Дали това е любовта на живота ми? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97756)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23009)
 Секс и интимност (11338)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4904)
 Здраве (7876)
 Спорт и красота (4115)
 На работното място (2202)
 Образование (6013)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13348)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Дали това е любовта на живота ми?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2188 пъти
Здравейте! Почти на 19 съм и имам сериозен приятел от 2 години и 3 месеца. Познаваме се от доста години. Запознахме се когато той беше 8 клас, а аз бях 4. Тогава мисля че се влюбих за първи път. Той идваше почти всяка вечер при нас с неговите приятели, правехме си страхотни къпони..палехме си огън на поляната.. Беше хубаво, докато на другата година тои се премести да учи на друго място и след това разбрах от приятели и познати който също учехатам, че той е с друга. Догава скъсахме и повече не се виждахме. Беше ми гадно, много издтрадах, все пак първата любов макар и децка не се забравя. След година/две започнах да ги засичам често двамата той си я водеше в тях все едно си живееха заедно... И тогава като ги гледах от страни, се чудех как съм могла да бъда с него?! Просто главата ми тогава не го побираше, дали това е било породено от ревност или от нещо друго не знам..
С течение на времето ги забравих окончателно. Докато една вечер на сабора не се засякохме с един приятел, той беще с общия ни приятел, а аз бях с братовчедка ми. Заговорихме се с приятеля ни, а той (момчето за което говоря) стоеше с отворена уста. Не знам и до ден днешен дали беше очуден, че ме видя, или че бях прекалено красива и го заслепих, не зная каква точно беше причината за да остане така в просължение на минути докато с приятеля ни си говорехме. Същата вечрер получих смс от непознат номер, и се оказа че смсът е от него, бил взел номера от общия ни приятел. Може да се каже, че тогава пак пламнаха искрите между нас. Тогава разбрах, че е скъсал с "приятелката" си преди 4/5 месеца. Тогава бях на 16, а той на 20г. Не че се възползвах от ситуацията, бих казала, че беше точно обратното. Той се възползваше да ме оплете в мрежите си и успя. В началото беше добре докато не се минаха 2 месеца, когато го направихме. На мен ми беше за първи път. Всичко беше наред докато един ден го хванах, че ми изневерява.. В продълцюжение на месеци изневерите му продължиха. Аз се чувствах унизена, използвана..бъквално се почувствах като парцал, а преди да му се отдам бях с напълно различно впечатление за него. До като съм била с него мога да изброя най-малко 15/20 момичета с който ми е изневерил, от който е ималко и жени с деца, но както и да е. Опита се да ми изневери с една моя съученичка от моя клас, но не успя, макар че се очудвам защото и тя си е кърветина и половина. Не преставаше да го търси, званеше му докато той е с мен, аз и казвах да не му звани, той я псуваше и обиждаше след това и някак си я обеди да престане да го търси. Всичко това продължи няколко месеца.
Докато на рожденният ми ден не ми се обади, дори и смс не изпрати. Цял ден съм чакала с телефон в ръка и нищо.. Докато не стана 19 часа, бяхме се събрали със едни приятелки да се почерпим и тогава му написах един смс, в които му казах, че не искам да ме търси повече, да забрави за мен все едно не съществувам, да не пита за мен, че това е краят.. абе изобщо да ме заличи от живота си. Няколко дни след това той ми се обади, за да се разберем, да се видим да му дам ланчето и не помня вече какво още имаше в мен, и аз му казах да ми донесе едни мой неща който бяха в него и всичко да приключи окончателно. Аз му казах че знае къде живея, когато пойска да дойде и да се оправим веднъж за винаги. Той ми се обади след това един ден, помня само че беше през седмицата, но аз се бях оговорила с една приятелка да ходим на кафе, и му казах ако иска да дойде в кафето. Издокарах се аз и отидохме на кафе с приятелката ми. Той ми се обади че е отвън. Аз сложих слънчевите очила и се правех, че съм в ужасно приятно настроение. Метнах му ланеца, питах го за мойте неща, той каза че ги бил забравил. Макар че те постоянно седяха в колата и ми стана чудно, а той си ги скрил, за да си намери повод да се видим още веднъж. Казах му чао и се обърнах и наперено се върнах в кафето, а през това време очите ми бяха като водопад... добре че бях сложила слънчевите очила, та той не видя нищо. Много страдах, бях емоционално срината от раздялата ни. Защото си мислех че наистина това е края. На РД-то ми се събрах с едно момче (уж гаджета), по точно той ми беше душевното кошче за отпадаци, не спирах да му говоря за момчето на живота ми. Той ме разбираше, защото и той беше преживял нещо подобно. С него много си говорихме не сме правили нищо физически само няколко пъти се целунахме и толкова. Докато един ден бяхме с него и 2 приятелки в колата и си говорехме, когато получих смс от "бившия" си, в който той искаше да отида при него, били се сабрали компания пиели "водка с утеха".. аз му отвърнах че няма акакво да правя там. Той пак ми писа.. Аз поговорих с едната ми приятелка и те ме прикри уж съм с нея и се прибираме..

