Б.О.Л.К.А. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Б.О.Л.К.А.
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2952 пъти
Здравейте. И друг път съм споделяла истории в този сайт, но е било по различни поводи... Този път реших да излея всичко, което ме мъчи тук, просто защото не мога да споделя на никого... Дори и да опитам, започвам да рева и просто нямам сила да продължа, но тук е анонимно, не се налага да седя лице в лице срещу съжаляващи ме погледи и е по-лесно. Момиче съм на 19г. , живея в малък град. Преселихме се тук отдавна, нашите са искали по-добро бъдеще за мен и брат ми. По професия са учители и двамата с над 20 години стаж. Та искам да добавя, че и двамата разчитат само на себе си, нямат наследство, на което да разчитат, нито родители. За да купим жилището, в което сме в момента са теглили кредит. Те винаги са ми говорили за добротата на хората, възпитавали са ме добре и общо взето преди да се преместим бяхме едно щастливо семейство. Но когато дойдохме в този град, разбрах че всичко което съм знаела за живота е илюзия. Нашите не можеха да си намерят работа по специалността, баща ми се захвана със строителство (което така и не потръгна, сега е общ работник), а майка ми.... тя мина през всякакви работни места. Та започвам за мен... бях 4ти клас когато дойдохме, записах се в "елитно училище". До 7ми клас нещата вървяха добре, бях отличничка, носеше ми удоволствие да се доказвам, а и нашите много се радваха. В 8ми клас нещата се промениха... Нашите нямаха финансови възможности, спираха ни тока често, хладилника почти винаги беше празен. А аз си носех умалелите и изпокъсани дрехи от детството. В новия клас повечето бяха деца на богати родители и всички ме изолираха. От начало не ми правеше впечатление, защото нашите ми казваха, че не е важно това, а да си изкарвам оценките. Но тогава започна тормоза... Унижаваха ме по всякакъв начин, нямаше ден в който да не се прибирам разревана. Тогава баща ми замина за Италия, с надеждата да изкарва повече пари. Но не стана така... Престоя му там беше абсолютно безсмислен, а точно в този момент майка ми беше безработна. В този период се съсипахме и двете. От една страна ни съсипваше безпаричието, от друга банковите служители, които звъняха постоянно, от трета... тормоза в училище. Имаше един случай, в който целия клас решиха, че трябва да ме целят с хартийки и дъвки по време на час, такова унижение изпитах, че още ме боли като си спомня. Тогава майка ми говори с учители, класни ръководители, директори, казаха че ще вземат мерки, но ада продължи. Всеки ден чувах подигравки относно външния ми вид, дрехите, косата и какво ли не, дори и физически са ме нападали... Прибирайки се от училище, майка ми е плакала заедно с мен, когато и разказвах... Тогава си развалих и успеха, сядах на последния чин, да не привличам внимание, спрях да взимам участие в час, когато ме изпитваха мълчах, исках да бъда невидима, отсъствах... В този период започнах да пия алкохол, разочароваха ме жестоко и в любовта, изнасилиха ме. Баща ми се прибра, но нищо не беше както преди. Адската мизерия и болката, сякаш убиха момичето което бях преди. И до ден днешен живеем мизерно, преместих се в друго училище, но се наложи да повторя един клас. Тази година съм 12 клас. Но честно казано въобще не ме вълнува какви оценки изкарвам, дали ще завърша изобщо, не ми пука какво бъдеще ще имам, дори не ми се живее... Тези дни ми зададоха въпроса "А какво те вълнува тогава? " отговора беше "Всичко, освен мен... ". И наистина е така, ходя на училище заради нашите и да искам не мога да изкарвам оценките от едно време, имам си и комплексите и пак съм невидимото момиче от последния чин. Изпитвам ужас, когато ме изпитват и трябва да говоря пред хора. Заради родителите ми живея всъщност, правила съм опити за самоубийство и знам, че майка ми е изпитала страшна болка, когато лекарите са и казвали, че не се знае дали ще оживея. Но след като завърша просто не знам какво ще правя... Нито ми се живее, нито учи... Не искам живот като на родителите ми, толкова са учили и така нататък и в крайна сметка живеем по-зле от цигани. Нито искам семейство, нито деца, на които няма да мога да осигуря живот по-добър от моя. Освен това кредита, които са теглили нашите ще го изплащаме ние с брат ми. А аз не живея, просто същестувам, някога имах мечти и цели, сега живея ден за ден и в постоянни депресии. Хората около мен почти не ме познават, а и не искам... Искам просто някоя вечер да заспя и да не се събудя, всяка вечер си го пожелавам...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: cb81cc53db
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Всичко ще се оправи все някога. Мечтай и следвай мечтата си .

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 0281470e81
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Виж, съжалявам за това как са се стекли нещата, но с предаване не става... сама си видяла, че слабите винаги страдат в живота. Децата всъщност са те тормозили не заради дрехи и глупости, а защото си позволила да си удобната жертва, но ти вместо да се опълчиш и да отвърнеш, си разваляш своя живот, успеха ти и бъдещето.
Твоите родители за съжаление не са успяли да си намерят пътя в живота, защото сама виждаш - голи дипломи не са достатачни, трябват и умения в живота - социали, да планираш, да си оправен с две думи.
Примерно като нямат нищо, защо не са отишли в ГОЛЯМ град? Защо са отишли в град без ПРЕДВАРИТЕЛНО да имат работа? ...защо са купили жилище, което не могат да си позволят?
И още - защо са взели заем като в такива градове като вашия има апартаменти под наем за 100 лв?
И много други въпроси... , които не са зависили от теб, но внимание - ти си заразена с вируса на слабия и от теб зависи дали ще се изправиш и излекуваш или ще се пречупиш и завършиш на бунището

