Споделена история от Тинейджърски |
Идва ми да се самоубия
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1153 пъти
Още са минали едва 2 дена от началото на училище, а съучениците ми успяха да ми скъсат всички нерви. Малко инфо - 9 клас съм, от миналата година съм в ново училище и не харесвам почти никого в класа. Та, миналата година бях в същото състояние, нямах търпение да завършва и да се насладя на лятото си, защото моят клас беше тотална трагедия. Не стига, че никои учители не харесваше класа ни, а и има няколко комплексара в класа, които все намират да се дразнят с някого с някого, а не рядко това съм аз. По принцип нямам нищо против обикновените закачки/ебавки, но тяхното минава граници. Поне според мен, мисля че преувеличавам, но вие ще кажете. Имам един-двама, които ми се водят "ндп" в класа (защото до преди миналата година не познавах никого), но и те са ужасно нетактични. Единият се промени за добро, но не много. Повече търпим е, а другият който уж ми е "най-близък" е мега лигав, все държи да се закача с мен или с кого и друг да е и така. По характер съм такъв, че мразя, подобни същества, искам да съм в среда с нормални, поне малко интелигентни хора, но уви, целият ми клас се държат като тотално бебета. Не знам защо и аз така се паля. Нямам намерение да казвам на нашите, искам сам да оправя нещата. Нито ми се говори с тях относно това, искам да им намекна някои неща и те сами да се досетят какво искам да кажа, но не вярвам това да се получи. Наистина това училище ме стресирва. Нямам проблем с оценките, учителите ме харесват и така. (Водя се за най-умния в класа, може това да е част от причините, да завиждат, но не съм отворко, никак даже). Та, искам да оправя взаимоотношенията си със "ндп"-то ми, но не знам как. Пак казвам - мега ме дразни поведението му на моменти, а когато е спокоен и се държи добре, после знам, че пак ще дойде момент в който ще почне да ми лази по нервите. Всеки ден се прибирах от училище ядосан и го изкарвах на нашите и им казвах, че нищо ми няма. Само още от първия ден се случва пак същото, нямам никакво намерение да се повтаря това. В класа съм до някаква степен популярен, или по-точно не съм аутсайдер и суъчениците ми все намират с какво да ми губят времето. Наистина, не сиакм да приказвам с тях, големи идиоти са - всички. Имам си двама познати, които са ми предостатъчни. Да не говорим за един друг, за когото най-малко ми пука, който все търси да се заяжда с мене, защото съм сигурен, че ми завижда за нещо и той ме влудява просто. Гледам да търся положителните страни, но наистина от тази цялата ситуация, нищо не мога да правя. По цял ден като се прибера съм в мега кофти настроение и нямам мотивация да право абсолютно нищо, а през ваканцията си изкарвах супер - тренирах, хранех се добре, излизах тук-таме с други приятели и така... Не знам вече какво да кажа. Не искам наистина да ходя на терапии, да разказвам на нашите и прочие. Просто споделете вие какво мислите, имали ли сте подобни случаи и такива... Знам, че това с времето ще оттихне, но навярно ще е чак когато се дипломирам, защото няма да се налага да гледам тъпите ми съученици всеки ден.
|
