност и тренинг да се справям с голямо натоварване и да не се отказвам при първата трудност като децата от семействата, в които мама и тати винаги са им помагали и решавали проблемите - нито съм по-умна, нито съм по-красива от хората навън, но съм по-упорита и по-нахъсана и това ме прави успяла, което нямаше как да стане ако бях родена със сребърна лъжичка в устата.
Замислете се малко какви възможности имате ВЪПРЕКИ бедността и търсете начини да се оттървете от нея. Роденият в бедност не е осъден на бедност. Всичко зависи от нас самите.

Но все пак по темата - аз самата не бих родила деца в бедност, макар че за себе си от дистанцията на времето и след като вече съм успяла в живота не го намирам за някакъв недостатък да си роден в бедно семейство. Просто знам какви усилия ми е коствало да се измъкна от бедността и не мога да гадая дали децата ми биха имали характер за това. Деца родих след 30 г. възраст, когато се бяхме устроили съвсем и дори бяхме обзавели детските стаи. Днес залагаме в бизнес начинания практически почти цялото си имущество, но сме си оставили няколко имота, които не се пипат за сигурност, така че да можем да живеем на среден стандарт дори да загубим бизнеса си или да се разболеем. И двамата сме родени в бедни семейства и имаме нужда от сигурност, но това мисля, че е характерно не само за родените в бедност хора, а който се чувства втора категория човек, той да знае, че не е от бедността. Всичко е до нагласа. Има и богати, които се чувстват така.

43.   Номер 42, тук играят и личностните особености.
Да, аз също се справих добре с живота, аз също държа една стая склад с храна и презапасявам кучето си с консерви.
Но е факт, че единици се измъкват като нас. Повечето продължават веригата на бедността.
Защото бедността не е само материална липса, а често е и маниер на възпитание (така поне беше в моя случай).
Децата се научават да не искат това или онова, защото мама и тати нямат.
После този навик да се лишаваш се пренася в множество аспекти в живота ти на възрастен, понякога дори в любовта, намалявайки твоите изисквания към партньора.
Не обвързвам моето лично светоусещане с всички деца израстнали в подобна среда, но е факт, че някои от уврежданията, които ми останаха от мизерията (там където има глад вече не говорим за бедност, а за мизерия) просто не се повлияват от възможностите, които имам днес.
Да, избрах в крайна сметка стабилен мъж, който вдъхва сигурност и като физика и като партньор в живота.
Но аз си знам защо го избрах и толкова едър и по-възрастен от мен с 15 години и толкова отговорен и склонен да се презастрахова, за сметка на други негови качества.
Колкото до избора на другите - твърде много бедни миски от долно наногорнище виждаме да ухажват всякакви мутри и бизнесмени, за да повярвам на твоето обобщение, че децата от бедно семейство си избират само стабилни мъже за подражание.
Аз определено знам, че съм имала по-малко шансове в живота от другите.
Когато завърших записах най-евтиното възможно образование, просто защото родителите ми нямаха пари да плащат хубави специалности, пък било и държавна поръчка. То и това образование аз си го платих.
Но тогава ми просветна до болка разликата между другите деца и мен - мен ме приеха на толкова много места, без уроци и глупости, но нямах парите да ги запиша.
Тях ги приеха на едно-две места с 300 зора, но родителите на някои кихнаха дори пари за частно висше, само защото детето им беше достатъчно разглезено, за да не успее да влезе само в хубав университет.
Не ме разбирай погрешно, аз обичам родителите си, но осъзнавам, че не са били родители за пример и аз не желая да отглеждам детето си както те отгледаха мен.

44.   Живеем в България, тук бедни са българите и те вече почти не правят деца. Затова народът ни се топи като сняг, така че авторе заглавието на темата ти не е много правилно, поне що се отнася до родната ни действителност.

45.   8 до 14: всеки лекар никога не е виждал в практиката си бебе без памперс (със запазен инстинкт за хигиена), поради простата причина, че от раждането родителите му слагат памперс и така отучват бебето от вродените инстинкти. Както инстинкта за плуване, новороденото има и инстинкт за хигиена, като всички бозайници. Но за разлика от тях, хората ОТУЧВАТ децата си от инстинктите. Всяко бебе иска да е чисто и има отличен контрол върху отделителните функции - това го знам от опит, а и други родители го потвърждават. Друг е въпросът, че като се научи да прави всичко в памперса, след месец-два то губи инстинкта си. И затова педиатрите казват, че новородените нямат контрол. Не нямат, те го губят! За пример - не сме насилвали никога детето си, просто му показахме, че неща могат да се вършат в леген. И то предпочиташе да го прави там, а не в гащите, като само ни показваше, със звук, знаци и дърпане на пелената. Много майки в България прилагат този метод с успех, вижте на http://bezpeleni.info/bg_opit.htm
Реалната причина, обаче, да отгледаме детето без памперси, са огромната вреда, която сегашният начин на отглеждане нанася върху природата на България - над 208 хиляди дървета се отсичат ВСЯКА ГОДИНА, за направа на памперси, които после отиват по бунищата под формата на 104 милиона мръсни памперса, които ще гният там 400 години. (изложено е добре в тази статия https://web.facebook.com/media/set/?set=a.682109285231559.1073741847.100002974816126&type=1&l=15307aab46) Ние ходим по планини, миналата година на път към хижа Мазалат видяхме покъртителни картини в най-красивите части на балкана - голи баири, ерозия, унищожено природно наследство за нашите деца, заради безразсъдството на родителите им. Не знам осъзнавате ли, но една цяла планина се обезлесява всяка година, за да могат хората да живеят с културата купи-хвърли "да сме в 21-ви век" - с удобствата на памперса.


Защо раждането се третира като болест, ето това не разбирам? Човекът милиони години в болници ли е раждал? Аз твърдя, че самата болница допринася много за усложненията, от които после спасява родилката. За пример - когато родилката е притеснена, уплашена (а кой няма да е притеснен да се разголи и разкрачи пред дузина непознати лекари??), плодът усеща всичко - та нали той споделя биохимията на майката. Той усеща опасност, нещо нередно, започва да се върти в утробата, може да застане седалищно, да се усуче около пъпната връв, да изхвърли мекониум в околоплодните води. И ето ви ги усложненията налице, предизвикани от обстановката в болницата. А там никой не го интересува емоциите и психичните травми на новороденото - за тях то е само предмет, който трябва да се извади от майката. И после родилките казват - добре, че бях в болницата и доктор Х спаси детето от задушаване от пъпната връв. Ами може би нямаше да има нужда от доктор Х, ако беше родила в спокойна, позната среда и в ръцете на любимия. Тогава детето щеше да е спокойно. Освен това, в болницата родилката ражда във възможно най-неудобната поза - легнала по гръб (никое животно в природата не ражда по гръб!), при която плодът трябва да върви НАГОРЕ по родовия канал. А точно, защото главата на новороденото е голяма, жената е редно да застане в подходяща поза, при която то да върви НАДОЛУ, естествено, а не с неистови напъни в легнало положение... Напъването изиска много повече усилия, съответно и причинава разкъсвания, кръвоизливи, хемороиди и т.н.. Жена ми роди без нито едно разкъсване, защото сама избираше най-подходящата поза - нещо, което никой няма да й разреши в болницата. Също така, в статистиките на ражданията в болница никога не влизат уврежданията на нервната система, като церебрална парализа, в резултат на недостига на кислород, поради практиката пъпната връв да се срязва моментално и така да се лишава новороденото от кислород. А правилно е да се направи, когато дробовете му заработят с пълен капацитет, а пъпната връв спре да пулсира - така са правели нашите баби. Аз знам деца увредени в следствие на недостиг на кислород при израждането, едното е с церебрална парализа. Такива случаи може да са стотици, но влизат в болничните статистики като "нормални раждания", защото уврежданията се проявяват след месеци и години. В Америка вече всяко 4-то дете е аутист. Но никой не го свързва с начина, по който си раждат децата. Преди 100 години това заболяване е било изключително рядко. Освен това, начинът, по който бебетата идват на бял свят оставя емоционален отпечатък за цял живот. И това не го казвам аз, а видни западни психолози и гинеколози. Дори и филм бе направен за това: https://youtu.be/3x71aVO-IZk
Това бе и причината да изберем домашното раждане.

