Самонараняване, хранително разстройство, не мога повече - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Самонараняване, хранително разстройство, не мога повече
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1235 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 16 години. Преди около година или малко по-малко за първи път се самонараних, беше с нож първоначално по цялата вътрешна страна на ръцете ми. Болката така и не ми стигна, другите дни беше с бръснарско ножче. Тогава бях при стринка ми и вуйчо ми, майка ми и баща ми бяха в командировка. Още от малка се боря с непрестанното тормозене на съучениците ми спрямо мен. Справям се отлично в училище и това, където и да отида е дразнело хората. Когато майка ми се прибра, без да иска докосна китката ми. Всичко беше в прорези, хванали дебели корички. Като го видя се развика, започна да плаче. Никога няма да го забравя. Аз съм едно пълно нищожество щом накарах майка ми да се разплаче така за първи път, заради мен. След няколко дни майка ми започна да ме обижда. "Виж си краката, пак си станала дебела. ", "Свиня", "Какво яде, докато ни нямаше", бяха само част от думите й. Бр. ножче беше в раницата ми. Извадих го и направих няколко нови прореза върху меката страна при "надлакътната" част на ръцете ми. Този път не ме хвана, а и да го беше направила, какво толкова? Бях за всичко виновна аз. Ще направя няколко ретроспекции, за да ви обясня и за хранителното ми разстройство, което с времето се удвои.
Та, бях на 13, когато за първи път започнах с гладуването и непрестанното тичане. Имах малко по-голямо дупе от другите и трябваше да направя нещо, за да го сваля. Височината и теглото ми преди цялото това нещо беше 50 кг. на 1. 62... Тичане, гладуване, скачане на въже, виждане размазано, пълно изтощение. Стигнах до 44кг. През учебните години продължих с гладуване. Всичко това до един момент, когато започнах да преяждам. Ям, поглъщам, гнуса се от себе си, тайно, без никого да разбере. Поне едни десетина пъти се оказвах в тоалетната с пръсти в устата. Започвах да плача, почервенявах. " Господи, защо стигнах до там? " Всеки Божи път си задавах същите въпроси и така и не повръщах. Така през годините продължавам с преяждене, гладуване, особено, когато времето навън е приятно, тичам до полуда и този кръговрат не спира да се повтаря. Някакси бедрата са ми малко по-големи, но пък ми се броят ребрата и китките ми са малки, в сравнение със съученичките ми.
Май това е краят на ретроспекцията. Изглеждам така и сега, както описах по-горе. Ужасно слаба горна част и добре закръглена долна. През учебната година бях 55 кг. Като през лятото свалих до 53. Височината ми е 1. 65. Майка ми не спира да ми се подиграва. Всеки път се съсредоточава върху долната част на тялото ми (крака и дупе), които имат количество мускул, което ги прави по-големи. Баба ми също ми се подиграва. Все си спомня преди колко добре съм изглеждала, когато съм била 50кг или по-малко. Мразя се, защото при мен никога в нищо няма баланс, просто при мен няма нещо такова като сив цвят. Или е бял, или червн. Когато някой в училище или пък вкъщи ме обиди, отивам в стаята или банята. Взимам кламер, остър графит на молив и започвам пеодължително, в повечето случаи безсъзнателно, да го влача по кожата ми на бедрата, докато не мине болката. Аамонараняването ме успокоява, действа ми като някакъв наркотик. Вечерите трудно заспивам, моля ви, аз наистина не знам какво ми става. Започвам да плача, да си спомням за чичо ми, който почина преди доста време. Сякаш си говоря с него, той ме разбира и ме утешава, чувствам го като малка бяла светлинка, която ме топли. Не знам какво ми е, само знам, че не съм добре. Гладувам, преяждам, тренирам по часове, плача, уча, говоря си с тази "невидима и моя" светлинка. Моля ви, знайте, че не съм луда. Не знам защо го правя. Повечето хора, където и да отида, странят от мен. Аз не говоря много, притеснявам се от присъствието на хора около мен. Хората постоянно си тръгват от мен. Баща ми често ми се кара и ме бие, ако изцапам някоя мебел или ако изпусна нещо на пода. Често като бях малка и сега, ходи по хотели и ме оставя сама с майка ми, без да каже къде е. Още го прави. Нямам братя или сестри, нямам с кого да споделя. Перфекционистка съм си от както се познавам. Участвам в хора на училището и се занимавам с фотографския клуб, но това време за мен сякаш преминава вяло. Никой не си говори с мен, което ме наранява още повече. Как да се справя със себе си? До сега няколко пъти съм ходила до перваза на прозореца, с идеята да скоча от него и да се приключи. Не мога обаче да го направя. Понякога ми се иска и всичко да се е приключило с първото ми самонараняване с бръснач, но уви. Как да намеря себе си? Вече съм изгубила надежда, ако знаете, моля, помогнете ми.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 7 месеца
hash: 662e73fcb8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Мило момиче, твоите родители са ти създали тези проблеми. Лошо е, че баща ти те бие, а майка ти те обижда. Може да се справиш с тези неща. Потърси помощта на психолог!

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: b367840760
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Здравей, мила. Послушай съвета ми и потърси психолог. Аз съм една година по-голяма от теб, с ханително разстройство от почти 6 години и депресия и нервни изблици от 1 и половина. Помогна ми много! От половин година се чуствам все по-добре с всеки изминал ден, уча се малко по малко на нормален режим на хранене. Попаднах на много внимателна и разбрана психоложка, подбра ми перфектно лекарства, много съм доволна. Ако не ти потръгне с психолога, смени го, пробвай поне 2-3 (възможно е да не се сработиш с първия и да не ти допадне подхода). Струва си да опиташ!!! Направо после се чудих защо съм се мъчила 5 години сама. Ти си човекът, който трябва да намери силата в себе си, но работата на психолога е да ти помогне и да те насочи по този труден път. Ако искаш да си пишем по-подробно или да ти разкажа още нещо, ще намерим някакъв начин да осъществим контакт. Не се предавай!

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: fd69100239
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Приеми, че всички не могат да са с перфектни размери, нали? Какво щеше да стане ако се разхождат само манекенки по улицата незнам. Проблемът е в неадекватното поведение на родителите ти, съветвам те да седнеш и да разкажеш открито подигравките на майка ти какво са предизвикали от теб, самата тя избива комплекси и дано един истински разговор и помогне да прозре истината. Ти си за психолог, непременно отиди, за да ти помогне да преодолееш трудностите. Аз имам същите пропорции на тялото и на мен ми се подиграваха, но аз не приемах така нещата. Вече не съм в България, тук на хората не им пука, нищо, че са по 100 кг., дори ми правят комплименти, колко съм слаба и с такава женствена фигура, нещо което в България не ми се е случвало. Така че, не се обвинявай, а просто се бори и върви напред, семейството понякога е отровна среда, но от теб зависят много неща, разкрещи се, защити се. Иначе след години ще си един парцал, унижен от това, че не можеш да се пребориш с това, че трябва да изглеждаш според представите на някой си. Килограмите преди може и повече да са ти били, но причината отново е в тях, защото първо крещят да ядеш, после свиня си. Това са масово българските семейства за съжаление.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 8f705cf56d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   До номер 2, 3 и 4 от Авторката: Благодаря ви за всичките съвети и за малкото кураж, които успяхте да ми дадете. Ще попитам педагожката в училище за съвет. На психолог, за жалост, няма с кого да отида, а и не знам как бих успяла да изляза от полезрението на родителите ми. Ще се справя. Не мога да разбера просто какво се случва с мен. Един ден съм на пода, плачейки и неискайки повече да съм тук, а друг ден се оправям и се чувствам нормално. Нещо не е наред с мен, но все още не знам какво е то.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: b367840760
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Пак съм 3. Ако нямаш доверие на вашите да ги помолиш за психолог, или мислиш че няма да те разберат (за съжаление и това се случва), помисли за някой друг близък - чичо, леля, баба, дядо, братовчеди, приятели, но да е някой възрастен, който може да те заведе. В краен случай училищния психолог също ще свърши работа, или може да ти предложи някой център за работа с младежи, има спешни центрове, които помагат на тийнейджъри без даже да взимат пари.
Не си единствената, която е попадала в такова положение, до миналата година ми се случваше един ден да рева с часове, по цяла нощ, докато започна да се давя и да ме боли главата от плач, на другия ден все едно нищо не е било. Не се предавай и не се страхувай да потърсиш помощ! Има много други като теб, които с времето са намерили пътя към по-добро, вярвай ми, че ще го намериш и ти!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker