 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Разделена на две
преди: 3 месеца, 29 дни, прочетена 560 пъти
Здравейте! Ето я и моята история: аз съм на 21 години -дъщеря на двама прекрасни родители. Те, обаче, за съжаление вече на са заедно-пътищата им се разделиха. Докато растях никога не съм ги чула да се скарат дори за нещо безобидно. Обичаха се и показваха любовта си. Всичко беше наред докато майка ми не реши да замине за Гърция преди 5 години, за да работи.
Първоначално намеренията и бяха добри-искаше да праща пари, за да спретнем къщата, където живея и сега. Но с течение на времето се прибираше все по-рядко при нас. Още първата година поиска развод от татко и се омъжи несполучливо за един грък, вероятно заслепена от пари. Една седмица по-късно вече не искаше и да чуе за него и се върна в България, за да му избяга. Последва отново събиране с татко. По това време аз бях много огорчена от нея. Постарах се да и покажа, че не одобрявам това, което прави с нас (визирам мен и баща ми) като и правех живота черен, за да си отмъстя. Но и този период отмина.
Беше спечелила доверието ни отново. Нещата си дойдоха на мястото, докато не реши, че пак ще ходи на Гърция да работи. И така няколко години-идваше си за по 10 дни 2 пъти в годината, но уж всичко си беше наред. Татко я чакаше. Чувахме се по телефона веднъж, два пъти на седмица. По едно време тя започна да се обажда все по-рядко. Татко започна да се притеснява, че отново има нещо (все пак са живяли като семейство 15 години и си я познаваше). Оказа се прав. Майка ми се прибра и се държеше студено,макар че до преди 10-тина дни, когато ги слушах по телефона твърдеше, че няма нищо и че го обича.
Когато бяхме само двете ми сподели, че имала връзка там с друг човек от година и че няма намерения да се прибира някога отново да живее в България. Беше лъгала баща ми доста време и доста пъти. Той и се дразни много в момента и още има чувства към нея след толкова лъжи от нейна страна.
Тя пък ще се омъжва за 3-ти път и е толкова щастлива. Държи се като тийнейджърка-толкова е влюбена и изпипва всеки детайл по сватбата си, сякаш никога не е била булка. Запозна ме с човека, който е до нея в момента и аз смятам, че е много свестен мъж. Тя ме кани няколко пъти да ходя при нея, за да видя семейството, което има сега. Татко, обаче не ме пуска. Дали от ревност, или от мъка-не мога да кажа със сигурност. За нея аз съм и дъщеря и винаги ще си остане така. Помага ми много финансово, тъй като вече съм студентка втора година, но никога я няма като някой, който можеш да помолиш за съвет. Баща ми е винаги до мен за какъвто и проблем да е ставало въпрос.
Разбирам майка ми, щом не е щастлива вече с татко -има право да търси щастието, което иска. Но ми е болно за него, защото е сам и наранен. Искам да се разберат и да мога да ходя за по 1 седмица при майка в Гърция, но на този етап е невъзможно. Разговорите не помагат. Тъпчем все на едно място. А от цялата история в центъра аз съм сама. Дърпат ме - единият към него, другият също и не зная кога ще мине всичко.
Искам само разбирателство и спокойствие!
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Кажи на баща си:
Тате, време е да си намериш някоя жена, ей тъй.... да
излизаш с нея, да се разтоварваш. Нали виждаш,
с майка всичко вече свърши. Майка ти да ти праща
пари. Това е по важно засега за тебе.
2. Миличка, много комфузна ситуация! Това са твойте родители - ти си ги познаваш най - добре! Не си малка и виждаш, че само с диалог не върви! Майка ти може би си е имала причина да си намери друг! А баща ти може би си има причина да не те поска. Като искаш спокойствие направи си го! Ако се вайкаш и не действаш нищо няма да стане! А какво да правиш - ти решаваш, пак казвам това са твоите родители!
3. Много тъжничко ми стана като прочетох историята ти! Дори не ми се иска да си представям как се чуства баща ти.Аз също съм на 21 години и в моето семейство стана горе долу така, само че преди доста години. Милата ми майчица... колко и беше трудно само ако знаеш,беше се поболяла. Само че сега Тя намери Човека и е по щастлива от всякога. Пожелавам го и на баща ти! А колкото до теб... послушай сърцето си! Аз поне мисля, че ако заминеш при майка ти,на баща ти ще му е голяма мъка. А ако не отидеш, дали майка ти ще страда толкова много, колкото той ?! Успех, момиче!
|
|
|
|
|
|
|
