 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Вкъщи ме бият и тормозят... не издържам
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 3304 пъти
Здравейте. Аз съм едно дете на болни родители. Историята ми е много дълга, опитах някак да я формулирам в главата си, за да стане максимално кратка, но мисля, че нищо няма да разберете, ако не ви разкажа ситуацията ми на дълго и на широко. Извинявам се предварително, че ще се получи изключително дълго вероятно. Аз съм на 15 години. Живея в малък град в бедно семейство. Четири човека сме и преживяваме с 500 лева на месец. Като малка много ме биеха, и майка ми и баща ми. Баща ми ме биеше жестоко и доста често, майка ми по-рядко, но започнеше ли беше страшно. Такъв бой беше, че сега като се сетя потрепервам. Влачеше ме за косата по земята, риташе ме в корема, в главата, така както бях на земята и крещях и плачех... биеше ме през краката и ръцете с една тънка жилава пръчка, още я помня, държеше я зад вратата. Когато бях някъде на 7-8 години баща ми го удари инсулт. В началото не можеше дори да се храни сам. С времето и рехабилитациите започна да се оправя и пак да ми посяга. Не стана така както е бил преди, никога няма и да стане, но все пак има достатъчно сила, че да опитва да ме бие. Спомням си, когато беше здрав ме хващаше за гушата и стискаше, докато не види, че вече започвам да си обръщам очите. В момента както казах не ме бие толкова, по-рядко е, единствено ме псува. Като бях по-малка не се сещах как да го избягвам, но сега като пораснах малко, усетя ли, че се кани да ме удря и побягвам, а преди винаги успяваше някак да ме приклещи в ъгъла, че да не мога да му избягам. Но откакто той се разболя и всичко падна на раменете на майка ми, включително и той, който първоначално беше като трето дете за гледане, тя превъртя. В момента пие хапчета за нерви. Имам чувството, че е за психиатрия. Откакто цялата отговорност остана на нея тя започна да насочва целия си гняв към мен. Опитваше се да ми втълпи, че аз съм виновна за състоянието на баща ми, аргументите и бяха абсурдни и дори смешни за това как аз съм го докарала до положението, в което е, когато съм била само на 8. Казваше, че съм го вбесявала, била съм пълен изрод и заради ядовете покрай мен вдигал такова кръвно и го ударил инсулта. Аз добре си спомням, че той от край време все се оплакваше, че не е добре, но не отиваше на лекар, спомням си добре, че не го ядосвах и с нищо не го предизвиквах, както тя твърди. Но майка ми очевидно очакваше да повярвам на приказките и. Искаше да започна да се тормозя заради това, да ме гризе съвестта, че аз самата съм отговорна, че баща ми е останал половин човек. Това беше нейният начин да ме накара да се чувствам по-зле дори от боя. Колкото по-голяма растях, толкова повече намаляваше физическият тормоз, вече не смееха да ми посягат толкова, но психическият се увеличаваше все повече и ставаше все по-лошо. Нямам спомен майка ми някога да е седнала да говори с мен като майка с дъщеря, да и споделя нещо, да ме посъветва... винаги когато я видя, че е седнала и се запътя към нея да си приказваме тя започваше да ми маха с ръка да се махам, защото тъкмо била седнала да си почива, не могла да ми гледа противната физиономия... била съм грозна, приличала съм на циганка, срамувала се, че съм и щерка, боклук, изрод, животно, дори нееднократно съм я чувала да ме кълне да умра! Дори скоро добави към репертоара с обиди и курва! Аз никога не съм се занимавала с момчета, от училище направо отивам вкъщи, затварям се в стаята си и уча, имам си само 1 приятелка и съм курва? !? Постоянно повтаря, че съм и нямала капка уважение, трябвало да съм и благодарна, че ме е била родила и, че ме гледала, хранела ме, бачкала та да ме издържа, а аз как съм и се била отблагодарявала! Дори започнах да си мисля, че злобее срещу мен, защото аз нямам друго задължение освен да си уча, докато тя трябвало да пере, чисти, готви, да гледа деца, да ходи на работа от където се прибирала на 4 крака за жълти стотинки. Аз дори съм започнала да я намразвам, не мисля, че и дължа благодарност за нищо! За кое да съм и благодарна? Че ме е родила, за да ме тормози