Споделена история от Тинейджърски |
Семейство,клас и приятели
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1249 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години в 8-ми клас. Тази година бях приета в не много елитна гимназия, което до някъде е в проблема.
Аз съм от този тип хора, които първо се поставят на мястото на друг и тогава правят каквото и да е. Винаги помагам с каквото мога, държа се с уважение към всички, обичам малки деца и животни...
От доста години съм тормозена и вкъщи и в училище. Аз живея с баба, дядо, леля, братовчедка, брат и майка. Брат ми е по-голям от мен с 5 години, братовчедка ми с 1 и няколко месеца. Вкъщи никой друг не чисти освен мен и сега сигурно ще си помислите, , какво пък толкова, едни чиний, един под.. ", не е така. Всеки ден трябва да се чисти 3-4 пъти. аз нямам време дори да спя от уроци а те карат само мен да чистя и викат само на мен. Държат се с мен като с боклук, не ме уважават и ме мразят. До скоро майка ми ме защитаваше, но тя започна да се държи по-грубо от всички вкъщи. Брат ми си мълчи, и не го виня, раснал е без баща, аз също донякъде. С братовчедка ми сме в едно училище и вечно ме сравняват с нея. Аз не исках да влизам в това училище, за да не ни сравнят, но мама ме убеди, че ако вляза в тази гимназия няма да ме сравнява поне тя. Е -излъга. Много пъти съм и ревала и споделяла как се чувствам, но тя не прави нищо, а после иска да споделям всичко и да не я лъжа. Както разбрахте миналогодишните ми оценки не бяха първа прелест, но тази година запопнах годината с 5-ци и 6-ци и продължавам така. Вечно са ме наричали проста и т. н. , защото трудно уча. В клас ме торзмозят непрекъснато и започнах да се държа агресивно. Не ми се учи, не ми се прибира, не ми се говори с никого, а за приятели и дума да не става...
Ако някой може да ми даде съвет как да ги накарам да престанат да се държат с мен по този начин без да се налага да се променям, защото вече спирам да чувствам каквото и да е било, само самосъжаление и обич към животното си.
|
