Споделена история от Тинейджърски |
Хлътнах до уши, а сега незнам как да си го върна..
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 2963 пъти
Здравейте!
Тази година влязох в гимназия. Училище където преобладават момчетата. От началото на годината имах много заигравки с различни момчета, но нищо сериозно, нищо което да е за по-дълго време или да са вложени дори минимални чувства.
Често със съученички седяхме на пейката пред стаята, не веднъж виждахме едно момче, за което всичките ми приятелки казваха , че е адски готин и адски надут. Всеки път си мълчах и се измъквах с едно: "Става." или нещо от сорта. Погледнат от страни наистина изглеждаше ужасно надут, но незнам защо виждах в това момче нещо повече от външния му вид. Незнам как да обясня как го виждах, някак си различно от другите около него. Интересно ми беше защо нямам желание да отида при него и да го заговоря, просто не исках. Беше четири години по-голям от мен и наистина незнаех как да го заговоря.
Един ден, не помня точно как, с една от съученичките ми се оказахме точно в неговия час. Тя ме дръпна и за пореден път повтори колко е сладък, а аз отново не казах нищо. През целия час погледа ми отиваше право в него и всеки път погледите ни се засичаха. Незнам как, завързахме някакъв разговор без подробности, без имена просто закачки. На излизане от стаята той ми подметна нещо и аз се усмихнах. Пред входа на училището го повиках и казах нещо в отговор наподмятането преди малко. След кратът разговор, той ми поиска телефона и каза, че ще ми се обади по-късно. Незнам как, незнам и защо, но това оправи целият ми ден. Вечерта ми се обади, уговорихме се. Стана така, че аз го чаках известно време, обади ми се. Помислих, че ще ми върже теникия, но той звънеше просто да провери дали го чакам. Беше наваляло сняг, умирах от студ и краката ми бяха вир вода. Когато дойде се случи неочакваното. Приближи се към мен, попита дали съм чакала много и ме целуна. За петте секунди в които ме целуваше забравих всичко около себе си, краката ми омекнаха. Отидохме на кафе, целувахме се, държеше ме за ръка.Чувствах се сякаш го познавам от адски много време.Разбирах го прекрасно, имахме какво да си кажем през цялото време. На излизане от кафенето ме хвана за ръка и в този момент нещо ми трепна.
От следващия ден, не усетих как аз и той вече ходехме. Говорехме си по телефона, запозна ме с приятелите му, запознах го с моите, дойде у нас, ходех у тях. Всичко беше чудесно. Бях по-щастлива от всякога. Една седмица всичко беше такова. Говореше как иска да е с мен дълго време, как иска да го запозная с родителите ми, как си представя, че ще се оженим след години. Виждахме се и в училище, макар че бяхме различни смени. Не се страхуваше да покаже на всички кое е неговото момиче. Постъпките му и държанието му към мен говореше същото. Из училището се говореха разни неща за мен, той спря всички слухове. Две седмици бяхма като женени, неразделни. Когато не сме заедно си говорехме по телефона, по skype, по facebook. Сбъдната мечта!
Предстоеше 12 дни ваканция, а той щеше да е в друг град на 400 километра от мен. Постоянно ми повтаряше, че незнае какво ще прави без мен, че ще му липсвам много. Когато дойде прослувутата ваканция и той замина, всичко стана както каза. Обаждаше ми се всеки ден, предупреждаваше ме да внимавам какво правя докато го няма, точно като женени, като някой филм. После разбрах за някакво негово бивше гадже, с което са останали добри приятели. Ревнувах от нея, а това очевидно го дразнеше и аз спрях да го показвам. Когато се върна, нещо се беше променило. Също толкова силно исках да съм с него, въпреки, че държанието му беше различно. Веднъж го хванах в лъжа и от тогава всичко се срина. Спря да ми звъни, спря да излиза с мен. Когато му звъннех да излезем, той винаги си намираше оправдания да не излезе. Незнам защо, но всичко започна да се разпада. Когато се опитвах да говоря с него, защо се държи така той ми казваше, че се вкарвам в някакви филми и то напразно. Примирих се с положението, и се успокоявах с това, че ако той не иска да е с мен просто няма да бъде. Карахме в това положение две седмици и един хубав ден той просто направи и последната крачка, премина към необвързан и тогава нещата вече станаха ясни. Написах му смс: " Сега разбирам кой е най-големия филм в който съм се вкарала, да вярвам на всичко, което кажеш!", той не ми отговори. След няколко часа ми писа и ми каза, че не знае какво е станало, че не съм виновна, незнае какво се е променило от преди. Объркана съм и изглежда и той е объркан. Ужасно много искам да съм с него, искам всичко да е както преди и да съм щастлива. Ако той не иска да е с мен, няма как да си го върна, но все пак мислите ли, че има нещо, което мога да направя, за да го спечеля отново..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 4db8b27701 |
|
1. Това ми прилича на някаква измислица, нооо... не се знае! Аз мисля, че трябва да се отдръпнеш. Той ако те харесва, ще те потърси, след като знае, че и ти си на същия хал.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 0f59d60d6a |
|
2. Защо реши, че е измислица?
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 3cb418dc84 |
|
3. Към №2.. защото има и идиоти на този свят :D
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 0dff9113ba |
|
4. Не му обръщай внимание , прави се , че не ти пука.Минавай покрай него все 1 е никой и ще видиш , може би , той сам ще те потърси :))
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 0f59d60d6a |
|
5. От Авторката: Вече незнам какво става! Чувствам се много, много, мноооооооого объркана!!! Той и приятелите му ме объркват тотално! Правят някакви шашми, но незнам какво точно. Когато ме види с други момчета видимо се дразни. Пише на приятелките ми, защотото знае, че те ще ми кажат. Двама от приятелите му ме задяват, може би за да видят дали държа достатъчно на него. Друга част от приятелите му постоянно правят проблеми на момчета с които съм имала отношения преди него. Когато види коментари на снимките ми от други момчета веднага започва да се аяжда или да се присмива на нещо. Прави се, че не му пука, а всъщност вече знам, че не е така, но все още нямам идея какво да направя, за да си го върна!....
|
|