Минах от там но само му звъннах ако иска да излезе да ми каже каквото има и да се прибирам, защото беше вече късно. Той изяви желание да ме изпрати до вкъщи, и аз приех. По пътя той каза че му е студено. намекна че иска да го стопля.. но аз се правех на недостъпна.. но все пак го прегърнах за няколко секунди. Спряхме се на един мост. Тогава той ме попита дали го обичам, а аз погледнах към земята и хлъднокръвнко казах "НЕ". След това той ме попита наистина ли не изпитваш вече нищо кътм мен.. аз пак погледнах в страни и отговорих с не. Разкайваше се за всичко еоето беше направил, за това как постъпи с мен, беше разбрал, че аз не заслужавам нещата, които той ми причини. Очите му се насълзиха. И той поиска да го погледна в очите и да му кажа, че не го обичам вече. Аз погледнах към луната, беше пълнолуние.. и тогава се насълзиха и мойте очи .. не можах да го изрека, защото го обичам. От тогава на сам не ми е изневерявал. Държеше се добре с мен, но с течение на времето когато се овери, че никога не бих могла да го оставя започна да си посволява много, да ме командва, да ми казва каво да правя.. А когато аз го направя с него той започва едни скандали. Говорили сме за брак. След като завърша сме решили да се отделим и да си живеем само двамата на квартира. Но напоследък започна когато се караме да казва че се разделяме, че му е писнало вече и тем подобни..

А 90% от караниците ни са заради неговияхарактер и държание. Аз винаги отстъпвам, примирявам се.. опитвам се да го пречупя по някакъв начин, но не успявам. Когато е нервен света му е крив и става непоносим. Но макар всичко го обичам и се чувствам добре с него. С изклучение когато е нервен и ядосан. Мисля че той е мъжът на моя живот, но се притеснявам да не започне пак всичко от начало.... Сега както си позволява някои неща.., с изневерите и другите работи... Правя прекалено много компромиси спрямо връската ни, но това не ми харесва. Той се опитва да ми поставя някакви ултиматуми, но когато аз му кажа, че това се отнася и за него..не го приема... Обичам го! Знам, че той е всичко което съм искала и искам от един мъж. Искам да остарея до него. Той е човекът от когото има нужа..помага ми, подкрепя ме, учи ме на някой неща.. Но все пак любовта не винаги върви глатко. Нали така?! :) Надявам се всеки човек да изпита поне частица от щастието което изпитвам аз когато съм с него.
Любовта ще спаси света!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 11 месеца
hash: 67f745c077
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Миличка виж, ти веднъж си успяла да го промениш, като си му показала, че може да те загуби
Да в любовта се правят компромиси, но те са взаимни, а когато е изнервен оставяй го сам .. за да не си наранена Моя привтел който е нервак аз си мълча до като му мине Чак след, като му мине тогава отново поговори с него . Помага и майчето ми правеше така
Когато искаш нещо от него , не го задулжавай, защото прави обратен ефект
Миналата година бях чела една книга там пишеше:
Поущрявайте мъжете си Примерно искаш да се прибере по рано
Не му крещи защо не се е прибрал рано, защо не ти обръща внимание..??
Правишното е да кажеш :
- скъпи може ли да се прибереш в къщи по рано, защото имам нужда от теб Не мога да се справя без твоята помощ
( книгата беше за семейни, но помага)
Действай разумно Винаги поущрявай, не критикувай
Ще се справиш

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 58f88cdac1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Мисля,че така ще я карате-събирания,ревности,раздели...Ти го обичаш,прощаваш му от любов...Явно и той те обича,но не му е в стила да е верен.Ако си съгласна да живееш с такъв човек...продължавай,но няма как да го промениш.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 735bc7d080
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   ОТ автора:
Той ми се е клел и когато го попитам пак ми се кълне че не ми е изневерявал от преди година и нещо, когато стана това на моста.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker