На 19 и страшно объркана личност
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1133 пъти
Здравейте хора,

Надявам се моята история или по-скоро изповед да бъде публикувана от модераторите, защото наистина се нуждая от съвети...

Навърших 19 години преди няколко месеца и вече карам 20. Мисля за себе си най-различни неща - ту хубави, ту лоши. Сега ще ви дам няколко примера... ПОНЯКОГА се мисля за по-добър от другите, дълбоко в себе си осъзнавам, че не е правилно, но някак си демонстрирайки го усещам лично удовлетворение. Постоянно искам да изпъквам с успехите си.. искам хората да знаят какво съм направил...
Забелязъл съм, че много драматизирам. Постоянно се бъркам в чуждите работи, интересно ми е да наблюдавам конфликти, а понякога, когато усетя, че територията не е опасна, се включвам в тях, просто ей така, без ясна цел.
От 9-10 клас започнах да изпитвам и лека злоба към определени хора, които мислех, че ме превъзхождат.. След това си казвах, че не е така, доказах го, че наистина в сравнение с тях аз съм по-добър, но след месец-два отново започвах със злобното си държание. Повярвайте ми, не можех да се позная в някои моменти. В други моменти съм бил просто истинско съвършенство - помагал съм на всеки, дори и на тези, които не харесвах, гледал съм да угодя на всички за нещо, продължавало е максимум 3-4 дни.
Бях харесван от по-възрастните хора, когато бях 15-16, както и сега, но много нехаресван от връстниците си. Много учители от гимназията ми се възхищаваха и боготворяха, защото печелих състезания, олимпиади, конкурси, което наистина е много важно за престижа на едно училище, каквото и да е то. Нямах и все още нямам много приятели. В момента дори имам 1 приятел и 1 приятел, с когото ни свързват една-две общи теми. До средата на 11 клас бях психически тормозен от ученици. Подграваха ме, обиждаха ме.. Обяснявах си това, като усещах, че съм по-различен от тях.. не се доближавах до техните представи за човек. Но след като не обръщах внимание, всичко премина, макар да продължи дълго преди това.
Постоянно мисля, че всички ми завиждат, всички говорят зад гърба ми, всеки иска да ме нарини по някакъв начин. На глас демонстрирам, че не ми пука за чуждото мнение, но вътрешно усещем, че не е така... Винаги съм си мислил, ами какво ще кажат хората за това.. Трябва да изглеждам добре в очите им.. Страхувам се да се доверя на някого истински. Същевременно искам да си намеря приятелка, с която да имаме общи интереси, да се занимаваме с еднакви или близки неща, но от друга страна ме е страх как ще я приема след месец, два или три. Ако започна да я приемам като конкуренция, ако започна да правя необмислени неща. Не вярвам, че някой може да търпи таква нещо. Обзема ме параноя, че това може да ми попречи при създаването на семейство или по-скоро в изграждането на една стабилна връзка.
Разбира се, че съм се опитвал да се променя, но просто не става.. не зная защо. Понякога си казвам, че това си ми е характер, но преди не бях такъв. Може би всичко тръгна, когато навлязох в пубертета и мисля, че не мога да се променя сега, защото съм изградил това през този период.
Съвети, мнения, та дори и нападки са добре дошли!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 месеца hash: f2cdfce749

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Можеш и ще се промениш! Aко сaмо знaеше колко много хорa по нa 40-50 г. не могaт, не искaт дa нaпрaвят тaкъв aнaлиз нa собствените си несъвършенствa/ негaтиви. Колко хорa лъжaт себе си, лицемерничaт със себе си дори, с ценaтa нa всичко нямa дa си признaят подобни нещa. Ще се борят до дупкa дa излъжaт и някaк нaложaт ( понякогa нaсилствено ) лъжовнa предстaвa зa себе си, ще зaгубят приятели, семейство, нонямaдa признaят. A ти си сaмо нa 19 год. и не сaмо познaвaш слaбите си стрaни, но ги и признaвaш и търсиш помощ, мaкaр и aнонимно. Ето, нaй- вaжнaтa крaчкa е нaпрaвенa. Рaзсъждaвaш зa когa и кaк се е стигнaло до тaм дa се промениш тaкa. Точно тaм е отговорът- КОГA, КAК, ЗAЩО. Просто продължи с aнaлизa, стигни до същинaтa нa случaите които сa те кaрaли дa се чувствaш по този нaчин, отговaряй си сaм нa горните 3 въпросa. Нaкрaя и сaм ще стигнеш до изводa и решението. Ти дори нямaш нуждa от психолог дa речем, сaмият ти би могъл дa бъдеш тaкъв. Връзкa ще можеш дa имaш естествено, при товa хубaвa и здрaвa връзкa. Зaщото познaвaш себе си добре, знaеш точно кой си, кaкво ти хaресвa, кaкво искaш. A много се хвърлят във връзки зa дa търсят, изсмуквaт, получaвaт... нещо, което и те не знaят кaкво е, ноочaквaт някaк другият дa се сети и дa им го поднесе нa тепсия. Искaт другият дa им подaри някaк си щaстието и когaто то не се случи, вият от болкa, почти нaмрaзвaт половинкaтa зaщото се чувствaт "излъгaни/измaмени". Е, товa нa теб нямa дa ти се случи. Хaхaх, допaднa ми дори, че мислиш зa евентуaлнa приятелкa кaто конкуренция- тоест си нaясно, че другият човек имa свой си свят извън половинкaтa, свои си мечти, цели и "личен въздух". Спокойно, сaм ще стигнеш до решението :). Успех!

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 003ba597cc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   описал си точно и мен :Д това изобщо не е за хвалене, защото не е нищо хубаво. Аз лично имам моменти, в които се ненавиждам и се чудя защо изобщо живея, после пък не знам от къде го вземам това самочувствие, но си мисля за нещо повече от другите, което реално не е така. Един ден не мога да се понасям, в следващия момент не мога да разбера от къде се взе това самочувствие. В училище и мен ме мразеха, защото ме мислеха за надменна. Аз по принцип си странях и те решиха, че съм надута, а не е така. Може така да изглежда, но не се чувствам такава. По-скоро го правя от срам това да не говоря с тях, но това е друга тема. И учителите не ме харесваха много, защото не съм от общителните. Мога да говоря с всеки по принцип, но ако той ме заговори и имаме общи теми, дори да е една. Използваха ме за някоя олимпиада и това е. И аз се страхувам от връзка в живота си. От една страна искам да е някой като мен, но не знам как бихме могли да се разбираме с еднакви характери. От друга страна, ако сме пък твърде различни ще има да се караме и ще си омръзнем на втората седмица. Затова гледам да не се обвързвам, а и не само заради характера си, който не понасям. Наистина не харесвам това в себе си. Понякога ми е интересен чуждия живот и имам чувството, че ми доставя удоволствие това другите да страдат. Понякога пък завиждам на другите и се дразня като са по-добри в нещо. Общо взето променливи настроения, но какво да се прави- не мога да се променя дори и да искам. Опитвам се и на другия ден е пак същото. Така че няма за какво да те критикувам, по-скоро те подкрепям. - Infinity

 

...