Споделена история от Тинейджърски |
Не знам какво да правя.
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 869 пъти
Така... Не знам дали е правилно да изразявам проблемите си тук, но просто вече ми писна и наистина имам нужда от съвет.
Имам си приятелка, с 11 месеца по-голяма от мен, но това не ми е пречило винаги да я обичам както и тя мен.. Разбирахме се чудесно, в началото на лятото се видяхме, но тя не ми позволи даже да я хвана за ръка... Приех го, разбирам че и е трудно при положение че не се виждаме, всеки ден... Между нас има няколко стотин километра разстояние.
Обаче след като си замина отново, сякаш като дойде видя нещо лошо в мен, почна по цял ден да излиза, без да ми пише, постоянно ходеше с приятели, по басейни и плажове, и така нататък.... Цяло лято го преживях така, забравен от всякъде... Ето че настъпва края му, училището започна... не знам от къде намерих сили да изтърпя цяло лято, но успях, и си мислих че сега като се върне училището пак че бъдем като преди... Уви, заблудил съм се! Няма я с часове, а винаги когато я потърся или не отговаря или пък е заета с нещо.
Почти всекидневно излиза на вън, а вечерта като се прибере и аз пиша, получавам отговор че е твърде изморена и мисли да спи, тоест отново няма време за мен... не знам кое ме дразни повече, това че излиза постоянно или че ме лъже така... Може да е уморена, но като казвам не пропуска, буквално не пропуска нито един фестивал/събитие/концерт на който може да иде... и ходи все вечер.. Значи за мен няма малко време от началото на лятото, но за тези работи винаги има време и енергия за да иде на тях, така ли???
Разбирам че има по-важни работи в нейния живот от мен, но тя буквално ме слага на последно място, след приятели, след излизания на вън, след всичко....
Не малко пъти сме се карали по тази тема, а тя винаги упреква мен, казва че не се чувам какво говоря, че не съм бил никакъв да й държа сметка, и че съм виждал нещата само от моята гледна точка, която била грешна, а не виждам нейната...
Е някой може ли да ми каже каква е нейната гледна точка??
Не знам но просто вече се уморих и ми писна... Мислил съм си да я зарежа, но уви, чувствата ми все още не позволяват.... тя продължава да си излиза по цял ден, и да ме записва, а аз да чакам и да се мъча... разбирам че е на далеч от мен, че си има личен живот, но какво значи това, че мен трябва да ме няма в него, щом не съм до нея физически ли?
Бих бил благодарен на всеки които ме посъветва какво да правя, защото вече наистина не знам какво правя, къде се намирам... на прага на лудостта съм.
|
