Депресия ли е това и има ли измъкване?
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1088 пъти
Чудя се как да започна тази история, защото не съм сигурна какво точно ми има. Проблем определено имам, не си спомням кога за последно бях наистина щастлива, а съм само на 20. Всичко започва от баща ми. Накратко - алкохолик, който не работи и разчита на парите на майка ми. Съответно е ясно, че от този човек никога не съм получавала нужната подкрепа и разбиране. Преди дори упражняваше психически и физически тормоз главно над майка ми, но сега поради здравословни проблеми няма сили за каквото и да е било (може би е по-добре). Студентка съм втора година в друг град. Излишно е да казвам, че ми е трудно заради парите, които все не стигат. Искам да облекча майка си, като започна работа, въпреки че няма да е лесно, защото съм по цял ден в университета. Начини знам, че винаги има. Проблема ми се корени в това, че нямам и капка желание не за работа или учене, а за живота като цяло. Преди половин година приключих 2-годишна връзка с човек, с когото мислех че ще прекарам остатъка от живота си и планирах едно щастливо бъдеще. Много наивно и глупаво. След всичко това бях жестоко наранена и объркана, но и от тогава се промених, мислейки си, че никога няма да успея да си намеря човек до себе си, който наистина да обичам и на когото да държа. Лятото работих и успях да разсея малко мислите си покрай хората, с които общувах. Но тези моменти, в които оставам сама се питам какво се случва с мен, защо съм толкова унила, защо не се радвам на малките неща. Искам да направя нещо с живота си, искам да се боря, но се чувствам като 90-годишен човек пред предела на силите си. В някои моменти съм изпълнена с такава енергия, мотивация и позитивни мисли, сякаш съм готова да направя всичко, но се изпаряват супер бързо. В главата ми преобладават мрачни и негативни мисли, от които имам чувството че ще се побъркам. Постоянно мисля за бъдещето си - ще си намеря ли добра работа, ще създам ли семейство и ще бъде ли то щастливо? Много често съм стояла самичка и съм плачела. Не съм мислила за самоубийство, защото искам да живея, но съм като изцедена, втълпила съм си, че усилията които бих положила за каквото и да е било ще бъдат напразни. Не съм имала ужасно детство, нито пък напълно щастливо, но определено старото ми Аз беше по-щастливо, по-ведро и по-благодарно на живота. Всичко това се промени и все едно не живея, а само съществувам. В депресия ли се намирам и имам ли нужда от психолог? Готова съм да приемам и антидепресанти, само и само да изкореня тези ужасни мисли, защото не мога да бъда вечно в това състояние.
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 7a0a79a30c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не съм много сигурен как попаднах на това след като е от преди 1 месец и 1 ден (май кликнах на някакъв линк), но ако все още очакваш отговор... Да, в депресия си. Хубаво е, че не мислиш за самоубиство и т. н. Това е добре. Извинявай, мислите ми са малко разхвърляни, вероятно защото съм се облякъл като нинджа и сигурно към мозъка ми не достига достатъчно кислород. Та, да, защо си унила? Защо не се радваш на малките неща? Защо си задаваш толкова въпроси? Защо аз задавам глупави въпроси? А, да, сетих се защо го правя! Въздух! Така е по - добре. Може би проблемът се крие в това, че не правиш това, което искаш. Вместо да си задаваш въпроси, може да се захванеш с нещо по-забавно. Нещо, което харесваш. Добре, знам, че точно в момента не съм в стихията си и нещата които пиша може да звучат глупаво, но предполагам, че в тях има известна логика. Да, надявам се да е така. Има ли? Има, нали? Както и да е... Опитай се да мислиш положително (знам, досадно е, пък и е трудничко за човек в депресия, но помага), слушай положителна или успокояваща музика (като "Мечти" и "Златен дъжд" на Б. Т. Р. например, или пък "Ode to Joy" на Heavenly, някакви "Дзен" мелодиики и т. н. ). Ще е добре да си намериш и някакво интересно хоби. Може да четеш и някакви положителни и надъхващи цитати (като някои на Харуки Мураками, Далай Лама и т. н. ), философията също помага, но не всяка и често грешното разбиране води до неприятности. Освен това, силата на комедията също не е за подценяване. Ако гледаш някоя приятна комедийка например, четеш или слушаш нещо смешно и т. н., също може да помогне. Освен това има и още един начин за справяне с негативни и нежелани мисли. Когато се появят, трябва да ги игнорираш. Не да се бориш с тях, не да си задаваш въпроси свързани с тях, просто се отнасяш с тях все едно не съществуват. Обърнеш ли им внимание, опиташ ли да се бориш с тях, зададеш ли си въпрос свързан с тях, те ще изплуват в ума ти и ще започнат да ти досаждат. Може да ти помогне и... Ами когато изникнат просто да затвориш очи, да вдишаш дълбоко опитвайки се да не мислиш изобщо и съвсем леко с длан да масажираш главата си. Обикновено в началото ще е трудно, но с течение на времето те ще се появяват все по-рядко и ще ти става все по-лесно да ги игнорираш. Медитацията също помага, но според мен лично е трудничка. Иначе, да, може да отидеш на психолог. Не знам до колко ще помогне обаче. Според мен психолозите могат само да покажат пътя, да предложат разни методи с които човек сам да си помогне, но ако той не успее да се справи, то те ще са напълно безсилни. Разбира се, това е мое мнение и означава, че съм прав единствено за себе си. Та, ако искаш опитай, може пък и наистина да ти помогне. Антидепресантите обаче не ти ги препоръчвам. Като изключим факта, че не се различават особено от отровата и някои наркотици, се създават основно, за да лекуват симптоми. В крайна сметка с тях има огромна вероятност да си съсипеш здравето или да се пристрастиш към някои от тях, затова бих ти препоръчал да ги използваш само в краен случай (ако нищо друго не помогне).

 

...