Презадоволена - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Презадоволена
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 2605 пъти
Всеки един от нас се бори за постигане на най-драгоценните си мечти и копнежи. Процесът, борбата през която преминава всеки един борец за щастие изисква жертви, отдаденост и много, много отделено време и търпение. Тези, които се посвещават на житейската си мисия са борци сами по себе си, борци за личносто удовлетворение. Но какви са онези другите, които доброволно капитулират от така наречената "борба"? Дезертьори или чисто и просто неудачници? А защо не и мазохисти?
Имам абсолютно всичко което човек на моята "крехка" възраст би искал да има. Родители, които са здрави и ме боготворят. Прекрасен дом и достатъчно парични средства, за да угаждам на неприлично скъпите си и нехарактерни за тийнейджърка вкусове. Постигнах много. Завърших с отличие средното си образование, приеха ме в медицинския университет, овладях успешно английския, френския и немския. Светът е сложен пред мен на тепсия и ме очаква да покоря заветните му върхове. Твърде е хубаво, за да е истина, нали? И аз така мисля, но тук идва и моят малък психологичен проблем- отказът от пълно щастие, което за мен и до ден днешен си остава пълна енигма.
Не мога да си обясня как е възможно човек съвсем умишлено да бяга от отговорностите си. Изпитвам непреодолим страх да напусна семейното гнездо и най-вече майка ми, която като стоманен колос се издига в центъра на моя 19-годишен живот. Добротата и любовта и са толкова неизмерими и безконечни, че ме карат да се чувствам като най-големия боклук на тази земя. Понякога се самонаказвам по метода на флагелацията или асфикцията, но и това не спира болката ми. Не се чувствам достатъчно зряла и силна да се изправя с живота си лице в лице. Нямам абсолютно никакви приятели освен майка ми. Прекарвам дните си в литературни занимания и спорт, но усещам, че не живея живота си на "пълни обороти". Това чувство е влудяващо. Чувствам се безсилна да се справя с бъдещите си задължения каквито са медицината и студентският живот. Никога не съм живяла сама. Отгледана съм като едно цвете в саксия, получаващо първокласни грижи. Страхувам се от бъдещето си колкото и светло да изглежда то. Имам нужда от съвет, а не от заядливи нападки.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 9 месеца
hash: 30e1fdb48e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не са те научили на самостоятелност.... и в същото време ти се сърдят. То това са сувременните родители в България на 90% от случайте! Егати майтапа.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: ae77e431b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ок, бил съм в твоята ситуация и разбирам, какво искаш да кажеш.
До момента всичко е било предначертана права линия. Ти просто е трябвало да ходиш по нея и си получавала всички неща, които са могли да ти бъдат дадени. Ти не се отказваш от щастието. Ти просто не виждаш щастие в този път. Както казваш, за възрастта си постигнала много и добри неща. Изглежда, все едно си към края на пътешествието, но не те очаква никаква голяма награда, никакво душевно спокойствие, нито никакви нови предизвикателства.
Всичко е сиво и утрешния ден, няма да донесе нищо повече от днешния. Питаш се, ако постигна всичко, което се очаква от мен и знам, че мога да го постигна, какво тогава? Уж имам всичко, което всички казваха, че трябва да се постигне, а не усещам никакво вътрешно удовлетворение. Нали всички това искат, а на мен не ми харесва. Вероятно се чустваш неблагодарна. Може би си правила секс, но дори и да е така, едва ли си изпитала нещо различно, защото най-верочтно си го направил по предписание, било то на приятели или твое собствено. Та ти се самобичуваш и самонараняваш. Това може да са нещата, които ти харесват, но внимавай. Мъжете ще се възползват от това.
Важно е, да спреш този порочен кръг. Не ти казвам, да оставиш медицината и да се запишеш в някоя хипарка комуна, но те съветвам да промениш живота и очакванията си. Имаш вярата, че ще покориш върховете на света. Но имам два върпоса. Защо? Струва ли си? Представи си, че след 20 години, станеш успешна, богата и известна. И си постигнала всевишната си цел. Ако не промениш мисленето си, ще изпаднеш в много тежки състояния. Виждал съм го и съм изпитвал част от тези неща на мой гръб. Като деца ни учеха, че трябва да завладеем света, да постигнем съвършенство, че трябва на всяка цена да се борим със зъби и нокти. Но збаравиха, да ни кажат, че плодовете, който ще пожънем, ще бъдат горчиви и дори отровни.
Като за начало, те съветвам да отидеш на ново място. Било то само за ден два. Запознай се с нови хора.
Има още време до учебната година. Защо не започнеш някаква работа. Срещай се други хора и си говори с тях. Ако семейството ти има достатъчно пари - пътувай. Трупай опит. Ако трябва порпусни една година от университета. Целуни красиво момче, или момиче, прави каквото ти се прави, тествай лимитите си. Не те насърчавам да се наядеш с гъди и да правиш оргии, просто ти казвам, да опиташ различен начин на живот, да имаш други копнежи. И помни, че имаш майка, която те обича, професия, която може да преследваш, както и живот да живееш.
И помни, че борбата, не е чисто и просто един РАТ РЕЙС. Едно е да се бориш, за оцеляването на себе си и близките си, друго е да се бориш, под лъжата, че постигаш нещо повече, когато ти вдигнат заплатата с 15%, защото работиш по 80 часа на седмица. И дори да стигнеш на върха, ще си побесняла и ще искаш още.
Истината е, че не си презадоволена. Истината е, че не си изпитвала истинско удоволствие, като самостоятелен иднивид. Досега, всичко е било диктувано, а ти си била достатъчно умна, за да се справиш, но е време, да се откуснеш от илюзията, че живота ти е перфектен, защото както аз, така и ти, знаем, че това е лъжа. Макар да сме просто деца, ние сме достатъчно големи, за да търсим поле за изява и развитие. Ти живееш в нечиа чужда черупка. Затова не си щастлива. Робуваш на собствените си представи за живот, който не си изпитала. Страхуваш се да го напуснеш, и си казваш, че това, което имаш ти стига... Просто се събуди.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 2a263fb0c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

3.   Синдромът на доминиращата майка... Майка ти съвсем не е толкова "добра", колкото я виждаш в представите си. Дори ти е направила една огромна мечешка услуга, презадоволявайки те във всичко и по този начин е ограбила мечтите ти и увереността в себе си. Сигурен съм, че медицината е избор на майка ти, не твой, но тя така те е обработила, че ти можеш да се закълнеш, че е твой.
Отказът от щастие е вторият несъзнателен синдром, който си развила. Той е опит за самосъхранение на психиката в условията на пълно презадоволяване и манипулация от страна на доминиращ родител.
Няма друг път за теб освен да се отделиш от майка си - не само физически, но и емоционално, и икономически. Отказът ти да сториш това е отказ да пораснеш. Не само, че трябва да го направиш, но трябва ти да влезеш в ролята на майка спрямо друго същество - само така ще се научиш да си достатъчно отговорна, независимо от обстоятелствата, а не безкрайно разглезена, позволявайки си луксовете да се правиш на неадекватна.

И запомни - животът не е удоволствие и развлечение, а светът не е на тепсия сложен пред тебе. Животът е борба за развитие и усъвършенстване, понякога и доста болезнена. Това, което имаш сега като представа за света и живота е една илюзия, изградена от майка ти. Много скоро тя ще рухне, и дано контрастът от сблъсъка с реалността не е толкова шокиращ за тебе, че да те травмира необратимо... В момента ходиш по много тънък лед, внимавай! Ако имаш приятелки, приятел - засилвай взаимоотношенията си с хората, защото това ще е единственото нещо, за което ще можеш да се хванеш, когато увиснеш над бездната.

С най-добри пожелания за бъдещето:
Ray

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 месеца
hash: f998d685d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ако историята е истинска, то проблема изобщо не е в това, че семейството ти няма финансови проблеми, а просто майка ти е прекалила с вниманието си към теб - обсебила те е. Същото се среща и при родители с по - ниски доходи.

Смело отивай на квартира или общежитие и ще видиш как бързичко ще изгубиш нуждата да си близо до родителите си, ще видиш колко по - хубаво е да сред връстници, с хора с които сте от едно поколение и споделяте общи интереси и вкусове.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 53ff67b5ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Спокойно, ще се справиш, всички са имали съмнения. Е, вярно, предимно по финансови причини, а ти няма да имаш такива затруднения. Свикни, че в живота ще имаш и провали, както всеки друг човек и това е ок. А майка ти не е толкова добра, за колкото я мислиш, тя е един обикновен човек, ще го видиш след известно време. Нямаш от какво да се притесняваш, но задължително трябва да се изнесеш от вас, иначе никога няма да пораснеш, грозно е хора, завършили училище, някои вече гонещи 30 с възможности да живеят с мама и тати(изключвам хора, които нямат пари).

 
  ...


...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 7fcb9c83ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Защо ще се самонакзаваш, знаеш ли какво е да си от другата страна, радвай се, че имаш такава грижа, може би е добре да се отделиш и да живееш отделно, защото малко е мината границата на обсебването, ти имаш нужда от повече свобода. Другото, което можеш да направиш е освен да се радваш на това което имаш е да се опиташ да помагаш на хора, които не са имали твоят късмет, във фейсбук имаше някъде група за взаимопомощ и участия в благотворителни кампании, ангелите на доброто мисля, че се казваха, като отидеш и видиш за какво става въпрос ще оцениш това, което имаш. Получила си толкова добро, че чак ти е дошло в повече. Знаеш ли, аз мечтаех да уча, да има кой да се грижи за мен, а плачех всеки ден, мечтаех да уча медицина, но как да стане, като никой не се интересуваше от мен, за такова нещо трябва сериозна подготовка и най-вече подкрепа от родителите, насочване. Днес живота ме лашка, защото винаги сама съм се борила, това ми се отрази физически, психически, емоционално, знам, че имам талант, потенциал, но какво от това, хиляди хора имат, но малцината са тези на които и ме подадена ръка за да се реализират. Направих всичко по силите си, но все пак съм сама, до 18 г. е изключително важно какво училище посещаваш, с какви хора общуваш, и това трудно може да се компенсира по-късно, да не кажа, че е невъзможно.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 месеца
hash: cee9afc5a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Спокойно.
Като почнеш да учиш ще срещнеш хора и дано и приятели.
Нищо не си изтървала повечето хора ще ти завиждат говорят злобеят по твой адрес.
Поне си умна и в сферата която ще бъдеш няма да има простаци.
Малко по малко ще се отпуснеш.
Всичко ще е наред

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: cc3c073e35
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Не искам да те нападам и се опитвам да вляза в положението ти представяйки си ситуацията, но самонаказанията чрез методите, които ползваш? Не мога да си обясня психологическото ти здраве, но мисля че ти е нужна професионална помощ спешно. Човек сам избира как да се чувства, но това е първата история, която съвсем не мога да си обясня. Потърси помощ. Не искам да те обвинявам или обидя по никакъв начин, но не е нормално всичко. Това е личното ми мнение, дори да не ти харесва.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 8f3064bc23
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Цял живот си живяла задоволена с всичко, което искаш, всичко ти е било поднасяно, нямала си големи грижи освен училището и си живяла без да имаш проблемите на много от своите връстници като безпаричие, мизерия и т. н. Но душата на човек е така устроена е, че тя свиква с абсолютно всичко, дори и с пълното щастие, хармония, големи успехи, и всичко за нея става еднообразно. Сякаш досега си живяла в капсула, отделена от истинския живот, а това е интересният живот, изпълнен с добро и лошо, наситен с неизмеримо страдание, но и огромно щастие, непредсказуемия, този, който ще те окрили, ще ти помогне да откриеш нови хоризонти, нови хора с различни мирогледи, ще ти помогне да откриеш своето призвание, ще придаде смисъл на краткия ти престой на този свят, преди, както всеки друг, да изчезнеш от него. Трябва да се измъкнеш от твърде голямата ти привързаност към родителите, сякаш в момента си в техния прекрасен дворец, в който има всичко нужно да си живееш добре, но това е по-скоро съществуване, не живот, това място те обезкуражава и потиска. Излез от него и поеми по пътя на своето приключение. Успех! ((((:

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 месеца
hash: c9db44775e
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ами миличка, вземи най - после живота в свои ръце друго не мога да ти кажа!

 
  ...

...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: c4943277ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   "но трябва ти да влезеш в ролята на майка спрямо друго същество - само така ще се научиш да си достатъчно отговорна, независимо от обстоятелствата" - номер3, изключително не на място и неадекватни са конкретно тези ти думи.
Никой човек не трябва да си позволява да става родител преди самия той да се отърси от собствените си емоционални каши!
Родителството е за хора, които вече са пораснали, които са преодолели емоционалните си проблеми и травмите и изкривяванията нанесени им в детството.
Родителството не е нещо, което да ти помага на теб тепърва да пораставаш и съответно да запонеш да правиш или не правиш неща, които трябва, чак с появата на бебето или не дай си Боже след 15-20 години.

Появата на дете не е това, което трябва да те учи на отговорност, независимо от обстоятелствата. Появата на дете не трябва да те учи на нищо. За да решиш да имаш дете ти ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СИ СЕ НАУЧИЛ НА ВСИЧКО необходимо, за да бъдеш самостоятелен и отговорен индивид, независимо от обстоятелствата!

Голяма глупост е да се съветват, приканват, подканват хора, които имат непреодолени проблеми със самите себе си да стават родители.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 2227bd77e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Стоманен колос? Тея много пари май отиват за някакви силни опиати. Отдавна не бях чел по-големи глупости.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker