Как да спра да го искам?
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1596 пъти
Здравейте. Преди няколко дни публикувах историята си, но явно беше прекалено объркана и не получих отговори. Сега ще я съкратя възможно най-много.
Момиче на 17 години съм и живея в малък град, който е ужасен и всеки познава всеки. Момчетата (а и момичетата) са под всякаква критика, затова съм се отказала да си хващам приятел от тук. С едно момче от съседен по-голям град се сприятелихме, той е на 21. Роден е в Америка, гражданството му е американско, учи там в колеж и си идва тук само за лятото. Но това не ни попречи да се сближим - той е момче с много по-висш разум, не мога да го опиша направо - умен, красив, романтичен, галантен. Всичко, което някога съм търсела, но не съм намерила... Докато изпадах в депресии, макар на километри от мен, той ме подкрепяше, винаги съм можела да му споделя всичко и да знам, че той няма да ме осъди, както правят другите ми приятели. Да подчертая, той винаги ме е мислил само за приятелка, нямал е никакви по-специални чувства. Аз от началото също го приемах само като приятел, но с времето започнах да се влюбвам. Да, обаче тази година той си хвана сериозна приятелка и явно доста се разбират, споделя ми, радва се, а мен отвътре ме боли, представям си как можехме да сме двамата двойка и да правим нещата, които той прави с нея... само ако не бях на 10 000 км разстояние! Не мога да се откажа от нашето приятелство, абсурд е точно сега пък да му признавам за чувства, не искам да провалям връзки, но ми е много болно, отново се депресирам. Защото цял живот съм чакала момче като него, страхотно се разбираме... Като завърша ще замина за чужбина да уча, но дори да отида при него пак няма да имаме шанс, той дотогава може да се е оженил! Какво да правя? Как да си го избия от ума? Моля ви, без негативни и груби коментари!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 943730ffeb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Просто си запълвай времето с различни занимания за да не мислиш за него. Като завършиш ще си намериш някое добро свястно и интелигентно момче и готово!

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 874db9d8e3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За това връзките са проблем и не слушай като ти казват: ''А, ама то годините нямат значение. '' Е как да нямат като ти си на 17 а той на 21 и реши, че е готов да има брак и деца а ти си едно момиче на 17 и още учиш. Ще си зарежеш образованието и ще се ожениш за него, а не си даваш сметка, че никоя връзка не е перфектна и утре други ден ще се скарате и оставаш на улицата с основно образование. По-добре продължи да учиш и си хвани някой от България, макар че не всички са цветета за мирисане вече. Не ти трябва такава връзка от толкова голямо разстояние. Успех. :) -Данев

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 97aa4bb022

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Малко ми стана странно като прочетох, че "цял живот" си го чакала. Все пак си на 17 и това, че нямаш приятел на тази възраст не е краят на света. Друго, което бих могла да ти кажа е, че ако не си общувала с него на живо, не приемай нещата толкова навътре и не си въобразявай, че едва ли не не можеш да живееш без него.. хората не винаги са това, което изглеждат на пръв поглед. Докато не опознаеш някого в реалния живот, с всичките му качества и недостатъци (или поне по-осезаемите) и не видиш реакциите му в определени ситуации, не можеш да знаеш дали изобщо наистина харесваш този човек.

 

...

горе^

преди: 8 години, 2 месеца hash: 9aa83255a3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Слушай сега, много си влюбена и това е разбираемо, аз бях допреди няколко дни в твоето положение. Искам само да те уверя, че ВСИЧКО, ама наистина всичко се преодолява, просто приеми, че си влюбена и може би ще продължи по-дълго време страданието, но избавлението идва буквално за един ден. Аз моята я харесвах една година и пет месеца, но преди няколко дни просто се събудих и си казах: " Край ". Мисля, че това ти трябва и на теб

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 2ff62d4a7e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Годините наистина нямат значение, стига да имаяте еднаква гледна точка за неща като брак и деца. Била съм с мъж с двайсет години по голям от мен и се разделихме не по причина, че е много по-голям, а просто нямаше хармония имахме различни виждания и може би аз бях по уравновесената и сериозната... не знам! Понякога се разбирахме без думи друг път имаше твърде много думи или твърде много тишина. Беше луда връзка, но съм доволна, че свърши по добър и за двама ни начин. Трябваше да го изживеем и двамата пораснахме по мъничко. Сега съм с човек с девет години по голям и всичко е идеално, разбрали сме се, че и двамата не сме готови за деца и работим над други аспекти във връзката ни. Имам опит с мъжете и това е най-хармоничната и перфектна връзка която мога да си представя, а сме заедно от три години и въобще не сме изчерпани или уморени. Бракът и децата могат да почакат да си завършиш образованието, да работиш, пътуваш... не се поробвай да създаваш семейство от сега. Освен това на 17 нямаш опит. Не познаваш много други мъже, а това е важно. Преди сегашния си приятел винаги съм имала връзки с много различен тип мъже и водех много различен живот. Въобще не съм се замисляла да купувам завеси, чинии, завивки и да се опитвам да създавам дом. Трудно е да загърбиш една любов, но е по-важно да изживееш нещата си. Света е голям. Ще отидеш в чужбина и ще срещнеш други момчета, ще видиш други култури, друг стандарт на живот и ще можеш да разбереш какво наистина искаш и къде. На тази възраст живота е пред теб, вместо да се депресираш осъзнай, че няма да си вечно млада, няма винаги да имаш сегашните възможности. Отдай се на доброто и лошото в света, опитвай нови неща, забавлявай се, радвай се, създавай спомени... има време за сериозни връзки, има време и същевременно нямаш чак толкова време. Дай най-доборото от себе си за един хубав живот.

 

...