|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Моля Ви за помощ
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1265 пъти
Здравейте. Името ми е Милен. На 24 години съм от град София. Благодаря предварително на всички, най-вече на създателите на този сайт. Тук е последната ми надежда да открия светлината в тунела. Ситуацията е следната:
Родителите ми упражняват психически тормоз над мен. Отнасят се с мен като с куче(меко казано). Постоянно ме унижават (най-вече пред външни хора). Карат ме да се чувствам неудобно, да се срамувам от себе си все едно че съм изрод. Тъпчат ме непрестанно. Смазват самочувствието ми във всеки удобен момент. Постоянно съм тъжен. Лягам си с молитва да не се събудя на другия ден, но уви. И оня свят не ме иска. Натрапват ми постоянно чувство за вина за абсолютно всичко. Всеки ден ми казват как нищо не става от мен. Каквото и да се опитам да направя никога не чувам думите "браво сине". Винаги аз съм им виновен за всичко. Разбирам, че безпаричието ги изнервя. Опитвал съм да говоря с тях по всякакъв начин, но без резултат. Нямам приятели. За приятелка дума да не става. Със сълзи съм ги молил да ме чуят, с викове караници съм опитвал, със писмена форма съм пробвал, но уви. Никога не сме вечеряли заедно. Нищо не сме правили нищо заедно, като семейство(освен скандалите). Имах една сериозна приятелка. В тях видях за пръв път какво е да вечеря цялото семейство заедно. Моите родители направиха и невъзможното да ни разделят. Самотата ме убива малко по малко. Баща ми 10 години не живя с нас. Имаше некви други мъже ама за кратко всичките(ама тва е друга тема). Бягал съм от нас, но на улицата не се живее. Роднините ми вярват на наще, съответно отказват да ми повярват камоли да ми помогнат. Регистрирах се в някви сайтове за запознанства, но все едно че усещат когато се зачатя с някое момиче и развалят всичко. Работих на една бензиностанция-там установих че отношенията ми вкъщи оказват влияние и хората ми се подиграват(все едно че съм си в нас) и напуснах. Когато ме смачкат психически и ми се насълзят очите и наведа глава отивайки си в мойта стая, сякаш това им доставя удоволствие и си лягат с усмивка. Другото което е не разбирам защо когато говорят с мен(викат) постоянно се опипват по...
Има още милиони случки, но вече ми се плаче много и ще ги спестя... Не ми се живее. Незнам дали някой е бил в подобна ситуация, но ако е бил ще се радвам да каже изход има ли или да действам по моя си план(да си направя бесило и сложа край). Зодия овен съм. По принцип съм борбена личност но вече 24 години без успех. Писна ми. Уморих се. Май няма смисъл. Започвам истински да вярвам, че никой не се връща от отвъдното, защото е по хубаво там. Написал съм автобиографична книга за съществуването си(не че има някакво значение). Благодаря за отделеното време.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: a16e94bd16 |
|
1. Виж, ти си на 24 г., МЛАД мъж, какво правиш още при родителите си? Аз на тази възраст и то като жена се чувах с нашите по празниците и веднъж седмично - ти говориш за бездомие сякаш на 24 г. не ти е времето отдавна да си намерил свой си дом.
Хвани се в ръце, намери си работа дори извън родния си град или село и се махкай от там на всяка цена. Ти родителите си не можеш да промениш, но поне от 5 г. си могъл да се изнесеш и да си живееш самостоятелно. Какво чакаш?
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: 6649c797d6 |
|
3. Дa, имa изход рaзбирa се.
По нaй- бързият възможен нaчин дa се изнесеш от домът нa родителите си. Веднaгa си потърси кaквaто. и дa е рaботa, търси и с нaстaнявaне и се мaхaй от тaм, живей своят си живот.
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: 042d7df0a6 |
|
5. Здравей аз съм момиче на 18 също от София .
Недей!
Самоубийството не е решение.
На 24 години си, намери си работа дори и да нямаш образование започни като общ работник някъде, в друг квартал, някъде, където не те познават с първата заплата веднага се изнесе, без да даваш обяснение пълнолетен си. Вземи живота в свои ръце още си твърде млад за да умреш, а и самоубийството е най- големият грях. Има толкова много хора по света които са болни и биха дали всичко за да са на твое място, за да живеят, а ти какво? При първата трудност се отказваш.
Бори се!!
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: e370b2c56e |
|
6. Ти си мислиш, че хората на работа ти се подиграват, а действително може да не е така, премахвай тези мисли, спри да мислиш за мненеито им, намери работа и се махай.
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: b1956cd7c0 |
|
7. Срамно е вече да зависиш от тях. Голям мъж си.
|
...
преди: 8 години, 5 месеца hash: c4dc259514 |
|
8. Ами като не ти харесва си събираш партакешите и се изнасяш! На 24 години си и то от София - пазара на труда изобилства от възможности, квартири има колкото щеш!
Ама и родителите ти имат вина струва ми се, и най вече че са те възпитали така че само на тях да чакаш!
Хвани се в ръце малко, не си от някое забутано село където да нямаш как да си намериш работа или да се изнесеш от вас...
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: ec4984cfee |
|
9. здравей,
не знам как да те нарека - имаш КЪСМЕТА да живееш в София. Млад си и все още да живееш при родителите си...
София е може би единствения (айде още един-два града в цяла България) в които има възможност за реализация на всеки! Щом ти се оплакваш - какво остава за хората в по-малките градове/села където няма никаква реализация!
Дори да искам да те съжаля, не мога. Ти си в София - ако там не може да се справиш - никъде няма да можеш.
Ако темата е с цел да получиш кураж - ето, давам ти го: събирай сили, започвай работа и се изнасяй от дома на вашите. Съвсем спокойно може да намериш стая от апартамент срещу по-малко от 200 лв. Така, че оправдания нямаш. ДЕЙСТВАЙ, че годините минават!
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: 93da83e786 |
|
10. Нещо много си се объркал. Кой и с какво ти е длъжен, като си вече на 24 години? Разбрал си, че на улицата не се живее, ама ти е удобно да си живееш при родителите. Все още не си разбрал, че сиренето е с пари и човек трябва да ги изкарва, за да живее. Като ти се подиграват на работа - какво от това, не е ли важно да ходиш на работа и да изкарваш пари, с които да помагаш на семейството си, па макар и да преглътнеш някоя подигравка? Дори и да ти се подиграват, след време ще спрат - всяко чудо за три дни, а пък ти ще имаш вече работа и ще оправдаеш съществуването си на този свят.
След това ще можеш да имаш и приятелка, защото никоя жена не би те приела сериозно, ако не работиш и не си достатъчно стабилен.
Звучиш в изказването си като бебе. Какво е това геройство, което си направил и не си чул "браво сине"? Измил си чиниите? Изхвърлил си боклука? За какво точно очакваш да чуеш "браво сине"? Не може цял свят да ти е виновен, а ти да си невинен. Намери си работа и я работи, независимо от всичко. След това си намери и квартира и стани самостоятелен човек. Тогава ще разбереш, че чиниите трябва да си ги измиеш сам, а също и да изхвърлиш боклука сам и няма да очакваш похвала от някого, защото е ясно, че няма кой да те похвали. Но вече ще бъдеш горд, че живееш и се оправяш сам в тоя живот и ще бъдеш готов за следващата стъпка - създаване на собствено семейство. Успех!
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: 937663084e |
|
11. На 24 години си, достатъчно си голям да си намериш работа и да се изнесеш от вас! Ако трябва и стая под наем си вземи с хазайка, че да наемеш апартамент е скъпо, важното е да се махнеш от тази отровна среда. И да видиш като почнеш сам да контролираш живота си как всичко ще си дойде на мястото. И самочувствие ще имаш и приятелка ще си намериш, но сега докато живееш у вас и се оставяш да те третират като втора, да не кажа трета категория човек, е няма как да стане! Взимай си в живота в ръце и давай смело! Останеш ли там и на 40 животът ти ще е същия, че и по-зле!
|
преди: 8 години, 5 месеца hash: 5ef0e1ee31 |
|
12. Ей лиготия си голяма. Стягай се мъж си на 24 не си дете на твойте години хората създават семейства ориантирай се към намиране на работа изнесисе на квартира намериси приятелка и най-важното бъди уверен в себе си.
Никоя ама никоя жена няма да иска такъв слаб съсипан мъж в никакъв случай затова се стягай всичко ще се нареди първо работа после да се махнеш от там и накрая една сериозна приятелка, и да не ти пука за другите.
Вместо да се вайкаш, че не сте сядали като семейство постарайсе ти да създадеш такова в което да сте заедно както са били семейството на бившата ти приятелката постарай се твоето да бъде такова другите не ги гледай.
Създай твоя живот такъв какъвто искаш да бъде създай си цели и опитвай да ги постигаш вярвай, че ще успееш колкото и трудно да е никога не се предавай.
Аз съм момиче на 19 живота ми не ми е поднесъл дори част от твоя живот на който дори бих се радвала даже, такаче горе главата и на мен ми е писвало много пъти твърде много неща, но винаги живея на пук защото аз искам и аз ще успея точно напук на тези който искат да съм съсипана се усмихвам и жинота продължава.
Виж какво с нас или без нас всичко остава същото, на този свят сме за малко тези който не ни харесват също такаче изживей си живота както искаш, защото утре може и да не дойде живота е твърде кратък.
Просто има хора без дом, без роднини, без покрив, без храна, но живеят мъчат се борят се затоваче се стягай и ти защото ти имаш възможности заразлика от тях ставай сега, и започвай да търсиш работа и без да ти пука за никой, и нищо.
После квартира ще потърсиш, междувременно намери си и приятелка, защото годините минават и ще видиш след време, че найстина всичко ще се подреди.
Никога не се отказвай, защото може почти да си достигнал целта си нищо не се знае точно когато си най-зле или най-добре може нещо да преобърне целия ти живот в друга посока затова небързай да се отчайваш както и да се радваш живота ни поднася най-неочакваните неща когато най-малко го очакваме.
Познавам хора който от нищото преуспяха и са добре познавам, и хора който бяха доста по добре от всички някой си отидоха други ги виждам като клошари живота е неочакван бори се докрай никога незнаеш какво може да ти се случи.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|