 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
До всички жени, подложени на тормоз
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2289 пъти
Здравейте, дами! Жена съм. Искам с изповедта си тук да споделя как една ниска самооценка и тормоз от страна на семейството на мъжа до теб може да те доведе на дъното. Дано някой прочете и си вземе поука. Държа да подчертая, че не целя съчувствие или съжаление. Целта на историята ми я споменах...
При мен всичко започна преди отдавна. Почина малък човек от семейството ми. На 10 годинки беше. Беше ужас. В същото време се запознах с едно момче, в което се влюбих. Началото беше добре, докато родителите ми не заминаха за чужбина да лекуват брат ми и тогава аз останах сама с баба си. Започна да ме бие безпричинно. Аз бях едно младо комплексирано момиче (сега като гледам на снимките си отпреди се намирам за хубаво момиче, но не беше така тогава) Но макар да ме биеше, аз се смятах за толкова смотана, а той беше много вървежен и ми беше обърнал внимание... Постоянно ходих у тях. Като цяло семейството му се държеше добре с мен. Първите 2-3 месеца. После започна лошото отношение от страна на майка му. Брат ми го лекуваха в чужбина, тя тук казваше на моя приятел, че не бил кошче за душевни отпадъци. Наричаха ме крава, кранта... той продължаваше да ме бие. Аз бях ученичка, сама с баба си. Обадиха се по телефона, че брат ми е починал, неговото семейство не трепна. Майка му ми каза, че ме била предупредила, че така ще стане и, беше много жестоко.. Аз бях на 17. После така ми се срина психиката, че не можех да се откъсна от тях, обиди, побоища, уверявам ви, без причина.
Обиждаха семейството ми, той казваше да спра за моя брат да говоря, писнало му. Аз така и не успях да се отделя от тях. Колко пъти ми е разкървяван носа, насинено окото.. С течение на годините, той започна да уляга, пак се държеше зле, но по-рядко. Майка му се премести да живее извън града. Постоянно подготвяше огромни количества храна, за които трябваше да ходя до селото й и да ги нося обратно. Постоянно парадираше колко красиви били тя и внучките й, " не като някои'', визирайки мен.
Започна когато се връща в града да ми взема дрехи и да не ми ги връща. Отделно ме заплашваше а не съм се отваряла много, че щяла да извика сина си и да си изпатя. Моя приятел се караше с мен, посягаше ми. Изчезваха ми пари. Той не вярваше, че майка му е способна на това. Събираше ми се много напрежение. Докато един ден, отивайки до моя приятелка, се почувствах така, сякаш умирам. Загубих всякакъв въздух, тя ме заведе до близка болница, изтръпнаха ми краката и ръцете, смятах че е последният ми миг. Оттам нататък започна адът за мен. 2 години.... 10 месеца на антидепресанти. Това е най-страшното състояние. Не го пожелавам на никого. Останах с една добре разклатена психика, уязвима при незначителни случки. Трудно се живее така понякога.
Слаба психика, с която се боря и не мога да надмогна.
Пропуснати шансове, тъжна съдба.
Сега съм на почти 30 години, с тази психика, с това минало. В град, в който не малко хора знаят за гореспоменатите събития.
Скоро ще стана на 30 и си пожелавам малко повече радост за мен и семейството ми.
Споделих историята с Вас, защото зная, че има момичета и жени на всякакви възрасти, които са на път да останат с разклатени нерви. Искам с тази "изповед"
да им кажа докъде ще стигнат, ако продължават....
Имайте самоуважение, да не станете като мен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 155b9df33e |
|
1. Много добре написана история, но за съжаление повечето жени в това положение няма да променят живота си заради твоята история, а има дори крайни случаи, които стоят с мъжа дори като ги е докарал до интензивното или е убил или инвалидизирал дете.
Но ти, слава Богу, не си стигнала до там.
