Едва на 14, а вече отчаяна? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96944)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11252)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7819)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2166)
 Образование (5936)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13169)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Едва на 14, а вече отчаяна?
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1438 пъти
Здравейте, момиче на 14 съм, както споменах, седмокласничка, с предстоящи матури, но вече се чувствам отчаяна от всичко и също така имам чувството, че вече съм "прецакала" живота си. Тази година родителите ми се разведоха, преместих се да живея в нов град, всичко за мен е ново. Майка ми работи наистина усилено и прекалено много, а баща ми от друга страна си има нова жена, която... Ами, не харесвам особено.
Успехът ми в училище спадна, смятам че най-вероятно няма да вляза в природоматематическа или езикова гимназия, а мечтая за това от 10 годишно хлапе. Давам всичко по силите си, ходя на школа и на консултации, винаги, когато мога, редовно уча уроците си и си пиша домашните, пробвам се да направя добро впечатление на учителите и съучениците ми. (Почти) всички от тях пият и/или пушат и слушат главно чалга и са имали или все още имат "авери и аверки", а аз не слушам Фики или Галена, нито съм имала приятел, дори и за малко, "оставете" пък пушенето и пиенето. Имам чувството, че всички ме използват и никой всъщност не ме харесва, въпреки че всички уж са приятелски настроени към мен. През междучасията стоя сама на чина си, а момичето, което стои до мен сякаш го прави, за да преписва и да и помагам по време на изпитванията, защото неведнъж ми е казвала, че съм по-умна и с повече възможности от нея, това ме "наляга" на тази мисъл.

Почти всеки ден плача, много малко неща ме правят щастлива вече, и нямам никакво самочувствие, или каквото и да било. Чувствам се прекалено различна и ненамясто покрай тях и всичко останало, неведнъж съм мислила за рязане, започване на пушене и по-тежки неща, но за мое огромно щастие, не съм сторила тези грешки все още. Искам да продължа напред. Искам да сбъдна мечтите ми. Имам амбиции.

Моля, дайте ми съвети, за каквото и да било! Какво правите, за да се отпуснете? Нормално ли е това за моята възраст, или изобщo като цяло? Споделете случки от вашия живот, подобни на моята случка? Дайте ми сила да продължа напред, и моля ви, ако коментарът ви ще бъде от рода на "момиче, излез от филма! ", спестете си го. Осъзнавам как звучи целият този разказ, и най-вече предпоследният абзац, но въпреки всичко, аз ще се осмеля да го публикувам. Благодаря ви предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 7 месеца
hash: c6cff3c2a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Виж, знам че тайно ти се иска тук да получиш оправдания и външни причини за проблемите си - разбитият брак на вашите, новият град и така нататък, НО ще те разочаровам - ХОРМОНЪТ е в случая причината и прочутият човешки мързел - не се притеснявай, всички сме носители и на двете неща - човешко, твърде човешко!.
И да, всички сме минали през там. Номерът е човек да се научи въпреки тези неща да продължи с живота си, не те да му определят живота
Ти примерно все още имаш време да седнеш и да учиш за приемните изпити, но правиш ли го? Най-вероятно не, а просто търсиш външни фактори и още от сега знаеш, че нямало да те приемат без изобщо да си се опитала!
Ей в това е тъжното и жалкото. Отказваш се преди да си се пробвала от страх от провала. Няма по-голям провал обаче от това човек да не се пробва, да не се бори за мечтите си - да, могат все още да не те приемат, не всеки може да спечели Олимпиада, но който не участва никога няма да спечели.
Сама знаеш решението - сядай и учи на макс и готово - няма начин да не те приемат ако си учила действително на макс

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: c30d9340bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Яко пубертета, ще минат още 3-4 години и ще се осъзнаеш, няма страшно. Ще ти минат мъките :)

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 43ccd63976
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Темата не е написана от дете. Но все пак е полезна и поучителна. Между 14 годишна и 10 годишна няма голяма разлика, но на 10 "авторката" се смята "хлапе", което мечтае за езикова гимназия, а сега е вече пораснал човек, и то със житейски проблеми, вече отчаяна от живота...!?