За храненето не мога да коментирам - разбира се, няма как дете в семейство на вегетарианци да яде месо, но не сме му забранявали, когато е бил на гости или когато са сервирали в училище да опитва. Но това за месото и здравите деца, може би е важело някога, когато е имало чисто такова, без хормони и антибиотици. Днес не виждам някой от съучениците на синът ми да е по-здрав. Напротив, той, на 9 години, прави наравно с нас преходи в планините, върви по 4-5 часа с тежка раница на гръб, без да се умори, докато съучениците му, а и дори големи хора, които ядат месо окапват още на втория час по пътя. Разбира се, после в хижата той изяжда 2-3 порции боб, вместо една порция кебапчета :-)

Със радост бихме имали второ и дори трето дете, ала жена ми вече гони 50-те.

46.   Глупости, номер 44 - как да не правят деца българите? В нашия приятелски кръг - семейства между 29 -38 г, такива без деца няма. С по едно, две дечица са всички. Огледайте се наоколо - в градинката зад блока, ако сляза е пълно с млади майки с колички - българки. В парковете е същото. По градините списъка за изчакване е за година две напред - сигурно защото деца няма... Стига сте създавали изкуствено психоза - не се топим, рядкост е все още някое семейство да остане бездетно, просто манталитета на българина е такъв, че криза, не криза, без наследник не може да остане и толкова.

Иначе, че средната възраст за раждане на първо дете се е изместила нагоре е факт, това обаче не е по никакъв начин лошо. Просто младите семейства така по-лесно се справят и имат повече сигурност, а и за децата е по-добре.

Не раждането е проблема, а емиграцията - страшно много млади хора с деца напускат страната в търсене на по-добри перспективи.
Ето в тази насока трябва да се работи - да се подобрят условията тук за младите хора, така че бъдещето тук, да започне да им изглежда по-атрактивно, отколкото в чужда страна. Това обаче може само законодателно да се регулира, а ние по протестите, изборите и да си защитим собствения интерес не сме силни. По лесно е да пишем по форуми и да се оплакваме по кафетата, вместо да излезем да протестираме или да събираме и пращаме подписки и искания до депутатите, които ни представляват.

47.   45, интересна информация, но за едно нещо не сте прав

„Защо раждането се третира като болест, ето това не разбирам? Човекът милиони години в болници ли е раждал?“

Да, бременността, раждането не е болест, но знаете ли, че човешкото същество има най-големият мозък сред бозайниците в съотношение? Тоест главата и при раждане е много по-голяма от главата при другите бозайници, а заради изправената стойка тазът на жената не е толкова широк като при кравата да кажем. Природата е поела риска 10% от жените да умрат при раждане, НО да сме по-интелигентни същества.
Има държави като Холандия (развита!), където традиционно се ражда у дома почти без предружител, но имат и инфраструктура за това - линейки в спешен случай, имат много акушерки за такива раждания и ХИГИЕНА вкъщи и забележете - вече младите жени искат да раждат в болница особено в големите градове, където знаеш, че линейката може да закъса някъде.
И още за Холандия - там бременността не е болест, не се проследява дори от лекар, НО абортът е позволен почти до края и имат детска евтаназия - имат най-високата смъртност на новородени (до 3 месеца) в индустриалния свят.
Така че ако ще раждаме у дома - ОК, но нека в едната ръка на лекаря да е спринцовката за дете, което се роди ненормално, полузадушено и така нататък.

Прабаба ми е родила 15 пъти у дома, само 4 деца са преживяли раждането и само 2 са оцеляли до зряла възраст, за да имат деца - смятайте, че ако трябва да го караме натурално ще трябва да спрем работа и половин живот да сме бременни, за да избутаме 2 деца - така са живяли хората в „натуралния“ свят без ваксини, без памперси, без адаптирано мляко....знаете ли как е починало едното дете на прабаба ми - кърмила го е в много горещ летен ден на полето след усилена работа и явно млякото ѝ не е било нормално - още същата вечер бебето починало - да не говорим за мъртво родените. Баба ми още е жива и ми разказва, че в техния дом е било рутина майка им да ражда и да изражда някакви полуживи деца, които да погребват ...до следващото, защото неистово са се пробвали за син, изобщо за дете. При другата ми прабаба е подобно положението, само че тя самата е 15 дете в семейството и е правила 18 аборта, след като е родила 2 здрави деца, защото не е искала да живеят в бедност като нея.
Това е натуралното. На мен лично не ми харесва - предпочитам си ненатуралните кондоми, хапчета, спирали и да си раждам доказано здраи деца в болница - след 3 седмица при бременност например можеш вече да пратиш твоя кръв в САЩ и се изследва за 3 синдрома. Аз така направих при настоящата си бременност, защото нямам лукса в „натуралната“ страна Холандия да абортирам в 6 месец или да дам да преспят болно дете. Който иска натурално ще трябва да живее и с такива неща...

