Има ли смисъл да празнувам рожденият ми ден ?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2978 пъти
Здравейте хора, пиша в този форум не защото толкова търся съвет, а защото просто искам да излея част от негативната и тъжна емоция която държа в себе си.
След няколко дена е моята 18 годишнина от както дишам в този свят, най-вероятно това е повод за радост и щастие за повечето хора, но за мен не. Проблемът е в отпразнуването на този ден. Като момче в края на пубертета и началото на истинският живот, аз лично се притеснявам от това как да подготвя празнуването, най-вече кого да поканя. Аз съм по-затворен тип човек. Нямам много приятели, ако трябва да бъда честен се броят на пръсти, буквално, повечето хора очакват някакво голямо парти с алкохол и много хора. Аз нито имам приятели да поканя освен двама, трима човека, нито пък и съм от онези "купонджийски" типове хора. Ще почерпя в училище, все пак това ми е последната година с тези хора, но още не съм сигурен дали да го празнувам, хем ще са излишни разходи, хем няма да се забавлявам както си трябва. (най-вероятно) Нещото което ме подтикна да мисля над тази тема е случка, която се случи днес. Докато се прибирах от едно кафене, късно вечерта, минах покрай едно заведение и видях един мой уж добър приятел, да празнува рождения си ден, за който знаех и му честитих, със голяма група хора от които 90% се познавахме и сме приятели. Няма как да не съм честен, доста болно ми стана. Все пак миналата година той беше един от празнуващите на моят рожден ден, а сега даже нямаше да ме поздрави ако не бях го извикал (пушеше навън). Поздрави ме, аз пак му честитих рожденият ден, половината компания като много добри приятели излязоха навън и ме поздравиха, но аз го приех доста лицемерно. Знам че всеки си има правото да кани когото иска на рожденият си ден, но някак си ми стана гадно че аз го уважих като го поканих на моят рожден ден, а той не. Знам че го приемам твърде крайно, но ми е такъв характера. За мен приятелството е една размяна и съм готов да дам всичко за приятел, но искам да виждам същото в отсрещния човек. Е това не го видях днес. Миналата година поканих около 7-8 приятелчета ( повечето от деството или класа) във нас, беше горе долу скучно и това се виждаше в очите им. Никой от тях освен най-добрият ми приятел не ме покани на рожденият им ден. Затова сега и аз не искам да ги каня, за мен това да ги поканя значи че нямам голям избор от приятели които да поканя и то си е вярно, но не искам да го показвам пред другите. Имам двама по-близки приятеля от които единия ми е най-добрият приятел, даже не бих го нарекъл приятел, той ми е като семейство, дори когато планувам нещо го планувам като поставям него до мен във цялата схема. Той е част от живота ми, споделели сме толкова много години заедно рамо до рамо. Просто го чувствам като брат, вместо като приятел. Нямам приятели от женския пол ако трябва да бъда честен, дори със бившата ми сме изгубили комуникация от години. Просто не желая да бъда приятел с момичета които се държат леко и са простовати, което лесно намали набори ми от приятелки до нула.
Вие какво бихте направили ? Как бихте реагирали ако това със рожденият ден на който не бях поканен ви се беше случило на вас ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: f69f3a0ada

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами, да ти кажа, все едно описваш мен. Не мога да те посъветвам. Аз вече съм на доста повече години и за цялото това време съм празнувал един-единствен път рождения си ден... в 4 клас :) Смешно ли е, жалко ли е, не знам... и аз гледам доста сериозно на взаимоотношенията си с хората, и винаги щом видя лицемерие се отдръпвам. Като добавим и трудното ми създаване на добри контакти и в последните години дори загубих и малкото уж приятели. Единият се ожени миналия месец и даже не ми каза, разбрах от трети лица и от снимки във Facebook. Прецени дали ти пречи да си живееш така. В гимназията се потисках, дори от училище си ходих сам, в свободните часове рядко бях част от компанията за кафенета, в петък и събота вечер също. Тогава ми пречеше, сега вече свикнах и се примирих, че ще е все така. Ако ти пречи, вземи мерки, иначе ще свършиш като мен. :) Без нито 1 приятел. Утехата ми е, че имам човек до себе си и тя ми е достатъчна.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 3c14d177c4

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Здравей, авторе! :) Колкото повече порастваш, толкова повече ще осъзнаваш, че истинските приятели в живота ти наистина са 1-2 семейството. Останалото са временни неща, преструвки и интереси. Казвам ти го като човек, празнувал 18-тия и 19-тия си рожден ден в скъпи заведения с огромни компании. Е, сега съм на 25 и освен 2-3 от тези хора, никой друг не съм виждала от години (а и не бих искала). В момента представата ми за хубав рожден ден е или да съм на ресторант с приятеля ми/ или вечеря със семейството / или ако нямам гадже за момента, а семейството не е около мен-просто да си взема почивен ден от работа и да ида на спа / да пътувам / да направя нещо екстремно. Така че моят съвет е да не ти пука особено-имаш причина за празник и тя е, че си млад, здрав, умен и животът е пред теб. Ако искаш да си сред хора може да заведеш 2-3ма човека, които са ти близки на пейнъбол през деня примерно... или да карате Atv-та... или някакви други неща, които са ти интересни и би правил. Не всичко се изчерпва със стоене в някакво тъпо заведение и лицемерничене :) Ако пък не искаш да си сред хора, хващай влака/автобуса/колата и иди за 1 ден на някое място, където не си бил. Ако имаш повечко кеш-направо самолета

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: ddc55e7822

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Почерпи само в даскало и това е. Повечето от хората около теб не заслужават да ги поканиш във вас. Ако искаш покани само 1-2 приятели(най-близките) и това е. Да си гледат работата другите, не ти заслужават вниманието. На моят 18 рожден ден бях само с двама приятели и си изкарахме перфектно, а смятай годината преди това бях поканил над 20 човека в нас и стана свинщина, да не говорим че само аз чистих и пръснах грешни пари.

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: 86638daaf1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Съвсем нормално е да ти стане неприятно! Аз съм подобен тип човек и това, което мога да те посъветвам е да си прекараш рождения ден, така, както на теб ти е приятно! Дали ще излезеш с 2-3ма истински приятели да хапнете или пийнете по нещо или пък ще мързелуваш... Важното е ти да се чувстваш добре. Въобще не е задължително да следваш "общоприетите" начини за празнуване... Аз съм имала един рожден ден с повече хора и.. не беше нищо кой знае какво. Пожелавам ти весело и приятно изкарване на рождения ден, независимо как решиш да го изкараш! ;) Ж28

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 3246702e80

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Празнувай го на някоя екскурзия в чужбина или стараната която винаги ти е било мечта да посетиш с някой от най-добрите ти приятели

 

...