 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1172 пъти
Здравейте, преди да започна бих искал да кажа, че това може да стане леко дълго, та ще оценя да го прочетете и дадете мнението си :)
На 15 години съм (доста малко ми остава до 16), 9 клас и съм от неголям град, в който е много лесно да разпознаеш човек на улицата, понеже е доста вероятно да си го виждал и преди.
През последните години не ми пукаше особено за другите или за тяхното мнение - гледах себе си и си бях щастлив. Въпреки, че немалко хора са ме подигравали за това, правех нещата, които обичах - четях комикси, играех игри, гледах сериали (и днес правя тези неща, но много по-малко). Наричах старите си съученици приятели и съм им имал огромно доверие за много неща, но уви ето ме сега - не поддържам контакт, с които и да е от тях, понеже осъзнах, че реално на никой от тях не му пука за мен и не бихме дори си писали, ако не пиша първи.
Започнах да се променям - промени ми се вкусът за музика, самото мислене и започнах да гледам на нещата по съвсем различен начин. Промених си религиозните виждания - аз като цяло никога не съм бил религиозен и без това. Наскоро (и аз не знам защо) започна да ме интересува как ме виждат хората - започнах да проявявам по-голям интерес в пазаруването за дрехи. Последното лято ходех на фитнес и отслабнах доста и сега бих казал, че съм перфектните килограми за моята възраст и височина. Това обаче няма голямо значение. Постепенно ставах по-песимистичен и тъжен. (Не мога да кажа "депресиран“ понеже намирам това сам, без професионална помощ, да се определям като такъв, за подвеждащо)
В началото на първата година година с новият ми клас, ми беше изключително притеснено (сега като се замисля, дори и аз не знам защо) и единствено се опитвах да общувам с едно момче от стария ми клас. Въпреки, че имахме изключително много общи теми, той не проявяваше голям интерес да говори с мен. За щастие, постепенно успях да опозная една част от класа и дори намерих хора с общи интереси, хумор и дори виждания за много неща.
През целият си живот, така и не се научих да бъда социален - може би затова и ми беше толкова трудно да говоря с напълно непознати за мен хора. Просто, за разлика от други, аз не мога да отида до някой и да започна напълно случаен разговор. Не мога също да се правя, че харесвам чалга или пък да се забавлявам в дискотеки. Просто не мога и не искам да правя това. А друг начин да стана "социален" не виждам.
А аз не се виждам като някой, който е "зле". Всъщност, въпреки, че отначало на хората им се струвам странен, бих казал, че имам хубава личност, знам какво е и какво не е уместно и нямам проблеми да говоря за каквото и да е. Хората, когато ме опознаят наистина, ме харесват.
Стигам и до частта с "депресията". Понякога мисля прекалено много - мисля за живота си, за хората, с които общувам и за други такива неща. Започвам да се чувствам изключително самотен. Това са моменти, но ме обхваща огромна тъга. Мисля си за това как просто не искам да съществувам. И не ме разбирайте погрешно - в НИКАКЪВ случай не бих се самоубил. Просто ми се иска ей така без нищо да спра да съществувам - да си затворя очите и да не се събудя повече. Не всеки ден мисля за това, но вече става все по-често. И нямам идея как да подобря живота си.
Ако сте прочели всичко - Благодаря! Бих се радвал да отговоря на въпроси или просто да прочета какво мислите. Моля модераторите да добавят това, понеже отделих доста време да го пиша, пък и не мисля, че имам някой на който мога да споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 1b8d27e6d3 |
|
1. На мен ми помогна психиатър
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 334685acb7 |
|
2. Къв психиатър бе Н1, това са си напълно нормални емоции за тази възраст. Авторе, сменил си средата, растеш, променяш се, детството отминава, навлизаш в света на възрастните. Сега за теб е важно как те приемат връстниците ти, дали те харесват. Хормоните са като луди, ту те обзема еуфория, ту тъга. Нещо нормално е и се случва със всички. Моят съвет е да продължаваш да правиш това, което ти харесва, помисли и за нови неща, например някакъв спорт, танци ако щеш, езиков курс, шофиорски курс. Помисли с какви хора искаш ти да общуваш, а не да те харесват тези, които са популярни.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: fbffaf2d75 |
|
3. Съгласна съм с Номер2. Наистина според мен ти си нормален(вече много рядко се срещат такива момчета). Хубаво е, че искаш да си естествен, себе си, а не да пушиш, друсаи, само за да те харесат. Недей да се отчайващ! Просто връстниците ти не те оценяват, просто защото по-голямата част са боклуци. Един ден, убедена съм в това, ще дойде в живота ти човек със същото мислене, който ще бъде себе си. Защото животът така е устроен- винаги накрая намираш правилния човек. ( това е просто лично мнение по въпроса )
Момиче13
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
