Мисля, че единственото решение, е да стоя далеч от тях.
преди: 8 години, 5 дни, прочетена 1458 пъти
Здравеейте, читатели на spodeli. net! :)) Реших и аз да "споделя" нещо и се надявам да дадете мнения. :)
Като малка винаги съм била много добра и, в същото време, наивна. Доста години съм била като слуга за обкръжението ми - гледала съм винаги да помогна, било то с домашна, пари назаем, въпреки че и аз самата не съм разполагала с много, слагала съм винаги чуждите нужди пред моите. Доскоро все още се страхувах от тогавашните ми приятели, не сме влизали в спор, защото не смеех да им противореча, все още им помагах с каквото можех, защитавах ги и като цяло, им ходех по г*за, с извинение. Само че и на мен ми се отвориха очите. Случката не беше нещо, което би ми преобърнало живота, но размислих и си дадох сметка, че не може така. Приятелството си проличава във всеки един момент. Реших, че да позволявам такова лошо отношение спрямо себе си, е неуважение към мен самата. И аз съм човек, и аз имам чувства и в последно време се бях отървала от доста хора, които не ми носеха нищо добро. Проблема ми е, че, споменатите по-горе "тамошни приятели", не признават никога грешките си и не понасят последствията, а започват да викат, да се ядосват, карайки те да се чувстваш зле, въпреки че те са сгрешилите. И вече, щом реших, че не искам да имам нищо общо с тях, се чувствам недобре, сякаш съм длъжна да се извиня и едва ли не, аз да съм виновната. Опитвам се да бъда по-добра, да не се държа зле с хората, но така имам чувството, че правя точно обратното.
Питам ви, въпреки реакцията им, трябва да стоя далеч от тях, нали? Моля Ви, без излишни и злобни коментари.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 5 дни hash: 528ca0aad4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ето нещо интересно за теб: http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/confidence/

 

...

преди: 8 години, 5 дни hash: 654e802944

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Въпреки реакцията им, трябва да стоя далеч от тях, нали? - Да така е.

 

...

преди: 8 години, 5 дни hash: 5b28e0a78b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Да, стой далеч от тях! И не се чувствай длъжна за каквото и да било, човек е свободен да дружи с когото си поиска и никой не може да му заповядва. Зарязваш ги веднъж завинаги, игнор до дупка, и си намери истински приятели, които ти харесват като личности.

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 дни hash: d1982dba34

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Давам ти съвет, основавайки се на личния ми опит... и той е ПРОСТО ДА ИМ ГО КАЖЕШ ВСИЧКО В ЛИЦАТА и да не им се обясняваш! Ако започнат да спорят с тебе просто ги прекъсваш преди да са се обяснили и им казваш "Мен не ме интересува! Ще бъде еди си така" и прочие... Вярно е, че ще се вбесят но си струва много по-малко отколкото да се жалиш

 

...

преди: 8 години, 4 дни hash: 475410f95f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   "Господи пази ме от приятелите, а от враговете си сам ще се пазя." Тази поговорка позната ли ти е? Риторичен въпрос. Най- добре е малко приятели да имаш- един, може и двама, но да са истински. Виц: Един човек си имал компания и то голяма приятели големи. Винаги редовно ги събирал в тях. Ядене, пиене, песни, веселба голяма. Един ден обаче човека решил да се жени. Баща му обаче му казал: - Сине, остави ме аз да поканя приятелите ти. - Няма проблем тате. Дошъл денят на сватбата. Остава ли пет минути до сватбата, но от приятелите нито косъмче. Останала минута, но тях ги няма. Младенецът се натъжил и през сълзи се обърнал към баща си: - Тате ти ме излъга! - За какво синко? - Че ще поканиш приятелите ми! - Не съм! - Покани ли ги? - Разбира се! - А къде са? - не знам! Те не са ти истински приятели! - Защо? - Защото отидох при тях и им казах, че имаш нужда от тяхната помощ и да дойдат днес. Аз също много съм се парил от уж много добри приятели.

 

...