|
Споделена история от Тинейджърски
Всичко беше прекрасно, докато той не замина.
преди: 4 месеца, 6 дни, прочетена 416 пъти
Здравейте!...видях, как тук съвсем приятелски си помагате помежу ви, и реших и аз да споделя моята историйка.И така, аз бях 12 а той на 13. Всичко започна 26.11.2007г. БОЖЕ даже помня в колко часа...
В голямото междучасие се разминах из коридорите с едно момче, толкова хубав.... :)
Направо той беше, идеала ми за момче. Така, няколко дена се разминавахме..усмихвахме се и аз реших, че него явно го е срам и, че аз трябва да направя "първата крачка" ...Както и да е. Чрез общи приятели успях да се запозная с него. Той ми говореше как още, щом ме е видял ме е харесал,а когато казах, че и аз го харесвам..той ми предложи.
Ходихме близо 2 години без никакви пречки помежду ни, като в приказките.. колко много се радвах, че още от малка познах любовта... и, че аз съм имала късмета, и любовта да познае мен.
Такаа... аз вече бях на 13 а той на 14. Дойде и денят от, които най-много се страхувах. Дойде денът на завършването.
Аз завърших 6 , а той 7-ми клас.
В този ден той дойде при мен и каза, "Обичам те, но нямам избор. Заминавам с наще в Испания, ще ти пиша по скайп, защото без теб немога, но и не искам такава връзка..затова ПРИЯТЕЛИ?!?! " - и ми подаде ръка.
Боже аз дори не стиснах ръката му, прегърнах го, целунах го каза му, че ако се върне аз, ще съм тук и ще го чакам.
След това побягнах към вкъщи. Летях из улиците, дори не се обърнах да го погледна за последно.
Подминах мой приятели, приятелки...подминах леля ми, но не се спрях .Тичах като обезомяла..прибрах се в къщи и легнах на леглото.Майка ми толкова се беше изплашила горката , легнах в 13:30 и се събудих в 17:12 на другият ден. о.О
Просто незнам как е станало, но толкова много исках да си спомня всичките ни най-хубави моменти заедно, че легнах заспах и толкова време, сънувах само него.
Мина и една година.. ние си пишеме,но това не ми стига :[ .
Сега завърших 7-ми клас, и вчера се запознах с едно момче.Усещам, че съм влюбена за втори път в живота си, а и той не е безразличен към мен. Дайте ми съвет.Истински обичам и старата си любов,но като няма да се върне аз защо трябва да си пропилявам живота?!?!?! Вярно готова съм да умра ако това значи,той да живее, НО и съм готова да бъда с друг ако това значи моето щастие. Кажете ми какво да правя, че аз вече незнам. ;(;(;(
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. ( авторката ) Съжалявам, без да искам съм написала 2005г. вместо 1995. Мн съжалявам!!!!!
2. Не пропилявай шанса си с другото момче, а ако някога твоята стара любов се върне и още се обичате може пак да сте заедно.Но сега когато неможете да сте заедно и имаш шанс с друг опитай, нищо не рискуваш.
3. Как така на 26.11.2007г. си била на 12 , а 18.07.2008г. си на 14 ???
4. Погледни напред! Това е моят съвет! Има и други момчета!
5. /Авторката/ мн се извинявам но последните 2 месеца незнам каде се намирам и кфо прааа... значи не 26.11.2007г. ами 26.11.2005г. Съжалявам много !
6. Нещо ни играеш с тези години и възрасти и все се извиняваш...Не мисля, че си объркала годините, защото седми клас се връзва с 13-год. възраст, лъжеш си, а това е лош признак за тебе! Така или иначе пак ни занимавате с пубертетски глупости! Да пише някой зрял и сериозен човек|!
7. офф .6. мисли си каквото искаш, мен не ме интерасува. Просто искам съвет нищо друго. !
8. според мен трябва да продължиш напред ;)
|