„В Америка вече всяко 4-то дете е аутист. Но никой не го свързва с начина, по който си раждат децата. Преди 100 години това заболяване е било изключително рядко. “

Вие откъде знаете? Преди 100 г. дори не са знаели хората, че има болести като диабет, вие за аутизъм говорите.
Просто днес имаме диагностика, което не значи, че навремето болести е нямало.
До скоро дори у нас не знаехме какво е „аутизъм“ какво е „синдром на пониженото внимание“ и тем подобните и пак светът се въртеше, но просто тези хора бяха възприемани не като болни, а като различни.
Днес всеки втори има ОКР, невроза или си въобразява, че има диабет и глупости, но ФАКТ - днес живеем по-дълго от преди и точно американците средно живеят най-дълго.
Знаете ли, че у нас средната продължителност на живота през 1955 г. е била 45 г. при 74 днес?

Е, затова и хората са раждали рано. Защо днес да не родя на 30 като очакванията за моето поколение е да достигнем 85-90 години при жените специално. Ще имам 10 г. повече живот от хората днес - защо да не ги използвам за образование и кариера. Освен това днес сме по-дълго работоспособни И заради начина си на живот, медицината, ваксините, раждането в болници - до 70 г. ще работим един ден, а нашите предци на тези години са били мъртви.

Бедните, раждащи деца, са най-често много млади родители, непланирали раждането си.
Всичките си деца (чакам трето ) съм родила след 30 г. възраст, но след като имах с какво да ги гледам, КЪДЕ да ги гледам и така нататък. Правете си сметката, а кой какви пелени ще ползва си е негов избор.

48.   БРАВО 41

БРАВО 42

БРАВО 43

Хора, вземайте си поука.

49.   Когато родих детето си бях на минимална заплата. 22 годишна студентка задочно. Не съжалявам за нито една секунда. Завърших, докато той растеше. Намерих си работа по специалността когато беше на 4 год. Да, не е носил маркови дрехи. Ядеше предимно у дома...
Сега е друго. Търкалям немски джип. Купувам сьомга. Обличам човечето. Това го правя сам сама. Баща му плаща издръжка, коята е .... Както и да е.
Мисълта ми е, че ако се бях отказала от сина си, то как щях да живея сега? Една минимална заплата ли щеше да ме спре да му дам живот? Неее. Когато един човек има желание, цел и мозък всичко се случва. Беден е състояние. Има хора, които така виждат живота си. Те "искат", но нищо не правят.

51.   Концепцията на статията е построена на грешна основа, оттам и грешно зададени въпроси и погрешни изводи!
Живота не се създава с пари, всички хора са равни в природата, богатите също плачат, живота е един кръговрат - днес си богат.. но утре не се знае? , каква е гаранцията че ако си богат - ще можеш да имаш и деца?
Хайде авторе замисли се над това и не хвърчи много високо, защото падането от високо е много болезнено.
Ако си подрастващ - имаш време да се научиш, простено ти е.
Никога не се поставяй над другия/другите, и тогава тези въпроси няма да те тормозят.
Роми или не, никой не ги приема като равноправни.
Богат е този, който разчита на собствените си умения да работи, а не този който трупа материалности и е обсебен от тях.

54.   А без пари можете ли да си осигурите условия за живот? ! Досега не ми се е случвало да ми дават храна без пари или обувки и дрехи. Или да ми направят пломба без пари. Любовта не може да те нахрани, облече или обуе. Нека да я има, разбира се, не я отричам изцяло, но само с любов не се живее. Когато детето се разболее и не дай боже, трябва да дадеш 100лв за антибиотик, какво правим? Оставяте детето да се мъчи и си мислите, че любовта ще го излекува?
Децата струват пари. Явно на някои от вас не им харесва този факт и се опитвате да изкарате вода от девет кладенеца, че можело и иначе. Ако имате помощ от близки, някак става, но ако сте само двамата родители, без да можете да разчитате на ничия помощ?
За мен лично е безотговорно да се смята, че едва ли не деца могат да се отглеждат при всякакви условия. И от всякакви хора.