 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Ревността му е УЖАСНА и проваля връзката ни
преди: 4 месеца, 2 дни, прочетена 486 пъти
Здравейте ! Попаднах на този сайт преди 2-3 месеца и сега реших да пиша за първи път тук за да споделя проблема си. Имам приятел от 7 месеца, но най-големият ни проблем е че сме от различни градове. Сега обаче сме разделени от 2 дена ...
Иначе всичко беше като някаква приказка...срещах за първи път такова момче-мил, любезен с нашите, добър, нежен, романтичен, привързан към мен, по всичко, което правеше личеше, че ме обича, а и аз него страшно много го обичах. Правеше всичко възможно да идва да ме вижда, защото това не е само до желание, а и до парична възможност. И наистина направи много за тази връзка... Обаждаше ми се всеки ден по няколко пъти, говорили сме с часове; изобщо не го интересуваше колко пари харчи за мен. Постоянно питаше как са родителите ми и пращаше поздрави с поводи и без. Дори майка ми го хареса, защото е по-различен от предишните. Имаше може би само 1 недостатък-ревнуваше ме адски много, направо беше непоносимо. Аз и без това излизам изключително рядко, а той постоянно ревнуваше. И сега сме разделени именно заради тази отвратителна ревност.
В събота (19.07) за първи път отидох на вечерна дискотека и предния ден бях казала на приятеля си, че ще ходя там с няколко момичета. (никога не съм го лъгала и винаги съм му споделяла всичко, защото една връзка се крепи на доверие и честност) Въпросната вечер бях към 00 часа в дискотеката. Към 2 часа видях, че имам 10 пропуснати повиквания от някакъв непознат номер и си оставих телефона до мен за да мога да видя когато отново звънне. И след минути той звънна. Разбира се нищо не чух в дискотеката, даже и не разбрах с кого съм разговаряла. Чух единствено, че ме попитаха в коя дискотека съм, отговорих и това беше. След 5 мин. получих смс да изляза пред дискотеката. Излязох. Мислех си, че ми е звънял братовчед ми,з ащото майка ми каза, че щяла да му каже в коя дискотека съм и да мине да ме види по някое време. Чаках навън 10 мин. и звъннах на майка ми да я питам. Оказа се, че не е бил той. Докато говорих по телефона някакъв мъж ми подари роза с думите, че съм много сладка и да съм продължавала да бъда толкова чаровна. Аз се стреснах, но взех цветето.
Тъкмо щях да влизам в дискотеката когато видях, че се задава приятелят ми с още 4 момчета. Същата вечер ми беше казал, че ще празнуват рожденният ден на брат му в някаква дискотека до Търново. Едното от момчетата има кола и така на връщане от тази дискотека са решили да дойдат в моя град. Беше ми много странно, че ги виждам, но вече съм се убедила, че от приятеля ми мога да очаквам всичко. Пак му имаше нещо, но се разбрахме уж. Влязохме в дискотеката, танцувахме, всичко беше ОК. Питах един от приятелите му дали му харесва дискотеката и го подканвах да танцува и общо взето си разменихме 3 приказки. После понеже приятелят ми искаше да излезем замалко навън и това стана на 2 пъти един от охраната почна да ме заговаря.
Аз по принцип съм много стеснителен човек, но след 2 часа вече ми беше станало весело и се отпуснах (не бях пила никакъв алкохол) и с охраната си разменихме 2 думи. По едно време приятелят ми каза, че иска те да ме откарат до нас, но аз не можех да приема, защото съм излязла с няколко момичета и родителите ни знаят, че ще се приберем заедно с такси, а и приятелят ми на този р.д. са пили бира.. Той се разсърди ест както винаги прави (той се сърди изключително бързо). Аз му обясних как стоят нещата, но изобщо не приема. Към 4 часа с моите приятелки си тръгнахме и приятелят ми с компанията му излязоха отвън и ме чакаха. Гаджето ми изведнъж тръгна и се качи в колата; не искаше да говорим. Едва успях да го накарам да излезе и да каже защо се държи така. Нищо смислено не каза. И на двама ни ни кипна, той влезе в колата, аз пожелах на останалите приятен път и с моите приятелки си хванахме такси.
На другият ден по обяд приятелят ми се обади и ме пита какво правя. Отговорих му че спя и че очите ме болят, а той каза "Ще те болят.Като шарят наляво-надясно." След това каза, че иска почивка от мен, защото много му се било събрало-розата, това че охраната ме заговарял и това че съм си разменила няколко думи с приятеля му. И когато му минело щял да ми се обади, а аз му отвърнах само
"Хубаво.Прави каквото искаш,но не знам дали когато 'ти решиш,че ти е минало',аз ще искам да сме заедно" и той ми каза "А,значи има друг" (което много добре знае, че не е вярно) и понеже сега след няколко дни ще ходя на концерт с най-добрия си приятел и му го бях казала това, започна да ми казва да ида на концерта с най-добрия си приятел и разни ей такива. Аз му затворих и това беше. Повече не сме се чували.
Не знам какво да правя. Сега си мисля, че когато ме потърси, ще му кажа, че няма смисъл да сме заедно тъй като постоянно се караме и вече не издържам. Но много го обичам. И той ме обича, но ревността му е УЖАСНА и вече не знам как да се боря с нея. Обещавал ми е много пъти, че ще се промени, но или му е трудна тази промяна, или няма достатъчно желание. А в случая аз нямам никаква вина. Той си внушава, че от един кратък разговор с някое момче може да стане нещо и да го оставя, а аз няколкократно съм му повтаряла, че е всичко за мен и няма да го оставя. Какво е най-доброто решение според Вас ?
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. :) Здравей мило момиче! Аз имам връзка с моето момче от 13 - годишна, той беше на 14. Отраснали сме заедно, сега в момента сме студенти :) Аз съм на 20, той на 21 :) Прави ме много щастлива, изключителен кавалер и романтик е. Аз съм му първата приятелка и той на мен ми е първият приятел. Обичаме се много. И въпреки, че ме познава много добре и знае, че никога няма да му изневеря - Ме ревнува ужасно много и постоянно иска да съм край него! Контролира ме всяка час от секундата.
Знам, как се чувстваш. Аз съм с него от 7 години. Той си се държеше така от самото начало на връзката ни, още докато бяхме деца. Отначало си помислих, че той ми изневерява и затова така ме ревнува, защото нали знаеш, че човек не вярва по на собствения си задник :) Направих проверка и разбрах, че съм единствена :))) И до ден днешен не сме си изневерили, нито сме се нагрубили. Затова, моят съвет е първо да разбереш, дали той си няма някоя... :)))) Увери се в любовта му. Потърси го - изяснете се и живей щастливо! Мен ме кефи, че ме ревнуват. :))))
Успех!!!
2. Скъпа аз имах същия проблем. Приятеля ми беше адски ревнив и си мислеше постоянно, че му изневерявам (аз никога не съм му изневерявала и с целувка даже). Аз излизах само с него и въпреки това той пак си мислеше че го лъжа. Търпях това дълго време защото много го обичах...
Всеки път когато се скараме той обещаваше, че ще се промени. И всеки следващ път същата история, само че ставаше все по-зле и по-зле. Докато един ден имах толкова сериозни проблеми заради неговата ревност (и заради други негови пороци), че живота и семейството ми бяха застрашени.
В никакъв случай не казвам, че и с теб ще се случи същото ако се върнеш при него, просто споделям моята история.
Мисля, че не трябва да се връщаш при него. Колкото и да казва, че ще се промени, няма да го направи, щом се е случвало и преди. А когато се продължава така, колкото и силна да е любовта, при толкова много караници и спорове тя някак си остава на заден план.
Ти сама трябва да си прецениш дали си струва да си хабиш нервите за него и дали го обичаш достатъчно ;)
3. Сама трябва да си вземеш решението, но все пак да помогна като ти кажа как виждам нещата от мъжка гледна точко. Аз също съм много ревнив и съм казвал, че ще се променя и не съм го правил. И не съм бил ревнив, защото съм аз съм изневерявал. Не понасям изневерите. Но след година някъде наистина се промених. Просто приятелката ми упся да ми докаже, че аз съм единствения за нея. До такава степен и имах доверие, че дори си ходеше на море, дискотеки, вили със нейни приятели без мен и дори за момент не съм допускал, че е правила нещо зад гърба ми. Незнам колко и е коствало на нея да ми се докаже, но в крайна сметка беше много доволна. Трябва да знаеш обаче, че като се заговаряш с охранта няма как да ти има доверие. Няма как да ти има доверие когато му казваш, че няма да знаеш дали искаш да сте заедно. Разбира се има всякакви хора и тои може и никога да не се промени, въпреки, че аз бях доста сериозен случай. Ревнувал съм я дори без да ги заговаря, достатъчно беше само погледът и да се задържи за 2 секунди върху момче.
4. Ревността е болестно състояние. Ще се засилва все повече. Помисли?
|
|
|
|
|
|
|
