 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Не мога с него, но не мога и без него ;(
преди: 5 месеца, 32 мин., прочетена 427 пъти
Здравейте, много мислих и реших да разкажа и моята история. Аз съм момиче на 14 години, а той е на 17 от Варна. Заедно сме от 8 месеца. Запознахме се в скайпа чрез негов приятел. Започнахме да си пишем, изпратихме си снимки, но аз не го харесвах. Не исках да имам нищо сериозно с него. За мен той беше момче с което никога не бих имала нещо общо. Исках само приятелство и нищо повече. Но в последствие разбрах, че той ме харесва. Търсеше ме постоянно. Когато не си пишехме си говорехме по телефона.
И така се мина един месец. Месец в който го опознах, като характер и го харесах. Казах му го и така започна нашата връзка. Виждахме се почти всеки ден, вечер си говорехме по скайпа и всичко беше прекрасно. За първи път се чувствах истински щастлива с момче. Но за съжаление това продължи само два месеца. След това той сякаш охладня към мен, държеше се по много странен начин. Караше ме да се чувствам незначителна и непотребна. Говореше ми неща, които ме подтискат и от ден на ден започвах да се затварям в себе си. Казва, че по начина по който се държа никой няма да ме понася. Аз самата не мисля, че извършвам нещо нередно и не намирам нещо лошо в това, че искам да ми обръща малко повече внимание и на мен, защото просто го обичам адски много и искам колкото се може повече време да сме заедно. Когато започнем да говорим по тази тема той ми казва, че това, което говоря са глупости и не е вярно и спираме защото каквото и да му кажа той не го приема на сериозно.
Всеки ден се караме за незначителни неща, но колкото и незначителни да са се натъжавам от това, защото съм много чувствителен човек, а той не може да го разбере. Вече мисля, че не ме обича, но когато му го кажа той отрича. Упреква ме че за мен той не означава нищо, без дори да осъзнава, че е всичко. Казва ми че не изпитвам нищо към него а не знае колко много го обичам. Заради всичко, което ме накара да преживея понякога го мразя, но пък и го обичам. Вчера се разделихме (22.06.08) и вече не знам какво да правя. Искам да съм с него, но начинът по който се държи с мен направо ме убива и няма да издържа психически още дълго. Моля Ви дайте ми някакъв съвет ;(;(;(
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Момиче, прекалено си малка за такива връзки и най-вече да позволяваш някой да се отнася с теб така. Сега ти е времето да се забавляваш, да живееш не се вкопчвай в една такава измъчена любов, да сега си мислиш, че с нейния край свършва света, но не е така чакат те още много красиви моменти.
2. Според мен трябва да поговориш с него ни по скайп а на 4 очи и да му кажеш висчко и ако той не те разбере означава че не обича.
3. хмммммм много позната история, и при мен беше така, но след като се разделихме той почна да се държи много гадно или пък се правеше, че не ме познава. Вече минаха 3 месеца от раздялата ни няколко пъти се опитвах да си го върна, но всеки път ме наряняваше много гадно казваше, че вече не ме обича да го оставя намира. Вярвам, че той все още ме обича, но той смяташе, че не съм щастлива с него. Все още нощем като се събудя понякога плача, но знам че няма смисъл.
Това са те момчетата: Неможем с тях, неможем и без тях.
4. И при мен в момента е така, и аз понякога си задавам въпроса какво да направя, но се успокоявам в това, че май той си е такъв, че това е характера му. В момента съм се оставила в ръцете на съдбата и ако тя е решила да съм дълго с него, така ще е, ако не - живота трябва да продължи по др. начин, дори и да не го искам. Но аз го усещам, че има чувства към мен, дори да не ги показва. Дано съм ти помогнала. УСПЕХ ти желая, ти решаваш какво ще прави.
5. ох,жмиличка .. позната история донякъде.. с тази разлика,жче ние с моя приятел се обичаме адски много и той не ме наранява словестно,жа с действия. и тоооооооооооолкова силно ми действа на психиката, че просто е ужасно непоносимо да бъда с него, но пък го обичам прекалено много за да го оставя..просто нямам силата...
6. Мила, докато четях историята ти се разплаках, защото и при мен е така, но ние се разделихме на 09.08.08...това са само 6 дни, но за мен са ад чувствам че с всеки изминал ден се затварям все повече във себе си и мъката ме поглъща. За жалост нямам и истински приятели до себе си, които да ми помогнат. Чувствам се безсилна. Ако си силна ще преодолееш това!
|
|
|
|
|
|
|
