Побърквам се!
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 2473 пъти
Здравейте! Обръщам се към вас със огромна молба за помощ. Не знам дали ще успея да изпиша това което ми дойде на главата, но ще се опитам.

Съвсем ненадейно през ум ми мина идеята, че един ден ще умра и никога няма да живея отново. Започнах да се плаша от това и че никога няма да бъда отново с любимите ми хора. Само на 16 години съм но това не ми попречи да ми се превърне във идея фикс и започнах да мисля само за това. Плача по няколко часа на на ден, не ми се яде и се разкъсвам. Когато си затворя очите си представям как ще потъна в пълен мрак завинаги и никога няма да живея отново.

Споделих с майка си за това и тя се опита да ми помогне, да ме утеши но без успех. Започва да ме боли и главата вече. В училище постоянно плача и...НЕ ЗНАМ. ПОМОГНЕТЕ МИ. АКО ЗНАЕТЕ КАКВО МИ ИМА, КАЖЕТЕ МИ КАКВО ДА ПРАВЯ. КЪМ ПСИХИАТЪР ЛИ ДА ОТИВАМ, НО ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО. НЕ МОГА ДА СПЯ ВЕЧЕР, ПРЕДСТАВЯМ СИ КАКВИ ЛИ НЕ ГЛУПОСТИ И МЕ Е СТРАХ ОЩЕ ПОВЕЧЕ. УМОЛЯВАМ ВИ, МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ! НЕ ИЗДЪРЖАМ ПОВЕЧЕ. ДОРИ НЕ МИ СЕ ЯДЕ! ПОБОЛЯВАМ СЕ! ПОБЪРКВАМ СЕ! АКО ЗНАЕТЕ ЛЕКАР ВЪВ ВАРНА, КОЙТО ДА ПРЕДЛАГА ЛЕЧЕНИЕ ИЛИ КОНСУЛТАЦИЯ ПИШЕТЕ! НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 6 месеца hash: 4d5b7ac2fd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Момче, спокойно. От няколко дни и с мен е абсолютно същото. АЗ съм момиче на 19 години и от много години изпитвам същото усещане и съвсем същия страх - че ще изчезна, няма да помня изобщо животът си, че това е просто сън от който няма събуждане.. и аз нз..

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 30c8f2923f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Изпаднала си в някаква носталгия (и на мен ми се е случвало и то скоро). Погледни колко хубави неща има в живота, огледай се, разходи се из природата и не само там и на място с повече хора, просто виж колко + има около теб. Успех ;] *7*

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1daf840522

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Еммм нормално си е хич да не е :) Общо взето със всеки е така преди да се хване на първата си сериозна работа ;) После колелата се завъртат и живота потегля с пълна пара ;)

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 653983f207

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

8.   И аз съм така понякога... :( Особено ако правя нещо и изведнъж се замислям ''какъв е смисълът да го правя, като все някой ден ще умра и няма да има смисъл от това'' Но едиственото решения е, да се постараеш да не мислиш за това!!!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: db09a2aeb9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

9.   Откъде пък ти хрумна, че ще умираш. Малко си в емоционална възраст, не знам момче ли си момиче ли си, но определено те е ударил хормона. Нищо лошо, на всеки се случва и спасение няма. Би трябвало само да си мине. Нужна е психическа устойчивост а тя се базира на 80% на нагласата ти и 20% на обективната действителност. Помисли какви са реалните шансове да умреш скоро, не си въобразявай щуротии като 21. 12. 2012 и такива. Вярно е, всеки умира все някога, смъртта никого не подминава. Тя е и хубаво нещо понякога от гледна точка именно на нагласата ти (ако си много болен, нещастен, много възрастен и прочее - за някои хора е избавление въпреки че съм против самоубийствата) Щом толкова ти се живее не си пилей живота в плач и тъжни помисли, напротив - живей всеки миг, бъди щастлив/а във всеки един момент, гледай винаги хубавата страна на нещата. Защото колкото и да мислиш за смъртта тя винаги ще си дойде навреме, няма нито да я забавиш нито да я ускориш. "Дадено ни е само да избираме какво да правим с времето, което ни е отредено. " - Гандалф. Избери щастието и хубавите преживявания, не безсмислената мъка и депресия и плач. Никой не може да ти помогне ако не искаш сам/а да си помогнеш. Щастието е състояние, зависещо от нагласата ти!

 

...