Споделена история от Тинейджърски |
Моята първа любов
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 3204 пъти
Здравейте!
Аз съм едно обикновено момиче на 16. Занимавам се с едно и също момче от 4 години – той е първата ми любов и както е тръгнало.. може би – единствената!
Беше лято 2006 – тогава се запознахме.. нашата групичка не искаше да излиза с тяхната, но постепенно свикнахме заедно.
Дойде 2007 година-отново излизаме заедно, ала-бала. Свикнахме още повече един с друг. Тръгнахме веднъж, но и двамата бяхме още деца.. не се получи особено, но никой от нас не го взе присърце.
След което през 2008г. нещата се задълбочиха. През лятото тръгнахме.. беше много хубаво, добре се чувствахме заедно. Обаче не знам какво ми стана – като чели ми омръзна с него.. и аз не мога да си го обясня. Разделихме се - и двамата по малко гузни и разбира се пускахме някакви намеци, че все едно не сме били един за друг. Не след дълго, нямаше и седмица, той опита пак, но аз отказах… Тогава си мислех, че съм права..
Преместих се в ново училище, където срещнах едно момче, което много ми хареса. Забравих за „моята любов” .
Лято 2009 обаче осъзнах, какво съм направила – аз бях загубила момчето, което така силно ме обичаше и ценеше!! Излезе слух, че харесва моята най-добра приятелка, от което много ме заболя! Оттогава не спирам да мисля за него. Излизахме заедно и лято 2010 – много бъзици, много нещо. Хубаво време беше. Тогава някак си събрах кураж да му кажа, беше точно преди училище. Не успях, защото отново подходих по грешния начин.. с питане на другии, sms-и.
Оттогава не ми говори, имам чувството, че ме премахна като цяло от живота си. Опитах какво ли не, но не успях.. Мрази ме!! Всички казват, че е от възрастта и затова се държи така, но аз си мисля, че е прав за себе си !
Моля кажете какво мислите. Дали някога отново ще сме приятели (друго не очаквам и не мога да искам от него!)
|