Виж време е да теглиш чертата

1. Кредита - ти кредити не си взимала, за да плащаш. Добре знаете, че това жилище сте го взели от скъпо прескъпо - по-добре да го вземе банката, отколкото да ви зробва две поколения. Ти си на 19 г. и си неписана карта - нито имаш кредити, нито имаш нещо - взимаш си дипломата и си свободна.
Да, живяла си до сега гадно заради грешките на вашите, но извинявай - ти си си ти - не е роляата на детето да се грижи за родителите, а обратното -те са млади, работоспособни и ще се оправят
2. ТИ дай газ - МАКСИМУМА от теб, за да хванеш сега добър успех - не говоря за шестици, но под 4-4, 5 не бива да падаш. Дай газ на макс за добър успех!
3. За дрехите - отиди във Втора употреба. Имаш степендия социална - това са поне 20-25 лв. Просто тези пари ги взимаш и ги харчиш за себе си от тук насетне - във втората употреба ще намериш на разпродажба всяка седмица чудесни дрехи за теб!!! ВСИЧКИ стипендии от тук нататък са за теб - вашите прибират детски, това е достатачно, а с тези 25 лв. месечно ти цял гардероб ще си направиш.
4. След завършването палиш турбото и изчезваш от вашия град - няма какво да правиш там и казваш на майка ти, че ти заради техния глупав апартамент няма да се заробваш.
Взимаш ако трябва бърз кредит от 500-1000 лв. и заминавай на Южното Черноморие и търси НА МЯСТО работа с подслон и храна - обикновено такива са работата в кухня, за камериерка или ако изглеждаш добре търси работа като сервитьорка заради бакшишите.
Не почвай в долни кръчми или хотели колкото и да плащат!!!- взимаш си дрехи пак от втората -черен панталон, сако, бяла риза, черни обувки - спретнато и ЛИЧНО от хотел на хотел, от ресторант на ресторант САМО ПЪРВА ЛИНИЯ питаш за работа УПРАВИТЕЛЯ И СИ ПРАВИШ СРЕЩА САМО С УПРАВИТЕЛ и то в началото на сезона - веднага след завършване - нямай претенции освен подслон и храна, а като почне сезона можеш да се закачиш на по-добра работа
Плати си бързия кредит и почваш работа на макс, но за това се иска да станеш, да изправиш рамене и да не си свита сива мишка - ти си избрала да си такава!
Виж, маса народ сме родени в бедност, маса народ е това и не си единствена, но не съм видяла някой пречупен човек да е постигнал нещо в живота, а с опитите си за самоубийство няма да напизмиш на никого.
Не бъди глупачка като своите родители и жертвичка като тях, а ти бъди хищника навън.
Стегни се, момиче.
Казвам ти го като човек, роден на дъното, но не съм се пречупвала като теб. За мен решението беше на макс образование, но не съм се пречупвала като теб НИКОГА. Първата ми работа беше за 250 лв. с подслон и храна и говоря от опит - с 80 лв. в джоба напуснах бащината къща и сега не съжалявам

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 8fe4633e33
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Хей момиче, бори се на пук на всичко! Не позволявай на скапания живот да те смаже! Младо хубаво момиче, надежда има в младостта ти! Сега ти предстои да започнеш своя живот, сега ти предстои едно ново начало! Точно сега трябва да се амбицираш, защото се откъсваш от миналото, от родителите си, от елементарните хора в училище. Точно сега започваш нещо ново! Не е задължително да учиш, поне докато не си стъпиш на краката. Изкарай си последната година в училище, междувременно почини ако имаш време си потърси работа - дали ще е почасова като например да раздаваш флаери по улиците или пък да миеш чинии вечер в някое малко ресторантче, нещо малко, което да ти носи макар и минимални приходи. Не се срамувай от работата каквато и да е, защото срамна работа няма!!! Защото си изкарваш парите с честен труд, а не крадеш и не лъжеш и спре да се вслушваш в хорското мнение, защото хората са елементарни, повърхностни. В главата ти трябва да е само "аз и моят път"!!!! Все пак имаш семейство имаш и брат имаш и дом! Бъди упорита, намери си работа. Като завършиш училище ще си намериш нещо друго, сервитьорка или пък продавач консултант в някой магазин. Когато си стъпиш на краката, след година, две или три, можеш да запишеш нещо задочно като туризъм или мениджмънт, в университета в Бургас "Асен Златаров" има тези специалности, поразгледай за в бъдеще. Начертай си план и действай!!! Бъди силна!!! На пук на живота, на елементарните ти съученици, аз съм сигурна че ще успееш!!! Най-важните хора в живота ти са до теб - майка ти, баща ти, брат ти!!! Начертай си план момиче!!! Ти можеш!!! Не се отказвай!! Действай!!!!

Петя

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: b0b0b7d684
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Подкрепям номер 2 напълно.
Другите те тормозят, защото им позволяваш. Трябва да се бориш, да не се отказваш, да живееш! Навън, в живота оцеляват само борбените!
Момиче съм на 18г. произлизам от бедно семейство, когато бях малка 4-5г. нашите не работеха, живеехме при баба ми и дядо ми в малко 3 стайно апартаменче на куп - бях в една стая с родителите си. Почнаха работа едва когато станах 7г. дотогава отраснах в лишения, без играчки или глезотии, сама си ги правех от карти за игра. Пак бяхме в една стая, когато учех и станах тинейджър, в училище всички деца имаха компютри, имахме предмет инфо. технологии, а аз даже не знаех от къде се включва компа. Нямахме дори и телевизор, така че отраснах и без детски филмчета. Съучениците ми се подиграваха за това, ходех с едни и същи дрехи и подбиваха самочувствието ми като ме наричаха изрод, джунгларката, скелета (бях хилава). 8 клас се преместих в друго училище "елитна" гимназия - пълна само с деца на богаташчета, лигави и разглезени. Там започнаха също да ме тормозят и обиждат. Когато станах 9 клас ме удари хормона на тормозен тинейджър, едно момче обиди родителите ми, че са мързеливи изроди ( а те дефакто си скъсваха гъза от работа за мизерни заплатки), излязохме навън и го смлях от бой, едва го измъкнаха от юмруците ми, тренирах бягане и стриит фитнес и агресията ми, насъбрана през годините лишения и тормоз изби върху него. Изключиха ме на мига от даскало, преместиха ме в друго, но и там тормоза продължи, пак се сбих, кръстиха ме Алейзър Побойника ( казвам се Александра всъщност ), спяха да ме закачат, никой не ми говореше, седях си на 1вия чин, но не исках да остана невидима, борех се със зъби и нокти за оценки, показвах че освен юмруци имам и акъл и винаги шашвах учителите. На 16г. работех, защото се изнесох от вкъщи (не понасях да живея в една стая с нашите), отидох на квартира, работих като помощник в един сервиз за коли, учех и ми оставаше супер малко време за сън. 10, 11, 12 клас изкарах седяща със слушалки и с каменно лице, вече се обличах по- добре - дънки, кожено яке, блузи, обувки всичко ново и различно, пробваха да ме заговорят чак тогава, но аз ги отрязвах, по добре ми беше сама а не с използвачи. Завърших тази година с отличен и сега като погледна на зад добре, че учих и изкарах независимо от всичко. Намерих сили да се боря ЗА СЕБЕ СИ, защото родителите ми не можеха да ме издържат, питах се защо са ме направили и родили, но явно е имало защо. Разбрах, че ако живееш заради някого рано или късно ще се разочароваш, заслужаваш да вярваш в себе си, да докажеш, на себе си, че можеш да се справиш дори и съдбата да е срещу теб, трябва да се бориш, защото си струва повярвай ми. Започни да се занимаваш със спортуване, то най много помага да изградиш връзката и да започнеш да живееш за себе си! Хората са хора - нагрубяват, нараняват, не мислят, когато създават живот в мизерия, използват те, въртят се около теб само ако имаш парички и те хулят при първа възможност. В този живот оцеляват хората, които не се предават, вярват в себе си и продължават напред, въпреки всичко, след всеки удар на съдбата трябва да можеш да се изправиш, не заради мама или тате, а заради теб самата, защото ти заслужаваш по- добрия живот, но този добър живот трябва сама да си го направиш!

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 816d49b2fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Мило момиче.. когато чета истории като твоята просто всичко в мен се преобръща... изпитвам силна погнуса от всички долни, алчни, безкрупулни и безсърдечни хора в тая държава и по целия свят, че такива неща се случват на прекрасни и млади момичета и момчета като теб... аз никога не бих допуснал някой съученик да се държи по подобен начин към друг, камо ли целия клас, жалко е, че няма деца с принципи сред твоите съученици... но.. забрави ги!!
Бори се въпреки всичко!! Умна си, истинска си и най-вече си човек с главно Ч!!!! Такива хора ни трябват! Моля те, стискай зъби и само напред! Вярвам, че ако по някакъв начин не обръщаш внимание на всички гадости в твоя живот ще успееш да се вдигнеш от калта... Ти си страшно силна! Само се замисли през какви неща минаваш, та 80% от децата не са преживели и 1/10 от това, с което ти се сблъскваш ежедневно! Не заради вашите, не напук на другите, а заради самата себе си стани, изтупай се и продължи напред, никога не се обръщай! Бъди силна и остани човек!

 
  ...


...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: c040f5760f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Здравей, прочетох историята ти и искрено ти съчувствам. Животът е бил суров към теб, но идва време, да се махнеш от ужасната среда и призраците на миналото. Използвай болката като предимство пред разглезените си набори. Ти си видяла 2 и 200.

Номер 2 ти е дала много добри практични съвети. Не съм съгласна с обидите към родителите - толкова са могли да направят хората. Сега е ред на теб да се опиташ да направиш всичко по силите си, за да си добре, финансово независима и свободна. Оттам нататък и на тях ще можеш да помогнеш.

Бих те посъветвала същото - да потърсиш работа в хотел/заведение и да спестиш някой лев. Даже ако имаш някой близък (подчертавам близък, не кой да е случаен човек), който е в сходно положение, може да заминете на бригада за няколко месеца. Но за там пак трябва да се намерят средства от някъде.

Мило момиче, живота ти тепърва стартира. Адът е зад теб. Сега идва момента да се издигнеш от пепелта и да бъдеш свободна. Личи си, че имаш потенциал, интелигентна си, носила си 'спортна злоба' в себе си като по-малка - виж къде си я скрила и я поизтупай от праха! Майната им на гаднярите, които са те сдухвали в миналото, със самоубийство ще накажеш само себе си и хората, които те обичат. Заеби мислите за преди - било каквото било. Започвай да живееш, аз вярвам, че ще постигнеш много, колкото и непостижимо да ти се вижда!
Кураж!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 11b9854e4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Мила, все едно чета моята история.
Заради подобни унижения в училище и заради липса на финанси, спрях да ходя на училище и не завърших средно образование... Сега съм на 23 и много съжалявам. Моля те не прави моята грешка. Завърши си училище, вземи си професия и всичко ще се нареди от самосебе си.
Не обръщай внимание на подигравките и на разглезените богаташки деца...
Моят съвет е да посетиш психолог.
Ако имаш нужда да говориш с някого пиши за да ти оставя емайла си.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 44a5e41e3a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Номер 2, ти каза всичко, повече от точно и ясно. Няма не мога в тоя живот, има неща, просто които не искаш да направиш.
Млада си, бъди силна... живота е пред теб и бъди позитивна. Всичко се оправя... преди в моето семейство, майками гледаше да пазари на ден за не повече от 4-5лв.. хляб, салам/от най-евтиния/ и боб/леща/ориз... и всецпак бяхме щастливи и позитивни.. Е нещата си дойдоха на мястото.. :) успех момиче и действааааай

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: a79b94e16e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От авторката до номер 2 : Благодаря ти за съветите и личния пример, който даваш... Относно кредита, пробвала съм, искат трудов договор... Това лято работих точно на южното черноморие, но за смешни пари, подписах предварително договор и нямаше и как да напусна... Квартирата поне ми беше осигурена. Със заплатата си едва купувах храна, а останалите изпращах на нашите. Надявах се като се върна да започна работа и тук, но никъде не ме искаха... Защото съм ученичка и мога да поемам само 2ри и 3ти смени... За другото лято съм си взела поука, но въпроса е как ще изтърпя до тогава... Като всеки ден ми е предизвикателство и се чудя как ще го преживея. И не, не ми е удобно да съм жертва, мразя да ме съжаляват, именно заради това не споделям на хората. Ходила съм и по психолози, но идва момент, в койтонзапочвам да рева и се стига до там, че не мога да си поемам въздух. Просто винаги когато ме обиждат, не мога да се защитя, едва сдържам сълзите си, но се опълча не мога....

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: ad4c1b7003
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Няма да се отчайваш. И аз бях в твоето положение. Нашите бяха много бедни и ми се подиграваха винаги в училище. Мотивирах се да уча и сега живея доста хубав живот. Ние сме от софия. Тук има доста възможности за работа. Няма да се отчайваш, търси изход.

 
  ...

...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 27e57db25e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Подкрепям напълно коментарите и се включвам и аз в призива никой да не си посяга. Осъзнавате ли, колко много хора мечтаят да са живи и здрави, но са тежко, дори неизлечимо болни. Знам, че е доста тежко и трудно, особено важи за около тинейджърските години, наистина тогава е много трудно, но с времето нещата се подобряват.
Много болка има по света. Живота е доста несправедлив. Някои имат твърде много в излишък, а други едвам преживяват, дори и да се скъсват от работа. Не, не се изразих точно, не живота, ами системата и устройството на обществото ни не е наред. За съжаление едва ли и ще се оправи. Бъдещето в нашата страна наистина се очертава за съжаление сиво. Раждаемостта е малка, икономиката е в колапс, производство и износ почти няма никакво, корупцията е навсякъде. Жалко е колко млади хора се сблъскват с всичко това. Наречете ме мечтател, но винаги съм мислил как може да се подобри положението, как да направим света малко по-добро място за живеене и с повече щастие. Някои държави са постигнали определено по-добър баланс, като скандинавските. Това което искам да кажа е, че пари за един добър стандарт на живот, колкото и да е трудно можеш да изкараш, дори и ако трябва да емигрираш. Но живот не можеш да си купиш, не го давай така лесно.

K-Man

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: b42f13764e
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Дa, ок, и aз ти съчувствaм и т. н. обaче, я се стегни!
Кaкъв креди ще плaщaте вие с брaт ти? ! Лудa ли си?
Мaйкa ти и бaщa ти дa си стягaт зaдниците и дa зaпочнaт дa мислят aдеквaтно и НЕегоистично! Дa търсят купувaч зa aпaртaментa, ще изплaтят остaвaщият дюлг към бaнкaтa и нa село. Имa евтини къщи, дa си сaдят зеленчуци, някоя кокошкa из дворa ище оцелявaт много по- добре. Ти!!! Ти ще учиш/ зaвършиш, мaлко ти остaвa около съучениците ти. Просто си приелa дa си жертвa и си клекнaлa. Кaкто и дa е, клечи още мaлко докaто зaвършиш тогaвa, но поне го прaви с мaлко мозък. Учи! Хвaни поне добрa оценкa. И дa не кaндидaтствaш веднaгa, не знaеш кaкви шaнсове ще ти поднесaт следвaщите 2-3 години. Тук и сегa ти ще решиш дaли ще приемеш дa си вечнaтa жертвa или ще стaнеш... другaтa крaйност. През среден вaриaнт нямa кaк дa минеш, ще позволиш лесно отново дa клекнеш. Тогaвa? ! Бъди хищник! Реши го, поискaй го, предстaви си го сaмо! Перфектнa си зa товa. Познaвaш слaбостите нa хорaтa добре, лично си изпитaлa върху себе си докъде стигa човешкaтa простотия и злобa, комплекси. Можеш дa използвaш всички подобни в бъдеще в своя ползa. Дa не говорим, че от тaкивa кaто теб излизaт нaй- добрите психолози, психиaтри, криминaлисти, хорa, които рaботят с човешкaтa психикa.
И бизнес някой ден дa решиш дa прaвиш, пaк ще успееш, зaщото ще знaеш кaк дa "убивaш" конкуренциятa.
Зa мaлкото месеци които ти остaвaт до зaвършвaне, вместо дa си оплaквaш съдбaтa до вчерa/ днес, зaпочни дa мислиш зa хубaвото итре. Плaнирaй го, прaви си нaй- рaзлични симулaции мислено, aнaлизирaй, ритaй се сaмa в зaдникa, когaто трябвa.
Не поемaй зaдължения към грешките нa твоите родители. Много е лесно тaкa, ние не можем, вие ще плaщaте. Никaкви тaкивa. Дa ходят нa село, тaм и глaдни нямa дa остaнaт, пък кaто си сложaт и печкa нa дървa и въглищa и ще се топлят и топлa мaнджa винaги ще имaт от грaдинaтa. Тях не ги мисли, тяхмaтa е леснa, сaмо дето тaкa им е по- удобно. Знaм, че сегa ще си помислиш, че изобщо не рaзбирaм горките ти родители. Глупости. Виж съседнa темa "зaщо бедните прaвят децa", прочети коментaрите. Зaщо кaто родители след кaто сa видяли, че зaтъвaт, сaми не сa взели решение дa променят нещaтa. Лесно е. Можеше дори дa дaдaт aпaртaментa под нaем дa се изплaщa сaм, ти и брaт ти нa общежитие и соц. помощ, тенa село. Точкa. Не сa искaли. Що? ! Зaщото децaтa ще плaщaт, пък и нaс ще гледaт. Отишлa си рaботиш мa морето и си прaщaлa всичко мa тях. Те товa те чaкa остaтъкa от животa ти, aко не се стегнеш, aмa нa мигa.
Човек минaл през товa, което ти може ВСИЧКО. Дa, по собственa воля може и вечнa жертвa дa си бъде, но може дa бъде и хищник.
Едвa когaто постигнеш поне 2-3 мечти, когaто си сигурнa вече, че си остaвилa "горкaтa" себе си нaзaд в минaлото, можеш дa. си позволиш дa бъдеш добро момиче и дъщеря.
Дотогaвa обaче, със зъби, нокти и лaкти си пробивaй път нaпред, нaкъдето, ТИ искaш. Ядосaй се, нaхъсaй се, тегли им мaйнa нa всички, нa целият свят и си пробий път.
Сядaй дa учиш!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 0fff930b8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Съветите другите са ти ги дали. Ако желаеш аз мога да ти помогна с дрехи и обувки само кажи кой размер носиш, ако това би ти повлияло по някакъв начин. При интерес ми остави някакъв контакт и мога да ти изпратя доста неща. След две седмици ще си бъда в България.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 477e204817
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Сигурен съм, че нещата ще се оправят, наблягай на ученето, стани студентка и се изнеси от вас, помисли какво ти се учи и какво се търси, ще се откъснеш от старата среда, ще срещнеш нови хора. 2ри курс ще можеш да заминеш на бригада в Америка, ще спечелиш достатъчно пари да помогнеш на родителите си и да имаш за себе си. Всяка година можеш да ходиш на бригада, един мой колега е бил на 6 бригади, ще можеш да спечелиш достатъчно пари да се стабилизираш финансово. Наблягай на английския от сега и помисли какво и къде ти се учи.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: e28b93aecf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   От 2 до Авторката

Виж, не съм казала, че ще е лесно, но ти си нарушила поне 3 от правилата ми в сезона, който си работила на Черноморието и затова не са ти се получили нещата

1во пращала си пари на майка си, вместо да спестиш за ново начало -
2ро задоволила си се с безперспективна работа вместо в движение да си търсиш по-хубава работа или поне допълнителна работа или както ти казах още в началото да търсиш работа само в хотелите 1 линия и добрите ресторанти с осигурени ХРАНА и СПАНЕ. Проблемът на задните хотели и заведения е, че те само преживяват. Хубавите ресторанти и хотели пък имат работа, остава им и храна от бюфетите и като цяло можеш да попиташ за храна и няма да ти откажат, а ако работиш в кухнята направо ще си взимаш останалите гозби, защото не всичко се продава, но за такива неща се пита - никой не е луд да ти предлага каквото и да е - ти искаш и поставяш някакви условия в началото, включително ако има храна само за работещите в кухнята просто работи в кухнята.

И да - най-лошото е, че отново си се изживяла и държала като жертва и съответно си била жертва!

Не виня родителите ти - те са направили каквото са могли, но това не означава, че не може човек да ги критикува чисто обективно - не са в състояние да се оправят с животите си повличат вече и вас, децата, което не ТРЯБВА да се случва просто.
Замисли се малко дали ти не правиш мечешка услуга ако помагаш на родителите си с дребните левчета, които си в състояние да спестиш, вместо да спестиш за ново начало. Твоите родители са в работоспособна възраст и поне до 65 г. се очаква от тях да работят и е нормално да работят. Родителите имат отговорност към децата си в това време, не обратното. Ти като сега им помагаш ще им помогнеш само да съществуват и да си платят тока да кажем и пак ще живеят в нищета, но за твоя сметка може би да си увеличат малко консумацията, но бедни ще си останат. Лошото е, че ти подкопавайки своето си начало и старт в живота после като остареят и са сериозно болни (не могат да работят!) няма да можеш да им помогнеш.
Решението е едно - до навършване на 65 г. на родителите ти ти НЕ ТРЯБВА да им даваш и 1 лв. колкото и да е трудно, защото това те дърпа към дъното и в един момент няма да си в състояние, когато действително имат нужда да им помогнеш, защото няма да си имала изобщо начало, за да има и повече.
Аз на моите родители до ден днешен не съм дала и 1 лв., но когато се разболеят и остареят има откъде да им помагам и то много.
Това е договорът между генерациите - те го нарушават, защото не са могли да те отгледат нормално и да ти помогнат поне в началото да отидеш да учиш, което дори значи, че не си им длъжна на старини, но пък на младини изобщо не си им длъжна или обричаш и себе си, но най-вече и своите деца на мизерия.
Ти решаваш - знам, че ще е трудно да имаш 100 лв. настрана и да не ги дадеш на вечно нуждаещата се твоя майка, но ако ѝ ги дадеш, тя ще купи хляб с тях и ще изчезнат, а ти няма да имаш за ново начало, което значи, че винаги ще си на дъното и един ден няма да можеш да изкараш хилядите, които ще им трябват за лекарства и живот на старини и още по-лошото - твоите деца ще растат също в мизерия, защото ти няма да имаш какво да им предложиш.

Не ти трябват психолози.Колкото и да е странно ти не си болна или нещо такова, а просто ти липсва самочувствие и доверие в себе си, липсвало ти е сигурност, което те е пречупило.
Не ти казвам да си егоист, но мисли стратегически - сега дори пречиш на своята майка ако ѝ помагаш, защото тя няма да има стимул изобщо да си търси работа и да остиска като така дори я лишаваш от осигуровки и перспектива за пенсия.

Не помагай и на брат си колкото и да е трудно! Той не е твое дете, а и нямаш реално начин да му помогнеш истински - нито можеш да му платиш образование, нищо. Можеш само да го научиш да очаква от теб за хляба на готово и в един момент като не му пратиш пари да те намрази.
Помогни му по друг начин - устрой се и го вземи при теб например или му намери един ден работа, но това няма как да се случи ако ти самата си на дъното.
Първо ти самата имаш от помощ. Не може да се валяш по дъното и да помагаш - не само не можеш да помогнеш, но и си проваляш шансовете да изплуваш и вече от горе да помагаш.

Затова просто завърши средно образование - концентрирай се сега върху него на макс и заминавай лятото на Черноморието, но веднага след дипломиране - тоест в началото на сезона и искаш навсякъде среща с управител и само с управител, защото само той реално знае каква работа има и може да ти предложи например допълнителни неща като храна ако поискаш, освен това колегите на рецепция и така нататък нямат интерес да се назначават други добри, млади и приятни хора - тоест без среща с управител често ще чуеш, че работа няма. Настоявай и дори преследвай за такава среща - нямаш какво да губиш.
Затова само управител ако трябва на другия ден -вече знаеш кои хотели и заведения са пълни и перспективни - отиваш там и почваш ако трябва на 250 лв. спане и храна, но да си в перспективен хотел.
Например в Дюн е едно да работиш - ще научиш едни неща, друго е да си в местната кебапчийница ако ще заплатата да е еднаква в началото. След 1 сезон в Дюн ти ще можеш да си намериш в подобен хотел в зимните курорти работа, а и през зимата такива хотели работят, а безперспективните затварят още септември - тоест ако ще работиш за малко пари, то гледай да е на място, което е престижно, има добър мениджър, където ще научиш занаят и в последствие ще имаш възможност за претенции. Не се задоволявай с малкото - търси в движение по-добра работа и допълнителна работа!!!
Събираш парите на макс в сезона и си намираш дори още работа като промотър да кажем в почивния ден, предлагаш да работиш на макс дори 10 часа ДОБРОВОЛНО на ден и повече и не се занимаваш с колектив, приятелства в колектива и кой какви оплаквания има, а си номер 1 и топ в работата, което значи например като камериерка да оправяш перфектно стая за 7-10 минути и то ПЕРФЕКТНО, не да се мъкнеш с колежка и да се скътаваш или в кухнята по своя инициатива да подпълваш бюфет, да предлагаш на клиентите неща.
Тези неща не остават незабелязани, но ако си част от масата отбиващи номера, вечно недоволни и вечно мрънкащи няма как да се случат нещата
Всяка работа ти е шанс да се издигнеш и да направиш впечатление.
Ако чистиш тоалетни например бъди най-добрата И БЪРЗАТА в чистенето на тоалетни и бъди сигурна, че скоро ще станеш проверяваща чистотата на тоалетните или дори ще те пратят да обучаваш и организираш управлението на тоалетни в чужбина (много бг. фирми държат там тоалетни), така че дори една чистачка на тоалетни може да стане мениджър и да се издигне. Аз съм работила няколко работи паралелно, включително съм чистила тоалетни и точно там ме забелязаха и ме сложиха в последствие на рецепция и да организирам нещата, защото бях бърза и добра във всичко, поемах собствена инициатива, доказах, че мога да работя 16 часа на ден ако се наложи и хората могат да разчитат на мен - тоесто доказване в работата на макс, за да се харесаш на управителя, което значи, че няма да те харесват колегите, които се скътават и ги мързи или са твърде заети да се оплакват от ниската заплата, да крадат и бойкотират работата.
Няма невъзможни неща, но се иска да блестиш. Ти си като един диамант, който не е шлифован и прилича на грозен камък - от теб зависи дали ще се ошлайфаш или ще си останеш никой жертвичка и то заради глупости.

Например наскоро бяхме в едно заведение първа линия на Златните, което беше като обстановка перфектно, но персоналът беше пълен леш - мързеливи, говорят си и се правят, че не те виждат, не сменят олио и 99 % от всичко беше полуфабрикат, но гадно поднесен и с намусена зурла. Съответно този ресторант беше празен и с няколко заблудени клинти за пръв и последен път, а бакшиш не получават хората, защото им е гадно обслужването, но вместо да се подобрят, да обслужват бързо и да се усмихват те какво правят - още по-гедно се държат и се завърта спирала. На 100% това заведение другия сезон няма да го има и то заради персонала - същите тези хора дори няма да си вземат заплатите...защото просто не са ги заработили и ще са недовлни жертви цял живот - цял живот ще се скътават, ще са неучтиви, ще си отбиват работата и ще обвиняват държавата, шефовете, клиентите и така нататък.

Ти ако попаднеш на такова място и се оставиш другите да те повлекат в общото негативно настроение, мързел, ленност и лошо отношение към клиентите ще увиснеш - веднага напускай при такива места или просто не бъди като другите, а дай газ - точно на такова място имаш шанс да поемеш кормилото.
Ще си спечелиш много врагове в момента, в който си по-добра от другите в работа, училище, каквото и да е било, НО това е единствения шанс да се измъкнеш и никога да не си жертва - да, означава понякога дори да минаваш през „трупове“ - например ако видиш, че се краде да обадиш крадеца или ако видиш, че се мързелува да докладваш - това не е слагачество, а е част от работата и това води до повишение - не простото отбиване на номера 8 ч. на ден и после дружно недоволство. Ако не си доволна - отиди и кажи. Например храната е скъпа на такив места - искай храна 2 пъти на ден на работното място и какво ти пука, че другите нямат храна. Ти искаш и получаваш - да са искали, да са получили.
Хубавото в случая е, че нямаш какво да губиш.
Ти и без това си грозното патенце, какво имаш да губиш? Стегни се.


П.П. Не взимай заеми за балове и глупости, а само за инвестиция - ново начало. Така наречените „бързи кредити“нямат изискване като трудов договор - до 1000 лв. винаги можеш да вземеш отвсякъде, а повече не трябват за ново начало.
Не се лъжи обаче да взимаш пари за консумация - да си платиш бала, да си платиш сметки и така нататък.
Ако балът е в града ти - отиди с дреха на заем или си купи черен панталон (пола) сако какъвто ще ти трябва и за кандидатстване за работа едно лъскаво потниче (всичко от втората!!!), черни обувки и малка чанта-портмоне и готово - за самия бал се плащат към 35-50 лв., тоалет за 50 лв. и си готова, а най-добре е дори да питаш за бална рокля от минали години на някого - подаряват се. Включително се подаряват стари булченски рокли, които с малка преправа стават чудесни...или просто не ходи на бал като нямаш пари, но не взимай кредит за това.
Изконсумираните пари свършват и край...после 20-30% лихва за сметка на консумацията в бъдеще, но ако вземеш кредит за ново начало да кажем в София, ще го изплатиш веднага на практика.
това е разликата и затова много хора са бедни, а други не са, въпреки че имат много кредити- бедните консумират, богатите инвестират.
Твоите родители са типичния пример. Взели са ипотека и са купили прескъпо жилище някога без да са изкарвали никога пари в живота си, без да са се запознали с пазара на имоти (например дали прави смисъл такова жилище при тези наеми) и без да са се пазарили дори...И днес съм убедена, че те плащат дебелите лихви на банката си, вместо да се интересуват за ново финансиране при по-ниски лихви.
Ей това е „грехът“ им към вас - правят грешка след грешка и потърпевшите сте децата.
Ти също си тръгнала по техните стъпки - вместо да се стегнеш повтаряш клас, което реално означава, че си набутала с вашите с още 1 година издръжка. Разликата между теб и тях е обаче, че ти си в началото и можеш да промениш пътя си те са го избутали криво ляво, а на теб ти предстои още 40-45 г. трудов живот.


И хора, научете разликата между обвиняване (вина!) и критика - трябва да си виждаме грешките, за да не ги повтаряме, а да търсиш виновни не носи до нищо добро - не сме в съд. Всеки дава най-доброто от себе си и виновни няма в случая. Важно е да си кажеш - направих тази и тази грешка, но това и онова ще направя, за да променя нещата
Много хора имаме родители като на Авторката, но малцина успяваме да ги видим реално и да се разграничим от техните грешки, поемайки по различен на тяхния път. Повечето хора намират оправдания за неуспехите на родителите си, после за своите и се превръщат в поредните родители, които са бедни заради държавата, работодателите, банките и така нататък, вместо да си кажеш - в мен е властта над живота ми и аз съм ковач на живота си (забележете, не на живота на своите родители и роднини!)

 
  ... горе^

...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: ec6b61ce6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Хареса ми коментарът на 2/16. Права е за много неща. Иска ми се да имаше кой да ми каже тези неща и на мен преди 10 г., вместо да достигам до тях като изводи постепенно. Дано авторката още следи темата.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: e28b93aecf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   н 17, мерси за позитивния отзив.
Аз всичко пиша от свои опит. На мен нямаше кой да ми ги казва тези неща в живота, но имах късмет да имам освен родителите си и други хора в живота си. Например баба ми е много борбен човек, работлив човек, никога не се е отказвала и се е справяла винаги в живота. Не става и дума само за думи, а за личен пример, но и за дисциплина и план за живота.
На мен също ми се е искало да изкарам спестените си пари и да ги дам не толкова на родителите, колкото на много по-голямата си сестра, но съм се спирала и не съжалявам. Днес живея на стандарт много над тях, но пари кеж от мен не са получавали - каня ги например на екскурзия да видят свят, на ресторант, кино, театър, но те си знаят, че ако ножът опре до кокала ще съм в състояние да помогна - да изкарам не 100 лв., а 100 хиляди лева ако трябва, но това няма как да се получи ако човек дава последните си 100 лв. на близките си и размята парите си наляво-надясно.
Само и единствено на непълнолетните си деца сме задължени, защото те са изцяло зависими от нас - не могат и да се трудят, и да сключват договори. Създаваме деца и се грижим за тях, но нямаме дълг нито към родители, нито към братя и сестри - само към себе си на първо място, към децата си и към партньора си в живота. Това е правилото, което позволява светът да се върти в правилната посока, а нарушим ли го започва животът да ни наказва и да се руши около нас.
Не е приятно, разбира се, но това е положението и без да осъзнава самата Авторка нарушава тези закономерности.
Първо не е длъжна да дава и левче на трудоспособните си родители, НО след 18 г. възраст е могла да започне редовна работа и да завърши задочно, след като ученето не ѝ е силата и не ѝ е приятно в училище или да даде поне газ, за да завърши без да повтаря. И все пак - тя е дете, случват се такива неща и има право да разчита на родители в такава ситуация, но не обратното. Включвам тук и братя и сестри - не сме отговорни за тях дори да става дума за много по-малки от нас хора - помощ с работа, с жилище за 2-3 месеца, но до тук. Не се дават пари, не се дават заеми, не се дават препоръки за заем за никой роднина.
Всичко това го правите не толкова във ваш интерес, защото е тежко за вас дори да откажете помощ, а го правите в интерес на бъдещето си семейство, на бъдещите си деца, на които ВИЕ ще сте действително длъжни да осигурите нормален живот.
Замислете се за малко дали си заслужава днес да се откажете от образование, професионална квалификация, ново начало в голям град, за да плащате неразумните грешки (ипотеки) на родителите си, а след това да се събудите вие в ролята си на родител, който не може да осигури не само нормалното съществуване на децата си, но и защита и положение в обществото, а като остареят и грохнат истински родителите ви какво правим - тогава действително ще имате задължение към тях, но няма да можете да им помогнете.
Затова бъдете днес по-корави хора, по-дисциплинирани и си преследвайте интересите и целите. Не казвам обаче да е за сметка на родителите - например не стойте да паразитирате до 30 г. у дома, а си вземете чантата и си търсете другъде късмета.
Често я имаме ситуацията на Авторката, където родителите без да искат изсмукват бъдещето на децата си, но още по-често имаме „деца“, които подяждат и изсмукват старините на родителите - нямаме право дори на апартаменти от тези родители и други екстри на готово - който си е изплащал апартамент, той може да си го продаде и да финансира например достойните си старини.
Затова мили родители - изгонете порастналите си деца ЗА ТЯХНО ДОБРО след завършване на средно образование и мили млади хора от бедни семейства - оправете първо себе си, после другите. Не случайно и Христос е казал „Ако имаш две ризи дай едната на ближния“ - вие имате една риза и предпочитате да останете голи, но да не кажете НЕ, а голи няма как да имате бъдеще.
Животът е голяма кучка към слабите - ако това вие не сте го разбрали вече, няма кой да ви помогне.
Важно е още човек да не се отказва и да има цели.

Не се стремете към дребни неща като покрив над главата и пълен хладилник, защото така цял живот ще се борите за тях, а си поставете цели много над това, за да имате винаги пълен хладилник и покрив над главата. Не се оставяйте хора да ви ограничават, да ви убеждават, че не можете, не знаете, нямало да стане, а се събирайте с успели и позитивни хора, коиот имат идеи как да стават нещата, не как да не стават.
Гледайте обективно на нещата. Ако един човек сам нищо не е постигнал и успял в живота, какъв съвет може да ви даде? Не товарете такива хора с идеите си и проблемите си дори да са собствените ви родители.

Вижте хората такива, каквито са. Обичайте ги такива каквито са - например родителите на Авторката може да не са ѝ осигурили на хляба мекото, но със сигурност са я обичали и са били грижовни родители. Несправянето им с живота не значи, че не са добри хора, но това не значи, че трябва да им давате последните си ризи. Знам, че е много трудно, но го правите за доброто на всички. Такива родители докато имат 300 лв. да преживяват не се хващат например на работа или не се задържат, а причини много.

Авторке - малко ти остава още.В деня след като в ръката ти попадне диплома за Средно образование ти трябва да знаеш, че ти остава 1 седмица най-много у дома. Ти като се махнеш и дори да не плащаш пари, ще облекчиш семейството си много, защото 1 гърло по-малко за хранене.
Това и при моите родители така стана - след като и двете се изнесохме, те дори спестиха много пари. Не се усещаш, но ти струваш всеки месец доста пари на вашите, които те нямат, затова да се махнеш и да си почнеш живота някъде е достатачно.
Не клякай и не давай пари на вашите дори да им вземат апартамента - знам че е трудно, но ти в случая избираш между родителите си и бъдещите си деца - замисли се по-скоро какъв стандарт искаш да осигуриш на децата си, а на родителите ти не ти е работа да им осигуряваш стандарт просто - ти си отговорност на родителите си, но не и обратното и съответно имаш отговорности - замисли се малко как да се измъкнеш от дъното, за да живееш добре и да живеят децата ти добре, за да не реве един ден дъщеря ти и да мисли за край на живота заради твоите бакии.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: ec6b61ce6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   2/16/18, напълно си права.
Когато завърших гимназия, моите родители бяха в много лошо финансово състояние. Изтеглиха кредит и ипотекираха апартамента, в който живеехме. Опитаха се да правят бизнес, но не потръгна, а те останаха заринати в дългове - ипотека и два потребителски кредита. Аз започнах работа от втори курс в университета, първоначално за други хора, после започнах свой бизнес, който обаче си беше в сферата на сивата икономика, защото не регистрирах фирма. Имах доста прилични доходи, например около 1200-1500 лв. месечно, което през 2007 г. си бяха доста пари. Грешката ми беше, че помагах на родителите си, изплащайки ипотечния кредит, пращайки им пари постоянно, защото те нямаха и 1 лев. Неусетно аз се скапвах от работа, в университета успехът ми падна (е, не драстично - завърших с диплома над 5), но се отдалечавах от мечтите си. Нямаше как да започна работа по специалността за малко пари, защото нямаше как да ми стигат дори за квартирата и консумативите, а камо ли да помагам на тях. Накрая избрах един компромисен вариант - спрях им издръжката почти изцяло, започнах работа не в града, в който исках, а на друго място - по специалността, но за по-прилична заплата. Родителите ми изкараха един гладен период на хляб и вода (пращах им към 100-150 лв. на месец и те други доходи нямаха) и след няколко месеца успяха да се справят и сами, намериха начин. Само че аз изгубих много други възможности за реализация, съсипах си здравето и нервната система. Вече успявам да се възстановя, по-добре съм, но искрено съжалявам за пропуснатите шансове и най-вече, че не успях да спестя пари, за да започна работа в голяма организация, където можеше да стартирам от по-ниско стъпало, но пък опитът ми щеше да е по-престижен (дали щеше да е по-добър - не знам, но престижен - със сигурност) и щеше да ми отвори повече врати.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: e28b93aecf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   От 2 до н 19 - не съжалявай за вече минали неща, защото не можеш да ги промениш, а просто пепел отгоре, взимаш си поуката и бъхтиш напред и само напред. Виновни да търсиш, да виниш себе си изобщо не е продуктивно - такъв ти е бил акълът тогава, така си постъпил, което тогава за теб е било правилно. Важното е човек да си види грешките и да се поправи, важно е човек да е вярен на себе си.
Много е тежко да знаеш, че близките ти изнемогват, а ти имаш 100 лв. настрани, човешко е да им ги дадеш, макар че не е правилно.
Още по-трудно става, когато вече си постигнал над среден стандарт, имаш шестцифрени суми на разположение, живееш повече от добре. Тук съм благодарна на съпруга ми, защото действително ако не беше той, аз щях отдавна да съм „клекнала“. Така че не сме от желязо, но е важно да не клякаме или поне да променим курса си като второто е най-болезнено и за близките, които са свикнали да разчитат на теб и в един момент са като отбито бебе. Отделно ти с тази помощ отнемаш достойнството на хората и отговорността им към собствения им живот.
Няма грешно и правилно докато човек има цели. Отклонения от пътя са възможни и не бива да се обвиняваме - важно е да видим грешките си и да се върнем отново в играта.
Ти си в играта! Не съжалявай за допълнителния опит, който ще те предпази от по-големи грешки в бъдеще - например има много добродушни хора от средностатистически семейства и без големи проблеми в живота, който над 40-50 г. стават поръчнители от добродушност и потъват в бедност - това е страшното.
Такъв е бащата на мой служител. Поръчител е на брат си, който взима 60 000 лв. кредити, които ги е изял и вложил в ремонти и коли, балове, екстри. Днес този кредит го обслужва поръчителят синът му, който работи допълнително и дори дава пари на сестра си, която почти не работи, а семейството на истинските кредитополучатели не работят и чат-пат се заемат за лукративна задача в строителството на черно за някоя седмица - после месеци шляене. Заради служителя си предложихме работа на неговите чичо и братовчеди, за да си изплащат кредита - ОТКАЗАХА и въпреки това нашия служител и баща му се събират с тези хора по празници - били им семейство. Ами при таткова семейтво врагове не ти трябват. И така от услуга към брат си, бащата на моя служител заробва и сина си, защото ги е страх банката да не им отнеме семейната къща, а и са прекалено честни, за да не плащат кредита. Благодарност? Никаква.
Така че внимавайте, включително с порастналите си деца един ден - след като сте ги отгледали и сте им дали хляба в ръцете се замислете за своите си старини, което означава дори да продадете семейното жилище и други имоти, за да живеете добре. Навън например бабите и дядковците, които просят, забравени от семейството си често имат имоти в центъра за стотици хиляди. Никога не съм разбирала защо тези хора не продадат това имущество приживе, за да живеят достойно. Ние като деца би следвало да насърчим дори родителите си да си продадат имотите и да живеят с тези пари, вместо на наш ред да се поробваме с грижа за стари и болни, за да водим после 10 години войни в съдилища за наследство. Животът сами си го правим много сложен. Мислете и за тези неща - как да осигурите среден стандарт на живот за себе си и семейството си, но и се научете да пускате децата си да се оправят сами в живота, не да ги държите на хранилка и вързани за вас до живот и за бога - не ставайте поръчители на никого - това разрушава и най-голямото родство.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: ec6b61ce6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

21.   От коментатор 17/19:

Н 2/20, права си :) Но човек понякога си мисли за тези неща. Отдавна не ми се беше случвало да се сещам за по-дълго, а и не съм толкова емоционална по принцип, но темата ме провокира. Разбира се, че все още съм в играта, просто винаги в живота си съм била максималист. Това, че не съм постигнала максимума, ме кара да работя още повече. Винаги ще съжалявам, че всичко в живота ми се случва по трудния начин, но за сметка на това знам, че това ме кара да ценя постигнатото много повече.

Надявам се авторката да не загуби много време в откриване на топлата вода. Дано след няколко години напише в темата колко по-добре се е развил животът й.

 
  ...

...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 87835d9879
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Здравейте! Минаха почти 4 години от поста и в действителност животът ми се разви в положителна насока. Първо започнах работа в един магазин, но първата седмица бях тотално зле. Треперех, правех тъпи грешки от неувереност и притеснение. Управителката постоянно ми крещеше на главата, аз в стремежа си да правя всичко максимално бързо и добре, правех само глупости. 6 месеца изкарах там, като бях станала най-бърза във всичко, но появеше ли се управителката, започвах да чупя, събарям, стрясках се дори като си чуех името. Същото се повтори и на другото ми работно място, където се задържах 1 година. Бързо навлязох в работата, но шибаното притеснение ми прецакваше всичко. Започнах да се справям добре и разбира се някои колеги веднага ги хвана яд, чувала съм неведнъж да злословят по мой адрес. Това много ме разстрои, пак станах непохватна, а те още повече ми се подиграваха, само да направех някоя малка грешка и веднага управителката знаеше за това. Започна и тя да ми се подиграва, а тя още в началото видя че имам проблем със социализацията. Както и да е, на това работно място срещнах любовта на живота ми. Заедно напуснахме, преместихме се в друг град, той има подобна съдба на моята. Общо взето и двамата нямаме подкрепа от родители. Работих 3 месеца и забременях. Най-голямото щастие в живота ми е вече на 7 месеца. За съжаление обаче все още съм онази малка мишчица, която няма смелост дори да проведе нормален разговор с някого. Нямаше как, отидох на психиатър и той констатира че имам социална фобия. Ще направя всичко по силите си да я преодолея, без да се налага да пия лекарства, макар че психиатъра настоява че в моя случай само това ще помогне. За съжаление травмите в училище са ми скапали психиката :(. Аз съм убедена в едно... Ще направя и невъзможното детето ми да не страда никога както мен, ще се старая и да не е презадоволено, но да вижда и двете страни на живота. За сега най-важно ми е да се излекувам, а по-натам обмислям да запиша висше.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: cc4ff818ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Хубаво е, че нещата се развиват в положителна посока за теб. Вече не си сама, имаш семейство, за което има смисъл да се бориш. И аз имам подобна социална фобия като теб, а в училище - същите проблеми. Всъщност това е съджата на много хора и ги белязва за цял живот. И аз никога не се чувствам на мястото си в работна обстановка или сред много хора. Но намерих мъж, който да ме обича и приема такава, каквато съм. В момента съм бременна и съм решена в бъдеще да се опитам да бъда най-добрата версия на себе си. Не взимай никакви лекарства, можеш и сама да се пребориш със страховете си. Бъди пример за силна жена на своите деца.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 60e51f6e36
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Отишли в малък град да работят, търсят работа там, взимат кредит, мизерстват и накрая децата плащат. Защо не са отишли в по-голям град? Имало е много неща, които могат да направят за себе си и за вас, но явно им е по-лесно да се самосъжаляваг.
И аз съм израстнала нямайки за храна, за джобни, слушайки как не можем да свързваме двата края, с тормоз в малък град, но се стегнах - учих, приеха ме в университет и заминах за София. С отличен успех взимах стипендии, а лятото - на бригада в Америка.
Вече са минали 10 години. Имам висока позиция и голяма заплата. Знам, че родителите ми сами са избирали мизерията и въобще не се замислям да им давам каквито и да било пари. Аз си знам колко труд положих, за да стигна до тук - труд, който те никога не са, защото така им е било по-лесно. Не им се чувствам длъжна, както те не са се чувствали длъжни да осигурят стандарт на децата си. Точка.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker