 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Как да продължа напред?
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1611 пъти
Здравейте! Надявам се да качат историята ми, защото имам нужда от съвет.
На 15 съм, момиче.. Тук искам да ви споделя за най-хубавото и същевременно най-ужасното нещо в моя живот.
Историята ми започва още като бях 4 клас, тъкмо отварях вратата на магазина и тогава се блъснах в едно момче. Той изтърва покупките си, аз се наведох да ги събера и започнах да му се извинявам. Запознахме се. Оказа се, че сме съседи. От тогава сме супер добри приятели с него. Често се събирахе да си играем и говорим.
3 години по-късно
.. Аз бях 7ми клас, а той 9ти. Лятото на 2015 започнах да изпитвам чувства към него, но виждах, че той не е заинтересован. Виждах го всеки ден с гаджето му и си казвах "кого ли заблуждавам".
Един ден компанията ни се събра, но заваля дъжд и трябваше да се скрием някъде. Той видя, че ми е студено и си даде якето и ме прегърна. Нямам думи да опиша колко щастлива бях в този момент. След като дъжда спря тръгнахме да се прибираме, аз му благодарих и го целунах по бузата.. Нещо от този момент нататък се промени в него.
Започнахме да излизаме само двамата, по-често се прегръщахме, а когато бях тъжна той правеше всичко възможно, за да се усмихна.
Месец по-късно той скъса с приятелката си. Не спирахме да го питаме защо, но той все отговаряше с "не беше мой тип". Бях най-щастливото момиче на света, защото знаех, че сега дори и малък шанса го има! Така мина годината...
Вече беше 2016 и ми се искаше да ми даде някакъв по-сигурен знак, че ме харесва. Той не го направи, затова реших сама да разбера! Тръгнах с момче към което нямах никакви чувства, само за да видя как ще реагира. Целувах го, прегръщах го., но не му пукаше. Момчето разбра, че не го харесвам и сам реши да ме остави. Накрая събрах кураж и го питах: "Не ме ли харесваш? " Тогава той се засмя и ми каза: Аз не те харесвам, а те обичам, забога! И след като го каза ме целуна. Това беше нещо, което мечтаех от страшно много време! Но така и не станахме двойка окончателно. На последния ми учебен ден, той ту се радваше, ту беше тъжен. Вечерта като останахме двамата той със сълзи на очите ми каза да бъда сълна, да не се давам лесно, целуна ме по челото и си тръгна.
На следващият ден чаках да ме извика навън, но не го направи. Бях му сърдита, защото лятото ни чакаше. Чаках и чаках. Реших аз да го потърся. Нямаше го. И под нямаше искам да кажа, че буквално го нямаше. Разбрах, че се е преместил, но не знаех къде. И така цяло лято бях затворена вкъщи и плачех. Нямах желание за нищо.
И ето ме тук сега напъно променена, имам чувството, че не изпитвам нищо друго освен болка и гняв. Всеки път като се сетя за него очите ми се пълнят със сълзи. ОБИЧАХ ГО И ОЩЕ ГО ОБИЧАМ! И колкото и да съм му бясна, че замина и ме остави сама, съм готова да му простя и никога да не го пусна да си тръгне. Написах всичко това, за да разберете какво съм преживяла и донякъде да разберете какво изпитвам! Той беше винаги до мен, а сего когато най-много ми трябва го няма! Какво да правя? Как да продължа напред?
Благодаря за отделеното време
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 8d7c87f265 |
|
1. Мило момиче аз съм момче, също като тебе на 15. Искрено ти съчувствам, защото и аз ''преживях'' и продължавам да ''преживявам'' болката от раздялата с най-голямата любов. Моята история е също като твоята (1 към 1 ) - различаваме се по това, че ти можеш да се влюбиш отново докато аз не мога да я забравя. Съветът ми към тебе е да не страдаш (знам, че е невъзможно), да го забравиш максимално бързо. Аз не го направих и вече 6-та година не мога да я забравя (нито да погледна друга). Не СТРАДАЙ и се ОТДАЙ НА ЖИВОТА!!!
Весело изкарване на Новата Година както на тебе, така и на екипа на Spodeli!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 4e94ddd33c |
|
2. При него явно има промяна, която семейството му е направило. Може да са заминали за друг град, държава... Но има интернет, Фейсбук, мейли, така че където и да е заминал, може да се свържеш и да си чатите поне.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: dea1881e58 |
|
3. Не знам това дали е истинска любов да ти каже, че те обича и да не те допредопреди, че ще се мести. А и каквото разбрах от прочетеното не е имал интерес. Мога и да греша... Ти все пак имаш шанс да го откриеш по интернет и да му пишеш или да питаш неговите приятели ,но това е ако смяташ че е правилно.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: a897c48da3 |
|
4. Само времето помага, че даже не знам дали и то помага. И аз имах такава връзка казваше ми колко ме обича това онова, била съм най уникалното момиче и просто една вечер ми каза ами трябва да се разделим. само че лошото при мен беше че не изчезна от живота ми а продължаваше да ме търси и по лошото беше, че се подиграва с мен. И аз си казах така ли край, махнах се от компанията спрях абсолютно всякакъв контакт с него. Не исках да излизам не исках да виждам никои, но едно приятелче от компанията ми помогна да преодолея нещата и сега с него сме гаджета, честно казано все още се сещам за това момче липсва ми времето с него, но аз продължих напред.
Намери си приятека и си се мотайте, намери хоби нещо, вземи си домашен любимец ако ваще ти дадат ще видиш че така е по лесно като си заета
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 63861ed27c |
|
5. Детски истории! Момиченце, ходи да си пишеш домашните! На 13 с момчета тръгнала да се занимава тя! Пикла!
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: a390232239 |
|
6. Това много, ама много ми напомня на историята на братовчедка ми. Обаче краят, за жалост, беше фатален. От малка израсна с едно момче и като станаха по-големи се влюбиха, но той и семейството му се преместиха в друга държава. Тя нямаше абсолютно никакъв контакт с него и му беше много бясна. Няколко години по-късно родителите му се върнаха отново в града. Оказа се, че са отишли там да лекуват момчето, но то не е оцеляло. За това недей да прибързваш с изводите, но недей и непременно да си мислиш най-лошото. Опитай се да се свържеш с някой негов близък и разбери повече информация.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
