 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Къде греша?
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1798 пъти
На 25 години съм и животът ми гъмжи от любовни истории. Обичала съм. Обичали са ме. Но сега искам да създам семейство. Всъщност отдавна копнея за това. И все пак засега не съм успяла да го създам. Вярвам, че много жени са в моето положение - жени дори на 35-40 години. Аз съм млада, красива, 170 см, слаба, с голям естествен бюст, сексапилна, интелигентна, с висше образование, собствен бизнес, добра, лоялна. Имам собствен апартамент и кола. Общо взето в живота си се стремя към най-доброто. И въпреки всичко това - аз съм сама. Притежавам толкова много позитиви и съм сама. Разбира се има толкова много минали и настоящи кандидати за мен. Но аз не намирам човек, който да почувствам подходящ. На всеки нещо му липсва. Толкова по-несъвършени (така да ги нарека) жени си намериха мъже, ожениха се щастливо и пищно, пръсват си фейсбук профила от снимки на бебетата си, а аз оставам ей така - да си чакам и да си старея. Всеки ми казва "Как може точно пък ти да си сама дето си това, това и това..? ". Затова много обичам да казвам, че красотата, придобивките и успехите не са мерило за щастие. Да, може и да съм много и да съм постигнала много - но какво от това? Не мога с една наглед елементарна задача да се справя - да избера един от многото кандидати и да сме неземно щастливи като останалите.
Къде бъркам? Защо не съм готова? Аз вярвам, че ако не получавам нещо, то е само защото не съм готова за него. Моят вътрешен център/подсъзнание или нещо подобно - не е готов/о! Много ми се иска да променя това, само да знаех как. Това е като уроците в училище - не можеш да си платиш и знанията да се озоват в главата ти. Трябва сам да минеш през това и да се пребориш. Иначе няма как да научиш урока. Оказа се, че личния живот е много по-сложен от професионалния успех... Там поне си знам - ще вложа къртовски труд и постоянство и ще получа каквото искам. Но за създаване на семейство, този начин не върви... Не можеш да се скъсаш от срещи, сайтове и агенции за запознанства и това да ти гарантира успех. Правила съм го - до изтощение. Лично при мен не се получи, макар че мисля, че не е невъзможно. Явно моят проблем е друг. И аз знам отчасти какъв е... Най-напред - имам много високи очаквания за човека до себе си. Искам той да е по-добър от мен във всичко. Но тъй като аз съм много добра в много неща, летвата се качва високо и кандидатите намаляват... Не може само да изглежда добре! Не може само да е финансово стабилен! Не може да е само добър, умен и да има химия помежду ни! Искам всичко това в комплект! Искам точния за мен! Все пак аз предлагам всичко това в комплект насреща! Защо да не го получа и аз, както е справедливо? !
И ето затова си стоя самичка.
Вече съм си направо отегчена и обезсърчена. Направо отчаяна. И, повярвайте ми, не смятам, че проблемът е в многото ми изисквания. Според мен ако някой е истински готов - може да получи всичко това, което аз искам. Просто очевидно не съм готова и мисълта, че нямам власт, контрол над това - да го променя или поне не виждам как - ме кара да се чувствам наистина слаба и безпомощна. Как да се накарам да съм готова за този, с когото да съм щастлива цял живот? Какво е това изпитание в живота ми в момента и какво иска да ми каже? На какво иска да ме научи? Само да знаех! Ах... Само да знаех! Бих направила каквото е необходимо.
Когато съм се запитвала кое е най-голямото ми желание, какво най-много искам да постигна в живота си - съм си отговаряла, че това е да създам перфектното за мен семейство. А то започва с перфектния за мен съпруг. Съвсем категорично на второ място ми е постигането на професионални успехи. И въпреки това, напоследък засичам малко несъответствие. Добре - намерих едно момче, с което се влюбихме. Той отговаря на моите изисквания за външен вид, характер. Но не и на изискванията ми за материален статус. По-лошото е, не че е нормално младо момче без пари... Истински лошото е, че той не е амбициозен! Той няма желание да натрупа пари, за разлика от мен. Имам чувството, че ще трябва все аз да го нося на гръб. И ме е страх много от това и не бих искала да го допускам. Искам мъжът до мен да си е в мъжката роля. Най-малкото майка ми се оплаква толкова много от баща ми, че ни е отгледала сама с брат ми и прочее. Не искам да съм на нейното място! Не искам да се получи така и с мен. Старая се да се поуча от грешката ѝ. Защото тя е имала труден живот. Живот, изпълнен с усилия да направи и осигури всичко за децата си. А баща ми малко си лентяйстваше през цялото време и си почиваше. Да не говорим, че като бяхме много малки той я биеше. Мисля, че всичко това ме е накарало най-голямата ми мечта да бъде именно перфектното семейство. Такова, в което мъжът се грижи за семейството и поема по-голямата част от тежестите. Майка ми е много силен и добър човек, който цял живот се раздава. Аз приличам на нея. И на такива като нас ни е трудно да намерим достатъчно силен и достоен мъж. А тези, както ги нарекох "по-недостойни" жени, се изпоожениха и изпораждаха и мъжете на много от тях ги гледат, плащат, обичат... Защо на такива жени като мен и майка ми ни е трудно да се уреждаме по същия начин? Нима не заслужаваме?
Нека малко да конкретизирам нещата с пресни примери. Въпросното момче, с което се влюбихме, усети, че аз търся нещо различно и затова беше взел тежкото и за двама ни решение да се разделим. Аз приех решението му, без да оспорвам. Това ме нарани, но толкова много съм страдала и са ме наранявали, че не обърнах голямо внимание. Знам процедурата по страдане. И знам как да я олекотя максимално. Няма да обяснявам, че въпросното момче в момента ме търси отново и ми казва, че е сгрешил. Той е американец. Запознахме се в сайт и никога не сме се виждали наживо. В момента е кандидатствал за европейска виза и сигурно ще даде всичките си пари, които е спестявал, за да дойде до Европа да ме види. И повярвайте ми - имам истински чувства към него. Дори и в момента и знам, че са трайни. Но защо той се нае да идва чак сега? Защо не дойде по-рано? Къде беше тази инициативност преди? ! Когато ме караше аз да отивам... Че от къде на къде момичето - при това от България, ще го натовариш с финансовата тежест? ! Що за мъж е това? Ами то ако така започваме от сега, какво да очаквам за в бъдеще? Да ми е трудно цял живот. Да се оправям сама и да се храня и обличам от любов? Не мога отново да бъда същата към него. Може сега да се е наел да идва, но това са временни подвизи на активност. После ще е същата заспа. Не знам какво да правя с него. Или по-скоро знам, но не ми се иска.
Така. Следващ случай. Половин година след като се разделих с американеца, в живота ми се появи друг човек. Случаят обаче е аналогичен - външност и характер - окей. Обаче този човек е на 31 години, без кола и апартамент, харчещ всичките си пари за пътувания. Сега се чудя какво да го правя... Ами че толкова е тъпо да го возиш и да идва у вас да спи, че няма накъде... В случая не е спал у нас, но съм имала достатъчно и такива случаи. Ами какво може да ми предложи този човек? Любов, лоялност, мога да му имам доверие. Но къде ще живеем? Аз ли ще плащам всичко? Какво правим изобщо? Аз искам сериозно семейство, а не гадже. Не да си хабя времето! Искам развитие! Има такова парещо привличане между нас и това ще е вече 3-4 човек, на който съм показала нечовешка воля да не го докосна дори! Стоя си сама, прекрасна и сама и само някакви недостатъчни идват в живота ми! Не е ли жалко? Къде греша? Само ако знаех...
Някой може да каже, че са ми много високи изискванията. Но добре де - с грозен ли да бъда? Или с беден, който спокойно си стои в беднотията и не му пука? Или с някой паралия, на който не одобрявам характера, външността или годините? (Имала съм предостатъчно и такива възможности). Някои пък са млади, красиви, с пари и жажда за развитие, отговорни, но примерно ниски и малко пълни... Е...! Направо подигравка от страна на съдбата! А като знам, че тази съдба я определям и движа аз... Направо работата е "да плача ли, да се смея ли". Защо се наказвам така? Защо си го причинявам? Вярвам, че всичко в живота ми, съм го привлякла аз сама - всяко обстоятелство, човек, случка. Не вярвам във вината на другите. Тя винаги ще е в мен, защото аз съм предизвикала да ми се случи това. И в тази връзка, защо се наказвам така? Умът ми иска семейство, подсъзнанието ми иска неангажиращи, кратки и страстни забавления. Обаче с тях до кога? Има очевидно някаква аномалия вътре дълбоко в мен. Някакъв дисбаланс във вътрешния ми център. Който така жадно умът ми иска да възстанови, за да получи неговото. Казвам си като стигна до тук - трябва да си почина. Много се натоварвам. Трябва да се отпусна и да оставя нещата да се случват. Като ми иде да греша - да греша. Докато не дойде нещо друго в живота ми. Да бъда по течението - вечно изпитаната и валидна формула! Само че умът ми съвсем не е съгласен с това.
Ех, сложен ми се вижда моя казус. Исках да го опиша и да достигне до други хора, за да ми олекне поне малко. С нетърпение очаквам коментари.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: eb52d82f60 |
|
1. Не, не ВСИЧКО е под твоя контрол! И не, все още не си обичала! И не, НЕ СИ по-"достойна" от другите жени!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d7924a055b |
|
2. Мързелът си е мързел и тaкъв ще си бъде. Неaмбициозният също. Нaй- стрaшни сa онези, душевно мързеливите, но пък всичко знaещи, сaмо aкъл дa искaш от тях... сещaш се.
Нa твоятa възрaст мaлко мъже сa успели сaми дa постигнaт товa, което ти. Тези пък, които нa тaти нa гърбa, е, те сa свикнaли нaготово и не знaят кaкво е дa се бориш. Случи ли се дa ги удaри съдбaтa, клякaт и не се изпрaвят.
Внимaвaй с aмерикaнчето, беше им добрa дaлaверa нa бедни aмерикaнци дa си водят жени от източнa Европa, прaвят им големи зaстрaховки живот и нa някоя рaзходкa в плaнинa се случвa инцидент- беднaтa източно европейкa умрялa при нещaстен случaй.
Aмерикaнец ли ще е- сaмо БОГAТ. Дa си сигурнa, че нямa дa имa мaтериaлнa изгодa от теб.
Жaлкото и лошото при теб е, че не си склоннa нa компромиси и товaще ти стъжни интимният живот. Мъжете сa хорa кaто нaс, с техните положителни и отрицaтелни кaчествa.
Кaкво прaвим жените... влюбвaме се обикновено в мъжът, от който имaме нуждa. Товa е истинaтa. Ето, ти също търсиш тaкъв зa дa се влюбиш в него. Сaнтиментaлнaтa ромaнтичкa ще се влюби в беден уличен музикaнт, който и пее под терaсaтa, носи и цветя откъснaти от съседнaтa грaдинa, носи и препеченa филийкa с конфитюрa нa бaбa в леглото и т. н. Чaк след едно, две децa и много глaд и лишения ще зaпочне дa и нaкъртвa всичкaтa тaя "ромaнтикa".
Слaбaтa, зaвисимитa или тaзи, която е живялa в крaйнa бедност, ще се влюби в онзи, който ще я зaведе нa скъп ресторaнт, 5 звезден хотел, почивкa нa Борa Борa, ще и купи колa и т. н. Чaк след бебето/a ще рaзбере, че никогa не е имaлa думaтa зa нищо, че е нaпълно зaвисимa от нaстроениятa и желaниятa нa "принцът".
Първaтa, ромaнитчнaтa, може би ще срещне богaтaшът и ще се влюби в него.
Вторaтa ще копнее зa уличният музикaнт, който ще я слушa вперил сълзлив поглед в нея и ще слaгa нежно полско цвете в косaтa и.
Перфектни хорa нямa. Перфектни връзки нямa. Ние със съпругът ми когaто се срещнaхме бяхме кaто двa циклонa. И двaмaтa диви, непреклонни, безкомпромисни. И двaмaтa сме глезени децa, свикнaли родителите ни дa ни угaждaт зa всичко. Не, не сме били богaтaши, но той е изтърсaче след две много по- големи сестри, дето могaт дa му бъдaт мaйки, a мен сa ме чaкaли 9 год. моите родители.
Бързо сме сменяли гaджетa, зaщото не знaят кaк дa ни угодят, дa ни се въртят нa пети и предугaждaт желaниятa ни. Извън товa, всеки от двaмaтa търселе и всучко остaнaло, което пък ти си посочилa. Ей тaкивa сме били.
И се влюбихме един в друг. Ужaс! Щяхме дa се избием първaтa годинa. И не можем дa се рaзделим. Някaкъв aд беше, "без теб умирaм, с теб... ще те убия". Тaкa се чувствaхме.
И тaкa зaпочнaхa компромисите. Не можехме още дa говорим кaто нормaлните хорa, зaщото стигaхме до тaм, той крещи, aз бия или зaмерям с тежки и опaсни предмети ( няколко минути по- късно вкопчени в див секс).
Тa, 2- тa годинa беше нa компромисите. Но мaлки, всеки отстъпвa с по нещичко и дебне кaто хищник другият дaли отстъпи с нещичко и той. И тaкa, сaкън дa не се минем "дaй и ще дaм".
Чaк 3- тa годинa зaпочнaхме дa говорим спокойно. Обaче вече се бяхме попроменили. Тъй кaто преднaтa годинa с компромисите минa добре, никой не се опитa дa стъпи нa врaтa нa другият, рaзговорите веме се получaвaхa без цунaмитa.
И тaкa, след 3- тa годинa чaк ние вече не бяхме сaмо влюбени дивaнетa, вече се и обичaхме безумно много. Стигнaхме до шокирaщият зa всеки от нaс извод, че бихме си дaли който и дa е оргaн зa другият, включително сърцето. Че никой не искa дa живее без другият, че нaй- много от всичко искaхме дa изживеем животa си с другият.
Мaлко след товa фaлирaхме. Бяхме нa дъноте не, под него. Кaрa се с мен, дори в един момент си позволи дa ме обиждa, целтa му беше дa се рaзделим, че aз дa се "опрaвя" с някой по-"добър". Нaкрaя му нaбих еднa чиния в глaвaтa ( спомен от първaтa годинa, че тaкa чувa и рaзбирa безоткaзно) и му кaзaх, че ни мъртвa ще го остaвя.
Годинa по- късно бяхме отново нa върхa- зaедно. Мaлко след товa ми се случи нещо стрaшно. Беше неотлъчно до мен, всякa минутa, всякa секундa, когaто ревях, когaто пищях, когaто мрaзех всичко.
Тогaвa aз го гонех, обиждaх го... не си тръгнa, не ми отговори никогa, понесе и стоически цялaтa ми злъч, и с чиния не ме зaмери.
Скоро ще имaме годишнинa-16 г. Не е и никогa не е отговaрял нa моят "идеaл" зa мъж, нито пък aз нa неговият идеaл зa женa. Обaче сме си много повече.
Любовтa милa ми aвторке, когaто е споделенa, безусловнa, когaто обичaш душaтa нa. човекa, всичко друго се "ремонтирa" във времето. Ние се срещнaхме зaвършени егоисти, тирaни почти, сегa бих го последвaлa в aдa без дa се зaмискя и зa миг, знaм, че и той.
Живеем добе във всеки смисъл сегa, и се чувствaме още по- добре знaейки, че дори дa зaгубим "имaнетa", ще сме зaедно, aко единият се рaзболее, се нaложи дори дa бъде гледaн и обслужвaн кaто бебе, другият ще е тaм и ще го прaви с любов.
Е*aлa съм пaрите aвторке, нaли имaм НЕГО.
Кaкво търсиш ти- aмбициозен, нaпорист, мъж с цели зa които дa се бори. Aми имa ги, много сa. Но ти искaш дa е "готов", тогaвa пък виждaш aрогaнтният богaтaш. Мм... сигурно никой не ти го е кaзвaл, но с нaй- добро чувство и рaзбирaне зaщо, ще ти кaжa, че ти сaмaтa СИ aрогaнтнa. Не кaзвaм, че е съзнaтелно или лошо, и рaзбирaм, че товa чувство се е рaзвило нa принципa "щом aз от беднотиятa успях, що пък нa тия неспособни трябвa дa им слизaм нa нивото".
Просто ти зaбелязвaш в устроените мъже товa, което вече си и ти.
Кaкто бяхме и ние със съпругът ми. Сaмо че, не си дaвaш сметкa зa товa.
Кaзвaш, че искaш същото, което предлaгaш и тaкa трябвa дa бъде. Но зaпочни дa се aнaлизирaш сaмa и честно, зaщото ти не виждaш у себе си кaчествaтa, които обществото приемa зa отрицaтелни. Aрогaнтнотa нaпример не е зaдължително дa е лошо кaчество. Нa пръв поглед всички по- устроени мaтериaлно сa, но от колко пaнaирa сa връщaни тези хорa, колко сa губили и пaдaли по пътя, с колко aкули нa ден трябвa дa се борят, товa никой не знaе a и не питa. Сaмо опознaвaйки подобен, след кaто си спечелил доверие ще можеш дa видиш и отвъд.
В зaключение ще кaжa, проблемите ти сa двa според мен:
1. Нямaш прaвилнa оценкa зa себе си- бъди честнa ( със себе си)
2. Имaш проблем с доверието- нa първо време можеш дa симулирaш доверие, подaвaш точно толковa и точно тaкaвa информaция, кaквaто не те бъркa дa използвaт срещу теб и... докaто опознaеш мaлко повечко отсрещният.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: a33574c3f3 |
|
3. С тези товой очаквания,ще седиш дълго сама..Т рябва да нямаш очаквания,а човек се опознава с времето.На първо време е достатъчно да ти хареса визуално.Аз например винаги съм искала човек които да не пуши,сега съм точно с такъв човек,но просто съм го приела със всички негови неща,идеалното не съществува.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 21c75e0027 |
|
4. Знам една група момичета, които се молеха за женитба. Всички се омъжиха. Единствено от Бога и православната църква трябва да търсиш помощ. Там се правят такива молитви, ходят млади момичета, иди и питай.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1b56a76927 |
|
5. Признавам, че не го изчетох цялото, но като човек, който също дълго време е бил самотен, а после е намерил истинската любов, ще ти кажа, че не е добре тези успехи да ги изтъкваш прекалено много.
А и това, че имаш жилище и собствн бизнес по никакъв начин не те прави по-заслужаваща. Сама казваш, че хората и без собствени жилища и бизнес намират щастие и любов. Даже това, че имаш жилище и бизнес, може по-скоро да накара някой материалист да иска да е с теб, отколкото някой, който наистина те обича. Мъжете бихме предпочели по-скромни жени. Не казвам неуспешни, а такива, които не изтъкват, че са еди какви и че заслужават най-доброто, а видиш ли никога не го получават.
Това, че си красива също не бива да се изтъква, защото така сама себе си залъгваш, че някой трябва да те обича основно заради красотата ти.
Не, красотата е преходна, сега я имаш, след 10-20 г. няма да я имаш. Ако човекът е с теб само заради красотата ти, то тая връзка би била преходна, както и самата ти красота.
НАЙ-ВАЖНОТО: от собствен опит съм забелязал, че когато си промениш отношението към околните и към света като цяло, то промяната рефлектира върху теб самата. Например спри да мрънкаш как хората имали, пък ти нямаш. Радвай се за тях искрено. Всеки заслужава - и ти, и аз, и хората.
Спри да мрънкаш и срещу света, съдбата как не ти дава да среюнеш любовта. Тук има причина и следствие, само че ти бъркаш причината със следствието. Ти приемаш срещането на любовта като причина, а последващото щастие като следствие.
А то е обратното - щастието е причината, а срещането на любовта е следствието. В живота винаги е така - първо бъди благодарна на съдбата за това, че имаш кандидати, за това, че имаш желание да създадеш семейство, за мечтите си, но искрено, а после тя ще ти отвърне със събитие.
Между другото това, че сега не срещаш любовта, е следствие от твоето отношение към живота. Вместо да благодариш на живота, че ти преподава уроци, ти му се възмущаваш и така по закона за причината и следствието създаваш повод за ново разочарование и така се въртиш в омагьосан кръг. И всичко това става, защото бъркаш причината и следствието.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1ee6c99cc3 |
|
6. Ама, ти, сериозно ли??? Съжалявам, че ти го казвам, но с тези си претенции се приготви за дъъълги години в търсене на подходящия. Който би могъл да е герой от научно-фантастичен филм, евентуално. Приземи се, момее!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: ab5ef0bfc7 |
|
7. Много си смешна като си мислиш, че си перфектна. Познавам много красиви богати жени с висше образование, не си единствената, спокойно. Проблемът ти е в това, че не можеш да избираш както повечето млади хора. За трайна връзка се иска търпение, не очаквай на първа среща да си влюбена като луда. С времето ще разбереш, че човек се влюби в характера, а другите ти изисквания са подробности.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1d594473f1 |
|
8. Не са чак толкова сложни нещата всъщност, и да, можеш да имаш (почти) всичко, но не от всичко по много. Затова е важно да решиш кое е повече приоритет и кое по-малко. Например:
1. Тръпка (страст, химия). Имай предвид, (ако не го знаеш де), че намалява или даже изчезва след няколко години, особено като се появят бебета. Остава едно другарство.
2. Материално положение-тук има две неща-статус и потенциал. По-важно е мъжа да има потенциал-да е отговорен, да е амбициозен поне малко. Иначе може да има пари, но да ги пропилее.
3. Външен вид-също подлежи на промяна, но не прави компромис, ако не го харесваш изобщо.
4. Характер-важно е да имате (някои) общи интереси и занимания или поне потенциал за такива, както и сходен темперамент-домошари или пък купонджии.
5. Секс-свързан е с точка 1, но не само
За мен приоритетите са в следния ред-4, 2, 5, 3, 1.
Ако си харесаш момък и той теб, трябва да го приемеш такъв какъвто е, малки промени винаги са възможни, но големи не, така че не разчитай, че ще можеш да го промениш кардинално в някоя област. Това ти го казвам, защото смятам, че обичаш да опитваш и да изискваш, предвид амбициозния си характер. И разбира се е важно и той да иска семейство и деца.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 6e288206b3 |
|
9. Ти завиждаш на приятелките си, но я си помисли, би ли се омъжила за някой от техните мъже? Не, нали! Във всеки един от тях ти би намерила куп непреодолими недостатъци. А приятелките ти са се оженили за мъжете си. Прави си изводите - такова животно, каквото търсиш - няма!
А представи си, че Господ те накаже, сбъдне желанията ти и ти намери такъв мъж, какъвто искаш. Ами вие постоянно ще се карате, като два остри камъка, това ще е истинска мъка.
Тъй че - по-кротко, по-смирено, смирение ти липсва. И може би мъж, който да те търпи с цялата твоя агресивност, някой по-кротък от теб (красотата, според мен, въобще няма значение). Успех!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: bc1037ac05 |
|
10. Ми ти сама си си отговорила на въпроса. Не ти се случва, защото не си готова. Не си готова, защото не си се променила. Промени това, което очакваш, и ще станеш готова да получиш това, от което имаш нужда. Ти очакваш перфектен мъж. То едно, че няма, и второ - малко високомерно е да очакваш, че ако има, ще е за теб. Може би пък именно защото заслужаваш, Вселената иска да ти отреди мъж по правилния начин. А правилния начин е да се влиза във връзка по любов, а не по съображения и с отмятане на критерии. Ти искаш семейство, ама не искаш да се влюбиш, искаш перфектния. За какво ти е. Ако все пак трябва да подбираш, промени и критериите - живее се с добър човек, не с красивия му задник, дебелия портфейл, социалния статус, дар словото му. Хубаво и интересно е, но за хубав живот трябва другар.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0b442e0e0d |
|
11. Може би поставяш всичко в калъп и не търсиш толкова любовта, колкото всичко да е перфектно според твоите виждания. Има една фраза и тя е, че "любовта е сляпа", може да мислиш дълго по този въпрос.
Ти искаш висок, красив, с чувство за хумор, материално подсигурен и амбициозен за нови материални придобивки, с добър за теб характер. Искаш да създадете перфектното семейство и всички да ви се възхищават, да пускаш снимки в социалните мрежи и всички да мислят колко сте щастливи. Чудиш се защо на по-грозни и необразовани твои познати и приятелки им е провървяло с мъжете, а на теб с всички тези прекрасни характеристики - не. Ти няма как да видиш първопричините, няма как и никой пишещ тук да ти ги каже, защото хората виждат само последствието от дадена причина, а не и всичко.
Пробвай с регресия при някой специалист, може и да помогне, а и какво имаш да губиш... освен времето и това, че старостта и смъртта бавно пълзят към теб.
Постно е човешкото мислене - да се изуча, да направя кариера, да създам семейство, да отгледам деца, да се пенсионирам и да умра.
Хареса ми онзи от твоята история, който не пестял ами живеел ден за ден и пътувал, такъв човек никога не би могъл да бъде с теб, защото той обича свободата повече от е**то и не би искал да изживее живота си като средностатистическия човек. :)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0f8c23672a |
|
12. Да ти го кажа аз, че другите го спестяват - брачния живот не е цветя и рози. Тези, които ги гледаш, че са по-невзрачни и имат семейства не си свиркат щастливо, а се борят ежедневно за това, което имат - ядосват се, плачат понякога, примиряват се с някои неща. Бракът е преди всичко компромис - оженили се и заживели дълго и щастливо го има само в приказките. Има сполучливи бракове, но дори те преминават през тежки периоди. А ти си перфекционистка - искаш всичко и го искаш сега - няма да го получиш, защото и никой друг не го е получил. Можеш да бъдеш максималистка само, когато си сама, когато сте двама или повече се съобразяваш с останалите и това не се получава от само себе си, а е част от сделката. Пълно щастие няма. И накрая - обичаш някого не заради това, което ти дава, а понякога просто така - защото е човек, като теб и споделя пътя ти.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 4529f950ff |
|
14. Извинявай, но от това, което виждам ми изглеждаш ПОСРЕДСТВЕН човек, който няма очи за чувствата, а само за визуалното.
И какво ако не е "перфектен" като тебе? Извинявай, ти можеш да си много хубава и с богат набор от успехи, ама като се фукаш постоянно с това, вече ми ставаш противна, а даже не те познавам. Ние, мъжете обичаме малко скромни жени, да са самоуверени, но да не го показват постоянно! Няма нищо по хубаво от жена, която си знае цената, но не я изтъква непрестанно!
Второ, какви са тия изисквания? Ти сигурно си от жени, които си правят списък за външния вид на мъжа - задължително да е с еди колко си плочки, с черна коса, сини очи, ръст не по-малко от 1. 85 и т. н.! Това е просто ужасно, ненавиждам такива жени. Не съм казал да тръгнеш с първия плужек, ама и ти ще остарееш и ще се износиш, затова занижи малко изискванията, да не търсиш Мистър Свят? И какво, ако не е забогатял още, но има амбиции и е трудолюбиво момче - и тогава ли ще го отблъснеш само защото няма определена сума пари в сметката си?
И аз искам Памела или някоя друга яка скандинавка и то с пари, ама няма... само като ти види някой изискванията, ще му се догади!
ЛЮБО
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: a5f9d0a56e |
|
15. Значи искаш мъж, по-добър от теб във всяко отношение.
Логично следва въпроса - ако той е по-добър от теб във всичко, защо да е с теб, която си по-лоша от него във всичко, а да не е с някоя, която му е поне на нивото или по-добра?
А, де?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: ed27203e56 |
|
16. Ти търсиш Леонардо ди Каприо, ама той преметна дузина 20 годишни топ-модели преди да предложи на последната, и не се знае колко ще изкарат. Още не е късно да промениш нещо, но ако и след 5 години си още в същата ситуация вече си бита карта.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e7ea15765d |
|
17. Къде грешиш ли? В преценката за себе си и света. Отпусни се, слез на земята, търси сродна душа, не колега.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 7303300034 |
|
18. Задаваш прекалено лесен въпрос, на който не искаш да си отговориш сама и да си отвориш очите. Първо си материалистка, второ си повърхностна, и трето самовлюбена. Ти си егоист отвсякъде.
Още по-лошото е, че имаш някаква странна представа, направо си си го нарисувала перфектния и го чакаш, но такъв не съществува! Най-лошото нещо на света е да имаш някакви големи очаквания, а твоите не са нито големи нито огромни, а са извънземни! Сори ама докато мислиш за паричките и външната красота няма да срещнеш нито един приятен мъж.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: e046d3fe60 |
|
19. ОТ АВТОРКАТА: Благодаря на всички за коментарите - лоши и хубави. Определено смятам някои от изказванията за находки. Аз обаче пак се вкарах в казус.
ДА ЗАМИНА ЛИ, ЗА ДА БЪДА БЛИЗО ДО НЕГО?
Непосредствено след като написах тази публикация се сгаджосах с точно такъв мъж, какъвто търсих. Само две неща в него не са каквито ги търсих, но са от пренебрежимите. Влюбих се ужасно и непоправимо. Аз съм агресивна и огнена, той е тих лед. Направих супер много компромиси, за да остана с него и чрез него видях толкова много грешки в себе си и толкова ме промени. Това е от онези моменти, в които каквото и да стори този човек, ти продължаваш да го обичаш.
Само че сме на разстояние!!!
Той е от друга държава и ангажиментите и на двама ни не ни позволяват да сме заедно, а той не е от хората които поддържат виртуална връзка и доста ме изцеди с неактивността си. Почти не ми пише, но не ме и оставя. Като му пиша, ми отговаря. Аз знам, че той чака по-подходящ момент. В началото откачах. Опитах се много пъти да се разделя с него (а може би и той с мен), но не успях! Светът без него е като смъртта. В началото аз правих постоянно скандали. В началото той ми отговаряше сравнително неутрално. После започна игнор-а... А хем не ме оставя! Направо да откачи човек като мен! Намерих си ужасния майстор. И, както обикновено в любовта, дори болката е сладка, когато е причинена от него.
Изцяло променям в момента плановете си. Загърбвам бизнеса засега и до половин година ще отида да живея в тази друга държава в близък до него град. Ще си намеря работа и квартира. Трябва да науча езика. Ще е трудно и натоварено известно време.
Но дори смятам да не му кажа в началото! Мисля чак като се установя там нормално, да му кажа, че между другото съм се преместила да живея случайно до него. 3-6 месеца след като съм заживяла там.
Той е най-прекрасния, най-добър и мил джентълмен, когото познавам. Сигурно пак ще ме хулят коментаторите тук хаха - че съм повърхностна, лекомислена романтичка... Но не мога да не преследвам щастието си - всичко друго ми се струва напълно безсмислено. Покрай мен продължава да има всякакви кандидати. Рина ги с лопата (: Толкова лесно може да ми бъде с много от тях. Но никога не бих ги избрала. Първо винаги избира моето сърце.
Сигурно някой ден ще си задавам въпроса защо толкова усложних живота си. Хаосът навън, говори за хаос вътре в мен.
Надявам се да успея да замина и да се установя на новото място и да имам шанс за нормално протичане на връзка с Prince Charming... Много от вас казаха не е възможно това, не е възможно онова... Аз съм непоправима оптимистка и вярвам! Вярвам в щастието и че то е възможно. Затова и гоня щастието до дупка.
Нямам представа дали след половин година нещата ще са ок и ще замина. Но мога само да си мечтая засега. И как ли ще приеме той поредното шокиращо нещо, което съм направила. Не отивам там за да се женя за него. Отивам, за да ПРОВЕРЯ дали тази връзка ще я бъде. Не искам да му кажа сега и да се почувства ангажиран. Ужасно тежки премеждия засега търпим... Цяло чудо е, че 8-9 месеца още се боря за тази връзка предвид моята непостоянност и избухлив нрав и безкомпромисност.
Кажете ми какво смятате? Да замина, или не? Защо?
Дано не останете с впечатлението, че го преследвам - аз съм го питала много пъти - ако не иска да е с мен - да ми каже! Но никога не ми го каза... Толкова е стабилен и уравновесен (обожавам го, аз съм обратното на стабилност и това, че той е такъв, че притежава плюсове, които аз не - ме разтапя). Аз съм готова, ако той каже - на разстояние сме, няма да стане, да се откажем - готова съм! Ще го превъзмогна! Но това, че той никога не слага край... а аз не мога да сложа край също... Дали ще се ужаси, че съм се преместила или ще е безкрайно щастлив - нямам търпение да видя реакцията му. Но скъпо ще си платя, докато стигна до този момент... Всеки ден уча езика и мисля за него. Докато той е повече в "тук и сега" (което за мен е там, далече) - едно от поредните му плюсове пред мен - знам, че за пореден път е прав.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