За съжаление си станала първо жертва на своето си семейство, което толкова до последно се е борило за обреченото дете, че е забравило здравото. Случва се винаги това и дори в най-добрите семейства и затова в развитите държави вече има домове, санаториуми и психолози, специализирали се върху братята и сестрите на болни или умиращи деца.
Ти се надявам, че си намерила себе си и си се излекувала - това е най-важното, а мъж ще се намери и за теб. Важното е да си стъпиш на краката, другото ще се нареди
Успех
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 321a8cd276 |
|
3. Искам да напиша че не всички са такива,
а и момичетата жените не трябва да се оставяте.
Обръщайте повече внимание на добрите момчета мъже,
а не само на някакви вървежни или надути.
Има ги да но естествено те са невидими за повечето момичета жени.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 200acc990b |
|
4. О, мила! Сестра съм ти по съдба! За щастие аз не съм губила брат или сестра, но отношението на мъжа ми е подобно. Не ме бие, в това отношение съм много по-добре от теб, но психическия и вербалния тормоз си ги има от години и в резултат нервите ми са напълно разбити. Малко по-голяма съм от теб, но се чувствам на 100, не мога да спя, косата ми опада, качих килограми, защото шоколадът е единствената ми утеха...
Ужасно е тъжно! И все пак ти благодаря, защото твоята история ми помогна да видя, че не съм сама, че има жени, които са много по-зле от мен и въпреки всичко не са се предали. Благодаря ти!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 23a1de5de2 |
|
5. A сегa кaк си aвторке? Не кaзвaш нищо зa себе си в посокa измъквaне, нови основи, мечти, цели, път по който вече дa си поелa. Грaдът в който си е нaй- мaлкият проблем, сменяш и почвaш нa чисто.
Зaпочвaш постa си кaто човек дaвaщ пример, че имa друг път зa мaлтретирaни хорa, но зaвършвaш кaто дa си се откaзaлa дa търсиш своят си.
Хубaво е дa дaдеш пример и зa твоят щaстлив крaй нa историятa. Еднa- единственa първa крaчкa в прaвилнaтa посокa е нaчaлото нa новото.
Кaжи зa нея.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c2aef0ac43 |
|
6. Авторке, целиш с тази история да помогнеш на други жени. А помогна ли ти на теб, тази история. Искаш да им кажеш докъде ще стигнат, ако продължават. А ти защо продължаваш. Имай самоуважение, и помогни на себе си. Ще пропуснеш и бъдещите шансове, ако продължаваш така. Сега ще кажеш - не мога, аз съм на 30 и с разбита психика, както си казала - не мога аз съм на 17 и никой няма да ме погледне. Не го виждаш, но продължаваш да допускаш същата грешка. Ако искаш да помогнеш на някого - покажи на другите как се прави на практика.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c7c5e3b719 |
|
7. Точно ние жените сме си виновни, че допускаме, прощаваме и търпил всичко това в името на ''любовта'', но аз невиждам за каква любов става въпрос щом един човек ти посяга това не е любов а това да останеш с него е мазохизам чисто самоизмъчване.
Самозаблуда или женски идиотъзъм незнам, но всяка жена подложена на тормоз търпи и мълчи, но скъпи дами това не помага това влошава нещата, защо вместо да сте щастливи оставате с тези хора, защо се самоизмъчвате незнам, но е много глупаво.
Просто момичета и жени имайте себеуважение уважавайте себе си на първо място за да ви уважават и другите не се оставяйте, и не търпете живота е един не се съсипвайте, не се унижавайте никой мъж незаслужава жената до себе си щом и посяга.
Жената трябва да се носи на ръце да се уважава и обича имали шамари, и караници слагайте края и точката на тази връзка, защото с запетай нещата стават по зле.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 0ddd82e9e9 |
|
8. Не седете с насилника. Това е, друго спасение няма.
"Ама страх ме е да го оставя, нямам пари и т. н. " - нищо не е по-страшно от това да седиш с психопата - насилник.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 5daeafd319 |
|
9. Авторке, казваш, че си на 30 - това не е краят на света. Аз също съм на 30 и не ме притеснява да започна на чисто, ако сегашната ми връзка се провали. 30 е прекрасна възраст, ние сме млади, активни, недей да изпадаш в мисли, че си възрастна и едва ли не нищо хубаво не може да ти се случи. Не ти е късно нито да срещнеш друг, нито да имаш семейство. Все пак, искам да ти се извиня, ако неправилно съм прочела между редовете и нямаш това предвид.
Надявам се, че нямаш дете - от историята ти не става ясно. Ако нямате дете с въпросния господин, ще е много по-лесно за теб. Ако пък имате, повярвай ми, за него ще е по-добре да не си с баща му. Моята майка живя дълги години в такава среда и в момента е със смазана психика, а баща ми още я бие. Аз и сестра ми след навършване на пълнолетие избягахме да живеем много далеч, едната от нас чак отиде в друга държава, за да не се налага да търпим и ние подобно отношение.
Не знам от кой град си и с какво образование - нищо не казваш за това. Ако имаш поне средно образование, имаш шансове да си намериш работа в по-голям град и да се махнеш завинаги от тази неприятна среда.
А твоето семейство как така те е изоставило и не се противопоставя на живота ти с насилник? Или ти криеш от тях, защото те е срам? Надявам се да не си изпаднала в материална зависимост от него, но дори да си - поискай от родителите ти някаква сума, колкото да успееш да се оправиш за 1 месец в по-голям град, и не му мисли - заминавай. Сигурно ти звучи рисковано, но не е - по-голям риск е да продължаваш да си с ниска самооценка и да се съсипваш все повече.
Искрено ти желая успех и дано се освободиш от насилника.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 2101e51376 |
|
10. Аз искам да ви споделя моята история... Запознах се с него в друга държава и му родих дете по голям е от мен с 16 години детенцето ни е вече почти на 4 ри.. още когато беше на няколко дни детето той ме преби жестоко прибрах се с новородено бебе на ръце.. мина известно време и трябваше отново да се върна защото семейството ми имаха финансови затруднения после се повтори но знаех че нямаше на кого да разчитам трябваше да остана след известно време реших че ще се управя сама и няма да разчитам на никого за нищо ще се прибера и ще го пусна на детска градина и аз ще си намеря работа за съжаление не успях защото се оказа че има Аутизъм.. реших да се боря сама но не останах доволна от лекуващите или просто ми беше непознато всичко защото детето ми не можеше да стои с други хора освен със мен и изпадаше в истерии и плач.. за съжаление пак се върнах нямаше как.. нито детска нито терапии работа нищо... тук детето има добри терапевти добър личен лекар.. баща му беше спрял да пие няколко месеца но може би се успокои след като разбра че детето е в най лекия стадии и започна всичко отначало поне е спрял да ме удря но тормоза и обидите и винаги ми е повтарял че нищо не умея и не се справям с нищо.. А аз съм 24 часа с детето никой не ми помага за него.. детето започва да плаче когато се караме.. просто се надявам някой ден да се управи и да поемем по нашия път без баща му.. от както се е родило детето дори не спим в една стая той работи нощем а през деня почти не го виждам и по добре по спокойно ми е... много ми е трудно да взема решение и то правилно а майка ми дори ме посъветва да си оставя детето и да си тръгна не мога все едно да си отрежа ръката... не съм загубила вяра само детето да е добре дано някой ден този кошмар свърши
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: e8a88aca93 |
|
11. Ами ако не са проблеми ще си мислиш за размера на кура за оргазъми че не получаваш ще почнеш да мрънкаш че ти е скучно това сте вие жените. Вече казах край никога да не съжелявам жена ама ако ще и да се гърчи. Добре те прави пича браво на него.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
