Страх
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2621 пъти
Не знам как точно да го обясня, но адски много ме е страх от обвързване. На 16 години съм и никога не съм имала гадже. Целувала съм се с достатъчно момчета, но всеки път като стане дума за връзка или втора среща, се отдръпвам. Постоянно си мисля как искам да имам сериозен приятел, но когато имам тази възможност, дори да е с момче, което харесвам, прецаквам нещата. По принцип съм доста срамежлива ако не съм сред близки приятели. Или по-скоро socially awkward, или де да знам. Все се чудя какво да кажа, какво да направя и в крайна сметка мълча през по-голямата част от времето или правя някакви абсолютно неадекватни неща. Просто не ми е комфортно около непознати и забелязвам, че ръцете ми в такива случаи са пред тялото ми-все едно се затварям за другите. Когато се случи някой да ме попита защо съм толкова мълчалива, все се спичам. Знам, че има много по-срамежливи хора от мен. Аз обикновено се чувствам така в големи компании, когато познавам само 1-2 души, а пък повечето са близки приятели. Имат си свои бъзици и теми за разговор, които те си ги знаят. Не е много лесно човек да се включи в такъв разговор. Все си мисля, че ако кажа нещо е все едно им се натрапвам.
Уфф...не знам дали правите връзката, но така съм и с момчетата. Още преди да сме тръгнали започвам да мисля как ще оплескам нещо, как няма да знам какво да кажа, как отново ще правя неадекватни неща, дали въобще мога да се целувам, пък не дай си боже като се стигне до секс...Но дори и той не ме притеснява толкова колкото това как се държа...И така...Винаги бягам и си оставам само с безсмислените забивки...Не знам как да се престраша. Дори не знам какво чак пък толкова страшно има в това? Като че ли повечето хора ги е страх да не са сами, а моето е точно обратното... Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 11 месеца hash: 514efbccaf

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж какво, няма какво да се притесняваш! Бъди себе си! Ако не се осмелиш да покажеш твоето Аз и не правиш това, което ти е на сърце никога няма да се отпуснеш и винаги ще мислиш за това. Така че включвай се в разговори, вземай решения мисли за себе си просто. Вярно е, че има риск някой път, както казваш някоя дума да не дойде на място, но какво пък.. само ще се стесняваш ли!? Няма смисъл. Бъди себе си, опитай се да се отпуснеш и хората ще те забележат и сами ще ти помагат да го правиш. Всичко ще се нареди ако просто се оставиш по течението на разговора, както се казва :) След като помислиш това, което искаш да направиш дали е правилно и като сметнеш, че е така- действаш! Всеки е така, сигурен съм (аз също :D) Успех! ! ! :)

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: e423d98092

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И аз имам подобен проблем. Попринцип не ме е срам от непознати, но когато срещна момичето което харесвам и застивам. Мисля си че ще кажа нещо глупаво и няма да имам никакъв шанс с нея. Просто се чудя какво да направя за да потръгнат нещата. Иначе имам много приятели и си излизаме в големи групи но когато видя нея и край с разговорливоста ми.

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 5ba8bd42a0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   При мен е същото. И това определено пречи работата да потръгне! Вече доста шансове пропилях така, затова си мисля, че е време да се преодолее това! Мислил съм по въпроса и съм се решил при следващата възможност (която надявам се ще е скоро), да действам по- смело - реша ли, че това е моментът, начинът и човекът - трябва да се прояви смелост и действие. Като си кажем - това е просто обикновен човек, също като мен... мисли по подобен начин, чувства и може би също се колебае и изпитва един вид страх до някъде, дали ще се получи, дали и отсрещния го иска това... Това е, атака по подходящ начин. Няма какво да се губи -" Риск - печели, риск- губи" ! ! ! :))) Успех на всички (на мен също :D)...

 

...

горе^