ли? Или, че не може да ми осигури нищо от това, което имат съучениците ми? Храни ме с долнопробната леща и фасул, защото пакета е някакви стотинки и ме облича с парцалите от хората. В училище ме подиграваха, че съм ходила облечена като помия. Постоянно повтаря, че не можела да ме гледа, щяла да ме изхвърли от нас, да съм си хващала квартира и работа, да съм се махала, защото само съм и тровила живота и цялата и заплата отивала по мен, тя работела, а не можела едни нови обувки да си купи. Кой и е виновен, че не може 1 изречение да напише правилно, никакво образование няма, елементарна компютърна грамотност няма, дори не може да работи с телефон, единствено знае да натиска двете слушалки и толкова. Работи като чистачка! Взима там някакви пари, дето са за подигравка, баща ми инвалидна пенсия взима, и тя 100 лева ли е не знам точно и детските и иди живей с тия пари. Ама аз трябвало да съм благодарна! Да съм благодарна, че не могат да ми осигурят никакво образование, дори уроците по немски, които искам не могат да ми плащат. Майка ми си мисли, че моят живот е 6. Живея си доволно и безгрижно според нея, говоря си с тоя и с оня по скайп, смея се, имам едното училище като задължение и край. Само себе си изкарва жертва. При нея не помага цивилизован разговор. Тя е емоционално нестабилна. Баща ми се прави, че не вижда нищо, когато се намеси, което е супер рядко естествено е на нейна страна. Имам роднини в града, при които не ходя често, но и те са ме намразили. Майка ми всеки ден звъни по телефона на баба ми и леля ми, говори им какъв изрод съм, как съм и казвала, че е вещица, как съм и крещяла... ако бях страничен човек, който нищо не знае щеше да ми се къса сърцето за нея, така приказва. И баба, леля и братовчедите ми не ме харесват изобщо! Те лично почти не ме познават, рядко ходя при тях, имат изградена представа за мен от ежедневните лъжи по телефона и изобщо не желаят да ме опознават по-отблизо, мислят ме за животно. А това, което супер много ме дразни е, че майка ми насочва цялата си злоба и омраза към мен, а малкият ми брат, който още от сега е пълно леке го издига на пиедестал. Той е двойкаджия, без грам възпитание, но тя го има за златен, гледа то като писано яйце. Може да седи гладна, ама ще му купи играчката дето иска. А мен кой ме е възпитавал? Не знам! Аз сама съм си се възпитала явно, и съм станала човекът, който съм днес. Ако не бяха съученичките и интернета и цикъл не ми беше обяснила какво е. Ако не знаех какво е от момичетата в училище и един ден ми дойдеше сигурно щях да си изкарам акъла. Имам още 3 години и половина, но вече не издържам. Този страхотен тормоз продължава вече 15 години, повтарям си, че щом 15 са минали няма как да не изкарам още 3, но вече усещам, че и аз ще се разболея от нерви, майка ми ще ме разболее и не издържам вече. Чашата ми преля. Колкото по-голяма раста тя толкова повече започва да ме тормози. Понякога се чудя с какво съм заслужила всичко това? Не могат да ми осигурят добро образование, хубави дрехи и добра храна дори, но ако семейството ми беше сплотено и добро, във въздуха не се носеше това напрежение и всички се разбираха и обичаха нямаше да ми пука, че не могат нищо да ми купят. Но те ме тормозят още и още, допълнително, сякаш това, че не могат да ми дадат нищо не е достатъчно. Като гледам приятелката ми и ми се реве. Родителите и се разбират прекрасно, и двамата са образовани хора, с големи заплати, живеят в разбирателство и хармония, имат си уважение. Сигурно си имат дребни проблеми, не може без тях, но едва ли положението е като у нас. То по поведението на приятелката ми си личи в каква обстановка живее. И се чудя защо тя има такова семейство, а аз не? С какво тя е по-добра, че го е заслужила а аз не? Ако беше някой друг в моето положение сигурно щеше да почне да проституира, да взима наркотици... по принцип наркоманите са все от такива проблемни семейства. Но аз винаги съм си мислила, че имам здрава психика и силна воля, но вече не издържам. Не си мисля за наркотици, те ще ме накарат да се чувствам добре временно. Мисля си за самоубийство. И без това майка ми казва, че щом тя ме е родила имала право да ме заличи от света, аз ще я улесня. Не искам да ходя да сигнализирам на каквито и да било институции, най-много да поговорят с майка ми, тя да се направи на светица и на жертва пред тях и после като си тръгнат и ме набара... или другият вариант е да ме пратят в някой дом. Не искам да живея в дом! Не знам какво да правя! Не издържам!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 5940ea7afa |
|
1. Щом не искаш да се оплакваш в институции, и не искаш да живееш в дом за деца, можеш да отидеш да учиш в училише-интернат. Има такива, спортните например са на този принцип. А има и средношколски общежития, които са почти безплатни. Трудно човек може да ти помогне, щом не искаш сама да си помогнеш. Без сигнализиране на"закрила на детето", обикновените хора са безсилни да ти помогнат, освен да ти съчувстват, но от това няма да ти стане по леко. Не мисли за самоубийство, вече си голяма, гледай да имаш по малко контакти със сприхавите си родители, стой си повечето време в стаята с компютъра и общувай виртуално със външният свят, а след пълнолетие, се изнасяй от семейният ад и си организирай живота самостоятелно. Много трудна ситуация( не ми звучи да е реална, малко провокативна ми изглежда, някой ни предлага подвеждаща тема, за да ни изпита реакцията. 15 годишните мислят по особено). Предпочитам темата да е провокативна и измислена, отколкото да е реална.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 293bf20a15 |
|
3. Не знам какво да те посъветвам. Аз също имам дете почти на твоята възраст и не мога да си представя подобно отношение към дете. Някъде бях чела, че вече децата не ги настаняват в дом, а в приемно семейство. Защо не говориш с някой от твоите учители - този, който ти се вижда най-свестен и не го помолиш да провери? Може да попиташ също в bgmama, в раздела за осиновители. Мамите там са наясно и някоя може да те посъветва.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: fd163ea552 |
|
4. Не можеш ли да отидеш при роднини? В училище знаят ли какво ти е положението, говорила ли си с някого? Майка ти може всичко да плямпа, важно е ти какво впечатление направиш. Учи, влизай в университет, ако трябва вземи назаем пари за приемните изпити. Изглеждаш умно момиче, гледай си успеха в училище. После университет, общежитие, работа и т. н. По-разумен изход не виждам. Проблема в момента е само да успееш да си заделиш някакви финанси. Можеш и на 16 да работиш сезонно ако имаш някой познат.
С институции няма смисъл да се занимаваш, просто провери дали в момента има някакви програми за стипендии и подпомагане на учащи.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: a8b41bf3fc |
|
5. Случили са ти се ужасни неща. Говори с родителите си, тоя тормоз не е на добре.
Някой си
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 4ed257d2bf |
|
7. Ужасно, ужасно съжалявам за всичко, което ти се е случило и ти се случва...Сърцето ме заболя докато четях. Ти си едно прекрасно момиче, личи си по начина на изразяване, по мисълта ти. Оплачи се на някой. Още днес. На майката на приятелката ти, на някоя любима учителка, на училищен психолог. Тези хора не заслужават да имат такова прекрасно дете, заслужават наказание. Желая ти всичко най-хубаво, бъди силна и бъди сигурна, че вече си един прекрасен човек!
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 67d389411c |
|
8. Мила, има начин да докажеш на социалните, че те тормози. Посегне ли ти пак отиваш и веднага си вадиш медицинско така ще докажеш за побоите и ще те изведат от там. Няма какво да ги търпиш още 3 години за това време ще ти сринат съвсем психиката! Друг вариант е да правиш проблеми и така поведението ти ще се набие в очите на социалните и те ще вземат отношение по въпроса.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 3347b205d8 |
|
9. Тук всяка по-нестандартна статия се подлага на съмнение. Иначе съм съгласен с Но1.
На 35 год съм. Мъж. И мен до 15 год. възраст майка ми ме биеше. Редвоно. Без причина. Изкарваше си го на мен.
Бягах от вкъщи и не се прибирах цяла нощ. Живеехме в къща и се криех при дървата сгушен, където и нощувах. Оставал съм толкова много пъти без вечеря... и аз като теб - леща.
Баща ми не вземаше отношение. Той си ме обичаше (тук поне аз имам коз). А въобще в повечето случаи не знаеше и че майка ми ме бие.
Не веднъж съм ходил с отбелязани плесници на лицето, на училище и другите ми се подиграваха. Накрая като станах на 15ина, като теб, вече бях достатъчно силен да хващам ръцете на майка си като ми посяга. Вече беше безсилна. Тогава за първи път баща ми(когото и аз обичам много)й каза... "Айде стига ти толкова, изтече ти мандата. Сега внимавай като му посягаш, че той ще те набие и тогава аз няма да се застъпвам за теб, както не съм се застъпвал за него досега"
И така... кротна се... но трябваше да изтърпя и аз един ад подобен на твоя.
Никога не съм уважавал майка си. Тя е емоционална (тя затова ме и биеше) и проста жена, също без никакъв успех в живота. Никога не била повече от секретарка с едва завършено средно. Пенсионира се в общината с кафета и клюки. Друго освен пари в главата и до ден днешен няма. Никога не ме е й обичала, а винаги, като ми е говорила мило, го е казвала с лицемерие и аз винаги знам че ще иска нещо от мен.
Но съм вече достатъчно на възраст. В живота имах много по-големи препяствия и сега не й се сърдя. Дори донякъде съм й благодарен. Това ме направи силен. Разбирам я. Не я обичам, но я разбирам. Съчувствам й, както се съчувства на болен човек.
И ти ще си така. Един ден ще си умрат пред очите ти (което е естествения цикъл в живота), може и да не се просълзиш, но НЕ оставяй сърцето ти завладяно от омраза.
Иначе ще станеш като тях. ТВОЙ ИЗБОР е да НЕ си като тях. Защото ако си, един ден и ти ще се ожениш, и децата ти ще изпитат същото. Съпруга ти ще се проклина, както и теб, че те е намерил. И нищо няма да се промени. Бъди ти добрата. Опитвай се да ги разбереш.
И да, отбягвай ги, за сега.
А самоубийство? Точно на тази твоя възраст и аз си мислех за това и сега като видя какъв келеш съм бил и колко малко бях преживял....
Винаги ни се струва че сме преживяли много... ама като станеш на 35 ще видиш, че като си била на 15 си преживяла едва 5% например от това което МОЖЕШ да преживееш.
Живота е наистина много шарен, приеми живота. Повярвай ми всичко ще се промени за добро после ще имаш хубави моменти.
А 3 години не са нищо, ако не се самонавиваш.
СТИСКАМ ПАЛЦИ! Успех! Дано ни радваш тук с хубави новини вече!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: fab4a55d12 |
|
10. Ще ти повярват-ако имаш телефон с камера или уеб камера по-добре, ако нямаш вземи от приятелката си назаем, като и обясниш, че е важно не вярвам да откаже да ти даде за малко. Включи камерата към компютъра да записва има много програми и я минимизирай или пусни нещо друго отгоре, за да не се вижда какво правиш. Снимай как се държи с теб, как ти се кара без причина и какво ти говори... Ако, ти посегне-не се пази, а я остави да те удари, ако успееш да го снимаш още по-добре, ако не поне снимай синините. Хубаво е да снимаш всичко, за да видят, че не си предизвикала с нищо майка си. После отиваш с клиповете в, , защита на детето" и няма как да не ти повярват! По-добре ще ти е дори в дом от колкото да живееш в такава среда! Трябва да напуснеш това място, ако искаш животът ти да се промени, защото по-хубаво няма да стане, ако на това разчиташ.
И аз се моля темата да не е реална, но няма и да се изненадам и да е, всякакви гнусотии съм виждала. Ако, трябва покажи клиповете и на роднините си-право в очите ги питай дали още смятат, че ти си виновна за всичко. Момиче, твоя шанс е да направиш всичко възможно да въбреш повече хора на твоя страна, ако трябва говори с полицията... колкото повече те атакуват-отвръщай и ти! Напрежението ще ескалира, но трябва да си много силна и да издържиш, докато нещата не се променят.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: be45dd6762 |
|
11. Искам да се обърна към всички хора. Моля ви не създавайте деца, ако ще се държите по подобен начин с тях. Никое човешко същество не заслужава такова отношение. Не мога да ти опиша какво изпитах към майка ти, докато четях. Такъв изверг не задлужава да се нарича "майка". Желая ти да успееш да се откопчиш от тази отровна среда и да си щастлива. толкова мъчно ми стана за теб. Съжалявам, че вместо топла прегръдка, утеха и обич си получавала упреци и юмруци. успех мило момиче.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: e4899362a8 |
|
12. Здравей момиче! Искрено ти съчувствам за всичките страдания които си преживяла и преживяваш. Ти сега живееш в много лоша обстановка, родителите ти са зли хора за съжаление, но положението е такова каквото е. Препоръчвам ти при първа възможност да си намериш някаква работа с която да си изкарваш честно пари и да намалиш комуникацията с родителите до минимум, може би така и те ще започнат да се държат по-добре с теб. Не се самоубивай, това няма да реши проблемите а ще попаднеш на място в сравнение с което сегашното ти положение ще ти се стори приказка. Имай вяра в Бога и търпение. Желая ти да се измъкнеш от лошото положение в което си сега и то да се подобри значително. Когато това стане, не забравяй от къде си тръгнала и не прави зло на други хора както и на теб злото което търпиш ти е ужасно.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: f485fe1f26 |
|
14. Ако темата е истинска, а не е измислица, първо бих искала да те поздравя за правописа. Много хора, израснали в съвсем нормални семейства, в които се изсипват един куп пари за частни уроци, не могат да пишат дори наполовина грамотно като теб.
Сега по ситуацията, в която си. Казваш, че си на 15. По принцип от 16-годишна имаш право да работиш, но ти трябва съгласие от родителите.
В гимназия ли учиш вече, или си в основното училище? Ако си в гимназия, имаш право на стипендия и предполагам, че взимаш такава. Ако не, ще можеш да получаваш догодина. По мое време стипендията беше 21 лв. на месец. Спестяваш 1-2 стипендии и отиваш в магазин за дрехи 2-ра употреба, където да си купиш ПРИЛИЧНИ дрехи, които да стават за пред хора. Не парцали, а хубави, запазени дрехи.
След това започваш да си търсиш работа, когато навършиш 16 г. По всяка вероятност ще си намериш работа като сервитьорка или продавачка. Ако знаеш езици, можеш да се пробваш и за нещо друго, но трябва и работодателят да е склонен да даде работа на 16-годишна.
С първата заплата си купи всичко необходимо за теб самата - дрехи, обувки, учебни помагала. Един съвет за дрехите и обувките - недей да си купуваш китайски боклуци за по 10-15 лева, те се скапват много бързо. Купи си немско производство. По-скъпи са и често нямат толкова хубав фасон, но за сметка на това са здрави и ще ги носиш с години, без да са мръднали. От втората заплата нататък започни да пестиш за висшето ти образование. При това, което описваш, майка ти няма да те подкрепи да учиш. Тя ще иска да си останеш при тях с баща ти и да ги издържаш. Ще работиш за същите мизерни пари и има голям шанс да стигнеш до нейното болестно състояние.
Има шанс майка ти да иска да даваш цялата си заплата вкъщи, когато започнеш работа на 16, но ти трябва всячески да се постараеш това да не се случи. Някаква помощ можеш да окажеш - например да даваш 100 лв. на месец, но не повече. Това са си ТВОИТЕ пари за ТВОЕТО бъдеще. Сигурно няма да се размине без скандали и за да не се стига до бой, за да ти вземат парите, разкрий си една банкова сметка с карта и си слагай парите по нея. На 16-годишни повечето банки позволяват да имат такива сметки с карти.
Помисли какво искаш да правиш с живота си. На този етап и без липсата на подкрепа от родители ще ти е трудно. Задължително трябва да получиш образование, за да се оттласнеш от мизерията. В България е трудно да се издържаш сам, докато учиш, но ако си добра по езиците, можеш да си намериш работа в кол център в София. Ще ти е трудно да съчетаваш учене и работа, но ще можеш да се издържаш, докато следваш.
Друг вариант е да събереш пари и да заминеш за чужбина, където да поработиш 1-2 г., да спестиш повечко пари, и да решиш къде и какво да учиш. Не е задължително да е в България, може и някъде в чужбина. Има държави, в които следването е практически безплатно, плащаш само административни такси.
Колкото до майка ти. Ами, ти сама я описа добре. Определено има психически проблем. За това, че се опитва да вмени вина за състоянието на баща ти на теб - е, нямам думи! Тя е изрод, а не ти. Настроила е роднините срещу теб и помощ от тях също няма да намериш, но може и да е по-добре. Можеш да се справиш и сама. Ще ти е трудно, но ще успееш да си оправиш живота. Сама виждаш, че си умна. Остави тези мисли за самоубийство, толкова си малка (даже не млада, а малка) и животът е пред теб!
Не мога да се сдържа да не го вметна - обикновено в разни теми, в които авторът е жена и се чуди дали да има дете на 18-20 г., всички много я подкрепят. Е, видяхте ли сега до какво води размножаването на хора без образование и умения, и без възможност да си гледат децата, предоставяйки им елементарни неща??? Майката на авторката даже две деца е родила, без да може и едно да издържа като хората.
В една друга тема бях писала и ме контрираха, че едва ли не моя позната, за която се изказах, че е в лошо положение и която работи за МРЗ и има две деца, щяла да допринесе повече за БВП, а децата й по-бързо щели да се влеят в пазара на труда и да допринесат за благото на България. ХА-ХА. Ами, дано се намери някой, който да чете тази тема и да види, че хич не е така. Безотговорно е да раждаш деца, без да можеш да им осигуриш един минимален стандарт на живот. Слава Богу авторката на тази тема знае това от личен опит и съм сигурна, че когато тя реши да има деца, ще успее да им осигури нормален начин на живот.
Авторке, не искам да те засегна по какъвто и да е начин, но бих искала да те попитам от ромски произход ли си? Ако това е така, би обяснило много неща. Има един плюс обаче - разните ромски организации предлагат стипендии за обучение във висши училища с много изгодни за стипендианта условия!
Ако не си от ромски произход, няма да получиш стипендия, но поне няма да бъдеш дискриминирана.
Мислила ли си да се обърнеш към медии? Сигурно ще е неприятно, но семейството ви може да получи някаква помощ. Майка ти се държи толкова зле основно от безсилие. Сигурно е имала някакви мечти, а те никога няма да се сбъднат. С тази нейна заплата една нормална дреха сигурно не може да си купи и това я кара да се озлоби срещу теб, което е неправилно, защото не е твоя вината.
Още веднъж, моля те да оставиш мислите за самоубийство. Подходи конструктивно към проблемите ти. Докато си жива и здрава, всичко останало е поправимо. Ако имаш нужда от помощ или съвет, насреща сме. :)
Не мога да разбера защо не желаеш да получиш помощ от институциите. Агенция за закрила на детето би си свършила работата. Ако имаш желание, мога да ти помогна при съставянето на жалба до Агенцията. Или можеш да отидеш на място и да говориш с тях, да им обясниш това, което и на нас.
Едва ли животът ти ще стане по-лош, ако се обърнеш за помощ. Има и много неправителствени организации, които биха ти помогнали - защо не потърсиш информация в Интернет? В такова семейство е застрашено не само физическото, но и психическото ти здраве.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 6ff249165f |
|
16. И как така живееш в огромна мизерия, нямате пари за храна и едва издържате, но ти имаш компютър, телефон и си изключително грамотна за 15 годишно дете в такива условия? Нещо тази история ми намирисва на гнило, но ако е истина - посъветвам те да кажеш на майката на твоята приятелка, на своя баба или някой по-възрастен и да отидете заедно в социалните грижи. Сподели какво те измъчва на възрастен човек, учител или родител на приятелка. Горе са те посъветвали наистина добри съвети, така че не се бави и се вслушвай в тях.
Чудя се наистина как по-рано не си се сетила, не вярвам да си толкова глупава. :)
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0e1abe8b47 |
|
17. Номер 4 е прав много
Не си посягай на живота това е грях!!!
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 47effa00ba |
|
22. Споделям накратко своята история за да може да ми помогнете. Аз съм Розалина на 17 години. От малка татко ме беше дори и дървена пръчка и то по главата, ръцете и по останалата част от тялото. Той напоследък не може да се контролира. И казва че, боя винаги е решение. Дори и ме заплашва с смърт. Мама няма смелост да му се изправи защото една малка "грешна" дума и мама го изяжда с обиди, но не и с бой
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
