Сама без любимия човек! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Сама без любимия човек!
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 4939 пъти
Здравейте, искам да споделя моята история от моят живот, като се надявам че малко ще ми олекне на душата. Преди повече от 1г и 6 месеца си отиде завинаги моят съпруг. Опустя душата ми. Изведнъж се срути огромната кула която бяхме градили заедно, а беше толкова красива. Животът ми премина като пясък през пръсти. Никога не очаквах такава внезапна смърт, никога не съм си и помисляла, че по този начин ще се разделя с моят любим съпруг, които ми беше преди всичко най-големият приятел в живота ми.

Липсва ми много, нямам думи с които да изкажа болката си, времето минава, но на мен не ми става по добре, напротив дори се чувствам с всеки изминал ден по зле. Не знам как ще живея за напред. Самота и само самота и живея с хубавите спомени за него. Ходя и обикалям навсякъде където сме били заедно и все се взирам доно някъде го видя, но уви.

Вярвам много в отвъдното и си мисля, че той винаги е с мен и ми помага навсякъде. Дано наистина да е така. За много хора може би е смешно това, но мен ме крепи тази моя вяра и все си мисля че ние завинаги ще останем заедно във вечността нищо, че той си отиде по рано от мен.

В живота е така не можем всички заедно да си тръгнем от този свят, но господ е велик и той никога не разделя хората които са се обичали истински завинаги, те остават заедно завинаги във вечността!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 8 месеца
hash: 6b01475360
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

1.   Първо - приемете най-искрените ми съболезнования за загубата. В действителност нещата стоят малко по-различно от начина по който си ги представяте, но може да се каже, че вече започвате да прозирате истината "с едното око"... За съжаление обаче, приживе едва ли ще имате недвусмислен и ясно доловим за Вас контакт със съпруга си (освен чрез специални методи).

Да, съществуването на съзнанието не приключва със (физическата) смърт, нито разделите са "завинаги".
Използвайте болката си за да се поинтересувате и да си изясните тези неща, подобно на сърфист, който "яхва вълната" за да се придвижи с нея напред. Можете да започнете с книгите д-р Майкъл Нютън и Реймънд Муди, след това да се обърнете към древните източни учения или трансперсоналната психология, и да установите, че... всичко е отдавна известно, и истините са едни и същи, само че изказани през различните епохи по различен начин, с различни метафори и терминологии.

Добре е да се постараете да натрупате и личен преживелищен опит, един вид "практически курс" едновременно с теоретичното запознаване. Можете да започнете с холотропно дишане (ребъртинг) сесии, хипноза и т.н., да пробвате хипнотична регресия, ЖМП-сесия и пр.

Поздрави, кураж и успешно духовно развитие!
Опитайте се да се освободите от болката и опасенията си - те с нищо не Ви помагат...

Ray

 
  ...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 74e738980e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Много тъжно..много съжалявам за загубата Ви. Щом вярата Ви помага, не се отказвайте от нея. Когато двама души са се обичали истински, дори и след смъртта на единия любовта не си отива. Бъдете силна и продължете живота си. Желая Ви много успех и кураж!

 
  ...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: d1a09da782
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Уважаема Госпожо,

Съжалявам за това, което преживявате. Същевременно с това и мисля, че сте една от малкото щастливи жени, срещнали истинска любов. Повярвайте ми, това е изключително рядко. Много хора се женят, омъжват, почти всички, но една малка част намират истинската любов в брака!

Вие сте имали щастието да бъдете щастливи заедно, свободни. Това е дар, който съдбата ви е отнела, но намерете сили да благодарите всеки ден за преживяното. Това, което се случва, е изпитание за вас. Посветете се на децата си, изживейте остатъка от живота си в името на този Мъж, огрял живота си, живейта така, все едно той е невидимо присъствие отново и отново до вас. А то е така. Уверявам ви, душата остава. Чувствала съм това- силна енергия,която те ''блъска'' и от която прилошава- толкова е силно лъчението й. Знам,че това, което ще ви кажа последно, звучи грубо, но е жестоката истина, която забравяме- всички сме смъртни, след Н- години ще се срещнем пак с нашите близки, нека не живеем в мъка така, все едно те са смъртните, а ние оставаме безсмъртни на Земята за вечни времена. Пожелавам ви успокоение!

 
  ... горе^
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 9914ec6667
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Мила Госпожо, първо искам да ви изкажа най-искрените си съболезнования! Личи си , че сте добра и честна натура ,обичала много съпруга си! Но, моят съвет е-не слушайте глупостите на съвет №1 за източните философии ,те може само да ви объркат ! Ако,имате нужда от подкрепа и успокоение обърнете се към Християнството ,все пак българите сме християни !Най-добре споделете мъката си със Свещеник-той ще ви съветва и успокои! Молете се за съпруга си! Знам, загубата е много тежка , но намерете сили да живеете!

 
  ...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 04591e5079
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Нека и аз изкажа дълбоките си съболезнования госпожо и наистина смятам (без да засягам никого), но съвета на номер 1 е доста объркващ.По-скоро смятам че вие не се нуждаете от хипнози терапий и т.н. защото вие самата сте достатъчно духовно извисена личност (четейки последния абзац).Много точно сте намерили смисъла на живота , а именно че вие сте заедно ,душевно той не ви е напуснал и винаги ще сте заедно. Вярвам че ще изживеете живота си достойно и достойно ще се срещнете отново на едно прекрасно място, където ако сме живели праведно душите ни намират покой.

 
  ...


...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: d8e4fe13a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   И аз съжалявам и мога само да си представям колко е тежко, въпреки, че не го пожелавам на никого.
Моят съвет е - търсете удоволствието от живота, защото вие сте тук и сега, а и колкото и банално да звучи съпругът ви където и да е , надали би желал такъв живот за Вас.

Сиурна съм. че сте прекрасен човек, който заслужава да му се случват само хубави неща.

Прегръщам Ви,

Бамби

 
  ... горе^
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 853f69b867
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Много съжалявам за загубата Ви.
Загубих и аз много близки хора за по-малко от година и отчасти мога да си представя как се чувствате.
Не мога да Ви посъветвам, защото аз самата не съм открила още начина да намаля болката.
Преди доста години бях в кома за известно време и смея да твърдя, че животът определено не е само физическа величина. Не искам да навлизам в подробности, тъй като самата аз не мога да открия отговорите и в мен съществува една дългогодишна борба между разум, логика и ...спомени! Много ми се ще да вярвам в нещата, които са написани в коментар №1, но както казваше дядо ми - "Никой не се е "върнал" от там, че да ни каже как е!"
Желая Ви от все сърце много сила и кураж!


Холи

 
  ...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 267c211cfe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   До автора: Госпожо, разбирам Ви напълно, болката е силна , а близкия човек -непрежалим! Остава да се надяваме, че има друг , по-добър свят и те отиват там.
А в тежките мигове слизат и са до нас, за да ни утешат, за да ни посъветват, за да ни поведът по трудния път на живота.
Светла му памет!

До №5. Моля да бъдете малко по умерена в изказванията си. Не знам какви глпости прочетохте в коментара на Ray , но съм напълно съгласна с написаното от него.
Но явно вие не правите никаква разлика между религия и духовност.

Духовното преживяване е нещо дълбоко и лично, то е следствие на пряката връзка между отделния човек и космическото съзнание. Мистиците са хора , които имат пряк достъп до духовния свят, те не се нуждаят от храм или от някакво конкретно място, за да постигнат уединение........, не се нуждаят от йерархия, от организация. Всичко е в тях самите, в техните тела и преживявания. Истинските духовни преживявания се появяват в мистичните или монашески клонове на религията, когато хората медитират.Докато религията преди всичко е властова организация. Когато имаме организирана религия, често се губи връзката с духовните преживявания. Тази религия се занимва повече с политика, власт, собственост и по-малко с истинска духовност.........

Тя се стреми да обедини в сферата на своето влияние една група от хора и да ги противопостави на други групи
/ в случая/. Иначе казано , тя разделя света а не го обединява.
Днес ние не се нуждаем от религия, а от духовност.

 
  ...
преди: 13 години, 8 месеца
hash: 6b01475360
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Скъпа Холи, това че "Никой не се е "върнал" от там, че да ни каже как е!" би могло да бъде, разбира се, гледна точка единствено на хора, които наистина не са се докосвали до тези неща, камо ли да са ги търсили съзнателно. Но ти си се "връщала" - била си в кома!?
Освен това съм се опитал да дам на авторката напътствия как постепенно (без особен стрес, който само предизвиква отхвърляне) да се запознае с нещата.
Преди време тук писах по въпроса:
http://spodeli.net/6/story-8118.html
и смятам, че авторката на онази тема в една или друга степен разбра и прие нещата, след първоначалното им отхвърляне и въпреки болката си...

Естествено, ако под "връщане" разбираме загиване на физическото тяло, което да достигне до определена степен на разложение, а след това да се върне отново към живот - това не е по силите на "обикновения" човек, а само на много напреднали учители (няколко такива случаи са описани в книгите "Автобиография на един йогин" от Парамаханса Йогананда и "Живот сред хималайските учители" от Свами Рама).

Уверявам те, че надникването в духовния свят е напълно възможно, при това без физическото тяло и грам да пострада. Почти ежесемесечно в кабинета ми връщам хора, и разказите им напълно потвърждават описаното в книгите на д-р Майкъл Нютън. При това немалко "заклети християни" като №5 са си тръгвали силно изненадани от преживяното...

Много ще ми е интересно, а надявам се и на останалите, ако се опиташ подробно да ни разкажеш твоите спомени от комата!

С уважение: Ray

 
  ... горе^
преди: 13 години, 7 месеца
hash: 2c030aac62
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Преди 11 години почина съпругът ми, аз бях само на 40 години, с три деца. Мислех, че живота за мен вече е свършил - безработица, безпаричие - в един момент бях решила да си сложа край на живота и мъченията. Но винаги си мислех за децата - ами ако и аз си отида, кой ще ги погледне? Най-малкото бе на 9 години. Сама се мъчех да си дам сили /не получих подкрепа нито от близки, нито от роднини - майка, баща, защото мъжът ми злоупотребяваше с алкохол, откакто го съкратиха и остана без работа/. Вече 11 години тегля, в името на децата. Ако за нещо съжалявам, то е че не приех предложенията да се събера с някой мъж и да сложа ново начало, можеше пък и да сполуча. Мъката и болката продължават, но най-ме боли, че не получавам и най-малка благодарност от децата, че за 11 години не ги оставих гладни, на тъмно,...Непрекъснато ми се казва, на този му купили кола, на оня апартамент...Дори веднъж сина ми се обърна с думите: "Не му е майката да ги народиш един куп деца, като си некадърна да им купиш по една кола, жилище и да им дадеш пари за някакъв бизнес!". Мисля, че болката ти е голяма и няма да мине, но не прави грешка като мен и не оставай сама - децата никога не са благодарни, както казват по-старите - те са ни най-големите врагове! Въпреки всичко и тримата са при мен - няма /а и не искат/ да си излизат - баща им бил правил апартамента за тях и така си нося товара ...Така че ако някой ти предложи съжителство, не отказвай, съпругът ти и много добър да е бил, и да си го обичала, ти няма да го забравиш, но поне няма през нощта да броиш като мен звездите, да те убива самотата /много е тежко/,повярвай ми, от опит ти го казвам. Желая ти всичко хубаво!

 
  ...

...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 5014e7b06e
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   И аз изгубих преди 2 месеца съпруга си внезапно. Животът ни беше прекрасен!
Незнам как ще продължа, въпреки че детето ме подкрепя изцяло и е неотлъчно с мен. Трябва да продължа заради него, но ми е много тежко.
Търся рецептата... как се живее с такава болка...

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: abd8729f44
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Най-истински е първият коментар. Безсмъртни са душите ни, не телата. Рано или късно се срещаме с тези, които сме обичали. Има един Бог-Създател, помнете това и всички ние сме неразривно свързани с Него. Всеки може да има вяра и в Христос, и в Буда, и в Аллах и в Зевс ако щете. Земният живот, като че ли е съществувал и преди тях. Просто приемете връзката на душите, не на телата с Всевишния Създател. С всеки наш следващ живот на Земята, а тя оказва се не е лесно място за живеене, ние ставаме все по съвършенни и се приближаваме към Него. Желая Ви просветление.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 7e2e366ca6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Постът е стар, но все пак за хората, които ще го прочетат ще коментирам и аз. Съболезнованията си изказвам първо. Поздрави на Ray, бих казала същите неща. Да, много боли, но ако имахме малко по-дълбок поглед върху човешкото съществуване, щяхме да гледаме по-друг начин на смъртта. Църквата, желяща да ни държи в страх и ужас, си е постигнала своето. Но ето, че всичко се променя, макар и бавно, и ние започваме да се събуждаме постепенно.
Освен невероятните книги на Майкъл Нютън и останалите посочени, ми се иска да спомена една книга на Александър Свияш, която хвърля интересна светлина върху причината/поводът за съвместното съжителство, независимо дали е с брак или не - 'Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска'. Смятам възгледът му за ценен, а и се среща и при други автори, макар с малко по-различен акцент.
Един такъв момент на внезапна смърт на близък е много подходящ за навлизане в себе си и всъщност шансът за израстване е огромен. Ние не сме на тази планета само да ядем и да отделяме преработената храна, като междувременно консумираме каквото ни попадне пред очите.
Може да е казвано милиони пъти, но ние не сме тяло, което има душа, а душа, която има тяло...

Soul

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker