Притеснителен на моменти
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1006 пъти
Здравейте на всички, видях вашия сайт и реших да споделя моята история. Аз съм момче на 17 години и осъзнавам какъв ми е проблема, искам да получа някакви съвети и се надявам да дам кураж на хора като мен. Проблема ми е там, че както мога да бъда отпуснат, така и рязко мога да бъда притеснителен, знам от къде ми идва проблема.. Имам комплекс във външния вид, който ми е наложен още от както бях ученик в 6ти-7ми клас. Често съм бил подлаган на подигравки заради това, че имам гъсти вежди и ми бяха сключени. 21ви век сме и е нормално това да се коригира, за това го правя от години. И въпреки, че вече този проблем не съществува заради нейно величество "пинсетата", все още веждите ми са тежък комплекс и болна тема, която не ми оставя мира. Дочувал съм от хора, че ме смятат за печено момче, забавно и нямат нищо негативно спрямо мен. Това ме радва и ми дава самочувствие, истината е че аз имам няколко лица и това супер много ме натоварва, а наистина не знам кой реално съм аз зад всички тези лица.. може би всичко е сбор от характера ми, но как е възможно хем да бъда отпуснат, да се шегувам с аверчета и да говоря супер свободно с непознати, а също така и понякога да започвам да се притеснявам, да предпочитам да мълча и да слушам и наблюдавам как се държат останалите хора. НЕ, не се имам за задръстен и отношението на другите не ме поставя в такава ситуация от както завърших 7ми клас. Като цяло никога не съм се и имал за аутсайдер, бил съм в мъжкарски групички винаги, не е за хвалба но доста често съм бил нападан и физически, защитавал съм се успешно. Имам куража, мъжко момче съм, но има едно НО.. научих се да не наранявам останалите хора, винаги се съобразявам и съм отзивчив. Ако ме имаш като познат дори, то значи имаш солиден гръб. Случвало ми се е след един разговор с непознати момичета да започнат да търсят съвети от мен, защото имам изградена житейска философия на базата преживяно. (макар млад 17 годишен хлапак) Но не споделям нищо за себе си, споделям всякакви други неща, но нищо от това че имам такъв проблем. Малко ми е неудобно, защото никога не съм говорил за моите проблеми. Знам си ги за себе си и се боря с тях, да, аз се държа като мъжкар- като лошо момче с добро сърце, както и като груб когато усетя дори малко по-негативно отношение към мен- но всичко това е, ЗА ДА се боря с моя комплекс от детството, претърпените подигравки и наистина се стремя да показвам че не ми пука. А ми пука и то много.. искам да мога да споделям с някого и се надявам, че след като егото ми е прекалено голямо за да произнеса това, което ме дерзае на глас, вместо да бягам от проблема и да ме гложди, да получа съвет от тук. Споделям може би с инструментали, но пак използвам недиректно лириките ми, така че само аз да разбирам реално за какво рапирам. Да, аз се занимавам с рап, но не съм професионалист. Не вадя пари от цялата работа, правя го за удоволствие и го правя ъндърграунд. Казвали са ми, че съм добър, пиша хубави текстове за любовта, за държавата, за патриотизъм. Теми, които ме интересуват... искам да получа отговори на въпросите ми. Защо съм толкова сложен характер? Как е възможно дори аз да не познавам себе си... и искам да вметна още нещо, което е много важно и дори тук щях да го премълча, страдам от постоянните подигравки от на майка ми мъжа за абсолютно всичко. Притеснявам се от него и ме е страх, той ме мачка и дори вкъщи не смея да изразявам мнение. Усещам, че трябва да го правя след като се имам за прав, а когато го направя следва дивашко викане и заплахи. На никой не му пука, дори майка ми ме има за непукист и че едно каране няма да ме трогне, а всъщност толкова много неща ме дерзаят.. готов съм да отговоря на въпроси, ако има такива. Не съм селектирал кое след кое да дойде, влизам от един момент в друг- но това ме дерзае в момента, много ми е трудно, а толкова много искам да се чувствам добре в кожата си, да не изпадам в моменти на съзерцаване околните и мълчание. Искам да се абстрахирам и да не бъда вече обременен от миналото ми. Моля да ми обърнете внимание...