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 340d36dc4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Алоо, номер 1, тя казва:"Давам всичко по силите си, ходя на школа и на консултации, винаги, когато мога, редовно уча уроците си и си пиша домашните, пробвам се да направя добро впечатление на учителите и съучениците ми. ". Можеш ли да четеш? !?
Тя се старае, не мързелува, бързал си да се намесваш пръв и да хейтиш...
Момиче, може и в смяната на обстановката да е причината, не знам, преместила си се район, във който хората са с по-ниско унтелектуално ниво от тебе, и затова те използват. Затова и момичето е избрало да седне до теб, и то толкова близо. "Колко си умна и с повече възможности от нея... ". Тя ти се подмазва по този начин, за да се докопа до това, което тя иска, нищо повече. Пък и като чувам, че учениците, и забележи УЧИТЕЛИТЕ? !? , пушат, пият и слушат Фики и Галена, стигам до извода, че си се преместила във място, пълно с ДЕГРАДАНТИ и ИДИОТИ. Не се хаби да им показваш добро впечатление, явно няма да си направят труда да те забележат. Продължавай все така усърдно да си учиш уроците и не позволявай на странични фактори да ти объркват ритъма и да те разсейват. Ще следя темата, за да видя как са се стекли нещата.

С много здраве, ⚡Nosferaty⚡

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 1ea3518cb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Номер 1.
Ти знаеш ли как един развод, влияе на мисленето.
Щото аз бях на 26г. и го изживях много тежко. Все още учих, но когато седна да чета и мислите ми са там в караниците на нашите. Както и да е оставих четенето и се захванах с работа.
Тук говорим за момиче на 14г. - сигурно тоя развод е разбил психиката ѝ. Ами редно е да отчитате на кого говориш тези неща който мислиш.

Авторке.
Първо тук можем да ти дадем, някакво мнение но само на първо време. Добре е да поговориш с някой по - възрастен, предполагам имате педагожка в училище.
Знам че си мислиш, че всичко и всички са против теб - това не е така. Сподели болката си и не само тук, а пред някой по - възрастен и близък до теб, някой който има уменията да го направи.

Опитай се преди всичко - да живееш своят си живот, не се вглъбявай в действията на баща ти и майка ти.
Не се вживявай толкова какво мислят другите за теб, не се старай да се харесаш на някого, гледай своят живот без да ти пука кой, какво мисли за теб. Твоят живот принадлежи на теб - повтори това изречение, повтаряй го докато се убедиш в правотата му.
Ако чалгата не ти харесва - няма да я слушаш, ще слушаш това което ти харесва - защото така искаш. Ще се стараеш в това. Ще учиш, не за да се харесаш, а за да се изпълни лично твоята цел, защото така ти си решила. Не се старай пред другите - само се дръж с нужното уважение спрямо тях. Вярвам, че каквото и да правиш, поне една приятелка ще ти остане, освен ако ти не се дистанцираш от абсолютно всички. И тази приятелка ще ти е напълно достатъчна щом е истинска.
Пушене, пиене, гаджета - остави ги - една приятелка ти е достатъчна да можеш да общуваш.
Ти си мислиш, че никой не те харесва - но не си сама, за да си сама трябва да се държиш отвратително със всички, а ти не го правиш. Значи поне една приятелка с която да общуваш имаш. Ти сама казваш, че са приятелски настроени - приеми компанията им, не е нужно да правиш техните глупости, щом не желаеш. Не е нужно да се затваряш в себе си, и да стоиш сама на чина, поговори с децата в стаята, излез с останалите.
А за преписването - толкова ли те затруднява да им дадеш да препишат. Разбира се ти си гледай твоето контролно, но не закривай изцяло листа си, нека препишат какво толкова. Когато можеш подсказвай, ако ти се скарат спри.
Ключът за твоето щастие - в самочувствието ти, помисли как да го подобриш, сигурен съм, че си добра в нещо. Ето ти си по - умна, можеш да подсказваш, другите се държат приятелски с теб. Вярвай в себе си, уважавай се, живей своят си живот и тогава ще имаш самочувствие което другите ще усетят и ще ти бъдат още повече приятели, заради личностните ти качества.
Чудесно е че имаш амбиции - бори се за тях.

Това за възрастта ти е повече от нормално и да в по - късен етап също е нормално. Но обикновено повечето възрастни имат повече опит и могат по - успешно да се справят, но това далеч не важи за всички, и понякога има проблеми който дори и най - добрите не знаят как да се справят с тях.
Ако тръгна да споделя случка от живота ми - трябва да напиша един роман. Но и аз на 14г. нямах никакво самочувствие, дори не искам да споменавам как ме тормозиха в училище. На 14г. нямах нищо общо с това което съм сега. И всичко това защото се борех, да бъда, да имам. Успях да се измъкна от филма, макар на 14г. да бях още в началото.
Промяната започна със въпросите - Защо това се случва? Какво да направя? По - късно тези въпроси преминаха в Къде искам да бъда и какво искам да направя? Мисли за себе си като за номер 1 - ти си номер 1 - така е. Каквото и да правиш ти винаги си на първо място, вярвай в това, аз вярвам.

Силно се надявам, да съм ти бил от някаква полза. Но само с един разговор нещата няма да се променят, изискват се ѝ действия. Действия който ще започнат да те издигат и заради които ще трябва да се осмислят нови ситуации.

Вярвам ще излезеш като победителка от тази ситуация! :)

 
  ...


...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: cc67d7d09f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Мила, толкова много ти съчувствам. Наистина ти се е събрало много напоследък, но го погледни от друг ъгъл, най-гадното вече е минало (разводът на вашите, местенето в ново училище и т. н. ) и сега нещата могат само да станат по-добре. За това спокойно и горе главата! Да, трудно ти е, но скоро всичко ще бъде наред. Учи си сериозно и вярвай, че ще те приемат в желаното училище и ще стане. А колкото до пушенето, пиенето и другите глупости, това е най-лошото! Не само няма да ти помогнат, а даже ще затънеш и ще си докараш още проблеми, за това съветвам те когато искаш да релаксираш да си намериш нещо, което ти харесва. Няма значение какво-спорт, рисуване, театър, четене... каквото и да е, важното е да ти харесва. И всеки пък като ти дойде в повече напрежението, си отделяш малко време за любимото занимание. Пък и зависи какво ти е хобито, но може дори да ти помогне да си намериш нови приятели със сходни интереси. Аз например ходех на йога по едно време и открих, че момичетата в моята група са страхотни.
Успех! И не се предавай! Всеки е имал трудни моменти в живота си, важното е да не се оставиш проблемите да те победят. По-силна си отколкото си представяш и знам, че ще се справиш!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 0a826d8181
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Това не са оправдания,а част от живота ти и е нормално да не си в кондиция...забелязала съм,че човек дава най-доброто от себе си,само ако има цел в живота.Намери си тази цел и я следвай.Наркотиците не са решение...не наистина не са и това ти го казва човек който е взимал наркотици с желанието да си оправи живота...може би трябва сама да опиташ и да видиш,но ако ме послушаш и избегнеш този път може да си спестиш толкова черни години в които живота ти сега ще ти се струва направо приказка в сравнение с това което ще трябва да понесеш...защото имаш амбиции.Искаш хубави неща в живота си.Да учиш.Да успееш.Да имаш хубава работа-предполагам.Дори известно време да носиш две дини под една мишница и да успяваш да съчетаваш друсането с ученето и успехите...един ден всичко това което си бягала ще се стовари на главата ти.
Знам,че сега ти се струва,че света ти се срутва и се стоварва от горе ти...знам,че имаш толкова много други проблеми и аз съм последния човек който може да те убеждава в ползите от образованието,защото аз зарязах въпросното образование поради семейни и лични проблеми,но ми беше много много трудно да се измъкна от кашата в която се бях объркала.Виждала съм толкова млади момичета...умни момичета с потенциал,знания и всичко ,как затъват...Моля те,намеи цел за която да се бориш и се бори-независимо от всичко и всеки.Не зависимо какво ти казват другите,аз разбирам колко ти е тежко и знам,че можеш да се справиш.

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 2f15f05d98
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   И аз бях като теб, ала може би все още съм. Но трябва да осъзнаеш едно нещо рано или късно - истински приятели се намират много, ама много рядко. Бъди силна и не се предавай; бори се усилено за своите цели! Също така ако с майка ти се разбирате - споделяй ѝ! Много ще ти помогне. Родителите наистина са преминали по нашия път и могат да ни дадат добри съвети, но не ѝ позволявай да взима контрол над твоите решения. Мисли над нещата, които говориш с нея и над много други. Помоли я да те запише на някакъв спорт или нещо от сорта, където ще имаш възможност да се запознаеш с нови хора. Относно матурите - не се притеснявай, матурите за цяла България са едни и същи, съмнява ме да са трудни, все пак има толкова много училища, в които учениците са с не много висок успех. Изкарвай оценките си чрез проекти, есете и подобни - по-лесно е. Също така вдигай ръка в час - така показваш какво знаеш. А и това е само един труден период в живота ти, те първа ще се запознаваш с нови хора, не се отчайвай. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 37e90e288c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Аз също се преместих в друг град, за да уча в езикова. Нормално е да се промени животът ти. Погледни го малко по-повърхностно. Не изпадай в размисли. Прекаленото мислене води до проблеми. За сега спри с разсъжденията. Хубаво е да мислиш, но се опитай да гледаш живота "от високо". Тоест остави дреболиите, бъди над тях. Това ще ти помогне. Когато бях на 13 ми беше и на мен мн трудно. Няма смисъл. И това ще мине. Бъди силна, виждам, че не си глупаво момиче. Ще го преживееш. Кураж!

- Момиче, 19г

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker