 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какво да правя
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1206 пъти
Здравейте. Аз съм Маги. За пръв път пиша история и да си призная съм доста отчаяна, че трябва да чакам непознати хора да ми дадат някой и друг съвет. Аз съм едно от онези непрестанно тъжни момичета. Не се самонаранявам или нещо такова, не си прави грешни заключения. Това е безсмислена работа. Но ако Ти си един от онези хора, които си нямат и понятие от чувствата на другите и ги съдят при първата възможност за това как живеят живота си и какво правят с него, то ти веднага трябва да спреш да четеш това.
Живота ми е пълна бъркотия. Е, не съм единствена. Бих се усъмнила ако има тийнейджър без проблеми. В гимназията определено ми е трудно да се впиша, но това май ми е най-малкия проблем. Откакто се помня майка ми живее с възможно най-непоносимият за мен човек. Ожениха се преди две-три години. Постоянно се караме. И си давам сметка, че нещо в мен просто иска да почне да му крещи за каквото и да е постоянно, но не го правя. Винаги съм се съобразявала с майка си. Преди - за да не я обидя, но сега - защото тя винаги вярва на нейния перфектен мъж, но не и на собствената си дъщеря. Това е съвсем накратко. Не знам дали ти звучи като проблем от начина, по който пиша, но повярвай - това Е истински проблем.
Всички сме наясно, че смъртта е неизбежна нали... И всички си казваме - моята роднина беше най-добрата, най-милата и т. н. И винаги казваме колко несправедливо е всичко спрямо нас... Сега е нещо малко по-различно. Дядо ми е в болница от седмица. Естествено с огромна опасност за живота. Това е просто още една от причините да съм толкова тъжна и антисоциална. Не знам какво да правя. Заела съм се с неговият магазин. Уча. Съвсем скоро имам състезания, на които колкото и да искам да не присъствам, съм длъжна да отида, защото е непоносима мисълта заради мен да проваля цял отбор. Та... Излиза, че тйнейджърка учи в гимназия, работи в магазин, тренира по два пъти на ден за републикански и отборни състезания... Моля ви просто дайте ми съвет какво да правя. За приятелите си няма да говоря, защото аз просто каквото и да си говоря с тях те са си щастливи. Те имат проблеми, които просто не могат да се сравнят с моите, и повярвай не се държа егоистично. Повярвай ми не е така. Приятели са ми и знам какви проблеми имат. И те не са такива. Те не могат да ме разберат. Ще кажат - Ще ти мине - което за мен просто е начин да ми кажат да спра да говоря и да ги отегчавам. Не говоря с никой за себе си. Напоследък не говоря въобще с никой. От месеци съм по-изолирана от когато и да било. Не говоря. Не се смея. Не правя нищо. Стоя и просто чакам да се прибера, за да мога да обмислям нещата отново и отново и поне да мога да заплача, като ми се плаче. Моля те... ТИ, който четеш това... просто да ми дадеш съвет. Или да си дадеш мнението.. Просто имам нужда да споделя с някой. Имам нужда и мен да чуят. И на мен да се помогне. Не само аз да тичам след хората и да им помагам, а след това да ме зарежат. Нямам от онези истински приятели, които са заинтересовани какво правя, какво мисля, как съм... Не. Аз съм глупачка, че помагам на хората, които са ме зарязали когато имам нужда. Такава съм. Признавам го. Но аз съм си такава... за мен е непоносимо да не помогна на някой. Семейството ми е пълна разруха. Нямам приятели. Имам огромни отговорности. Не знам как да се справя. В момента се чудя дали някой въобще ще прочете това. Сигурно ще се уплаши от дължината на историята... Или пък ще ме сметне за откачалка и ще подмине тази история. Не знам... Просто чакам някой да ми даде мнение или съвет. Благодаря Ти, ако си прочел това и наистина искаш да коментираш, без значение какво си мислиш за мен!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 2192d796c4 |
|
1. Здравей Маги! Не споделяш най важното, на колко си години. Явно си в много крехка възраст, но е от значение, да се знаят точните ти години, за да ти се дадат по адекватни съвети. От написаното разбрах, че си много разумно и чувствително момиче, съчувстваш на нуждаещите се от помощ. Продължи да бъдеш такава, сега се дразниш, че помагаш, а на тебе никой не помага, но един ден(като пораснеш), тази добрина която раздаваш сега, тогава ще те радва, ще осмисля живота ти. Състоянието ти е такова, защото си претоварена със задачи. Както и да се организираш, трябва да разтовариш житейският самар, иначе ще те смачка. Не пишеш за каква стока е магазина на дядо ти, но ако е за хранителна, можеш да разпродадеш стоката която би се развалила, и да го затвориш временно, докато се оправи дядо ти. А можеш да го дадеш под наем, като си наемеш продавач. В общи линии си описала картината, но само скицирана, трябват някои подробности, за да бъдем по точни. Ако наближаваш пълнолетие, помисли за самостоятелен живот, временно при дядо, явно е находчив човек. Махни се от семейната обстановка, която те потиска!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ec03944b19 |
|
2. Почти същата история като моята. С разликата, че аз нямам дядовци (живи са но просто не контактуваме и за мен са като мъртви) или баби. Майка ми от около 5 години е с най-непоносимия за мен човек! Изрод! Не ми вярва като й казвам какъв е. За дядо ти не знам какво да кажа просто... Няма ли кой друг да се заеме с магазина, че ти точно си плесната там? След като мине състезанието приключват ли нещата или пак ще трябва да ходиш на тренировки?
Не знам какво друго да кажа... Родителите няма как да са безгрешни и оправдавам някои глупави грешки, но това с доведените бащи е просто мъка. Не разбират или не искат да разберат, че за нас са заплаха не знам. На колко години си?
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: d1bb047fe1 |
|
3. Мисля, че си изключително тъпя. Само знаеш да се оплакваш. И от всичко написано, аз проблем не виждам. Просто живота ти е крив и се чудиш с какво да го оправдаеш.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 212b5a4d96 |
|
4. Не потъвай дълбоко в проблеми, които така и не можеш да решиш. Щом майка ти харесва този мъж, това е нейно право. Не можеш да промениш ситуацията нали, не се примирявай, но я приеми. Първо си дай приоритети, не ти е приоритет връзката на майка ти нали и този човек, не си се омъжила ти за него. За дядо ти, това е естественият кръговрат на живота, приеми го по този начин, не може да живее вечно, недей да потъваш от естествените неща в живота. Създай си приоритети и се съсредоточи в тях, училището, спорта, допълнително образоване и квалифициране, задължително за теб, добра връзка с майка ти, разбиране и изолиране на партньора и, като все пак спазваш добрият тон и благоприличие. Ще видиш, че ще се почувстваш по-добре. Не можеш да мислиш постоянно за това, ако ти идва натрапчивата мисъл да мислиш само за това, се опитай за погледнеш ситуацията от страни, ще видиш как сама подсъзнателно преувеличаваш нещата, не те съдя не ме разбирай погрешно и като погледнеш нещата от страни, ще видиш, че не е толкова страшно. Живота е пред теб, само след няколко години ще поемеш по своя път, майка ти ще си живее с този човек и нещата ще се подредят. Ето виж тук, особено таблицата, много е интересно и е ти бъде от полза.
http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/chuvstvitelnost/
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: d8be45a947 |
|
5. Не си единствената. Всеки приема проблемите си по различен начин, но ти правя евала за това че живота те мачка но ти се държиш и се изправяш на крака. Но каквото и да правиш сега най-важното нещо е да не се изпускаш, не си в такова положение в което можеш да си позволиш да не се бориш. Не разбрах на колко си години, но най важното е момента ти е образованието, ако си учиш редовно, не се отпускаш, тренираш си и се амбицираш и мотивираш, скоро ще заминеш да учиш някъде и ще се махнеш от майка ти и новия и мъж, ще сеотдръпнеш отвсичките проблеми и ще обърнеш вномание са себе си. но трябва да преследваш целите си каквото и да става, трябва да гледаш напред с изправена глава, да се смееш на сила ако трябва и никога да не показваш слабост. Бъди силна, ти можеш дда се справиш с всичко, живота ти е подготвил трудните моменти сега за да можеш да изградиш един много по силен характер, а за в бъдеще ще ти е много по лесно
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: 365ff1d70a |
|
6. Трогна ме.. чувствам се горе-долу по същия начин. Иска ми се, ако можех да те прегърна и да ти дам сили!
Виж сега, животът е пред теб, тепърва ще се срещаш с нови неща, които ще те карат да бъдеш щастлива, абсолютно съм сигурна! Отсявай приятелите, дръж се колегиално и вежливо с тях, но ако усещаш, че не са искрени, по-добре се отдръпни. Истинските сами ще дойдат.
Относно семейството.. малко е неприятно да делиш един покрив, с човек, който ти е неприятен, но потърпи още малко. Не казваш на колко години си, но ако си малко под 18, ще можеш дори да се изнесеш, да учиш нещо, да работиш, времето ти ще е погълнато изцяло от това, може би ще те кара да се чувстваш по-добре:)
Научи се как да мислиш по-позитивно; промени си нагласата. Животът се отнася така, както ти се отнасяш към него, клиширано, но напълно вярно! Има толкова прекрасни неща, които могат да ти се случват стига да си отворена към тях. Прави само и единствено това, което ти доставя удоволствие, чети, смени обкръжението, не позволявай негативните събития да те управляват. Научи се на чво място да се уважаваш, да обичаш себе си, така ще можеш да си помогнеш, след това и на другите хора. Човек малко или много трябва да бъде егоист и да поставя себе си на първо място. Винаги съм се придържала към тази максима, опитай и ти!
Може би сега не го осъзнаваш, но да изпиташ и една нова тръпка, увлечение, любов оказва огромно влияние. Срещнеш ли човек, с когото да го изпиташ, другите неща някак си остават на заден план!!
Отърси се от всичко, което ти влияе зле на психиката и започни една нова страничка, след това всичко си се нарежда от само себе си!
Желая ти успех и те прегръщам! :)))Ще се справиш с всичко!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 324fa0644c |
|
7. Здравей! Аз прочетох историята ти и наистина искам да ти дам съвет. Много хора мислят, че ние тинейджърите не сме наясно с чувствата си, но това не е така. В тези години човек се развива и се изгражда като личност. Не трябва да тъжиш, защото само си помисли, колко много възможности имаш! Ти си млада и имаш бъдеще, каквото и да става не трябва да се предаваш, защото всеки има трудни моменти. Знаеш ли, какво правя аз, когато съм тъжна? Обичам да ходя на някое място, където да се усамотя, да слушам музика, а още по хубава идея е да запълва времето си с нещо приятно, например да пишеш, пиши и на лист хартия изливай чувствата си. Намери и някой с който да говориш и просто когато ти е тъжно и трудно намери начин да махнеш лошите чувства, защото както казах си пълна с възможности и ще имаш много щастливи моменти.
Надявам се да съм ти помогнала и да видиш коментара ми!
Късмет и горе главата!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: d01e53f388 |
|
8. Да, много отговорности и труд за едно момиче на тийн възраст :) Никакво време за забавления и за радости в живота... Разбирам те напълно :) Така, ето какво ще направиш! Трябва да намериш начин да се забавляваш, колкото и абсурдно да звучи! Предписвам ти по една комедия на ден! Също така по възможност си купи витамини и микроелементи и се храни с повечко здравословна храна. Радвай се, че имаш все пак някакво семейство, усмихвай се повече, слушай латино музика, танцувай тайно, гледай весели неща, недей да мислиш за нищо! Утре може да те сгази кола, да ни убият атентатори и така нататък... Влюби се, а иначе си гледай отговорностите, горе главата, силна си, просто се радвай на живота! Дядото ще си замине, това е кръговрата, но ще те пази и помага от другия свят :) това е, всички там ще отидем миличка...
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: e75f6a1b46 |
|
9. Здравей. Аз те разбирам напълно, но ако чуеш моята история ще разбереш че има и по-лош случай. Аз съм на 14 най-близки ми останаха само мама и 1 дядо, баща ми почина като бях на 5, чичо ми като бях на 6, другия ми дядо на пак на 6 и сега преди 3 години баба ми. За щастие проблем нямам с приятеля на мама. Не искам да говоря за гаджета защото. всичко е пълна каша. Днес и аз написах част от моята история. Ако някой го интересува, , Какво да правя? "
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
